Здравецът се заплита в годежната китка на момъка, в невестинския

Здравецът се заплита в годежната китка на момъка, в невестинския венец, китки със здравец си разменят ергените при побратимяване

(Peasants Gathering Herbs, Eragny, 1886. Camille Pissarro)

Немалко цветни треви се използват с лечителски цели от националната медицина. Сред тях има и такива, на които националната религия приписва магическа мощ, счита се, че могат да защищават индивида от зло, или противоположното – да му причинят болест или злощастие. Част от тези растения българите от много време и до през днешния ден отглеждат в дворовете и градините си, а друга част берат от полето. Първите се назовават момински билки лековити, а вторите – полски билки магьоснически. Момински билки са тези цветя и треви, от които девойките и дамите вършат китките си – босилек и здравец, божур, невен, иглика, трендафил. Събрани в китка или изплетени на венец, пазят от неприятни очи, от уроки, носят на момата здраве и красота. На най-голяма респект измежду тях се радват босилекът и здравецът.

Здравец

При сътворението на света Бог първо е основал здравеца и босилека, а след това всички останали треви, по-късно към този момент основал индивида и другите животни – по този начин споделя една национална легенда. Бог сътворил индивида от пръст и го оставил да съхне, само че дяволът се промъкнал и скритом пробил индивида с шило на четиридесет и едно места. Върнал се Бог по някое време, с цел да вдъхне душа на индивида, само че душата не се задържала, изхвърчала през дупките. Когато Бог се досетил за повода, набрал от растящите край него треви и запушил четиридесет дупки, единствено една останала отворена и през нея излиза душата, когато човек умира. Онези треви, с които запушвал дупките по тялото на индивида, станали лековити и всякоя билка лекува болката там, дето е била сложена от Бога.

Босилек

С свеж или изсъхнал босилек, наименуван с любов в песните „ ран босилек “ и „ дребен бял босилек “ се китят моми и невести, а бабите го носят в пазвите си. Босилек се поставя върху шапката на новороденото и кърпата на родилката, употребява се за декорация на сватбеното знаме, босилек се поставя и при покойника. Във всяка моминска градина има босилек, тъй като това е обичаното цвете на момите. Когато се омъжва, девойката се сбогува с босилека си и на сватбата заръчва на майка си или на сестра си да се грижи за него, да го полива „ заран с росица, по пладне с водица, вечер със сълзици “. Здравецът пък се заплита в годежната китка на момъка, в невестинския венец, китки със здравец си разменят ергените при побратимяване. Срещу Нова година стопанката откъсва толкоз стръкове здравец, колкото са членовете на фамилията й. Нарича стръковете за всеки член и ги оставя да пренощуват на покрива, а на идващия ден по свежестта на стръковете се гадае за здравето на фамилията през настъпилата година. Здравецът и босилекът спорят за шампионата – босилекът се гордее с това, че доминира в черковните ритуали, че по-често с него свещеникът ръси светена вода, само че здравецът пък се хвали с това, че е всеки път зелен, всеки път радостен.

Магьосническите билки порастват диви по полето или високо в планините. С огромна магическа мощ са жълтата и синята тинтява, дилянката и комунигата, наричани „ билки омразни “ и „ билки разделни “.

Разковниче

Ако се случи мома да бъде залюбена от дракон, или момък - от самовила, с запарка от тези билки би трябвало да се окъпят, с цел да бъдат оставени от тях. От зли създания пазят също пелинът, росенът и дивият чесън – могат да отхвърлен даже караконджули и други нечисти духове, бродещи през така наречен Мръсни дни или през Русалската неделя. Най-ценната от магьосническите билки се назовава разрешение – тя има свойството да отваря всичко заключено, да разкрива секрети и да демонстрира къде има заровено имане. Много малко билкарки разпознават разковничето, единствено костенурката сигурно го познава. За да се снабдят с него, билкарките търсят да намерят гнездото на костенурка, която таман е снесла яйцата си, и го заграждат с плет. Като си пристигна костенурката и като откри гнездото си заградено, потегля по полето, намира разрешение и го донася при гнездото, а оградата незабавно рухва от магията на тази билка. Така животинката влиза в гнездото си, а билкарката може да вземе разковничето.

Билки се берат и на Гергьовден, и на Спасовден, само че на Еньовден (24 юни) беритбата е обредна и повсеместна – има вяра се, че всяка билка, набрана на този ден, има огромна лечебна и магическа мощ. Лечебните растения се берат доста рано сутринта, преди изгрев слънце. Билкарките, врачките и магьосниците се пазят да не ги види никой, по тази причина излизат още през нощта, по първи петли, и берат в най-скришните и усойни места. Бабите, като наберат билки, ги поставят в решето, след това подреждат ситата в кръг и се хващат на хоро към тях. Обикалят с вървене три пъти, като мълчат. С този обред се откупват билките от самодивите, на които всички лечебни и вълшебен треви по право принадлежат. Набраните билки се връзват на еньовска китка. Ако някой се разболее, а не може да се разбере каква тъкмо е заболяването му, тогава се вземат билки от тази китка, с цел да го лекуват.

Източник: bnr.bg
Картина: Pinterest