Театър: "Нирвана" отново на софийска сцена
Завръщането на пиесата " Нирвана " от Констатин Илиев в столичния плакат е една от положителните вести за сегашния сценичен сезон. Новата премиера на написаната през 1982 година пиеса беше в самия завършек на декември в спектакъл " 199 " под режисурата на Стилиян Петров и с присъединяване на Деян Донков и Радина Кърджилова в емблематичните функции на Мъжът и Жената. За читателите, които за първи път научават за " Нирвана " (не просто една от най-хубавите пиеси на своя създател, само че и една от най-хубавите български пиеси, основани в последните десетилетия), бързам да уточня, че става дума за Пейо Яворов и Лора Каравелова.
Константин Илиев драматизира трагичния гибелен край на тяхната любовна връзка, трансформирала се в една от огромните митологеми в българската просвета. Макар и представяща действително случили се събития и почиваща върху документални материали ( " Романът на Яворов " на Михаил Кремен и др.) мощното влияние на тази пиеса в две елементи идва от нейната майсторски излята театрална форма.
Деян Донков като Яворов Фотограф: Яна Лозева
По типичен фасон създателят сгъстява и кондензира до хипнотичното драматическо триединство на време, място и деяние събития, разгърнали се в интервал на няколко години - от първата среща сред Яворов и Лора до съдбовния изстрел в ноемврийската нощ на 1913 година, с който тя поставя завършек на виталния си път, а поетът я последва година по-късно. В " Нирвана " цялата, забележима и невидима динамичност на възприятията се събира, надига и разрушава като морска вълна в границите на една-единствена вечер. Последната, в която двамата са дружно и живи.
Другото огромно театрално майсторство в пиесата идва от умеенето на Константин Илиев да накара тази частна, житейска обстановка да отекне като универсална история, в който е уловен неизбежният трагизъм на човешката орис. Също както " Едип цар " на Софокъл не е единствено историята на държател, който, до момента в който се пробва да избави своя град от чума, се натъква на неприятни истини за себе си, а е проучване на мъчителната траектория при всяко същинско самопознание, по този начин и " Нирвана " не е единствено затрогващата и шокираща фамилна драма на две изключителни за българската просвета персони, а и безпощадно-честна и тревожна медитация върху тъмната и призрачна страна на ероса. Затова и създателят назовава своите документални герои Мъжът и Жената.
Деян Донков и Радина Кърджилова в емблематичните функции на Мъжът и Жената Фотограф: Яна Лозева Реклама
На социално-историческо равнище техният " разказ " показва незаобиколимия конфликт на мощните характерности (той - гениалният стихотворец и разгорещен революционер; тя - интелигентната и свободолюбива наследница на авторитетната софийска фамилия Каравелови), само че на вътрешно психическо равнище е проследено безконечното единоборство сред мъжкото и женското начало, сред половете не като обществени функции, а като галактически сили, увлечени в безконечен танц.
" Нирвана " се подрежда и измежду постоянно поставяните пиеси в българския репертоар, които са толкоз добре написани, че даже и единствено съзнателното следване и показване на текста може да бъде задоволително, с цел да се получи добра режисура. Досега не съм гледал изцяло неприятно зрелище по " Нирвана ", а единствено повече или по-слабо въздействащи. Моят безспорен любимец си остава постановката на Маргарита Младенова на огромната сцена в Народния спектакъл от началото на 90-те с Владимир Пенев и Албена Георгиева. Новият прочит на режисьора Стилиян Петров в " 199 " (ученик на Маргарита Младенова) несъмнено е повлиян от нейната лишена от сантиментализъм прочувствена прозорливост, интерес към граничните човешки положения и изчистен сценичен почерк, само че все пак той се приближава към текста по собствен личен път.
Следващото зрелище на " Нирвана " е на 23 февруари, спектакъл 199
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Асен Терзиев
Константин Илиев драматизира трагичния гибелен край на тяхната любовна връзка, трансформирала се в една от огромните митологеми в българската просвета. Макар и представяща действително случили се събития и почиваща върху документални материали ( " Романът на Яворов " на Михаил Кремен и др.) мощното влияние на тази пиеса в две елементи идва от нейната майсторски излята театрална форма.
Деян Донков като Яворов Фотограф: Яна Лозева
По типичен фасон създателят сгъстява и кондензира до хипнотичното драматическо триединство на време, място и деяние събития, разгърнали се в интервал на няколко години - от първата среща сред Яворов и Лора до съдбовния изстрел в ноемврийската нощ на 1913 година, с който тя поставя завършек на виталния си път, а поетът я последва година по-късно. В " Нирвана " цялата, забележима и невидима динамичност на възприятията се събира, надига и разрушава като морска вълна в границите на една-единствена вечер. Последната, в която двамата са дружно и живи.
Другото огромно театрално майсторство в пиесата идва от умеенето на Константин Илиев да накара тази частна, житейска обстановка да отекне като универсална история, в който е уловен неизбежният трагизъм на човешката орис. Също както " Едип цар " на Софокъл не е единствено историята на държател, който, до момента в който се пробва да избави своя град от чума, се натъква на неприятни истини за себе си, а е проучване на мъчителната траектория при всяко същинско самопознание, по този начин и " Нирвана " не е единствено затрогващата и шокираща фамилна драма на две изключителни за българската просвета персони, а и безпощадно-честна и тревожна медитация върху тъмната и призрачна страна на ероса. Затова и създателят назовава своите документални герои Мъжът и Жената.
Деян Донков и Радина Кърджилова в емблематичните функции на Мъжът и Жената Фотограф: Яна Лозева Реклама
На социално-историческо равнище техният " разказ " показва незаобиколимия конфликт на мощните характерности (той - гениалният стихотворец и разгорещен революционер; тя - интелигентната и свободолюбива наследница на авторитетната софийска фамилия Каравелови), само че на вътрешно психическо равнище е проследено безконечното единоборство сред мъжкото и женското начало, сред половете не като обществени функции, а като галактически сили, увлечени в безконечен танц.
" Нирвана " се подрежда и измежду постоянно поставяните пиеси в българския репертоар, които са толкоз добре написани, че даже и единствено съзнателното следване и показване на текста може да бъде задоволително, с цел да се получи добра режисура. Досега не съм гледал изцяло неприятно зрелище по " Нирвана ", а единствено повече или по-слабо въздействащи. Моят безспорен любимец си остава постановката на Маргарита Младенова на огромната сцена в Народния спектакъл от началото на 90-те с Владимир Пенев и Албена Георгиева. Новият прочит на режисьора Стилиян Петров в " 199 " (ученик на Маргарита Младенова) несъмнено е повлиян от нейната лишена от сантиментализъм прочувствена прозорливост, интерес към граничните човешки положения и изчистен сценичен почерк, само че все пак той се приближава към текста по собствен личен път.
Следващото зрелище на " Нирвана " е на 23 февруари, спектакъл 199
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Асен Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ