Вятър на промяната: Германия се заема сериозно с плановете си да направи армията „годна за война“
Завръщането на пълномащабния въоръжен спор в Европа накара Германия трагично да премисли своята политика за сигурност.
Тъй като Русия и Украйна към момента са в борба след близо две години и огромен израелско-палестински спор е в ход, Европейският съюз и НАТО опипват пътя си към един безреден нов международен ред на сигурността – и най-голямата стопанска система в Европа раздрусва десетилетни хрумвания за а какво в действителност служи неговата войска, написа euronews.
Когато войната в Украйна за първи път стартира, Германия в началото се притесняваше да предложи на Киев директни военни доставки. Но малко откакто Русия нахлу, канцлерът Олаф Шолц преработи моралните отговорности на Германия да помогне да се опълчи на съветската експанзия по трагичен метод.
В своето по този начин наречено Zeitenzwende или послание към Бундестага за „ повратна точка “ той разказа „ войната на Путин “ в Украйна като такава, която рискува връщане към тъмните дни на Европа преди 40-те години на предишния век, намеквайки за историята на Германия, до момента в който притискаше парламентаристите да поддържат доставка на оръжия и доставки до съдружник отвън Европейски Съюз и НАТО.
„ Много от нас към момента помнят разказите на нашите родители или баби и дядовци за войната “, сподели той. „ А за по-младите хора това е съвсем немислимо – война в Европа. Много от тях дават глас на своя смут...
„ Въпросът в основата на това е дали е разрешено на силата да надделее над закона. Дали разрешаваме на Путин да върне часовника обратно към деветнадесети век и епохата на великите сили. Или имаме в себе си сили да поддържаме войнолюбци като Путин в шах.
" Това изисква нашата лична мощ. "
Речта беше значима повратна точка освен в украинския спор, само че и в метода, по който немското държавно управление обсъждаше военната тактика, което, като се има поради историята на страната до 1945 година, от дълго време е сложна тематика. До последните години приносът към международната сигурност посредством НАТО, а не едностранното увеличение на немската военна мощност, се оказа задоволителен, с цел да се избегне повторното отваряне на неуместни полемики за това какво може да значи " мощна " Германия за Европа.
След речта на Zeitenzwende приносът на Германия за Украйна на моменти спираше, с недоволства от Киев и други европейски сътрудници, че Берлин не се движи задоволително бързо, с цел да извърши обещанията си.
Но с украинците, които се борят да отхвърлен Русия на техния решителен югоизточен фронт, Германия се пробва да тласка нещата още повече. А министърът на защитата на Шолц, Борис Писториус, в този момент приказва за отбранителната позиция на Германия с термини, разнообразни от всичко, което се е чувало от обединяването на страната през 1990 година
Пишейки неотдавна във вестник Tagesspiel, Писториус прикани за " фундаментални промени " в немската войска, Бундесвера, която съгласно него се нуждае от съществена структурна промяна, " с цел да бъде ефикасна и годна за война в бъдеще ". Тази дефиниция е внезапно друга от относително неуверения метод, по който немските държавни управления се отнасяха към военната мощ през последните десетилетия – и в последния си абзац Писториус написа с още по-силно едностранни термини, които ще накарат доста мислители и политици в Берлин да се почувстват неловко.
„ Нуждаем се от смяна на манталитета освен в Бундесвера, само че и в политиката и обществото “, съобщи той. „ Заложена е сигурността на страната ни и по този метод основата за обществено общуване, прогрес и стопански напредък. Като страна и общество ние би трябвало да можем да се пазиме и да бъдем устойчиви, с цел да можем да продължим да живеем в мир, независимост и сигурност в бъдещето. "
Готов за борба
Според немския специалист по политиката за сигурност Мина Аландер, основана във Финландския институт по интернационалните връзки, думите на Писториус са били посрещнати с известна степен на учудване, както и с отбиване от левицата на неговата партия, Социалдемократите. Много от неговите съпартийци споделят надълбоко омерзение към нормализирането на войната и са разтревожени, че Писториус е подготвен да приказва по този метод.
Въпреки това тя също по този начин сподели пред Euronews, че структурните проблеми, пред които е изправен Бундесверът, са просто прекомерно съществени, с цел да бъдат избягвани от държавното управление поради обещанията, които към този момент е дало.
„ Имаше чувство за отслабващ подтик след лятото, само че Германия е под огромен напън да извърши обещанието си да изпрати бригада от 4000 души в Литва, както даде обещание Писториус “, сподели тя.
„ В момента Бундесверът не е в положение да го сътвори и евентуално ще отнеме няколко години, до момента в който бригадата бъде изцяло комплектована и оборудвана. Това не е отлично за страна с размерите на Германия.
„ Това също се трансформира във въпрос на авторитет до известна степен. Освен това Германия даде в действителност високи обещания за военни контингенти – 30 000 бойци, 85 кораба и самолети – тъй че всичко това е голямо предизвикателство поради положението на Бундесвера сега.
„ Простото мятане на пари в Бундесвера няма да помогне, в случай че структурните проблеми (особено неефективността) не бъдат прегледани.
Време за заплащане
Това, несъмнено, не се отнася единствено за самата Германия.
Над смяната на тактиката надвисва условието за разноски на НАТО – т.е. задължението на всички членове на контракта да харчат минимум 2% от своя годишен Брутният вътрешен продукт за защита.
Германия в исторически проект не е изпълнила това условие и Шолц загатна, че го е сложил вярно в речта на повратната точка, само че то към момента не е включено в дълготраен бюджет. Сега Шолц удостовери това заричане, като сподели, че Германия ще стартира да извършва задачата " през 20-те и 30-те години " - заричане, което може да помогне за попречване на огромен риск за легитимността на алианса.
Недостигът в разноските на европейските членки на НАТО беше фиксация за Доналд Тръмп, който като президент на Съединени американски щати постоянно се оплакваше, че Германия съответно се натоварва с американските разноски за защита и даже заплашваше да изтегли хиляди бойци, ситуирани там.
Тъй като Тръмп се кандидатира за още един мандат – и има положителни резултати против Джо Байдън – някогашни съветници, трансформирали се в критици, предизвестиха, че в случай че бъде избран отново, той може да се опита да извърши предходните си закани да изтегли Съединени американски щати напълно от НАТО.
И в случай че Германия, втората по величина стопанска система на алианса, към момента не е на път да извърши отговорностите си, откакто Тръмп беше наново встъпил в служба през януари 2025 година, изтеглянето от НАТО би било по-лесно за него да продаде на все по-изолационистката Републиканска партия.
Излизането на Съединени американски щати от НАТО би разстроило реда за сигурност в Европа в един необикновено рисков миг. И както Аландер сподели пред Euronews, освен спорът в Украйна разкрива сериозността на обстановката.
„ Мисля, че офанзивата на Хамас и войната в Газа оказаха голямо влияние върху немското общество и политика. Преминаването към дясна изразителност беше незабавно, изключително във връзка с миграцията “, сподели тя.
„ Но има и същинска точка, която би трябвало да се означи, че евентуално ще би трябвало да сме подготвени за повече спорове, евентуално избухващи наоколо до Европа, защото остарелият ред за сигурност се разпадна. “
Тъй като Русия и Украйна към момента са в борба след близо две години и огромен израелско-палестински спор е в ход, Европейският съюз и НАТО опипват пътя си към един безреден нов международен ред на сигурността – и най-голямата стопанска система в Европа раздрусва десетилетни хрумвания за а какво в действителност служи неговата войска, написа euronews.
Когато войната в Украйна за първи път стартира, Германия в началото се притесняваше да предложи на Киев директни военни доставки. Но малко откакто Русия нахлу, канцлерът Олаф Шолц преработи моралните отговорности на Германия да помогне да се опълчи на съветската експанзия по трагичен метод.
В своето по този начин наречено Zeitenzwende или послание към Бундестага за „ повратна точка “ той разказа „ войната на Путин “ в Украйна като такава, която рискува връщане към тъмните дни на Европа преди 40-те години на предишния век, намеквайки за историята на Германия, до момента в който притискаше парламентаристите да поддържат доставка на оръжия и доставки до съдружник отвън Европейски Съюз и НАТО.
„ Много от нас към момента помнят разказите на нашите родители или баби и дядовци за войната “, сподели той. „ А за по-младите хора това е съвсем немислимо – война в Европа. Много от тях дават глас на своя смут...
„ Въпросът в основата на това е дали е разрешено на силата да надделее над закона. Дали разрешаваме на Путин да върне часовника обратно към деветнадесети век и епохата на великите сили. Или имаме в себе си сили да поддържаме войнолюбци като Путин в шах.
" Това изисква нашата лична мощ. "
Речта беше значима повратна точка освен в украинския спор, само че и в метода, по който немското държавно управление обсъждаше военната тактика, което, като се има поради историята на страната до 1945 година, от дълго време е сложна тематика. До последните години приносът към международната сигурност посредством НАТО, а не едностранното увеличение на немската военна мощност, се оказа задоволителен, с цел да се избегне повторното отваряне на неуместни полемики за това какво може да значи " мощна " Германия за Европа.
След речта на Zeitenzwende приносът на Германия за Украйна на моменти спираше, с недоволства от Киев и други европейски сътрудници, че Берлин не се движи задоволително бързо, с цел да извърши обещанията си.
Но с украинците, които се борят да отхвърлен Русия на техния решителен югоизточен фронт, Германия се пробва да тласка нещата още повече. А министърът на защитата на Шолц, Борис Писториус, в този момент приказва за отбранителната позиция на Германия с термини, разнообразни от всичко, което се е чувало от обединяването на страната през 1990 година
Пишейки неотдавна във вестник Tagesspiel, Писториус прикани за " фундаментални промени " в немската войска, Бундесвера, която съгласно него се нуждае от съществена структурна промяна, " с цел да бъде ефикасна и годна за война в бъдеще ". Тази дефиниция е внезапно друга от относително неуверения метод, по който немските държавни управления се отнасяха към военната мощ през последните десетилетия – и в последния си абзац Писториус написа с още по-силно едностранни термини, които ще накарат доста мислители и политици в Берлин да се почувстват неловко.
„ Нуждаем се от смяна на манталитета освен в Бундесвера, само че и в политиката и обществото “, съобщи той. „ Заложена е сигурността на страната ни и по този метод основата за обществено общуване, прогрес и стопански напредък. Като страна и общество ние би трябвало да можем да се пазиме и да бъдем устойчиви, с цел да можем да продължим да живеем в мир, независимост и сигурност в бъдещето. "
Готов за борба
Според немския специалист по политиката за сигурност Мина Аландер, основана във Финландския институт по интернационалните връзки, думите на Писториус са били посрещнати с известна степен на учудване, както и с отбиване от левицата на неговата партия, Социалдемократите. Много от неговите съпартийци споделят надълбоко омерзение към нормализирането на войната и са разтревожени, че Писториус е подготвен да приказва по този метод.
Въпреки това тя също по този начин сподели пред Euronews, че структурните проблеми, пред които е изправен Бундесверът, са просто прекомерно съществени, с цел да бъдат избягвани от държавното управление поради обещанията, които към този момент е дало.
„ Имаше чувство за отслабващ подтик след лятото, само че Германия е под огромен напън да извърши обещанието си да изпрати бригада от 4000 души в Литва, както даде обещание Писториус “, сподели тя.
„ В момента Бундесверът не е в положение да го сътвори и евентуално ще отнеме няколко години, до момента в който бригадата бъде изцяло комплектована и оборудвана. Това не е отлично за страна с размерите на Германия.
„ Това също се трансформира във въпрос на авторитет до известна степен. Освен това Германия даде в действителност високи обещания за военни контингенти – 30 000 бойци, 85 кораба и самолети – тъй че всичко това е голямо предизвикателство поради положението на Бундесвера сега.
„ Простото мятане на пари в Бундесвера няма да помогне, в случай че структурните проблеми (особено неефективността) не бъдат прегледани.
Време за заплащане
Това, несъмнено, не се отнася единствено за самата Германия.
Над смяната на тактиката надвисва условието за разноски на НАТО – т.е. задължението на всички членове на контракта да харчат минимум 2% от своя годишен Брутният вътрешен продукт за защита.
Германия в исторически проект не е изпълнила това условие и Шолц загатна, че го е сложил вярно в речта на повратната точка, само че то към момента не е включено в дълготраен бюджет. Сега Шолц удостовери това заричане, като сподели, че Германия ще стартира да извършва задачата " през 20-те и 30-те години " - заричане, което може да помогне за попречване на огромен риск за легитимността на алианса.
Недостигът в разноските на европейските членки на НАТО беше фиксация за Доналд Тръмп, който като президент на Съединени американски щати постоянно се оплакваше, че Германия съответно се натоварва с американските разноски за защита и даже заплашваше да изтегли хиляди бойци, ситуирани там.
Тъй като Тръмп се кандидатира за още един мандат – и има положителни резултати против Джо Байдън – някогашни съветници, трансформирали се в критици, предизвестиха, че в случай че бъде избран отново, той може да се опита да извърши предходните си закани да изтегли Съединени американски щати напълно от НАТО.
И в случай че Германия, втората по величина стопанска система на алианса, към момента не е на път да извърши отговорностите си, откакто Тръмп беше наново встъпил в служба през януари 2025 година, изтеглянето от НАТО би било по-лесно за него да продаде на все по-изолационистката Републиканска партия.
Излизането на Съединени американски щати от НАТО би разстроило реда за сигурност в Европа в един необикновено рисков миг. И както Аландер сподели пред Euronews, освен спорът в Украйна разкрива сериозността на обстановката.
„ Мисля, че офанзивата на Хамас и войната в Газа оказаха голямо влияние върху немското общество и политика. Преминаването към дясна изразителност беше незабавно, изключително във връзка с миграцията “, сподели тя.
„ Но има и същинска точка, която би трябвало да се означи, че евентуално ще би трябвало да сме подготвени за повече спорове, евентуално избухващи наоколо до Европа, защото остарелият ред за сигурност се разпадна. “
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ