Завръщане на заглавие на книжния пазар след десетилетия пауза, подновен

...
Завръщане на заглавие на книжния пазар след десетилетия пауза, подновен
Коментари Харесай

Все повече класики излизат в нови преводи и това е за добро

Завръщане на заглавие на книжния пазар след десетилетия пауза, възобновен или непрекъснат публичен интерес, приключване на авторски права, конкуренция сред издателства - тези и други фактори водят до от ден на ден издания на литературни класики, които към този момент четем в нов превод.

" Върху процеса на остаряването на един превод въздействат доста фактори, само че като че главният е с какво движение се трансформират светът и животът. Промените в достъпа до информация. Доколко понятия от една просвета са познати на друга и, надлежно, въздействието на глобализацията. Въздействието на тези фактори върху развиването на езика и промените в него е напълно директно и доста мощно ", споделя Светлана Комогорова-Комата.

Тя е един от водещите преводачи от британски език, а едно от скорошните провокации пред нея е да направи нов превод на " Девет описа " на Дж. Д. Селинджър (изд. " Дамян Яков " ). В началото на 2021-а излезе и нов неин превод на другата му класика, романа " Спасителят в ръжта ".

Комогорова изяснява какъв брой са значими дребните елементи с няколко образеца от " Девет описа ". Една от историите, " Чичо Уигили от Кънектикът ", преди е превеждана като " Мече Буболече ". В този роман прислужница чете в кухнята четиво със заглавие The Robe, което в предходна версия е предадено като дамски вестник на име " Как да се обличаме ". Всъщност това е известен по това време разказ за последните дни на Христос. " Това трансформира радикално и характерността на героинята, и погледа на читателя към нея. Но евентуално предходният преводач не е разполагал с информация за този разказ. "
Реклама Преводачът vs. текста
На пръв взор това може да е малък подробност, само че Комогорова е уверена, че по този начин се резервира авторската визия на Селинджър, публицист, при който дребните детайли имат огромно значение, а споменаването на облици от поп културата и имена на известни персони има своя смисъл. В предходни десетилетия и изключително в социо-политическата рамка на тоталитаризма до 1989-а, западните поп културни феномени имат малко значение.

В остарелия превод на Тодор Вълчев огромна част от тях са спестени, евентуално от съображението, че нищо не приказват на българския четец. " Държала съм изпит по доктрина на превода през 80-те години и това беше една от рекомендациите - да окастряме текста от елементи, които не са познати на четящия. Например пропуснато е, че нощната масичка на героинята Рамона от същия роман е с картинка на Доналд Дък. Но през днешния ден Доналд Дък е прочут на всички. И като приказваме за въпросния роман - чичо Уигили от истинското заглавие е основен воин на доста известна в Съединени американски щати детска поредност. "

Според Комогорова работата на актуалните преводачи е по-лесна от тази на предходните генерации както поради достъпа до информация, по този начин и за опцията за съвещания с сътрудници от целия свят. " А преди 30 - 40 години беше напълно друго. Имам директен опит от този интервал, когато се случва текстът да е подобен, че тук-там да се луташ на сляпо и като нямаш избор, друго не ти остава, с изключение на да правиш пропуски. "

За нея новите преводи са добре пристигнали, защото колкото и преводачът да се старае, той постоянно прекарва текста през себе си. " Дори и най-добросъвестният, и най-надареният преводач не може да преведе стопроцентово съответно един текст, защото няма къде да избяга от личната си персона. "
Реклама
Комогорова е на мнение, че колкото повече преводи на един текст има в даден език, толкоз по-добре : всеки от тях се приближава до оригинала от друга посока. Тя дава образец с, когато авторските права изтекоха и разнообразни издателства предизвикаха разнообразни версии. Сред новите преводи е и този на Комоговорова за издание на " Сиела ". " От това и читателите, и културата изобщо единствено завоюваха. Дори и неприятните преводи на даден текст си имат приноса и мястото. Колкото повече - толкоз повече, както споделя Мечо Пух. "

Въпреки новия превод и тираж оформлението на " Девет описа " остава същото, каквото е било през последните две десетилетия - както от издателство " Дамян Яков " изясняват, това е поради особените условия по какъв начин да се издава Селинджър - да вземем за пример неразрешено е потреблението на фотоси на създателя, каквито и да било рисунки, фотографии или колажи при кориците, а заглавията на книгите би трябвало да са с по-едър шрифт и постоянно над името на създателя. От издателството остават правилни на истинските условия макар по-голямата независимост в тези решения след гибелта на писателя през 2010 година и поемането на правата от сина му Матю Селинджър. Редактор на новия превод е Марин Бодаков , приключил работата си по изданието преди гибелта си на 8 септември 2021 година " Марин беше надарен, добър и внимателен човек - надлежно подобен беше и като редактор. Случвало ми се е да повеждам титанични борби с редактори. Марин беше на другия полюс ", споделя Комогорова.
Добрият превод може да се чете с десетилетия
За друга преводачка от британски език, Евелина Пенева, един превод е добър, в случай че може да се чете с десетилетия. През 2020 година Пенева направи нов превод на " Малки дами " на Луиза Мей Олкът ( " Сиела " ). " Добрият превод е и удостоверение за положението на езика в избран времеви интервал и самичък по себе си се трансформира в част от историята на езика и културата на обществото " , споделя Пенева.

За нея неприятният превод е този, който е осъществен съгласно към този момент остарели разбирания, пропуснати са или са останали недобре разчетени аспекти от неговата концепция и подстрекателство. Тя дава за образец Достоевски, който е открит от американските читатели на по-късен стадий, защото лишава време да се появят същински положителни издания на книгите му.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Медиа и реклама 2 Икономика 3 Интервю 1 Медиа и реклама 2 Икономика 3 Енергетика 1 Медиа и реклама 2 Транспорт 3 Градове Реклама
Според Пенева няма стандарт в това по кое време едно произведение би трябвало да премине през нов прочит, защото въпреки всичко превежда личността, а не речниците. " Текстът се нуждае от осъвременяване, не когато при четене попадаме на думи, които не разбираме, а когато изказът, който е употребен, към този момент не оказва помощ на читателя да улови концепцията и вътрешния заряд на оригинала. Щом преводът е престанал да предава прочувствената натовареност, пластовете и смисълът на оригинала, може умерено да се направи нов. "

За Пенева фактор по какъв начин остарява един текст е и самата разказваческата заложба на преводача. " Ако е съумял да улови подтекста и прочувствения заряд на оригинала, тъй че читателят да ги съпреживее, преводът му ще старее постепенно и красиво, а през десетилетията ще се постановат единствено по някоя и друга редакторска интервенция. "

Пенева отличава два въпроса, на които би трябвало да си отговори всеки преводач, поел задачата да работи по към този момент превеждана книга - " ще мога ли да надскоча работата на предходния преводач " и " виждам ли аз историята по различен метод ".

" Има предълъг лист романи, които в никакъв случай не бих се заела да превеждам, откакто към този момент съм ги изчела в превод, трансформирали са се в част от мен, повлияли са на изрече ми, на метода ми на мислене, на светогледа ми. " В случая на " Малки дами " тя не се въздейства от предходния превод на български от 90-те, защото изчита книгата на британски като студентка и откакто приключва своята версия, поглежда към предходната.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Реклама
Как се превежда отначало класика е изключително настоящ въпрос и за Любомир Илиев, превеждал " Фауст " на Гьоте и един от водещите ни преводачи от немски език (Шилер, Кафка и Рилке са дребна част от портфолиото му). Миналата година той работи по две заглавия на Йохан Волфганг Гьоте за издателство " Лист " - " Балади " и детската книга " Чиракът вълшебник ", които се появиха в нови преводи. За Илиев предизвикването е по-особено, защото в тази ситуация той работи с немския на XVIII век.

" Превеждането на една творба - изключително на международната литература - е задача, която в никакъв случай не може да бъде решена дефинитивно, по тази причина всяко потомство би следвало да се усеща предизвикано от нея ", споделя Илиев. За него остава извънредно забавно по какъв начин преводите се трансформират, само че оригиналът в никакъв случай. " Всеки превод е и интерпретация. "

Той дава за образец сцената от първата част на " Фауст ", в която се цитира Библията, и това значи, че всеки превод ще се позове на друг прочит на християнските догми и библейските персонажи. " Възприемането на една класическа творба не е непроменливо - то върви ръка за ръка с измененията в епохата и зависи от степента на културните и езиковите рецептивни благоприятни условия както на читателя, по този начин и на преводача. "

За Любомир Илиев новите преводи имат смисъл, когато вършат крачка напред в съпоставяне и със старите, без да се не помни постигнатото от предшествениците. Като един от дванайсетте български преводачи на " Фауст " той се прекланя пред направеното от Александър Балабанов, превел нещастието през 1904 година

" Подобно на политиката, преводът също е изкуство на вероятното. Колкото и да се стремим да се доближим до оригинала, той вероятно вечно ще си остане недостижима цел, а преводът - единствено негов сурогат. Това не трябва да ни обезсърчава - задоволително е с всеки превод да редуцираме дистанцията сред него като относителна истина, от една страна, и безспорната истина на първоизточника, от друга ", споделя Илиев.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светослав Тодоров
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР