Все повече класики излизат в нови преводи и това е за добро
Завръщане на заглавие на книжния пазар след десетилетия пауза, възобновен или непрекъснат публичен интерес, приключване на авторски права, конкуренция сред издателства - тези и други фактори водят до от ден на ден издания на литературни класики, които към този момент четем в нов превод.
" Върху процеса на остаряването на един превод въздействат доста фактори, само че като че главният е с какво движение се трансформират светът и животът. Промените в достъпа до информация. Доколко понятия от една просвета са познати на друга и, надлежно, въздействието на глобализацията. Въздействието на тези фактори върху развиването на езика и промените в него е напълно директно и доста мощно ", споделя Светлана Комогорова-Комата.
Тя е един от водещите преводачи от британски език, а едно от скорошните провокации пред нея е да направи нов превод на " Девет описа " на Дж. Д. Селинджър (изд. " Дамян Яков " ). В началото на 2021-а излезе и нов неин превод на другата му класика, романа " Спасителят в ръжта ".
Комогорова изяснява какъв брой са значими дребните елементи с няколко образеца от " Девет описа ". Една от историите, " Чичо Уигили от Кънектикът ", преди е превеждана като " Мече Буболече ". В този роман прислужница чете в кухнята четиво със заглавие The Robe, което в предходна версия е предадено като дамски вестник на име " Как да се обличаме ". Всъщност това е известен по това време разказ за последните дни на Христос. " Това трансформира радикално и характерността на героинята, и погледа на читателя към нея. Но евентуално предходният преводач не е разполагал с информация за този разказ. "
Реклама Преводачът vs. текста
На пръв взор това може да е малък подробност, само че Комогорова е уверена, че по този начин се резервира авторската визия на Селинджър, публицист, при който дребните детайли имат огромно значение, а споменаването на облици от поп културата и имена на известни персони има своя смисъл. В предходни десетилетия и изключително в социо-политическата рамка на тоталитаризма до 1989-а, западните поп културни феномени имат малко значение.
В остарелия превод на Тодор Вълчев огромна част от тях са спестени, евентуално от съображението, че нищо не приказват на българския четец. " Държала съм изпит по доктрина на превода през 80-те години и това беше една от рекомендациите - да окастряме текста от елементи, които не са познати на четящия. Например пропуснато е, че нощната масичка на героинята Рамона от същия роман е с картинка на Доналд Дък. Но през днешния ден Доналд Дък е прочут на всички. И като приказваме за въпросния роман - чичо Уигили от истинското заглавие е основен воин на доста известна в Съединени американски щати детска поредност. "
Според Комогорова работата на актуалните преводачи е по-лесна от тази на предходните генерации както поради достъпа до информация, по този начин и за опцията за съвещания с сътрудници от целия свят. " А преди 30 - 40 години беше напълно друго. Имам директен опит от този интервал, когато се случва текстът да е подобен, че тук-там да се луташ на сляпо и като нямаш избор, друго не ти остава, с изключение на да правиш пропуски. "
За нея новите преводи са добре пристигнали, защото колкото и преводачът да се старае, той постоянно прекарва текста през себе си. " Дори и най-добросъвестният, и най-надареният преводач не може да преведе стопроцентово съответно един текст, защото няма къде да избяга от личната си персона. "
Реклама
Комогорова е на мнение, че колкото повече преводи на един текст има в даден език, толкоз по-добре : всеки от тях се приближава до оригинала от друга посока. Тя дава образец с, когато авторските права изтекоха и разнообразни издателства предизвикаха разнообразни версии. Сред новите преводи е и този на Комоговорова за издание на " Сиела ". " От това и читателите, и културата изобщо единствено завоюваха. Дори и неприятните преводи на даден текст си имат приноса и мястото. Колкото повече - толкоз повече, както споделя Мечо Пух. "
Въпреки новия превод и тираж оформлението на " Девет описа " остава същото, каквото е било през последните две десетилетия - както от издателство " Дамян Яков " изясняват, това е поради особените условия по какъв начин да се издава Селинджър - да вземем за пример неразрешено е потреблението на фотоси на създателя, каквито и да било рисунки, фотографии или колажи при кориците, а заглавията на книгите би трябвало да са с по-едър шрифт и постоянно над името на създателя. От издателството остават правилни на истинските условия макар по-голямата независимост в тези решения след гибелта на писателя през 2010 година и поемането на правата от сина му Матю Селинджър. Редактор на новия превод е Марин Бодаков , приключил работата си по изданието преди гибелта си на 8 септември 2021 година " Марин беше надарен, добър и внимателен човек - надлежно подобен беше и като редактор. Случвало ми се е да повеждам титанични борби с редактори. Марин беше на другия полюс ", споделя Комогорова.
Добрият превод може да се чете с десетилетия
За друга преводачка от британски език, Евелина Пенева, един превод е добър, в случай че може да се чете с десетилетия. През 2020 година Пенева направи нов превод на " Малки дами " на Луиза Мей Олкът ( " Сиела " ). " Добрият превод е и удостоверение за положението на езика в избран времеви интервал и самичък по себе си се трансформира в част от историята на езика и културата на обществото " , споделя Пенева.
За нея неприятният превод е този, който е осъществен съгласно към този момент остарели разбирания, пропуснати са или са останали недобре разчетени аспекти от неговата концепция и подстрекателство. Тя дава за образец Достоевски, който е открит от американските читатели на по-късен стадий, защото лишава време да се появят същински положителни издания на книгите му.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Медиа и реклама 2 Икономика 3 Интервю 1 Медиа и реклама 2 Икономика 3 Енергетика 1 Медиа и реклама 2 Транспорт 3 Градове Реклама
Според Пенева няма стандарт в това по кое време едно произведение би трябвало да премине през нов прочит, защото въпреки всичко превежда личността, а не речниците. " Текстът се нуждае от осъвременяване, не когато при четене попадаме на думи, които не разбираме, а когато изказът, който е употребен, към този момент не оказва помощ на читателя да улови концепцията и вътрешния заряд на оригинала. Щом преводът е престанал да предава прочувствената натовареност, пластовете и смисълът на оригинала, може умерено да се направи нов. "
За Пенева фактор по какъв начин остарява един текст е и самата разказваческата заложба на преводача. " Ако е съумял да улови подтекста и прочувствения заряд на оригинала, тъй че читателят да ги съпреживее, преводът му ще старее постепенно и красиво, а през десетилетията ще се постановат единствено по някоя и друга редакторска интервенция. "
Пенева отличава два въпроса, на които би трябвало да си отговори всеки преводач, поел задачата да работи по към този момент превеждана книга - " ще мога ли да надскоча работата на предходния преводач " и " виждам ли аз историята по различен метод ".
" Има предълъг лист романи, които в никакъв случай не бих се заела да превеждам, откакто към този момент съм ги изчела в превод, трансформирали са се в част от мен, повлияли са на изрече ми, на метода ми на мислене, на светогледа ми. " В случая на " Малки дами " тя не се въздейства от предходния превод на български от 90-те, защото изчита книгата на британски като студентка и откакто приключва своята версия, поглежда към предходната.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
" Върху процеса на остаряването на един превод въздействат доста фактори, само че като че главният е с какво движение се трансформират светът и животът. Промените в достъпа до информация. Доколко понятия от една просвета са познати на друга и, надлежно, въздействието на глобализацията. Въздействието на тези фактори върху развиването на езика и промените в него е напълно директно и доста мощно ", споделя Светлана Комогорова-Комата.
Тя е един от водещите преводачи от британски език, а едно от скорошните провокации пред нея е да направи нов превод на " Девет описа " на Дж. Д. Селинджър (изд. " Дамян Яков " ). В началото на 2021-а излезе и нов неин превод на другата му класика, романа " Спасителят в ръжта ".
Комогорова изяснява какъв брой са значими дребните елементи с няколко образеца от " Девет описа ". Една от историите, " Чичо Уигили от Кънектикът ", преди е превеждана като " Мече Буболече ". В този роман прислужница чете в кухнята четиво със заглавие The Robe, което в предходна версия е предадено като дамски вестник на име " Как да се обличаме ". Всъщност това е известен по това време разказ за последните дни на Христос. " Това трансформира радикално и характерността на героинята, и погледа на читателя към нея. Но евентуално предходният преводач не е разполагал с информация за този разказ. "
Реклама Преводачът vs. текста
На пръв взор това може да е малък подробност, само че Комогорова е уверена, че по този начин се резервира авторската визия на Селинджър, публицист, при който дребните детайли имат огромно значение, а споменаването на облици от поп културата и имена на известни персони има своя смисъл. В предходни десетилетия и изключително в социо-политическата рамка на тоталитаризма до 1989-а, западните поп културни феномени имат малко значение.
В остарелия превод на Тодор Вълчев огромна част от тях са спестени, евентуално от съображението, че нищо не приказват на българския четец. " Държала съм изпит по доктрина на превода през 80-те години и това беше една от рекомендациите - да окастряме текста от елементи, които не са познати на четящия. Например пропуснато е, че нощната масичка на героинята Рамона от същия роман е с картинка на Доналд Дък. Но през днешния ден Доналд Дък е прочут на всички. И като приказваме за въпросния роман - чичо Уигили от истинското заглавие е основен воин на доста известна в Съединени американски щати детска поредност. "
Според Комогорова работата на актуалните преводачи е по-лесна от тази на предходните генерации както поради достъпа до информация, по този начин и за опцията за съвещания с сътрудници от целия свят. " А преди 30 - 40 години беше напълно друго. Имам директен опит от този интервал, когато се случва текстът да е подобен, че тук-там да се луташ на сляпо и като нямаш избор, друго не ти остава, с изключение на да правиш пропуски. "
За нея новите преводи са добре пристигнали, защото колкото и преводачът да се старае, той постоянно прекарва текста през себе си. " Дори и най-добросъвестният, и най-надареният преводач не може да преведе стопроцентово съответно един текст, защото няма къде да избяга от личната си персона. "
Реклама
Комогорова е на мнение, че колкото повече преводи на един текст има в даден език, толкоз по-добре : всеки от тях се приближава до оригинала от друга посока. Тя дава образец с, когато авторските права изтекоха и разнообразни издателства предизвикаха разнообразни версии. Сред новите преводи е и този на Комоговорова за издание на " Сиела ". " От това и читателите, и културата изобщо единствено завоюваха. Дори и неприятните преводи на даден текст си имат приноса и мястото. Колкото повече - толкоз повече, както споделя Мечо Пух. "
Въпреки новия превод и тираж оформлението на " Девет описа " остава същото, каквото е било през последните две десетилетия - както от издателство " Дамян Яков " изясняват, това е поради особените условия по какъв начин да се издава Селинджър - да вземем за пример неразрешено е потреблението на фотоси на създателя, каквито и да било рисунки, фотографии или колажи при кориците, а заглавията на книгите би трябвало да са с по-едър шрифт и постоянно над името на създателя. От издателството остават правилни на истинските условия макар по-голямата независимост в тези решения след гибелта на писателя през 2010 година и поемането на правата от сина му Матю Селинджър. Редактор на новия превод е Марин Бодаков , приключил работата си по изданието преди гибелта си на 8 септември 2021 година " Марин беше надарен, добър и внимателен човек - надлежно подобен беше и като редактор. Случвало ми се е да повеждам титанични борби с редактори. Марин беше на другия полюс ", споделя Комогорова.
Добрият превод може да се чете с десетилетия
За друга преводачка от британски език, Евелина Пенева, един превод е добър, в случай че може да се чете с десетилетия. През 2020 година Пенева направи нов превод на " Малки дами " на Луиза Мей Олкът ( " Сиела " ). " Добрият превод е и удостоверение за положението на езика в избран времеви интервал и самичък по себе си се трансформира в част от историята на езика и културата на обществото " , споделя Пенева.
За нея неприятният превод е този, който е осъществен съгласно към този момент остарели разбирания, пропуснати са или са останали недобре разчетени аспекти от неговата концепция и подстрекателство. Тя дава за образец Достоевски, който е открит от американските читатели на по-късен стадий, защото лишава време да се появят същински положителни издания на книгите му.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Медиа и реклама 2 Икономика 3 Интервю 1 Медиа и реклама 2 Икономика 3 Енергетика 1 Медиа и реклама 2 Транспорт 3 Градове Реклама
Според Пенева няма стандарт в това по кое време едно произведение би трябвало да премине през нов прочит, защото въпреки всичко превежда личността, а не речниците. " Текстът се нуждае от осъвременяване, не когато при четене попадаме на думи, които не разбираме, а когато изказът, който е употребен, към този момент не оказва помощ на читателя да улови концепцията и вътрешния заряд на оригинала. Щом преводът е престанал да предава прочувствената натовареност, пластовете и смисълът на оригинала, може умерено да се направи нов. "
За Пенева фактор по какъв начин остарява един текст е и самата разказваческата заложба на преводача. " Ако е съумял да улови подтекста и прочувствения заряд на оригинала, тъй че читателят да ги съпреживее, преводът му ще старее постепенно и красиво, а през десетилетията ще се постановат единствено по някоя и друга редакторска интервенция. "
Пенева отличава два въпроса, на които би трябвало да си отговори всеки преводач, поел задачата да работи по към този момент превеждана книга - " ще мога ли да надскоча работата на предходния преводач " и " виждам ли аз историята по различен метод ".
" Има предълъг лист романи, които в никакъв случай не бих се заела да превеждам, откакто към този момент съм ги изчела в превод, трансформирали са се в част от мен, повлияли са на изрече ми, на метода ми на мислене, на светогледа ми. " В случая на " Малки дами " тя не се въздейства от предходния превод на български от 90-те, защото изчита книгата на британски като студентка и откакто приключва своята версия, поглежда към предходната.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ