Завоевателната мания е стара историческа болест на Русия. Тя завоюва

Завоевателната фикс идея е остаряла историческа болест на Русия. Тя завоюва Сибир тогава, когато цялото европейско притежание беше в положение на безредица, в диво варварство; за завоювания Сибир систематично се харчеха стотици милиони и стотици хиляди хора, когато в него не е имало нито един руснак. Петстотин години към този момент русите владеят Сибир и те не са внесли тук ни минимален проблясък от просвета, ни минимум не са подобрили икономическия индустриален обичай на тая необятна страна. Единствената тяхна културна мярка е била да изградят ужасни каторжни затвори, в които стотици хиляди отговорни и почтени съветски нарушители се мъчат при страшни безчовечен безчовечен условия.

Използвайки своята мощ, Русия завзе Хива и Бухара, унищожи тяхната автономия и ги обърна във васални страни. И тези страни, които, като независими имаха развита търговия, както външна, по този начин и вътрешна, които обработваха обширни памучни плантации, в този момент, след установяването на съветската власт у тях, от ден на ден и повече вървят към цялостен крах. Руските драконови закони не разрешават на популацията свободно да се занимава със земеделие и промишленост.

В  стремежът си към някаква безсмислена денационализация на локалното население, русите принудително ги принуждават да учат езика им, който те ненавиждат, а съветските административни управляващи, без да държат сметка за нищо, протягат ръка върху религиозната им реликва, неговите нрави, традиции, фамилен живот, с което подбуждат срещу себе си цялото население и то на няколко пъти към този момент, за да се освободи от непоносимото тираническо съветско робство, прибягва към въстание. На всякога въстанията биват безпощадно потушавани с ужасна свирепост от страна на усмирителя.

Едно време Русия ужасно жадуваше да завладее Индия и по този начин да лиши Англия от най-ценната ѝ колония. За тая цел русите дълго време яростно се бориха за завоюването на Туркестанския край, като единствен път към Индия. В тая продължителна битка русите изхарчиха стотици милиони национални пари, дадоха няколко стотин хиляди жертви, превзеха страната, която живее на средства на централните губернии и чийто население, с помощта на жестокостите на съветските завоеватели, ненавижда от дъното на душата си. Не мина доста време и оказа се, че съветската дипломация се е излъгала в своите сметки, че Туркестан освен не може да служи като натурален път към завоюването на Индия, само че дори единствено концепцията за такова завладяване е болна фикция на неуравновесените съветски дипломати.

40 години русите водиха непрекъсната война за завоюването на Кавказ. За тази тел те се биха ту с персийските шейхове, ту с Турция, ту с дегастанските планинци на чело с Шамиля. Християнското население на Кавказ, арменци и грузинци, през тая продължителна война постоянно бяха на страната на русите и като правилен съдружник, на всички места и във всичко рицарски почтено помагаха. Грузинското дворянство се би с дегастанците в интерес на Русия; арменските генерали  Шелковников, Мадатов, Тергукасов, Лорис-Меликов, Дългоръкия, опирайки се на помощта на арменското население, завоюва блестящи победи за съветското оръжие, като взе крепостите Шуша, Шемаха, Елзаветпол, Ереван, Карс. За цялата тази безкористна помощ съветският император тържествено даде обещание, че в Кавказ ще бъдат възобновени двете независими страни – арменската и грузинската.

Но щом свърши войната и силата на кавказките мюсюлмани беше сломена, Русия не помни обещанията си. Оказа се, че обещанията на императора били нагла и подла неистина и освен, че на арменците и грузинците не дадоха политическа автономия, а в противен случай, стартира се интензивно гонение против всичко будно, което се осмеляваше да подсети на царя за неговото вероломство. Така мнозина видни арменци и грузинци бяха обесени, доста други под един или различен претекст, изпратени на изгнание в Сибир и там, оковани във вериги, умряха незнайно за никого.

И ето повече от 50 години русите дефинитивно владеят Кавказ и през този колосален интервал от време страната, която по своите колосални естествени благосъстояния заслужено се назовава „ бисер в короната на царя “, си отива напълно дива, нито подземните, нито наземните ѝ благосъстояния се създават. Алчните съветски служители, с помощта на необятно публикуваната система на подкупи и грабежи, са довели локалното население до цялостно опустошаване.

А централното държавно управление със своите систематични деспотични ограничения, се стреми да изсели от страната цялата будна част от жителите, а останалите да държи в цялостно незнание. Така арменските и грузински учебни заведения са затворени, в съществуващите държавни учебни заведения управляващите не разрешават да се произнесе нито дума на родния език; на популацията се заповядва да не помни своя език и да учи съветски, който му е противен. Най-накрая работата пристигна до там, че с царски декрет бяха затворени всички арменски църкви и на популацията се забрани да се моли на своя Бог.

Цялата тази система на тирании в Кавказ внушава на локалното население ужасна злоба към русите, които по този начин вероломно се подиграха с най-свещените усеща на националните маси.

Ето за какво и популацията на Кавказ е толкоз ослепителен зложелател на Русия. То ту повдига въоръжени въстания, ту устройва терористични покушения над съветските служители: (над наместника на княз Горилицин, княз Накашидзе, княз Алиханов – Аварски и др). При днешното състояние на нещата, евентуално, скоро ще избухне война сред Турция и Русия, основна сцена на която ще бъде, несъмнено, Кавказ. При съществуващата кавказка злоба към русите, напълно няма да бъде изненадващо, в случай че всички те бъдат с турците срещу русите. Днес, още войната не е оповестена, само че в Кавказ има въстание. Телеграмите оповестиха, че е почнало такова в Баку.

Обявили се война, очаквайте 8.5 милиона улмани, които и по религия и по националност са  близки с турци, съпроводено от християнското население ще бъде на страната на Турция. Дори арменците ще предпочетат да бъдат под турско робство, в сравнение с към съветско такова. Нека не забравяме, че още съветският министър на външните работи – Ростовски-Лобанов сподели: „ На нас ни е нужна Армения, само че без арменците. “. Грузинците пък, този дребен, само че храбър народ в течение на десетилетия е дал не малко действителни доказателства, че във всички битки той постоянно е бил и ще бъде на страната на враговете на Русия и ще води непримирима битка дотогава, до момента в който не си извоюва така вероломно открадната му национална независимост.

Не по-малко вероломно е бил  завоюван и Крим, това диво красиво кътче на Русия. Могъщото едновремешно кримско ханство с здравото си татарско население било безмилостно потъпкано от Русия. И значимото е, че това не е завладяване за да се внесе просвета, в противен случай, това е предумишлено планувано опустошаване. Повече от половината кримско население е било безусловно изтребено, на незначителна част единствено се разрешило да избяга в Турция, а още по-незначително число намерило леговище в планините, само че и те през днешния ден, с помощта на драконовските ограничения на държавното управление, измират бързо.

В Русия живеят към 8 милиона евреи и обитават южните губернии. Никъде, обаче, на света, нито една, дори най-варварската ера, нещастните евреи не са третирани така отчайващо неприятно, както в Русия. Даже инквизиционна Испания през междинните епохи не е ползва към тях такива драконови ограничения, както модерна Русия. Евреинът, или „ жидът “ както ги назовават русите, не са употребили цивилен права, той не може да живее в известни губернии, не може да владее земя, не може да постъпва в учебни заведения, гимназии, университети.

Над евреите държавно управление устройва систематични погроми, като предизвиква убийците и грабителите (Киевския, Одеския, Кишиневския, Лодзския, Житомирския, Гомелския и т.н погроми). Всички тия гонения на евреите в Русия имат за цел да задушават у тях всякакво национално съзнание, да ги разорят стопански, да ги държат в незнание, а когато всички тези ограничения са незадоволителни, те чисто и просто биват избивани. Всичко това, несъмнено, не може да не избуява еврейството, което, задушавайки се под насилията, мечтае да тури завършек на това състояние и при всеки комфортен случай прибягва към революционни дейности и терористични акции.

Почти в същото състояние се намират исландците, литовците, курляндците, латишите и немците от прибалтийските губернии. Над тия народности съветският гнет и насилията са били още по-тежки, тъй като държавното управление прелестно осъзнава, че това са детайли доста по-културни и от самия съветски народ и със своите ужасни репресии постоянно се е стремяло да ги сложи в такива тежки условия,  че да не бъде допустимо никакво  културно и икономическо развиване. През 1905 година по време на революцията, държавните войски извеждали всичките им поданици -деца, дами, старци и мъже – на полето и там ги разстрелвали. Единадесетгодишно момче в Рига било наказано от военно-полевия съд на гибел и обесено, като „ рисков бунтовник “.

Финландия, една от най-културните страни в Европа, отзоваването ѝ до скоро използваше своята цялостна политическа самостоятелност. По тази причина, тя от доста от дълго време имаше демократична конституция по шведски пример, всеобщо изборно право дори и за дамите, наложително национално обучение и в културно и икономическо отношение стоеше доста по-високо от Русия.

Едничкото събитие – културност – правеше Фиинландия подозрителна в очите на Русия и последният по всевъзможен начин се стараеше да откри мотиви, с цел да унищожи финландската автономност и да я разгласи за елементарна съветска губерния; нещо, което направи и преди няколко години, като лиши финландците от техните политически и административни свободи. Създадени и оповестени бяха някои изключителни закони, които напълно спираха културното развиване на страната. Против тази варварска мярка стачкуваха съвсем всички в Народното събрание в Европа и доста културни институции, само че на всички тия митинги съветският царизъм, несъмнено, не обърна никакво внимание.

Когато Русия се хвърли в манджурската случка, там на Далечния изток, където нямаше никакви интерес, срещна митингите на всички благоразумни пластове от обществото вкъщи си. Но, както постоянно, гласът на благоразумието и препоръките за нерешителност бяха подценени, тъй като за публична Русия, колкото по-фантастична е случката, толкоз по-добре, тъй като толкоз по-лесно тя ще може да отвлече вниманието на народа от ужасното състояние в страната.

Манджурската епопея е още прекомерно прясна в паметта на целия образован свят, с цел да няма потребност да се стопираме в детайли на нея. За тая случка са изхарчени към 5 милиарда рубли и 500 000 човешки живота. И за какво всичко това? Какви ползи имаше Русия в Манджурия? След като Япония я наби позорно и лиши Манджурия, какви витални ползи на Русия пострадах? На всички тия въпроси оставяме да отговори идиотската съветска дипломация.

Не по-малко смешна беше и завоевателната случка на русите в Персия където те си служиха с най-подлите и гнусни интриги, с което заслужиха дълбока злоба на целия персийски народ. Какво търсеше Русия в Персия? Земя ли? Но тя има толкоз необятни територии и напълно незаселени. Искаше да внесе просвета в Персия ли? Но сама тя е невъзпитана, варварска страна и доста по-благоразумно би било, тъй като стотиците милиони, които тя харчи за подкупи и интриги в Персия, да ги похарчи за културно-икономическо покачване на личната си страна.

Казахме, че с цел да пороби Персия, съветската дипломация си послужи с най-големите подлости: съветските казаци бомбардираха персийския парламент, разстрелваха депутатите му, убиваха видни политически активист и арестуваха шаха, държаха го във физически плен, като го заставяха покорно да извършва волята на тогавашния съветски дипломат в Техеран – Хартвиг.

Незапознатите с същинската картина на съветската реалност, може би, ще си помислят, че Русия поробва с такава ужасна жестокост, души в желязната си лапа сибирците, манджурците, хиванците, бухарците, туркестанците, кавказците и така нататък единствено тъй като са непознати на съветския детайл, не са славяни, а доста от тях не са дори и християни. Но, на вятъра се мисли по този начин. Съдбата на славянските детайли в Русия е доста по-печална и тежка, в сравнение с оная на напълно непознатите на Русия детайли.

Достатъчно е да погледнем ориста на малорусите, един детайл, който е извънредно непосредствен до коренното съветско население. Само по тази причина, че малорусите имат личен език, имат своя литература, свое славно историческо минало, своя история, русите се стремят по всевъзможен начин да унищожат всяко малоруско национално съзнание. В Малоруските учебни заведения е неразрешено да се преподава на родния им език: дори децата се подлагат на най-жестоки санкции, в случай че единствено схванат ония, които в учебното заведение им приказват на родния език. Не от дълго време пожелаха да издадат историята на Украйна на малоруски език.

Правителството, обаче, се намеси и не разреши. Миналата година пожелаха да честват паметта на великия малоруски стихотворец Тарас Шевченко, само че управляващите не разрешиха това, тъй като не желаеха народт да чества паметта на поета, който тъй  горещо обичаше и възпя Украйна. А в това време, когато в славянска Русия малорусите са подложени на подобен терор, на такива гонения и преследвания, техните родни братя в Австрия се употребяват с необятни културни и политически права: те имат личен университет, лични учебни заведения, където преподаването се води на родния им език. И чудно ли е, че откакто Русия разгласи война на Австрия, славяните-украинци уверено се оповестиха срещу варварска Русия, като канеха своите сънародници да се борят за тържеството на австрийското оръжие?

Украинският основен съвет е издал един апел, в който, апропо, се споделя:

„ Войната се желае от съветския цар, главата на оня империализъм, който е исторически зложелател на Украйна. Руските царе унищожиха контракта, с който се задължаваха да щадят независимостта на Украйна и подчиниха свободна Украйна. Една победа на Русия би поставила украинския народ в Австро-Унгария под същото робство, под което пъшкат 30-те милиона украинци от царската империя. Ето за какво нашият път е ясно начертан. Нашата свещена служба е да поставим всичките си сили пред олтара на отечеството. Победата на австро-унгарската монархия ще бъде и наша победа. И колкото по-голямо бъде провалянето на Русия, толкоз по-скоро ще удари часът на освобождението на Украйна. “

Друг не по-малко присъщ образец за връзките на Русия към поробените славянски нации е ориста на нещастната Полша. Още от времето на Екатерина II (най-голямата продажница на трона) Русия по всевъзможен начин интригувала срещу Полша, която още тогава имала свободно републиканско ръководство. Благодарение на нейните интриги, хайдамиките нападнали Полша; с помощта на нейните интриги, полската шляхта почнала вътрешните битки против слабохарактерния крал и в края на краищата довели до въоръжената интервенция на Русия. И на вятъра същинските полски патриоти Красновки и Чейковси са се борили против тая намеса; русите съумели да разгласят своя протекторат над Полша.

Редицата въстания против бруталната съветска интервенция били потъпкани със мощ. Костюшко и другарите му, оковани във вериби, били заточени в Сибир. В желанието си, обаче, да унищожават и оная номинална независимост, от която поляците са се употребили до 1830 год. в по-големи сили, взели Варшава, прекарали я през огън и меч и я включили дефинитивно. Славянска Русия не се срами да бъде главорез на славянска Полша. Тя освен я раздира на части, които дава на неславянските немци и австрийци, а в своето настъпление обичайно на безчовечен вихър, в 30-те години пожелава да трансформира Полша в пустиня.

Но постоянно ужасите извикват, в случай че не интензивно, то пасивно противодействие. Не по този начин леко е можело да бъде убито националното съзнание в полския народ и с течение на времето от ден на ден расла и закрепвала в необятните национални маси ненавистта към русите. За да задуши дефинитивно тези митинги, съветското държавно управление, посредством своите управляващи и посредством подкупни агенти-провокатори, повдига през 1863 година полското въстание. По време на това паметно въстание съветските войски минали с огън и меч през цяла Полша и Литва.

Навсякъде популацията, изключително младежите и интелигенцията му, били безмилостно избивани: цели села бивали опожарявани, градовете бомбардирани, а дворянските имения ограбвани и след това излъчени на огъня. Но тези ужаси достигнали своя разцвет, когато отпред на усмирителните отряди бил  назначен граф Муравеев, този звяр в човешки облик, който оставил фактически ужасни мемоари в цяла Полша.

Той събирал цялото женско население на села и градове, дори десетгодишни момиченца и ги предавал за оскърбление на бойците. Много от тия нещастници били по този начин измъчвани, че умирали в страшни страдания пред очите на всички. Не рядко заставяли бащите и братята да участват на тези отвратителни картини, когато оскотелите казаци и бойци безчинствали върху техните малолетни девойки.

Граф Муравеев заповядал да хващат всеки мъж, който им попадне и да го обесват на дърветата към пътищата. Случвало се в миналото по пътя в продължение на десетки километри да висят труповете. Тук те оставали без да се смъкват, а единствено да се разлагат и да носят страшната миризма наоколо; а когато всичкото месо изгнивало и окапвало или било изяждано от кучета, на дърветата дълго време оставяли да висят грозните призраци на човешките кости.

А от тия паметни по своите ужаси дни и до този миг животът на нещастния полски народ е същински помен на ужасни мъчения. Руската царска сатрапия не се стопира пред никакви средства, с цел да принуди славянски полски народ не помни своята вяра и език, да се откаже от националността си. Разбира се, един от най-страшните грехове на поляците е, че те са католици. По тая причина техните църкви са затваряни и свещените им са подлагани на гонения, пияната полиция и черноситнишката съветска навалица във Варшава през време на свещенодействие нахлува в църквата, атакува молещите се, раздира одеждите на свещеника, а светите блага с причастието хвърля на земята и ги стъпква.

В полските учебни заведения е неразрешено преподаването на полски език и децата са длъжни да учат на съветски. Имало е случаи, когато поляците, в желанието си да учат децата си на родния език, провеждат секрети свободни курсове, само че полицията разбрала посредством шпионите за това, на мощ е влизала в частните къщи, където са събрани 10-15 деца и започвала да ги бие.

Преди няколко години „ Курер Варшваски “ разказва почти следната картина:

Децата, сварени на „ мястото на престъплението “, че четат полската писменост, биват бити с нагайки от казаците. Но ето, че техният преподавател, 70-годишен старик с бяла брада, пада на колене и с треперещи старешки глас стартира да пее полския народен химн. Всички деца в същия момент падат на колене и подхващат стартирана ария. Казаците ги бият, на мнозина тече кръв по лицето; децата плачат и по едно и също време пеят полския химн. Сълзи, ридания, почтена детска кръв, пищенето на нагайките и прекъсваните думи на химна, смесени с тъжните стонове, като безсилно проклинание се насочат към славянския съветски народ от неговите славянски братя… “

На всички тези ужаси се подлагат поляците в славянска Русия, тогава, когато в немска Австрия те употребяват всички свободи с цялостна автономност… И след всичко това, чудно е просто нахалството на съветския главнокомандващ популярен княз, който в своята разгласа назовава поляците „ братя “, желае от тях помощ и приказва, че съветските войски носят мир и независимост на поляците. Разбира се, за никого не е загадка, че съветските управляващи са толкоз нахални, колкото са и варвари; само че това нахално безсрамие на великия княз минава границата.

От по кое време поляците стана братя на русите? Кога цяла Полша изнемогваше под съветските насилия, тъй като русите не си правеха труда да си напомнят, че поляците са техни братя? Сега ли си спомниха русите, че и поляците са хора, че и там е нужна независимост? Това е единствено един фасон на ниски и безчестни хора, които лижат краката на другиму единствено когато са в заплаха. Не, дори в случай че полският народ, не запомнил всичко, би протегнал ръка към русите, сенките на стотиците хиляди благородни полски синове, починали от съветската робия, биха се опълчили против такава измяна.

За благополучие, на сходна измяна на паметта на починалите свои борци, полският народ не е кадърен, нещо което и събитията потвърдиха. Полските соколи очевидно застанаха на страната на австрийците против славянска, само че варварска Русия и съветските военни управляващи бяха принудени да ги разгласят за въстаници и да ги преследват. Всички съединени полски партии единомислещо се оповестиха срещу Русия. В Руска Полша се популяризира следния апел:

„ Братя! Войната сред Австрия и Русия стартира. Сърбите които разчитаха на помощта на Русия, отхвърлиха поставените от Австрия условия. Войната стартира от дребната Сърбия под въздействието на Русия. Нашите села и градове ще бъдат отдадени на пламъци и земята ни ще се напои с кръв. Нашият народ ще бъде замъкнат на бойните полета от русите, с цел да се бие за царизма. Ние ще би трябвало да се бием като бранители на съветското подтисничество, като признателност за малтретиранията ни, за Сибир. Ние ще бъдем сложени на бойното поле против нашите братя от Австрия “.

Полските социалисти също зоват полските служащи за битка против Русия. И в действителност, тая битка против славянска Русия е за тях битка на живот и на смърт; те знаят прелестно, че в случай че победят немска Германия и Австрия, поляците ще получат политическа самостоятелност или, в най-лошия случай – политическа автономност, каквато употребяват в Австрия. Победи ли Русия, тогава Полша би трябвало да се елементарни с всички свои политически мечти; също така, тя ще бъде смачкана от дивите съветски орди още веднъж ще е прекарат под огън и меч, с цел да санкционират поляците за измяната им към славянското дело.

Официално Русия, подкрепяна от черносотнишките учени, професори, въстаници във вестник „ Новое Время “ към този момент няколко години проповядват интензивно панславската концепция,  като стартират мисълта, че е единственото избавление на славянството е в това, да се сплоти под скиптъра на Русия, тъй като последната призована от самата орис с цел да играе решаваща роля в мировата история. И за разпространението и популяризирането на тая концепция публична Русия и съветската дипломация не жалят труд, ни средства – те привикват събори и конференции, в които от Русия вземат участие господата Бобрински и Вергун, с една дума, цялата политическа сволъч, а от страна на България – С. С. Бобчев, който за организирането на събора получи таман 50 хиляди лв. от съветската легация в София.

И целият звук към панславянството е имал единствената цел, да внуши на австрийските славяни, че те при един въоръжен спор сред Австрия и Русия би трябвало да застанат на страната на славянска Русия. И като че русите в действителност дълго време си оставаха така късогледо-наивни, че има вяра в тая фантазия, до момента в който действителността не унищожи всичките им упования. Обяви се войната и всички славяни в Австрия с възторг потеглиха против варварска Русия.

Чешкият вестник „ Хласъ Народа “ написа, че последните речи на съветския император и на министъра на външните работи година Сазонов още веднъж потвърждават, както неналичието на сведения за ситуацията на нещата отвън Русия, докарва способените фактори от тази империя до една изцяло погрешна оценка. Императорът натъртва на обединяването на славяните с Русия. Обаче, единствено сърбите, притежаващи една  жалка популярност с убийството на техния крал и кралица, се причисляват, както и Черна гора, към Русия; българите пламенно стачкуват срещу опитването да ги сложат в услуга на Русия.

Никой народ от Австро-Унгария няма предпочитание да се сплоти с Русия. Най-бележитите мъже от чешкия народ обявиха още от началото, че Австро-Унгария е мощна гаранция за тяхното битие и тяхното бъдеще. Същият вестник показва държанието на поляците, украинците, както и на словаците срещу Русия. Въпреки това, споделя вестникът, способените съветски политически мъже карат владетелят си да държи един език противоположен на действителността и истинността и подозиращ верността на славянските националности от Австро-Унгария към империята и династията. Русия се бие в една огромна битка, само че не за славяните, а за свои лични егоистични цели.

Славяните не желаят да споделят участта на огромна част от поляците и украинците. Русите ще създадат положително, тъй като тези ужасни борби да не бъдат битка за сметка на славянството и всички виновни за боевете и следствията от тях да паднат върху ония, които ги провокират.