Заветът на Св. Иван Рилски към неговите ученици
" Заветът на Св. Иван Рилски " е неповторим документ, чието място в нравствен и верови аспект е до Паисиевата история - мерило за националното ни съзнание.
Заветът има четири познати преписа, които нашето духовенство приема за достоверни. Единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в непрекъснатата експозиция на музея му, вторият, изработен от духовник Касиан, е датиран 1860 година и се съхранява в Националната библиотека, третият е дело на Неофит Рилски (ок.1793-1881), а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два преписа се намират в сбирката на Етнографския музей в София.
" Аз, смиреният и неверен Иван, който не съм направил никакво положително на земята, когато пристигнах в тази Рилска пустиня, не открих човек в нея, само че единствено диви зверове и непроходими глъбини. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, само че небето ми беше покров, земята - постелка и тревите храна. Но благият Бог, поради любов към Когото презрях всичко и претърпях апетит и жадност, студ и безоблачен зной и телесна голота, напълно не ме изостави, само че като доброжелателен и чедолюбив татко щедро задоволи всичките ми потребности. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, тъй като от Своята света висота погледна милосърдно на моето примирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата мощ, която е в мене - тъй като от Него е всяко положително дарование и всеки идеален подарък от горната страна идва.
И като ви виждам през днешния ден събрани в Господа тук, гдето, както споделих, до момента човек не е обитавал, само че единствено диви зверове, а също така, като планувам, че неотдавна ще настъпи краят на тукашния ми живот, заради това намислих да ви оставя преди моето отхождение от тукашния ми живот сегашното мое отческо наследство, както и бащите по плът оставят на своите рожби земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравяте и неговото наследство.
Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие като новоначални, още не сте одобрени в иноческия живот. Но не бойте се, тъй като Божията мощ в отпадналост се демонстрира съвършена. Тъкмо заради това и намислих да ви напиша това мое жестоко и неуко наследство, та, като го имате постоянно в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате посредством добродетелите в боязън Божий. Защото имам вяра в моя Бог, Комуто послужвам от моята младост и старателно му се покорих, че след моето тръгване тази пустиня, която до момента беше страшна и необитаема, ще бъде обитаема от голям брой пустинни поданици и за нея ще се извърши писаното: чедата на запустялата са доста повече, в сравнение с тази която има мъж.
Поради това, апелирам ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, апелирам ви, моя вътрешност, не подценявайте наставленията на вашия отец, и дружно с апостола споделям: " Пак съм в страдания, до момента в който се изобрази Христос във вас. " Моля ви и ви кълна със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята гибел, само че всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате изцяло, както сте се и дали обещание пред Бога. И който пристъпи или наруши нещо от него, той да бъде прокълнат и отстранен от Отца и Сина и Светия Дух и да няма дял със светците, които от веки са угодили Богу, само че неговият дял да бъде с тези, които са разпнали Господа на славата и с Неговия изменник Юда, да бъде премахнат от книгата на живите и да не бъде записан с праведните ".
И, на първо място, завещавам ви да пазите светата религия непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на непознати и разнообразни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, само че ходете по царския път. Пазете се грижливо от всемирски увлечения и постоянно помнете поради що сте излезли от света и поради що презряхте света и светските неща.
А най-вече се пазете от сребролюбивата змия, тъй като сребролюбието е корен на всички несгоди, съгласно апостола, който го назовава второ идолослужение. Защото за инока благосъстоянието не е сребро и злато, само че съвършената беднотия, отречението от своята воля и възвишеното примирение. Не ви споделям това като мои заповеди, само че ви подсещам Христовите заповеди. Защото Той споделя на Своите свети възпитаници, а посредством тях и на всички, които са се отрекли от света: " Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба, нито медни пари в пояса си и впрочем. " Защото златото и среброто са огромни врагове на инока и сходно на змия ухапват оногова, който ги има. Ако впрочем, имаме безсъмнена вяра в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, тъй като самичък Той споделя: " Ако жена би не запомнила своите рожби, то Аз не ще ви не помни. " И другаде: " Търсете първо царството Божие и Неговата истина, и всичко това ще ви се придаде. " Защото първоначално, когато пристигнах в тази пустиня, лукавият опита да изкуси посредством скъперничество и мене - тъй като благочестивият цар ми изпрати голям брой злато. Когато се отхвърлих да го видя поради Господа, аз разбрах, че това е било лукавство на дявола. Не го одобрих, само че го върнах на оногова който го изпрати тъй като по този начин помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и сходни тям неща, то за какво пристигнах в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не открих човек, само че диви зверове - и по този начин се избавих от козните на лукавия съблазнител, който се старае да ни спъва в тези неща, от които своеволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашия Небесен Отец преди вашите молебствия знае от що се нуждаете.
Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не по плът и кръв, а срещу миродържителя на тъмата на този свят. Но и оракул Иеремия ни заплашва, като споделя по този начин: " Проклет да е индивидът, който се надява на индивида " и останалото. Като изброява злините, той прибавя че е блажен индивидът, който се надява на Господа. Не казвайте, що ще ядем, или що ще пием, или в що ще се облечем. Защото езичниците търсят всичко това. Погледнете птиците небесни по какъв начин не сеят, нито жънат, нито събират житници, и вашия Небесен отец Ги храни. Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом един път сте излезли от света, не се възвръщайте обратно нито с тялото си, нито с мозъка, тъй като никой, съгласно казаното, като постави ръка на ралото и поглежда обратно, не ще бъде ориентиран към Небесното царство. Но и апостолът, впрочем учи да забравяме това, що е откъм гърба и да се стремим към това, що е напред. Що значи, чедца мои, това: да забравяме нащата, които са зад нас? Нищо друго, с изключение на да предавам по всякакъв начин на глъбините на забвението всичко това, което - излизайки поради Бога от света - сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас героизъм, към който бидохме призовани от нашия учредител - преблагия наш Бог Господа Исуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия мил хомот, тъй като Неговото робство е богатство и Неговото задължение е леко.
И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, по този начин и вие се старайте да живеете единомислещо и единомислено, като дихаете еднообразно, отправяйки взор единствено към безконечното въздаяние, което Бог е подготвил за тези, които Го залюбиха. Общежителното престояване в доста неща е по-полезно за иноците, в сравнение с уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, само че на прекомерно малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот въобще е потребен за всички, както и отческите книги задоволително ни споделят това и ни учат. Духоговорещият оракул Давид го възхвалява, като споделя: " Ето, какъв брой е положително или какъв брой е красиво да живеят братята дружно. " Към това припява и един духодвижен църковен песнописец по този начин: " Защото в това Господ даде обещание безконечен живот. " Но и самичък благият наш Владика Господ Исус Христос не споделя ли със своите пречисти устни: " Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз измежду тях. " А нашите богоносни отци споделят за самопребивателния живот: " Горко на самичкия, тъй като в случай че падне, няма кой да го вдигне. "
Поради това, чедца, веднага като Светият Дух посредством устата на пророка похвалява общия живот, не го подценявайте и вие, само че в противен случай, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има разнообразни членове, като едни образуват, впрочем, главата, която има повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък - другите елементи на тялото, та да се сформира от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една рационална и словесна душа - тоест посредством духовно размишление - и да няма нищо разграничено. И когато се откри такова престояване и живеене съгласно Господа, тогава и Той самичък ще бъде измежду вас, като ви ръководи невидимо.
Не търсете състезание и началства, само че помнете Оногова, Който е споделил: " Онзи, който желае да бъде по-голям измежду вас, дано бъде прислужник на всички. " Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, тоест мъже, засвидетелствани от всички в духовните действия и превъзхождащи всички по разсъдък и духовно размишление и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези прилича да се желае удостоверение повече от Бога, в сравнение с от своето си мнение. Ако ли пък, както споделя великия наш отец и иночески ментор преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат измежду вас съперничества, свади, разпри, ревнивост, клюки, високомерия, злоба и други несъответствуващи за монасите пристрастености, тогава знайте позитивно, че Христос не е сред вас, тъй като Христос не е преподавател на разкол и противоречие, само че на мир и съединяване. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети възпитаници да бъдат единни, тоест единомислени, точно тези и всички, които посредством тях имат вяра в Него, и приказва по този начин: " Отче свети, резервира ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние. " И другаде: " Моля се освен за тези, само че и за тези, които имат вяра в Мене поради техните думи, да бъдат всички единни. " Така и вие бъдете единни, имайте мир между тях, тъй като Той споделя към Своите възпитаници: " Мир ви оставям, моя мир ви давам. " А какъв е този Христов мир, чедца? - Той самичък още веднъж споделя, като приказва: " Не както дава светът ви давам Аз. " Но този Христов мир надминава всеки разум. Това е мирът, за който приказва пророкът: " И неговият мир няма лимит " (Ис. 9:7). Но и апостолът ни учи, като споделя: " Имайте мир и святост - с всичко друго, само че без тези неща никой не ще види Бога. " Такъв мир, впрочем, имайте и вие между тях и с огромно единодушие и размишление устройвайте всичко съгласно Бога, с цел да не разгневявате благия ваш Владика Бога.
Ако ли пък се откри някой всред вас, който сее бурени, раздори и други съблазни, подобен незабавно го отстранете отсред вашето заседание, с цел да не се обърне това на корозивна живеница, съгласно Апостола, и да не се популяризира злото сред положителните, и да не би някой корен на мъка да прорасте нагоре, да направи беля и посредством това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, тъй като и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: " Защото е нужно да се яви сексапил, и горко на света от съблазънта. " Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят сред вас. Но ги отклонявайте надалеч от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.
Като живеете пък заедно поради Господа и понасяте тежестите един другиму, не подценявайте и тези, които живеят в усамотение и се скитат в пустините, и в пещерите, и в земните пропасти - за които не бе заслужен целият свят - само че ги снабдявайте, когато може, с цел да ги имате като молители пред Бога, тъй като молитвата на праведника може доста да реализира.
Поучавайте се в Господния закон денонощно, прочитайте постоянно отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите положителни каузи. Придържайте се здраво о църковното предписание, като не изоставяте или презирате нищо от това, що е открито от светите отци.
Ръчната работа да не бъде подценявана от вас, само че, впрочем, в ръцете ви да има работа, а молитвата: " Господи, Исусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене неверния " да бъде непрекъснато в устата ви, както и в мозъка ви - споменът за гибелта. Такова беше действието на античните пустинни отци, и те не ядоха на вятъра своя самун, и освен те самите се препитаваха от труда на своите ръце, само че отдаваха и на нуждаещите се, и по този начин не се излъгаха в своята вяра. Защото, както споделя апостолът, добре е сърцето да се утвърждава с берекет, а не посредством храни, от които не са получили изгода тези, които са живели измежду тях. А той споделя: " Да обитава братолюбието, не забравяйте странолюбието, тъй като посредством него някои, без да знаят са угостили ангели. "
Новопросветените люде от единокръвния собствен народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически традиции и злите нрави, които даже и след приемането на светата религия поддържат. Но те правят това заради елементарност и поради това се нуждаят от вразумение.
Още доста имах да ви приказвам, възлюблени ми в Господа мои чедца, само че не е допустимо всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разсъдък и същински Утешител - на Светия и животворящия Дух, та той самичък да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко положително дело.
А в този момент ви оставям възлюбения наш брат Григорий за ментор и шеф вместо мене, за който вие всички свидетелствате, че е кадърен да ви ръководи добре и съгласно Бога, и единомислено го избирате за шеф, в случай че и да не желае, само че заради смирение и примирение се повинува на вашето искане. А по-късно - който Бог ви покаже.
Аз пък занапред искам да обитавам в тишина и мълчание, с цел да се разкая за своите провинения и да изпрося благосклонност от Бога. А вие постоянно поменувайте във вашите молебствия мене, неверния ваш отец, с цел да получа благосклонност в съдния ден, тъй като нищо положително не сторих на земята и се багра от [Страшния] съд и тъгите, които са приготвили за грешниците като мене, и Божията берекет да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички несгоди. Амин.
Написа се в годината от основаването от света 6449 [941 от Р. Хр.], в 25-ия ден от месец март.
Аз, смиреният и многогрешен Иван, първи гражданин на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и удостоверявам гореказаното. "
Източник:
Икона: vsichkobg.dir.bg
