Заветът на Левски е бил да има гроб. Когато са

„ Заветът на Левски е бил да има гроб. Когато са го водели за София в една каруца, той е споделил: „ Каквото и да става, най-малко костите ми да си останат в България. “ 

За Апостола на свободата в настоящо време – с отговорите на известния наш публицист от 1999 година

(„ Залавянето на Васил Левски “, 1952 година, худ. Никола Кожухаров)

Какво би трябвало да знае българинът за Васил Левски през днешния ден?
Н. Хайтов: Неговите завещания, писмата му до Каравелов, диалозите му с най-близките. Васил Левски е бил за република. Той си я е представял с етнически общности на равни начала с българите. Сега всякакви задгранични ни натискат за малцинствата, за правата на индивида. Това Левски го е написал още в 1872 година Той се е борил ние да станем Народна Република България, в която турци, роми, евреи, арменци и всички останали да живеят в мир и обич като братя. Неговите завещания не са погазени. Вярно, ние станахме не република, а царство. Но и по това време си живеехме заедно.

Кои от персоналните качества на Апостола, би трябвало да помним като българи?
Честност и безкористност. Това са най-неудобните качества за наше време.

Защо, като са водили Левски към София, никой не се е опитал да го избави?
Това го приказват българи, които не знаят, че по това време са били осъществени всеобщи арести по отношение на разкриването на обира в Арабаконак от Димитър Общи. По-голяма част от всички хора в оня край — Тетевенско, Ловчанско и така нататък са били в пандиза. Организацията е била обезглавена. По пътя не е имало нито един оживял комитет, с цел да може да свика хората и да им връчи по една пушка да освободят Левски. Българите са нямали хабер, че до момента в който си орат нивите, по пътя карат с към 200 конни стражари Левски. Знаели са единствено няколко души от Търново. Когато идват в София, го поставят в каушите на Военния затвор. И това също гору-долу остава в загадка за целия град. Вярно, пуска се слух, че там е Левски. Но можете ли вие да нападнете целия софийски гарнизон от 12 000 души и да извадите Левски? Не е могло да стане.

Един от заветите на Левски е: „ Нам независимост и човешки правдини ни трябват “. Какво друго не трябва да забравяме?
Да организираме живота си по този начин, както живеят всички свободни нации. Затова хората се бият, по тази причина се стараят да пазят националния си суверенитет. България има грях към Левски, както към никой различен. Макар да знаем съвсем всичко за него, нищо не вършим. Защо мълчим, за какво не споделяме истината. Днес шовинизъм е мръсна дума у нас. Не дай си Боже, да кажеш, че си родолюбец и обичаш България. Докато съм жив, ще не отстъпвам идеята си за гроба му. Затова написах и третата си книга за Левски преди година. Сега доправям още една — „ Сам левент на коня “. Рано или късно истината за Левски ще излезе на бял свят.

Вие от години се занимавате с гроба на Апостола…
През 1956 година при разкопки в църквата „ Света Петка Самарджийска “ до ЦУМ (слава Богу, тя е запазена), от дясната страна на светия трон са намерили скелет. Зад него е имало документално предизвестие, че е на Левски. Въпреки това не се знае и къде са тези кости.

Кой попречи да бъде съхранен гробът?
Заповедта пристигна непосредствено от Централен комитет на Българска комунистическа партия. Никола Стефанов, който тогава бе шеф на кабинета на Тодор Живков, разгласи на Българска академия на науките, че учените повече не трябва да се интересуват от гроба на Апостола. Дали това беше решение на Живков или на въпросния Стефанов, не зная. Най-големият срам в нашата история е, че ние, българите, допуснахме нападение върху една реликва.

Имате ли пояснение за това?
През 1956 г е било планувано към Ларгото (площада пред постройките на Президентството и Министерския съвет) да се вдигне монумент на Ленин: Но управниците са се сепнали, да не би като разгласят църквата за гроб на Левски, да се проточи върволяк от феновете. И, не дай си Боже, опашката да е по-голяма от тази, която отива да се поклони на Владимир Илич. Сталин умря през 1953 г, само че сталинизмът у нас беше в цялостна мощ тогава. После Людмила Живкова застана зад нашата версия. Но самодейността завърши със гибелта й през 1981 година Ако отидете в музея на Солун, първото нещо, което ви посреща на входа, е ковчеже с пясък и кости. И надпис: „ Това са костите на Филип Македонски “, бащата на Александър Македонски. Въпреки че археолозите гърци след това признаха, че нямат безапелационни доказателства, че са негови.

Подозирате ли руска интервенция в покушението над гроба на Левски?
Много е допустимо. След като са намерили костите археолозите са докладвали на своя шеф акад. Миятев. Дали са му писмен отчет, имам го и аз. В него написа, че гробът на Левски е в „ Света Петка Самарджийска “ — в олтара, отляво на светия трон. Но Миятев е оставил документа без резолюция. Няма подозрение, че още тогава той е докладвал на Тодор Павлов. А той беше руски човек. И по всяка възможност си е направил съответните съвещания и в Централен комитет, и в Съюз на съветските социалистически републики. Те бяха срещу нашата национална политика, бяха за интернационализъм. Така поставят край и дават документално разпореждане гробът да бъде покрит. Какво друго е това, с изключение на метод да се потулят всички следи?

…

Писал съм на всички български министри на културата и президенти. Единствен Петър Стоянов отговори посредством една от секретарките си. Ходих при нея, говорихме даже за втора научна конференция. После управлението на новата черква „ Св. Петка Самарджийска “ на столичната ул. „ Раковски “ ме извика, И изиска да постави знак, че там са останките на Левски. Скулпторът Михаил Пенчев направи превъзходен знак, осветихме го. Но 3 дни след монтирането му изчезна. Не знам по какъв начин.

А заветът на Левски е бил да има гроб. Когато са го водели за София в една каруца, той е споделил: „ Каквото и да става, най-малко костите ми да си останат в България. “ Предпочел е да го обесят, вместо да го заточат в Диарбекир.

19 ноември 1999 г. 

Снимка Н. Хайтов: dictionarylit-bg.eu
Картина: „ Залавянето на Васил Левски “, 1952 година, худ. Никола КОЖУХАРОВ