Четири опори: ШОС ще строят устойчив свят
Завършилата среща на високо ниво на ШОС в Самарканд беше наречена историческа още преди да стартира. И макар че след нея не бяха направени гръмки изказвания, смисъла ѝ е в действителност огромно. Изтокът се консолидира, сплотява напъните си. И в изискванията, когато остарелият международен ред, образуван в ерата на западното владичество и за западните ползи, се трансформира все по-бързо, това е от огромно значение.
Китайският водач приказва на срещата за " бързата промяна и международните промени, невиждани от един век ", а Владимир Путин, че " те са необратими " и по тази причина " възходящата роля на новите центрове на мощ става все по-очевидна ". ШОС е подобен център на мощ — да, към момента се развива (въпреки повече от четвърт век история: в последна сметка неговият предходник, Шанхайската петорка, беше основан през 1996 г.), само че към този момент играе основна роля в международните каузи. От първичния руско-китайски пакт за непоклатимост в Централна Азия, той се трансформира в паназиатска и евразийска организация, чиято съществена цел е самостоятелното развиване на страните от района. Или, казано по-просто, отнемане на Запада от опцията да всява разкол сред азиатските страни, с цел да ръководи света посредством „ разделяй и владей “.
В Самарканд “седмицата ” на ШОС на процедура се трансформира в “осмица ”: влизането на Иран завърши и на идната среща на върха ислямската република към този момент ще взе участие в цялостен състав. Но това е единствено началото на разширение. Започна процедурата за влизане на Беларус, настойчиво канят Монголия (най-старият от претендентите, т.е. наблюдатели). Няма подозрение, че след време различен наблюдаващ, Афганистан, ще стане пълновръстен член на ШОС: тук всичко зависи единствено от стабилизирането на вътрешната обстановка в страната. Но във всеки случай скамейката на наблюдаващите няма да остане празна - към този момент се е наредила цяла опашка от претенденти. Според процедурата те първо се записват като „ сътрудници в разговора “ – и тук резултатът отива към двуцифрени цифри.
Ако по-рано измежду сътрудниците имаше единствено една огромна мощ - Турция, то предходната година измежду тях се появиха такива тежки категории като Саудитска Арабия и Египет. И тази година бяха добавени още три страни от Персийския залив: ОАЕ, Кувейт и Бахрейн. Така съвсем всички монархии на Арабския полуостров (с изключение на Оман) стартират процедура за присъединение към ШОС. И това не може да се изясни просто с безпокойството им от приемането на Иран в организацията. И даже фактът, че връзките с Китай и Русия са в действителност значими за тях. Не, просто арабските страни добре усещат посоката на самата промяна, която беше разисквана на срещата в Самарканд. Изтокът се консолидира, а ислямският свят е най-важната му част и желае да взе участие в процесите.
Освен това в границите на ШОС евентуално се образува мощен ислямски блок, даже в случай че той се състои от страни, които имат напрегнати връзки между тях (Иран и Саудитска Арабия). Четирите централноазиатски страни бяха първи, само че до момента в който ШОС беше единствено руско-китайски план, те действаха като представители на района, а не на ислямския свят. Но след влизането на Пакистан (а в този момент и на Иран), обстановката стартира да се трансформира. И при положение на присъединение на страните от Персийския залив, Египет и Турция, ще получим изцяло нова настройка. Да, ислямските страни са доста разнообразни една от друга, в това число и заради районната специфичност. Но всички те през по-голямата част от най-новата история бяха обект на операция от страна на Запада: изначало той се възползваше главно на несъгласията сред тях, като по този метод ги задържаше в своето поле, а през последните десетилетия от ден на ден ги смяташе за евентуален инструмент за противопоставяне на Русия и Китай, т.е. страни, които се опълчват на англосаксонския план.
Ако Русия, Китай и Индия (друга велика азиатска сила) съумеят да изградят нова система на връзки с ислямския свят (поне с най-важната му част) в границите на ШОС, това ще се трансформира в повратна точка в цялата международна история. Не единствено ШОС, само че и цялата нова архитектура на международния ред (и сигурността) на Евразия – а оттова и на света – към този момент няма да стои на три, а на четири стълба: Китай, Русия, Индия и ислямския свят.
Мюсюлманският свят в продължение на доста епохи е бил обект, а не индивид на международната политика, само че новата архитектура на международната сигурност, постзападният многополюсен свят е невъзможна без цялостното му присъединяване. И не като обект на операция от нови сили – Русия и Китай, а като независим виновен състезател. За това ислямските страни въпреки всичко би трябвало да създадат доста: да се научат да позволяват разногласия между тях, да изградят съгласуваност на дейностите си във формата на организации като Ислямската конференция и Лигата на арабските страни. Всичко това е извънредно мъчно. Например, макар многогодишните апели от подобен приет престиж в ислямския свят като някогашния министър-председател на Малайзия Мохатхир Мохамад, планът за основаване на единна мюсюлманска валута не е придвижен напред. Но макар всички несъгласия в ислямския свят, присъединяване му в построяването на нов международен ред посредством формата на ШОС може да има удобен резултат върху консолидацията на самата ислямска умма.
В допълнение към ислямския свят, будисткият свят също се причислява към ШОС: Непал, Шри Ланка и Камбоджа към този момент са били сътрудници в разговора, а в този момент такава значима страна в Югоизточна Азия като Мианмар ще стане такава. Други страни от Индокитай (т.е. будистко-мюсюлманския свят) към момента не отиват в ШОС, само че с повишаването на въздействието на ШОС те ще би трябвало да създадат своя избор: и страни като Индонезия, Малайзия, Тайланд и Виетнам несъмнено няма да желае да останат настрана от паназиатските процеси. Въпреки че, несъмнено, те от ден на ден ще се опасяват да не станат подвластни от Китай, точно разширението на ШОС демонстрира, че тази организация е ориентирана към намиране на ограничения за групова сигурност в Азия, към независимо решение на проблемите, без присъединяване на " отвъдморските варвари ", т.е. атлантическите " другари " - вчерашните колонизатори.
Русия има неповторимо място и роля в ШОС. Ние не сме просто един от двамата съществени създатели. Като евразийска мощ, ние придаваме на организацията световен темперамент, излизайки от рамките на чисто азиатски план. Да, и като чисто азиатска организация ШОС би изиграла голяма роля в установяването на нов международен ред. Но като евразийска организация тя става най-важният, основен съперник на Запада – мощ, която предлага опция на англосаксонския план за глобализация.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Китайският водач приказва на срещата за " бързата промяна и международните промени, невиждани от един век ", а Владимир Путин, че " те са необратими " и по тази причина " възходящата роля на новите центрове на мощ става все по-очевидна ". ШОС е подобен център на мощ — да, към момента се развива (въпреки повече от четвърт век история: в последна сметка неговият предходник, Шанхайската петорка, беше основан през 1996 г.), само че към този момент играе основна роля в международните каузи. От първичния руско-китайски пакт за непоклатимост в Централна Азия, той се трансформира в паназиатска и евразийска организация, чиято съществена цел е самостоятелното развиване на страните от района. Или, казано по-просто, отнемане на Запада от опцията да всява разкол сред азиатските страни, с цел да ръководи света посредством „ разделяй и владей “.
В Самарканд “седмицата ” на ШОС на процедура се трансформира в “осмица ”: влизането на Иран завърши и на идната среща на върха ислямската република към този момент ще взе участие в цялостен състав. Но това е единствено началото на разширение. Започна процедурата за влизане на Беларус, настойчиво канят Монголия (най-старият от претендентите, т.е. наблюдатели). Няма подозрение, че след време различен наблюдаващ, Афганистан, ще стане пълновръстен член на ШОС: тук всичко зависи единствено от стабилизирането на вътрешната обстановка в страната. Но във всеки случай скамейката на наблюдаващите няма да остане празна - към този момент се е наредила цяла опашка от претенденти. Според процедурата те първо се записват като „ сътрудници в разговора “ – и тук резултатът отива към двуцифрени цифри.
Ако по-рано измежду сътрудниците имаше единствено една огромна мощ - Турция, то предходната година измежду тях се появиха такива тежки категории като Саудитска Арабия и Египет. И тази година бяха добавени още три страни от Персийския залив: ОАЕ, Кувейт и Бахрейн. Така съвсем всички монархии на Арабския полуостров (с изключение на Оман) стартират процедура за присъединение към ШОС. И това не може да се изясни просто с безпокойството им от приемането на Иран в организацията. И даже фактът, че връзките с Китай и Русия са в действителност значими за тях. Не, просто арабските страни добре усещат посоката на самата промяна, която беше разисквана на срещата в Самарканд. Изтокът се консолидира, а ислямският свят е най-важната му част и желае да взе участие в процесите.
Освен това в границите на ШОС евентуално се образува мощен ислямски блок, даже в случай че той се състои от страни, които имат напрегнати връзки между тях (Иран и Саудитска Арабия). Четирите централноазиатски страни бяха първи, само че до момента в който ШОС беше единствено руско-китайски план, те действаха като представители на района, а не на ислямския свят. Но след влизането на Пакистан (а в този момент и на Иран), обстановката стартира да се трансформира. И при положение на присъединение на страните от Персийския залив, Египет и Турция, ще получим изцяло нова настройка. Да, ислямските страни са доста разнообразни една от друга, в това число и заради районната специфичност. Но всички те през по-голямата част от най-новата история бяха обект на операция от страна на Запада: изначало той се възползваше главно на несъгласията сред тях, като по този метод ги задържаше в своето поле, а през последните десетилетия от ден на ден ги смяташе за евентуален инструмент за противопоставяне на Русия и Китай, т.е. страни, които се опълчват на англосаксонския план.
Ако Русия, Китай и Индия (друга велика азиатска сила) съумеят да изградят нова система на връзки с ислямския свят (поне с най-важната му част) в границите на ШОС, това ще се трансформира в повратна точка в цялата международна история. Не единствено ШОС, само че и цялата нова архитектура на международния ред (и сигурността) на Евразия – а оттова и на света – към този момент няма да стои на три, а на четири стълба: Китай, Русия, Индия и ислямския свят.
Мюсюлманският свят в продължение на доста епохи е бил обект, а не индивид на международната политика, само че новата архитектура на международната сигурност, постзападният многополюсен свят е невъзможна без цялостното му присъединяване. И не като обект на операция от нови сили – Русия и Китай, а като независим виновен състезател. За това ислямските страни въпреки всичко би трябвало да създадат доста: да се научат да позволяват разногласия между тях, да изградят съгласуваност на дейностите си във формата на организации като Ислямската конференция и Лигата на арабските страни. Всичко това е извънредно мъчно. Например, макар многогодишните апели от подобен приет престиж в ислямския свят като някогашния министър-председател на Малайзия Мохатхир Мохамад, планът за основаване на единна мюсюлманска валута не е придвижен напред. Но макар всички несъгласия в ислямския свят, присъединяване му в построяването на нов международен ред посредством формата на ШОС може да има удобен резултат върху консолидацията на самата ислямска умма.
В допълнение към ислямския свят, будисткият свят също се причислява към ШОС: Непал, Шри Ланка и Камбоджа към този момент са били сътрудници в разговора, а в този момент такава значима страна в Югоизточна Азия като Мианмар ще стане такава. Други страни от Индокитай (т.е. будистко-мюсюлманския свят) към момента не отиват в ШОС, само че с повишаването на въздействието на ШОС те ще би трябвало да създадат своя избор: и страни като Индонезия, Малайзия, Тайланд и Виетнам несъмнено няма да желае да останат настрана от паназиатските процеси. Въпреки че, несъмнено, те от ден на ден ще се опасяват да не станат подвластни от Китай, точно разширението на ШОС демонстрира, че тази организация е ориентирана към намиране на ограничения за групова сигурност в Азия, към независимо решение на проблемите, без присъединяване на " отвъдморските варвари ", т.е. атлантическите " другари " - вчерашните колонизатори.
Русия има неповторимо място и роля в ШОС. Ние не сме просто един от двамата съществени създатели. Като евразийска мощ, ние придаваме на организацията световен темперамент, излизайки от рамките на чисто азиатски план. Да, и като чисто азиатска организация ШОС би изиграла голяма роля в установяването на нов международен ред. Но като евразийска организация тя става най-важният, основен съперник на Запада – мощ, която предлага опция на англосаксонския план за глобализация.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ