Уникални находки на близо 10 века откриха в крепостта Лютица
Завършиха теренните археологически изследвания през 2017 година на средновековния град Лютица край Ивайловград. Разкопките бяха финансирани от Министерството на културата, Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките и Община Ивайловград. Това е петнадесетият сезон на изследванията, стартирани от доцент д–р Бони Петрунова през 2002 година Днес, след девет експедиции, са открити останките от базилика, гробищна черква, водохранилище и солидна каменна постройка, ситуирана до входа на укреплението.
Каменната постройка до входа е проучвана от 2011 година, когато бе открит солиден златен пръстен от началото на XIII век. Тя се е разпростирала на повърхност от 190 кв. м и е била на два етажа най-малко, като нейното битие и употреба е над петстотин години - евентуално още от IX век, до края на XIII в.
През 1275 година сред Константинопол и Рим е подписана уния за приемане на „ Свето причестяване “ от православния свят, което българското население не възприема добре и от италийския полуостров и Сицилия са изпратени наказателни отряди, които опустошават цяла Тракия, стигайки и до Света Гора. В житие на Зографските монаси е разказано извънредно трагичното заличаване, нанесено от латините над българските свещенослужители и на книжнина, непокътната от времето на цар Симеон и Иван Асен II. Въпреки че крепостта е разрушена от рицарите на Неапол, досега в постройката, измежду опожарените руини, са събрани три напълно непокътнати шпори на западни конници.
За петте археологически сезона до 2016 година от постройката са събрани 492 предмета, от които 255 монети, а през 2017-а - нови 300 находки, от които повече от половината са монети. Най – сериозен интерес съставлява сребърен грош на цар Иван Александър, открит в последните дни на изследването. Това е първият предмет от Лютица, доказващ изрично, по археологически път, това, което се знаеше досега по исторически данни.
Византийският император Йоан Кантакузин назовава Лютица градче, подчинено на българския цар през XIV в., и то в действителност е такова. Населението явно не е съумяло са се съвземе изцяло след разрухата, нанесена от латините, само че то е траяло да живее на същото място.
Останките от внушителната в миналото постройка на входа са употребявани съвсем напълно, с цел да бъде подсилена стената за новата опасност от югоизток. Оформени са паянтови постройки на калова заварка и кирпичи за жилища, долепени до крепостната стена. Въпреки мощния дух на българите по граничните региони, двете масирани талази от края на XIII в. и втората половина на XIV в. поставят завършек на живота в този феодален български град.
Каменната постройка до входа е проучвана от 2011 година, когато бе открит солиден златен пръстен от началото на XIII век. Тя се е разпростирала на повърхност от 190 кв. м и е била на два етажа най-малко, като нейното битие и употреба е над петстотин години - евентуално още от IX век, до края на XIII в.
През 1275 година сред Константинопол и Рим е подписана уния за приемане на „ Свето причестяване “ от православния свят, което българското население не възприема добре и от италийския полуостров и Сицилия са изпратени наказателни отряди, които опустошават цяла Тракия, стигайки и до Света Гора. В житие на Зографските монаси е разказано извънредно трагичното заличаване, нанесено от латините над българските свещенослужители и на книжнина, непокътната от времето на цар Симеон и Иван Асен II. Въпреки че крепостта е разрушена от рицарите на Неапол, досега в постройката, измежду опожарените руини, са събрани три напълно непокътнати шпори на западни конници.
За петте археологически сезона до 2016 година от постройката са събрани 492 предмета, от които 255 монети, а през 2017-а - нови 300 находки, от които повече от половината са монети. Най – сериозен интерес съставлява сребърен грош на цар Иван Александър, открит в последните дни на изследването. Това е първият предмет от Лютица, доказващ изрично, по археологически път, това, което се знаеше досега по исторически данни.
Византийският император Йоан Кантакузин назовава Лютица градче, подчинено на българския цар през XIV в., и то в действителност е такова. Населението явно не е съумяло са се съвземе изцяло след разрухата, нанесена от латините, само че то е траяло да живее на същото място.
Останките от внушителната в миналото постройка на входа са употребявани съвсем напълно, с цел да бъде подсилена стената за новата опасност от югоизток. Оформени са паянтови постройки на калова заварка и кирпичи за жилища, долепени до крепостната стена. Въпреки мощния дух на българите по граничните региони, двете масирани талази от края на XIII в. и втората половина на XIV в. поставят завършек на живота в този феодален български град.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ