Мъж с доживотна написа писмо до пастрока си, когото е убил
Затворник с доживотна присъда написа писмо до пастрока си, който е умъртвил. В него за първи път изрази на листа и сподели на глас какво му е липсвало и за какво не го е почувствал като баща. А след това 130-килограмовият мъж плака над редовете като малко дете.
Той е измежду деветимата пандизчии, които сътвориха спектакъла „ Баща и синове “ дружно с режисьорката Лилия Секова по метода Форум спектакъл. Той се състои в шерване на персонални истории, в които има трагичен проблем. Въз основа на тях се основава драматургичен текст, а участниците сами го показват на сцена, влизайки в функциите. Следва полемика, в която да се търси решение на казуса. По предписание се приготвя и втори край, в който „ актьорите “ да си дадат сметка, че може да се постъпи и иначе.
Въпреки, че бръкнаха в най-дълбоките си рани,
още сме надалеч от катарзиса,
споделя Лилия Секова. Затворниците по този начин и не стигнали до прошката. Даже в противен случай - главният лайтмотив в представлението е фразата „ Никога няма да ти простя! “. Това са думите, които най-натрапчиво се повтаряли в писмата, които мъжете трябвало да напишат до своите татковци.
Спрях се на тематиката „ Бащи и синове “, тъй като фигурата на бащата е извънредно значима в фамилията и в живота на едно момче, споделя режисьорката. За доста от мъжете, с които работила зад решетките, отсъствието или неприятният образец на таткото е бил от основно значение за техния път, който се е отклонил от положителното.
Работата на Лилия Секова със пандизчиите е по план, който се финансира по стратегия „ Социално ангажирани изкуства “ към Национален фонд „ Култура “.
Заради пандемията в началото срещите почнали онлайн. В групата има трима мъже с доживотни присъди за ликвидиране, а също
наказани за обири, за опиати и един педофил.
Театърът за пръв път ги омешва - нормално в пандиза предписание е доживотниците да нямат контакт с мъжете, които имат присъда за дрога и други закононарушения.
В затворническата натрупа е мъж от пловдивско село - нашумял случай отпреди 20 година, когато мъжът бе пратен зад решетките поради серия жестоки закононарушения - обир, съпроводен с ликвидиране и опит за ликвидиране, различен обир, обезчестяване, кражба на автомобил. Заради хладнокръвието, с което работи, е прочут и с прозвището Страшния, а неотдавна Апелативният съд отхвърли да размени доживотната му присъда с 30 година затвор. Зад решетките той е написал книга, различен, наказан да прекара цялостен живот в пандиза, пък съчинява лирика.
Лилия Секова ги провокирала да опишат за своите татковци. А тези, които на собствен ред са станали бащи - да приказват за връзките със своите синове. Част от психическата работа и подготовката на спектакъла било и пандизчиите да напишат писма до бащите и децата си. Това точно се оказало най-трудното - да се признае какво е пропуснато и провалено.
В последна сметка фабулата стъпва на драматургичен текст на създателя Борис Зафиров. Той се концентрира върху битовата история за татко и към този момент пораснал наследник, който към момента живее при него. Властният баща не е участвал същински в живота на момчето си. Когато то залита по дрогата, поражда спор, в който двамата си споделят всичко недоизказано през годините. Бащата получава инфаркт, осъзнавайки, че се е провалил.
Спектакълът бе показан преди дни единствено пред затворническата общественост - психолози и обществени служащи в пандиза, началници на браншове и 30 лишени от независимост. На 10 септември ще има своята втора премиера, като тогава ще влезе аудитория и извън. Дотогава в него ще бъде вплетена и втора преживелица - към този момент от персоналните разкази на мъжете, както и
пърформанс с изречения от техните писма.
„ Това е опит да се чуят и видят в профил. През цялото време се въртяхме към прошката, доста пъти чух да се повтаря една и съща фраза към бащите: „ Срам ме е от теб “, споделя Лилия Секова. Не крие, че контактът бил сложен. Едва в последния месец на срещи онлайн мъжете почнали да приказват и споделят.
Това я изправило пред големи провокации - доста разнообразни от работата <210> с деца от „ Столипиново “. Както „ Марица “ описа, с младежи от гетото Лилия Секова сътвори спектакъла „ Ромео и Жулиета от 100липиНово “, с които дружно сложиха казуса за ранните бракове. Тогава бариерата бе неразбирането на български и срамът. Сега с огромните мъже режисьорката още веднъж била принудена да коментира неведнъж текста, въпреки че измежду пандизчиите има много образовани - даже един магистър с здравно обучение. В последна сметка се оказваше, че
осъждат държанието на бащата,
а самите те постъпват по същия метод към синовете си, споделя Секова.
В края на репетиционния интервал е безапелационна, че когато се сложи тематиката за обири или опиати, пандизчиите доста по-лесно напипват казуса и стигат до решението му. Когато обаче тематиката е толкоз персонална, се „ изгубват “ в връзките, прекарването е доста по-драматично и в последна сметка по-скоро залитат в обвинение, в сравнение с в признание на персоналната неточност.
Нов път - към хепиенд
Тъй нареченото „ преразиграване “ на различен край се случило още на предпремиерата на " Баща и синове ". Дискусията след представлението фокусирала вниманието върху ролята на майката. Практиката демонстрира, че нормално тя остава пасивна, тъй като е измъчвана от бащата тиранин. Ако обаче се намеси и изведе детето от обстановката, ориста му може да е друга, споделя Лиляна Секова. Именно това предложили и пандизчиите като път към хепиенда.
В шерването на персоналните истории дружно стигнали и до друго разрешение - доста от провалилите се татковци са от типично патриархални фамилии, където мъжката дума надве не става и разбирането е за твърдата ръка. По-младите в „ трупата “ от пандизчии, родени сред 1984 и 1995 година, не утвърждават това. Някои от тях осъзнали и че те са били неприятните синове - на татковци, които са били амбициозни и са пръскали пари да ги обезпечат и образоват. Презадоволени, без сами да положат изпитание да реализират нещо, те са кривнали по неприятния път. Тези момчета написаха писма до своите татковци, които още са живи, и желаеха амнистия, че са ги разочаровали, издава режисьорката. Един от тях даже дал обет пред себе си, че когато излезе на независимост, ще търси салдото сред грижата и глезенето - за своя наследник.
Той е измежду деветимата пандизчии, които сътвориха спектакъла „ Баща и синове “ дружно с режисьорката Лилия Секова по метода Форум спектакъл. Той се състои в шерване на персонални истории, в които има трагичен проблем. Въз основа на тях се основава драматургичен текст, а участниците сами го показват на сцена, влизайки в функциите. Следва полемика, в която да се търси решение на казуса. По предписание се приготвя и втори край, в който „ актьорите “ да си дадат сметка, че може да се постъпи и иначе.
Въпреки, че бръкнаха в най-дълбоките си рани,
още сме надалеч от катарзиса,
споделя Лилия Секова. Затворниците по този начин и не стигнали до прошката. Даже в противен случай - главният лайтмотив в представлението е фразата „ Никога няма да ти простя! “. Това са думите, които най-натрапчиво се повтаряли в писмата, които мъжете трябвало да напишат до своите татковци.
Спрях се на тематиката „ Бащи и синове “, тъй като фигурата на бащата е извънредно значима в фамилията и в живота на едно момче, споделя режисьорката. За доста от мъжете, с които работила зад решетките, отсъствието или неприятният образец на таткото е бил от основно значение за техния път, който се е отклонил от положителното.
Работата на Лилия Секова със пандизчиите е по план, който се финансира по стратегия „ Социално ангажирани изкуства “ към Национален фонд „ Култура “.
Заради пандемията в началото срещите почнали онлайн. В групата има трима мъже с доживотни присъди за ликвидиране, а също
наказани за обири, за опиати и един педофил.
Театърът за пръв път ги омешва - нормално в пандиза предписание е доживотниците да нямат контакт с мъжете, които имат присъда за дрога и други закононарушения.
В затворническата натрупа е мъж от пловдивско село - нашумял случай отпреди 20 година, когато мъжът бе пратен зад решетките поради серия жестоки закононарушения - обир, съпроводен с ликвидиране и опит за ликвидиране, различен обир, обезчестяване, кражба на автомобил. Заради хладнокръвието, с което работи, е прочут и с прозвището Страшния, а неотдавна Апелативният съд отхвърли да размени доживотната му присъда с 30 година затвор. Зад решетките той е написал книга, различен, наказан да прекара цялостен живот в пандиза, пък съчинява лирика.
Лилия Секова ги провокирала да опишат за своите татковци. А тези, които на собствен ред са станали бащи - да приказват за връзките със своите синове. Част от психическата работа и подготовката на спектакъла било и пандизчиите да напишат писма до бащите и децата си. Това точно се оказало най-трудното - да се признае какво е пропуснато и провалено.
В последна сметка фабулата стъпва на драматургичен текст на създателя Борис Зафиров. Той се концентрира върху битовата история за татко и към този момент пораснал наследник, който към момента живее при него. Властният баща не е участвал същински в живота на момчето си. Когато то залита по дрогата, поражда спор, в който двамата си споделят всичко недоизказано през годините. Бащата получава инфаркт, осъзнавайки, че се е провалил.
Спектакълът бе показан преди дни единствено пред затворническата общественост - психолози и обществени служащи в пандиза, началници на браншове и 30 лишени от независимост. На 10 септември ще има своята втора премиера, като тогава ще влезе аудитория и извън. Дотогава в него ще бъде вплетена и втора преживелица - към този момент от персоналните разкази на мъжете, както и
пърформанс с изречения от техните писма.
„ Това е опит да се чуят и видят в профил. През цялото време се въртяхме към прошката, доста пъти чух да се повтаря една и съща фраза към бащите: „ Срам ме е от теб “, споделя Лилия Секова. Не крие, че контактът бил сложен. Едва в последния месец на срещи онлайн мъжете почнали да приказват и споделят.
Това я изправило пред големи провокации - доста разнообразни от работата <210> с деца от „ Столипиново “. Както „ Марица “ описа, с младежи от гетото Лилия Секова сътвори спектакъла „ Ромео и Жулиета от 100липиНово “, с които дружно сложиха казуса за ранните бракове. Тогава бариерата бе неразбирането на български и срамът. Сега с огромните мъже режисьорката още веднъж била принудена да коментира неведнъж текста, въпреки че измежду пандизчиите има много образовани - даже един магистър с здравно обучение. В последна сметка се оказваше, че
осъждат държанието на бащата,
а самите те постъпват по същия метод към синовете си, споделя Секова.
В края на репетиционния интервал е безапелационна, че когато се сложи тематиката за обири или опиати, пандизчиите доста по-лесно напипват казуса и стигат до решението му. Когато обаче тематиката е толкоз персонална, се „ изгубват “ в връзките, прекарването е доста по-драматично и в последна сметка по-скоро залитат в обвинение, в сравнение с в признание на персоналната неточност.
Нов път - към хепиенд
Тъй нареченото „ преразиграване “ на различен край се случило още на предпремиерата на " Баща и синове ". Дискусията след представлението фокусирала вниманието върху ролята на майката. Практиката демонстрира, че нормално тя остава пасивна, тъй като е измъчвана от бащата тиранин. Ако обаче се намеси и изведе детето от обстановката, ориста му може да е друга, споделя Лиляна Секова. Именно това предложили и пандизчиите като път към хепиенда.
В шерването на персоналните истории дружно стигнали и до друго разрешение - доста от провалилите се татковци са от типично патриархални фамилии, където мъжката дума надве не става и разбирането е за твърдата ръка. По-младите в „ трупата “ от пандизчии, родени сред 1984 и 1995 година, не утвърждават това. Някои от тях осъзнали и че те са били неприятните синове - на татковци, които са били амбициозни и са пръскали пари да ги обезпечат и образоват. Презадоволени, без сами да положат изпитание да реализират нещо, те са кривнали по неприятния път. Тези момчета написаха писма до своите татковци, които още са живи, и желаеха амнистия, че са ги разочаровали, издава режисьорката. Един от тях даже дал обет пред себе си, че когато излезе на независимост, ще търси салдото сред грижата и глезенето - за своя наследник.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ