За възкресението на доброто: Как затворената Белодробна болница в Пловдив стана втори дом за бежанци
Затворена болница в Пловдив се трансформира в център за бежанци. Това стана допустимо поради самодейността на самите бежанци и с поддръжката на десетки доброволци и донори от бизнеса и града. От няколко седмици те дружно преобразяват постройката, с цел да я трансфорат във втори дом. Това изпълни с доста повече смисъл Великден за бягащите от войната.
Тази същинска великденска история споделя за връщането към нов живот на остарялата белодробна болница, за нов дом и бъдеще за десетки украинци. Историята е още по-вдъхновяваща поради другия символен заряд - болничното заведение е строена и е подаяние от Димитър Кудоглу, благодетелят, оказал помощ на десетки бежанци от Беломорска и Западна Тракия, които се преселват в Пловдив след Балканската война. И в този момент, евентуално техните потомци са част от пловдивчаните, които се втекоха да оказват помощ на бежанците от войната. Сега те дружно честват Великден, който сътвориха сами.
След 7 години под ключ, Белодробната болница в Пловдив отвори порти за нов живот. 30 украинки, намерили избавление от войната, разчистват стаите и имат вяра, че ще я трансфорат в място, където хора като тях, ще намерят заслон.
Надежда и любов крепят тези млади дами в изоставената болница, до момента в който я преобразяват с ръцете си. Валерия изписва " Втори дом " на фасадата на бъдещия център за бежанци, мислейки за годеника си, с който от два месеца поддържат връзка единствено по интернет.
Моят обичан мъж е в украинската войска и доста ненадейно за мен във видео диалог ми предложи брак! Не съм предполагала, че ще се случи, тъй като няма по какъв начин в такива условия да откри пръстен. Затова беше изплел от меден проводник и ми го сподели на камерата. Ще се веселя скоро пръстенът да е на ръката ми, само че в това състояние към този момент не е допустимо. Но се надявам, че скоро ще бъде тук.
Валерия е от месец в България и е намерила по какъв начин да бъде потребна – оказва помощ на свои сънародници да се открият у нас.
А Соня първо търси леговище в Полша. Но там, дружно със стотици бежанци, били настанени в голям склад, спали на походни кревати. В съпоставяне с изискванията там, студентката от Харков вижда голям капацитет изоставената пловдивска постройка да възкръсне за нов живот.
Да, аз считам, че това място оказва помощ на хората да се сплотят, да се разсеят, да намерят другари и опора, тъй като ние се разбираме един различен, можем да си споделим и да ни стане по-леко.
И стартира да споделя какъв брой дни е прекарала скрита в един кулоар в Харков, за гърмежите, които още кънтят в ушите й, само че и за вярата, с която посреща Великден зад стените на " Втори дом ".
Соня също е сгодена неотдавна. Получава предложение за брак в бомбоубежище, часове преди да избяга от Украйна.
Скрихме се на едно място подземен, той застана на колене и сподели: " Ще бъдеш ли моя брачна половинка? ". Аз му отговорих " Разбира се, че ще съм ". Даде ми своя пръстен, само че ми беше огромен и го нося на палеца. Плакахме доста. И в този момент съм по едно и също време и радостна, и тъжна. Надявам се, че ще го видя скоро и ще бъдем дружно. И ще сложа този пръстен при избрани условия към този момент вечно.
Бъдещето на девойки като Соня и Валерия обаче зависи освен от развоя на военния спор, само че и от опциите, които България може да им даде. Бившата белодробна болница в Пловдив към този момент е със статут на център за бежанци и до броени седмици ще бъде обитаема.
Работници от общинските компании също всеки ден са на място.
Варна, Бургас изнемогват, там са цялостни макар големия хотелски фонд на Южното Черноморие. Ако бежанската вълна тръгне насам, идващите спирки са Сливен, Стара Загора, Пловдив, споделя Георги Титюков – заместник-кмет на община Пловдив.
Затова идеята " Втори дом " ангажира десетки донори от бизнеса. Те обезпечават строителни материали и обзавеждане.
В момента близо 2000 са украинските бежанци, настанени в Пловдив. Много от тях интензивно учат български език, а други към този момент са си намерили работа в разнообразни сфери. Но бизнесът среща усложнения с наемането им и чакат решение от институциите.
Чакаме законодателни промени, само че по кое време? Минаха месеци... би трябвало да създадем първо, второ, трето във връзка с здравното обезпечаване, във връзка с просветителната система, бизнесът чака 200 хиляди работни места. Ок, бизнесът ще ги поеме, по кое време? Да, документите по какъв начин да ги оформим? Аз самият съм пострадал, споделя Димитър Георгиев - почетен консул на Украйна.
Друг проблем е достъпът до обучение за украинските деца у нас поради разликата в имунизационния календар. Решението е възраждането на още една постройка в Пловдив благодарение на доброволци. Затворена преди 20 години градина е предоставена от общината против алегоричен наем. Това ще бъде мястото, където децата по едно и също време ще се интегрират, а в това време дава опция на родителите им да стартират работа.
И тук общата идея събира хора от разнообразни възрасти и специалности. 72-годишният бай Георги е пристигнал да подмени цялата електрическа апаратура безвезмездно. Други са дарили материали и обзавеждане.
Ремонтът на детската градина бързо напредва. С посланието, което великденските празници носи - смяната стартира с всеки един от нас.
" Намирал съм смисъл в живота, когато съм можал да направя нещо положително, да бъда потребен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, извоювано с почтен труд, би трябвало да служи човеку, с цел да прави положителни и потребни каузи. "
Тези думи на Димитър Кудоглу, дарил Белодробната болница на пловдивчани, през днешния ден още веднъж отеккват в постройката, която се връща към живот. И до момента в който работят, доброволците си спомнят за благодетеля, оказал помощ на десетки бежанци от Беломорска и Западна Тракия, които се преселват в Пловдив след Балканската война.
За да може остарялата болница Кудоглу да бъде възобновена напълно, по предварителните сметки са нужни 10 милиона лв..
Знаехме, че няма да е елементарно, само че това е късмет, с който може гръдоболна болница да заживее нов живот. Никога не сме мислили да я продоваме.... това е подаяние от Кудоглу, споделя Здравко Димитров – кмет на Пловдив.
Имам чувството, че се връщаме във времето на Кудоглу, когато е дарявал задоволително по размер средства несъмнено е изпитвал същото възприятие, споделя Димитър Георгиев - почетен консул на Украйна.
Именно поради такива хора си коства да се замислим „ А ти персонално какво правиш и какъв брой помагаш и изобщо какво можеш да направиш?, споделя Лана Петкова - доброволка.
" Втори дом " е идея, която става допустима с силата на бежанци, доброволци, бизнесмени и локалното самоуправление. И от този Великден Белодробната болница стопира да бъде на командно дишане. С всяка минута солидната простройка се преобразява, с цел да даде заслон и вяра. За избавление.
Репортер: Нели Ангелова
Тази същинска великденска история споделя за връщането към нов живот на остарялата белодробна болница, за нов дом и бъдеще за десетки украинци. Историята е още по-вдъхновяваща поради другия символен заряд - болничното заведение е строена и е подаяние от Димитър Кудоглу, благодетелят, оказал помощ на десетки бежанци от Беломорска и Западна Тракия, които се преселват в Пловдив след Балканската война. И в този момент, евентуално техните потомци са част от пловдивчаните, които се втекоха да оказват помощ на бежанците от войната. Сега те дружно честват Великден, който сътвориха сами.
След 7 години под ключ, Белодробната болница в Пловдив отвори порти за нов живот. 30 украинки, намерили избавление от войната, разчистват стаите и имат вяра, че ще я трансфорат в място, където хора като тях, ще намерят заслон.
Надежда и любов крепят тези млади дами в изоставената болница, до момента в който я преобразяват с ръцете си. Валерия изписва " Втори дом " на фасадата на бъдещия център за бежанци, мислейки за годеника си, с който от два месеца поддържат връзка единствено по интернет.
Моят обичан мъж е в украинската войска и доста ненадейно за мен във видео диалог ми предложи брак! Не съм предполагала, че ще се случи, тъй като няма по какъв начин в такива условия да откри пръстен. Затова беше изплел от меден проводник и ми го сподели на камерата. Ще се веселя скоро пръстенът да е на ръката ми, само че в това състояние към този момент не е допустимо. Но се надявам, че скоро ще бъде тук.
Валерия е от месец в България и е намерила по какъв начин да бъде потребна – оказва помощ на свои сънародници да се открият у нас.
А Соня първо търси леговище в Полша. Но там, дружно със стотици бежанци, били настанени в голям склад, спали на походни кревати. В съпоставяне с изискванията там, студентката от Харков вижда голям капацитет изоставената пловдивска постройка да възкръсне за нов живот.
Да, аз считам, че това място оказва помощ на хората да се сплотят, да се разсеят, да намерят другари и опора, тъй като ние се разбираме един различен, можем да си споделим и да ни стане по-леко.
И стартира да споделя какъв брой дни е прекарала скрита в един кулоар в Харков, за гърмежите, които още кънтят в ушите й, само че и за вярата, с която посреща Великден зад стените на " Втори дом ".
Соня също е сгодена неотдавна. Получава предложение за брак в бомбоубежище, часове преди да избяга от Украйна.
Скрихме се на едно място подземен, той застана на колене и сподели: " Ще бъдеш ли моя брачна половинка? ". Аз му отговорих " Разбира се, че ще съм ". Даде ми своя пръстен, само че ми беше огромен и го нося на палеца. Плакахме доста. И в този момент съм по едно и също време и радостна, и тъжна. Надявам се, че ще го видя скоро и ще бъдем дружно. И ще сложа този пръстен при избрани условия към този момент вечно.
Бъдещето на девойки като Соня и Валерия обаче зависи освен от развоя на военния спор, само че и от опциите, които България може да им даде. Бившата белодробна болница в Пловдив към този момент е със статут на център за бежанци и до броени седмици ще бъде обитаема.
Работници от общинските компании също всеки ден са на място.
Варна, Бургас изнемогват, там са цялостни макар големия хотелски фонд на Южното Черноморие. Ако бежанската вълна тръгне насам, идващите спирки са Сливен, Стара Загора, Пловдив, споделя Георги Титюков – заместник-кмет на община Пловдив.
Затова идеята " Втори дом " ангажира десетки донори от бизнеса. Те обезпечават строителни материали и обзавеждане.
В момента близо 2000 са украинските бежанци, настанени в Пловдив. Много от тях интензивно учат български език, а други към този момент са си намерили работа в разнообразни сфери. Но бизнесът среща усложнения с наемането им и чакат решение от институциите.
Чакаме законодателни промени, само че по кое време? Минаха месеци... би трябвало да създадем първо, второ, трето във връзка с здравното обезпечаване, във връзка с просветителната система, бизнесът чака 200 хиляди работни места. Ок, бизнесът ще ги поеме, по кое време? Да, документите по какъв начин да ги оформим? Аз самият съм пострадал, споделя Димитър Георгиев - почетен консул на Украйна.
Друг проблем е достъпът до обучение за украинските деца у нас поради разликата в имунизационния календар. Решението е възраждането на още една постройка в Пловдив благодарение на доброволци. Затворена преди 20 години градина е предоставена от общината против алегоричен наем. Това ще бъде мястото, където децата по едно и също време ще се интегрират, а в това време дава опция на родителите им да стартират работа.
И тук общата идея събира хора от разнообразни възрасти и специалности. 72-годишният бай Георги е пристигнал да подмени цялата електрическа апаратура безвезмездно. Други са дарили материали и обзавеждане.
Ремонтът на детската градина бързо напредва. С посланието, което великденските празници носи - смяната стартира с всеки един от нас.
" Намирал съм смисъл в живота, когато съм можал да направя нещо положително, да бъда потребен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, извоювано с почтен труд, би трябвало да служи човеку, с цел да прави положителни и потребни каузи. "
Тези думи на Димитър Кудоглу, дарил Белодробната болница на пловдивчани, през днешния ден още веднъж отеккват в постройката, която се връща към живот. И до момента в който работят, доброволците си спомнят за благодетеля, оказал помощ на десетки бежанци от Беломорска и Западна Тракия, които се преселват в Пловдив след Балканската война.
За да може остарялата болница Кудоглу да бъде възобновена напълно, по предварителните сметки са нужни 10 милиона лв..
Знаехме, че няма да е елементарно, само че това е късмет, с който може гръдоболна болница да заживее нов живот. Никога не сме мислили да я продоваме.... това е подаяние от Кудоглу, споделя Здравко Димитров – кмет на Пловдив.
Имам чувството, че се връщаме във времето на Кудоглу, когато е дарявал задоволително по размер средства несъмнено е изпитвал същото възприятие, споделя Димитър Георгиев - почетен консул на Украйна.
Именно поради такива хора си коства да се замислим „ А ти персонално какво правиш и какъв брой помагаш и изобщо какво можеш да направиш?, споделя Лана Петкова - доброволка.
" Втори дом " е идея, която става допустима с силата на бежанци, доброволци, бизнесмени и локалното самоуправление. И от този Великден Белодробната болница стопира да бъде на командно дишане. С всяка минута солидната простройка се преобразява, с цел да даде заслон и вяра. За избавление.
Репортер: Нели Ангелова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ