Панаит Истрати - един дисидент преди всички
Затова, че се осмели да подлага на критика Съветска Русия или Империята на Злото, румънецът от Браила, Панаит Истрати (1884-1935), стана първата жертва на комунизма измежду левите европейски интелектуалци от 20-те години, наивно повярвали, че концепциите на " великия Ленин ще преобразят целия свят ".
През есента на 1927 година Кремъл чества тържествено първото десетилетие на Великия Октомври. Истрати, към този момент международно приет френски публицист от румънски генезис (още тогава е преведен и доста четен у нас: " Кира Киралина ", " Хайдути ", " Чичо Ангел ", " Княгинята от Снагов " и " Кодин " ), е измежду публично поканените звезди. Дошъл да види с очите си " люлката на социализма ", той бива разведен като формален посетител освен из Русия, само че и из " съюзните републики ", или по-точно из нейните имперски колонии: Украйна, Крим, Грузия, Армения и Кавказ.
След това, дружно със своя другар, писателят Никос Казандзакис, отива до Гърция и стартира да прави прекомерно нападателна агитация на комунизма, като незабавно бива изпъден от управляващите в Атина.
През 1929 година двамата другари, дружно със съпругите си - този път като частни лица - вземат решение да обиколят цяла Русия, от Мурманск и Архангелск до Ереван и Баку и да се върнат в Ленинград и Москва. По това време Истрати е съвсем напълно преведен на съветски: получава солидни възнаграждения за авторските си права (дори и от кинематографията, филмирала няколко от неговите романи и новели), тъй че разполага с премного средства за това дълготрайно и огромно странствуване. Посещава стотици места, намира се с доста хора и по този начин съумява да разбере Истината. Неговата " безгранична религия в Революцията " последователно се трансформира в протест против господстващата прослойка, която сърбинът Милован Джилас ще назова " новата класа ". В резултат на това 16-месечно пътешестване ще се роди една дребна по размер, само че разтърсваща книга, озаглавена прекомерно красноречиво - " Към другия пламък, или Голата Русия ", озаглавена още " Признанията на един надвит ". Това е изповедта на пределно прям и емоционален създател, който твърди, че е противоположното на това, което се назовава " справедлив наблюдаващ ". За разлика от своя гръцки другар той не има вяра, че " бъдещето ще позволи големите проблеми на Русия ". А цяла Русия по това време мизерства. " Дайте път на тези чудовища, новите " приятели ", написа Истрати, и след това 10 генерации няма да се оправят с тях! ". Ако си спомняте, същото написа, само че в наши дни и създателят на " Хомо Совиетикус " Александър Зиновиев. Пророчески думи, нали?
Всичко, което споделиха и написаха доста по-късно съветските и западните дисиденти, първи го видя създателят на " Кодин " и " Кира Киралина ": " Тук се играе покруса, която малко на брой биха могли да си показват ", споделя още през 1928 той в писмо до своя другар и книжовен ментор Ромен Ролан, нарекъл го " Горки на Балканите ". А за " новата класа ", или така наречен " номенклатура ", Истрати споделя: " Невъзможно е да се опише нейния цинизъм и нейната порочност. Това би запълнило десетки, стотици томове. Корупцията и мизерията в Съветска Русия са напряко ужасяващи! Ако искаш да съществуваш, даже напълно непретенциозно, тук би трябвало да си подготвен да продадеш даже личния си брат! Така Съветска Русия стигна до дъното, до степен, каквато светът преди този момент не познава: да противопоставиш едната част от народа против другата, да деморализираш цялото общество, да превърнеш надали не всеки втори руснак в клеветник на властта, да изправиш брат против брата или наследник против майка си... ".
Основната виновност, съгласно Истрати, носи бюрократичната система, вкоренена надълбоко в Русия още преди Октомври 1917, само че която след аления прелом доближава до невиждани мащаби. " Номенклатурата, написа Истрати, тук си служи основно с кухи и гръмки лозунги, които заблуждават народа и последователно го трансформират в дисциплиниран механизъм, довеждат го до цялостно оглупяване!... " Колко настоящо, звучат и за нас в този момент тези думи, когато една незаконна хунта се пробва още веднъж да излъже народа!
Капката, преляла чашата на търпението на Панаит Истрати е " делото Русаков ". Завърналият се от емиграция във Франция, комунист от 1905 година, Виктор- Серж Русаков изгубва своята част от комуналното жилище в Москва, заради претенциите на две партийни другарки от " новата номенклатурна класа ". Въпросът стига чак до ръководителя на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики Калинин.
Случаят Русаков за Истрати е в действителност знаменателен. " Тук, в Русия, не става дума за социализъм, за който са дали живота си към този момент мнозина, а за прям гнет. Човешкият живот е единствено материал, средство в битката на една нова, чудовищна прослойка, постоянно жадна за богатства и благосъстояния... Другарите " водят война " със Запада, а мечтаят за колите на " Форд " и за парфюмите на " Коти " и за тази благородна цел са подготвени да атакуван даже Китай! Тази профан, вулгарна, перверзна алена прослойка е формирана най-вече от младежи, родени при започване на века, които нямат нищо общо с величието и силата на революционния идеализъм от предишното... Хора с извънредно безпаричен речник, формиран от няколкостотин думи и десетина кресливи лозунги и от " Интернационала "...
Завърнал се в Париж, Панаит Истрати изпраща две знаменателни писма до секретаря на ГПУ, Москва (с копие до Ромен Ролан). Ето какво написа в първото от 4 декември 1928 до другаря Герсон: " За мен руският проблем е персонална драма. Аз съм по рождение бунтовник. Не пристигнах в Съюз на съветските социалистически републики да диря материали за книгите си, а с цел да оказа помощ с нещо на пролетариата. Сега разбрах, че мога да бъда потребен единствено с едно: да не пиша като моя сътрудник Анри Барбюс, трансформирал се в сляпо ехтене на една безумна концепция... ". Истрати упреква и " артистът на пролетарската гражданска война " Максим Горки, че е станал съизвършител в битката на Партията против народа, въпреки самият той да произлиза от низините.
На 19 декември с. година изпраща второто си писмо до ГПУ като предлага:
а/ " да се прекрати терорът против опозицията " ;
б/ " да се възвърне рецензията в Партията " ;
в/ " да се възвърне тайното гласоподаване в Партията и профсъюзите ".
Разбира се, отговор не получава. В подмяна на това, неговият другар и ментор, Ромен Ролан, получил копия от тях, го поучава " да си замълчи " и " да не ги разгласява ", тъй като щели да " послужат на реакцията в Европа в нечестната ѝ битка против Революцията " (!)... Колко заблудени са били западните леви интелектуалци тогава!
През 1929 година, когато в Париж излиза първото издание на " Признанията на един надвит ", Ромен Ролан написа, че били като " бомба със закъснител ". Разбира се, той цени и почита своето протеже Истрати, дава му път в литературата, „ дефинира го като „ Горки на Балканите”,но към този момент се опасява да го поддържа обществено - Ролан е може би измежду най-възторжените фенове на Ленин на Запад.
А във в. " Монд " Анри Барбюс прекомерно злобно се нахвърля против " писателя друмник ", наричайки го " отстъпник ". Останалите френски интелектуалци - по това време множеството от тях са леви! - му пригласят. И стартира един мощен оскърбителен хор: " Истрати е фашист! ", " Истрати е антисемит! ", " Той е член на Желязната армия в Букурещ! " и така нататък Интересно е, че преди този момент неговият другар Анри Барбюс се е възхищавал от гения и смелостта на писателя-работник от Браила...
" Литературная газета " от Москва също охулва Истрати: " двуликият Янус ", " вълк в агнешка кожа " и даже " фашист "! Барбюс и изключително Ромен Ролан - вторият с мълчанието си - му предизвикват доста премеждия и най-после той се разболява тежко. През септември 1933 написа писмо до създателя на " Жан-Кристоф ", в което му задава серия от неуместни въпроси, само че не получава отговор.
В " Большая советская энциклопедия " прочетох една много грозна публикация на литературоведа Н. Анисимов против Панаит Истрати, в която се оспорва даже гения му на белетрист. А Истрати е първокачествен художник, основал редица живи, пълнокръвни характери, които можем да усетим даже единствено след няколко страници, написани от него, повече и по-силно, в сравнение с в случай че ги срещнем в натура, към нас. Не инцидентно книгите му провокират същински възторг още през 20-те години и се превеждат на множеството европейски езици.
В последните две години от живота си Истрати написва поредност от превъзходни, смели публицистични текстове: " Доверието ", " Да обичаш земята ", " Изкуството и хуманизмът през днешния ден ". От болничното легло в Париж изпраща десетки публикации и есета до разнообразни вестници във Франция, Румъния, Гърция и цяла Европа, дава отговор на стотици писма на свои читатели.
Днес, осем десетилетия след гибелта му, тези негови редове ни изумяват с правилните си, оракулски слова. С твърдата решителност на техния създател да не се впише в никоя партия или система. На упреците на " Монд ", че не бил подлежал на " образуване ", писателят отвръща с есето " Живее на света човек, който не подхваща нищо! ".
Мисля, че Панаит Истрати беше един от прототиповете на така наречен " размирен човек ", в който Албер Камю видя героя на бъдещата битка. Този разбунтувал се " публицист друмник ", стигнал от покрайнините на Браила до Париж, отива прекомерно надалеч в своя индивидуалистичен протест против " новата класа ". За него тя е още по-циничен вид на буржоазията.
Драмата на Истрати е в това, че се демонстрира прекомерно рано. Двадесет години преди Кравченко, тридесет години преди Солженицин, четиридесет преди поколението на Буковски. Този пролетарий (син на румънка- перачка и грък-контрабандист), роден в покрайнините на крайдунавската Браила, прочул се като извънредно талантлив белетрист и самоуверен журналист, съумява преди всички да види и полицейския произвол, и ужасните сибирски концлагери, и цялото беззаконие на " най-хуманната система " и то още на десетата година от установяването й! Докато мнозина западни интелектуалци, като лицемерният Сър Джордж Бърнард Шоу или фантастът Хърбърт Уелс, бяха възхитени от " разцвета на демокрацията " в Страната на препоръките и от " мъдростта " на вожда- сифилитик Владимир Улянов - Ленин. А Панаит Истрати бе измежду първите, които прозряха жестоката истина за комунизма - за тази незаконна теория, която осакати, може би окончателно, и нас, българите (между двете войни той е бил много известен измежду нашите читатели с белетристичните си произведения, до момента в който след преврата от 1944 е измежду строго инкриминираните от комунистическата цензура създатели!).
Дори единствено поради това не можем да го забравим...
Панаит Истрати, „ Признанията на един победен”, превод Огнян Стамболиев, изд. „ Авангардпринт”
През есента на 1927 година Кремъл чества тържествено първото десетилетие на Великия Октомври. Истрати, към този момент международно приет френски публицист от румънски генезис (още тогава е преведен и доста четен у нас: " Кира Киралина ", " Хайдути ", " Чичо Ангел ", " Княгинята от Снагов " и " Кодин " ), е измежду публично поканените звезди. Дошъл да види с очите си " люлката на социализма ", той бива разведен като формален посетител освен из Русия, само че и из " съюзните републики ", или по-точно из нейните имперски колонии: Украйна, Крим, Грузия, Армения и Кавказ.
След това, дружно със своя другар, писателят Никос Казандзакис, отива до Гърция и стартира да прави прекомерно нападателна агитация на комунизма, като незабавно бива изпъден от управляващите в Атина.
През 1929 година двамата другари, дружно със съпругите си - този път като частни лица - вземат решение да обиколят цяла Русия, от Мурманск и Архангелск до Ереван и Баку и да се върнат в Ленинград и Москва. По това време Истрати е съвсем напълно преведен на съветски: получава солидни възнаграждения за авторските си права (дори и от кинематографията, филмирала няколко от неговите романи и новели), тъй че разполага с премного средства за това дълготрайно и огромно странствуване. Посещава стотици места, намира се с доста хора и по този начин съумява да разбере Истината. Неговата " безгранична религия в Революцията " последователно се трансформира в протест против господстващата прослойка, която сърбинът Милован Джилас ще назова " новата класа ". В резултат на това 16-месечно пътешестване ще се роди една дребна по размер, само че разтърсваща книга, озаглавена прекомерно красноречиво - " Към другия пламък, или Голата Русия ", озаглавена още " Признанията на един надвит ". Това е изповедта на пределно прям и емоционален създател, който твърди, че е противоположното на това, което се назовава " справедлив наблюдаващ ". За разлика от своя гръцки другар той не има вяра, че " бъдещето ще позволи големите проблеми на Русия ". А цяла Русия по това време мизерства. " Дайте път на тези чудовища, новите " приятели ", написа Истрати, и след това 10 генерации няма да се оправят с тях! ". Ако си спомняте, същото написа, само че в наши дни и създателят на " Хомо Совиетикус " Александър Зиновиев. Пророчески думи, нали?
Всичко, което споделиха и написаха доста по-късно съветските и западните дисиденти, първи го видя създателят на " Кодин " и " Кира Киралина ": " Тук се играе покруса, която малко на брой биха могли да си показват ", споделя още през 1928 той в писмо до своя другар и книжовен ментор Ромен Ролан, нарекъл го " Горки на Балканите ". А за " новата класа ", или така наречен " номенклатура ", Истрати споделя: " Невъзможно е да се опише нейния цинизъм и нейната порочност. Това би запълнило десетки, стотици томове. Корупцията и мизерията в Съветска Русия са напряко ужасяващи! Ако искаш да съществуваш, даже напълно непретенциозно, тук би трябвало да си подготвен да продадеш даже личния си брат! Така Съветска Русия стигна до дъното, до степен, каквато светът преди този момент не познава: да противопоставиш едната част от народа против другата, да деморализираш цялото общество, да превърнеш надали не всеки втори руснак в клеветник на властта, да изправиш брат против брата или наследник против майка си... ".
Основната виновност, съгласно Истрати, носи бюрократичната система, вкоренена надълбоко в Русия още преди Октомври 1917, само че която след аления прелом доближава до невиждани мащаби. " Номенклатурата, написа Истрати, тук си служи основно с кухи и гръмки лозунги, които заблуждават народа и последователно го трансформират в дисциплиниран механизъм, довеждат го до цялостно оглупяване!... " Колко настоящо, звучат и за нас в този момент тези думи, когато една незаконна хунта се пробва още веднъж да излъже народа!
Капката, преляла чашата на търпението на Панаит Истрати е " делото Русаков ". Завърналият се от емиграция във Франция, комунист от 1905 година, Виктор- Серж Русаков изгубва своята част от комуналното жилище в Москва, заради претенциите на две партийни другарки от " новата номенклатурна класа ". Въпросът стига чак до ръководителя на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики Калинин.
Случаят Русаков за Истрати е в действителност знаменателен. " Тук, в Русия, не става дума за социализъм, за който са дали живота си към този момент мнозина, а за прям гнет. Човешкият живот е единствено материал, средство в битката на една нова, чудовищна прослойка, постоянно жадна за богатства и благосъстояния... Другарите " водят война " със Запада, а мечтаят за колите на " Форд " и за парфюмите на " Коти " и за тази благородна цел са подготвени да атакуван даже Китай! Тази профан, вулгарна, перверзна алена прослойка е формирана най-вече от младежи, родени при започване на века, които нямат нищо общо с величието и силата на революционния идеализъм от предишното... Хора с извънредно безпаричен речник, формиран от няколкостотин думи и десетина кресливи лозунги и от " Интернационала "...
Завърнал се в Париж, Панаит Истрати изпраща две знаменателни писма до секретаря на ГПУ, Москва (с копие до Ромен Ролан). Ето какво написа в първото от 4 декември 1928 до другаря Герсон: " За мен руският проблем е персонална драма. Аз съм по рождение бунтовник. Не пристигнах в Съюз на съветските социалистически републики да диря материали за книгите си, а с цел да оказа помощ с нещо на пролетариата. Сега разбрах, че мога да бъда потребен единствено с едно: да не пиша като моя сътрудник Анри Барбюс, трансформирал се в сляпо ехтене на една безумна концепция... ". Истрати упреква и " артистът на пролетарската гражданска война " Максим Горки, че е станал съизвършител в битката на Партията против народа, въпреки самият той да произлиза от низините.
На 19 декември с. година изпраща второто си писмо до ГПУ като предлага:
а/ " да се прекрати терорът против опозицията " ;
б/ " да се възвърне рецензията в Партията " ;
в/ " да се възвърне тайното гласоподаване в Партията и профсъюзите ".
Разбира се, отговор не получава. В подмяна на това, неговият другар и ментор, Ромен Ролан, получил копия от тях, го поучава " да си замълчи " и " да не ги разгласява ", тъй като щели да " послужат на реакцията в Европа в нечестната ѝ битка против Революцията " (!)... Колко заблудени са били западните леви интелектуалци тогава!
През 1929 година, когато в Париж излиза първото издание на " Признанията на един надвит ", Ромен Ролан написа, че били като " бомба със закъснител ". Разбира се, той цени и почита своето протеже Истрати, дава му път в литературата, „ дефинира го като „ Горки на Балканите”,но към този момент се опасява да го поддържа обществено - Ролан е може би измежду най-възторжените фенове на Ленин на Запад.
А във в. " Монд " Анри Барбюс прекомерно злобно се нахвърля против " писателя друмник ", наричайки го " отстъпник ". Останалите френски интелектуалци - по това време множеството от тях са леви! - му пригласят. И стартира един мощен оскърбителен хор: " Истрати е фашист! ", " Истрати е антисемит! ", " Той е член на Желязната армия в Букурещ! " и така нататък Интересно е, че преди този момент неговият другар Анри Барбюс се е възхищавал от гения и смелостта на писателя-работник от Браила...
" Литературная газета " от Москва също охулва Истрати: " двуликият Янус ", " вълк в агнешка кожа " и даже " фашист "! Барбюс и изключително Ромен Ролан - вторият с мълчанието си - му предизвикват доста премеждия и най-после той се разболява тежко. През септември 1933 написа писмо до създателя на " Жан-Кристоф ", в което му задава серия от неуместни въпроси, само че не получава отговор.
В " Большая советская энциклопедия " прочетох една много грозна публикация на литературоведа Н. Анисимов против Панаит Истрати, в която се оспорва даже гения му на белетрист. А Истрати е първокачествен художник, основал редица живи, пълнокръвни характери, които можем да усетим даже единствено след няколко страници, написани от него, повече и по-силно, в сравнение с в случай че ги срещнем в натура, към нас. Не инцидентно книгите му провокират същински възторг още през 20-те години и се превеждат на множеството европейски езици.
В последните две години от живота си Истрати написва поредност от превъзходни, смели публицистични текстове: " Доверието ", " Да обичаш земята ", " Изкуството и хуманизмът през днешния ден ". От болничното легло в Париж изпраща десетки публикации и есета до разнообразни вестници във Франция, Румъния, Гърция и цяла Европа, дава отговор на стотици писма на свои читатели.
Днес, осем десетилетия след гибелта му, тези негови редове ни изумяват с правилните си, оракулски слова. С твърдата решителност на техния създател да не се впише в никоя партия или система. На упреците на " Монд ", че не бил подлежал на " образуване ", писателят отвръща с есето " Живее на света човек, който не подхваща нищо! ".
Мисля, че Панаит Истрати беше един от прототиповете на така наречен " размирен човек ", в който Албер Камю видя героя на бъдещата битка. Този разбунтувал се " публицист друмник ", стигнал от покрайнините на Браила до Париж, отива прекомерно надалеч в своя индивидуалистичен протест против " новата класа ". За него тя е още по-циничен вид на буржоазията.
Драмата на Истрати е в това, че се демонстрира прекомерно рано. Двадесет години преди Кравченко, тридесет години преди Солженицин, четиридесет преди поколението на Буковски. Този пролетарий (син на румънка- перачка и грък-контрабандист), роден в покрайнините на крайдунавската Браила, прочул се като извънредно талантлив белетрист и самоуверен журналист, съумява преди всички да види и полицейския произвол, и ужасните сибирски концлагери, и цялото беззаконие на " най-хуманната система " и то още на десетата година от установяването й! Докато мнозина западни интелектуалци, като лицемерният Сър Джордж Бърнард Шоу или фантастът Хърбърт Уелс, бяха възхитени от " разцвета на демокрацията " в Страната на препоръките и от " мъдростта " на вожда- сифилитик Владимир Улянов - Ленин. А Панаит Истрати бе измежду първите, които прозряха жестоката истина за комунизма - за тази незаконна теория, която осакати, може би окончателно, и нас, българите (между двете войни той е бил много известен измежду нашите читатели с белетристичните си произведения, до момента в който след преврата от 1944 е измежду строго инкриминираните от комунистическата цензура създатели!).
Дори единствено поради това не можем да го забравим...
Панаит Истрати, „ Признанията на един победен”, превод Огнян Стамболиев, изд. „ Авангардпринт”
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ