Застаряването на населението в Европа отдавна не е новина. Според

Застаряването на популацията в Европа от дълго време не е вест. Според данни на Евростат за 2024 година, междинната възраст в Европейския съюз е достигнала 44,7 години и продължава да пораства в съвсем всички страни. На този декор устойчивостта и успеваемостта на пенсионните системи стават все по-голям въпрос – освен за обществената политика, само че и за финансовата непоклатимост на обществените системи.

В собствен настоящ разбор Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) съпоставя основни детайли от пенсионните модели на пет страни от Централна и Източна Европа – България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния.

Изборът не е инцидентен: тези страни са със подобен исторически и институционален подтекст, изправени са пред сходни демографски провокации и имат близки нива на приходи. Те се намират и на сравнителни позиции във връзка с каузи на пенсионерите в риск от беднотия – въпреки България да се показва по-добре от Естония и Хърватия, тя изостава по отношение на Унгария и Румъния, като последната е и единствената измежду тях с по-добри резултати от междинното за Европейски Съюз.

Разходите за пенсии надвишиха 11,5 милиарда лева за половин година

Пенсионните системи на обсъжданите страни са многостълбови, като главният източник на приход за пенсионерите остава първият дирек – обществената разходно-покривна система. Освен него съществуват икапиталови модели – наложителни или доброволни, във втори и трети дирек. Правото на пенсия на всички места е обвързано с застрахователен стаж и направени вноски, като страните ползват механизми за поощряване на по-късно пенсиониране и по-дълъг трудов живот. Системите включват също по този начин съставни елементи като наследствени и инвалидни пенсии.

istock

Макар да съществуват прилики, анализът на ИПИ акцентира основни разлики в обособени детайли. Например, при наследствените пенсии България ползва закрепена вдовишка добавка от 30% от пенсията на умрелия сътрудник. В Румъния обаче, при брак над 15 години, се трансферира 50% от пенсията, а в Хърватия – до 77% от пенсията на умрелия, в случай че тя е по-висока от тази на наследника.

При инвалидните пенсии също се следи многообразие В България и Хърватия право на пенсия поражда при загуба на над 50% работоспособност. Румъния употребява по-сложна формула, обвързана със степента на увреждане. Най-сериозните промени обаче са осъществени в Естония и Унгария, където инвалидността е изведена отвън пенсионната система.

Пенсиите в евро: Автоматично превалутиране и закръгляне нагоре

В Естония пенсиите са сменени с помощи за загуба на работоспособност, управлявани от бюрото по труда, а в Унгария – с рехабилитационна и инвалидна помощ, финансирани от здравната система. Тези промени целят по едно и също време понижаване на фискалния напън и усилване на мотивацията за включване в пазара на труда.

Различия има и при механизма за индексация на пенсиите. В България той се базира на равни пропорции от растежа на междинния застрахователен приход и годишната инфлация, като актуализацията се прави един път годишно. Хърватия ползва по-щедър модел, с два индексации годишно, като преобладаващата тежест е на растежа на приходите. В Естония тежестта пада главно върху приходите, с известна еластичност, до момента в който Унгария се концентрира съвсем напълно върху инфлацията. Румъния ползва най-щедрата формула – 100% от насъбраната инфлация и 50% от растежа на приходите.

istock

Значителни разлики се следят и във връзка с по този начин наречения коефициент на заменяне на приходите, който мери какъв дял от трудовия приход се „ замества “ от пенсията след пенсиониране. Данните на Евростат за 2024 година демонстрират, че Унгария е водач с коефициент от 77%, следвана от Естония с 50% и Румъния с 46%. България остава под тези равнища с 44%, а Хърватия се подрежда на последно място освен измежду тази група, само че и в целия Европейски Съюз – с едвам 35%. Тук би трябвало да се означи, че става дума за брутни стойности, които не регистрират резултата на подоходното облагане. Това е значително, защото в някои от страните – в това число Естония, Румъния и Хърватия – пенсиите се таксуват с подоходен налог.

Средната пенсия съвсем се утрои за 10 години

Стимулите за отсрочено пенсиониране също варират доста. В България се предлага 4% нарастване на пенсията за всяка спомагателна година след навършване на пенсионна възраст. В Хърватия бонусът е 0,45% месечно (до 27% за пет години), а в Унгария – 0,5% месечно. Най-щедри обаче са тласъците в Естония – 0,9% месечно, което се равнява на 10,8% годишно. Румъния употребява точкова система, която също подтиква по-дълъг стаж.

Изводите на ИПИ сочат ясно, че въпреки българската система да споделя общи правила със системите в прилежащи страни, тя изостава по няколко основни индикатора – както във връзка с адекватността на пенсиите, по този начин и по линията на тласъците за по-дълго присъединяване в трудовия живот. Практики като индексацията в Румъния, радикалните промени на инвалидните пенсии в Естония и великодушните бонуси за отсрочване на пенсиониране в Унгария оферират съответни образци за вероятни усъвършенствания и у нас.

В изискванията на застаряващо население, възходящ фискален напън и потребност от обществена непоклатимост, промените в пенсионната система на България не могат да бъдат отлагани. Анализът на ИПИ ясно демонстрира, че страната има какво да научи от опита на своите съседи.