Дизайнерът на републиката
Застанете на която и да е точка в центъра на София и има огромен късмет пред вас да има лого, основано от графичния дизайнер Стефан Кънчев (1915 - 2001). Само дребна част от това, което е правил през десетилетията, са лога за Българска национална телевизия, радио " София ", бензиностанции " Петрол ", " Български пощи ", театрите " София ", " Сълза и смях " и Държавния куклен спектакъл, а и до през днешния ден дребна част от минувачите си дават сметка, че един човек самичък е правил толкоз доста запаметяващи се детайли в градската среда.
В началото на годината излезе новото издание, което сплотява работата му - Logo Book Stefan Kanchev, актуализирана версия на проучването " Анонимният прочут " от 2011 година, бързо трансформирало се в колекционерска необичайност и тогава първият труд, който показа изцяло работата му. И зад двете издания стои Магдалина Станчева, основателка на студиото за образна връзка Poststudio.
Фотограф: Цветелина Белутова
" От известно време ми се искаше да надградя направеното по плана дотук ", споделя Магдалина Станчева пред " Капитал ". Според нея, в случай че осмислим направеното от Стефан Кънчев, ще вникнем и в по-големите процеси. " Трудът на Кънчев е основен за слагане основите на българския дизайн, формирал образната еднаквост на страната ни през втората половина на предишния век. Трудът му е мотив за национална горделивост. "
Станчева приключва информационен дизайн в университета FH - Дюселдорф, през 2009 година, а изследването на образното завещание на Стефан Кънчев се трансформира в основа на дипломната ѝ работа. " Преди да отпътува да изучавам в чужбина, в България нямаше информация за Стефан Кънчев и аз самата не бях чувала нищо за него. Когато инцидентно открих негови лога в един от най-известните каталози за дизайн, се заинтригувах и започнах да се дълбая из онлайн архивите на международните библиотеки. "
Реклама
Тя се връща в България, с цел да продължи да търси оставените от него следи: фотоси, документи, графични материали. Преди излизането на " Анонимният прочут " тя провежда изложения с логата му на Sofia Design Week през 2009 година и Design Attack Festival в Краков, Полша, през 2010 година " Тогава още не знаех до каква степен ще ме води цялото това пътешестване в историята, трансформирало се в търсене до безкрайност. " След появяването на първото издание следват още изложения, в това число в Сеул през 2012 година
Кой е Стефан Кънчев
Роден е през 1915 година в Калофер в фамилията на иконописец. Между 1940 и 1945 година учи стенна живопис в Художествената академия в София при Дечко Узунов. Утвърждаването му в графичния дизайн върви и с интернационалните участия на изложения и биеналета, най-вече в Източна Европа, само че и в Ню Йорк.
Работата му може да се преглежда в подтекста на развиването, през което българската приложна графика минава от 60-те години на ХХ век насетне. " Изкуството на Кънчев наподобява като напълно естествена и естествена част от публичния живот в страната (...) непокътнатите му знаци са на всеки ъгъл, а впечатляващите пощенски картички, истински корици на книги, шрифтове и плакати са безусловно на всички места ", написа Евгений Атанасов в публикация за брой на сп. " Интерпресграфик " от 1982 година, в този момент част от онлайн наличието на " Български образен списък ".
Близо четири десетилетия по-късно тези думи са също толкоз настоящи. В същия текст написа още, че Кънчев " се пази от всевъзможни инцидентни импровизации и следва прецизно единствено личните си закони, рационализъм и акуратност, наблягайки още повече вроденото си възприятие към изразителността на линии и форми ".
Реклама
Кънчев остава деен до последно, само че през 90-те години уговорките му понижават доста - евентуално поради навлизането на ново потомство дизайнери, по-конкурентна среда в изискванията на свободен пазар след 1989 година, само че и поради все по-хаотичната образна среда в този интервал и неуверените първи стъпки на рекламната промишленост.
" Все още работи и има жадност за работа. Аз се чудя на неговата продуктивност. Оплаква се от днешните времена и с право - има дребен интерес към неговата област от хората, които би трябвало да демонстрират интерес ", споделя щерка му Марта Кънчева в архивен запис на БНР от 2000 година, когато Кънчев навършва 85 години. В различен запис на БНР по същия мотив Кънчев споделя, че днешните предприемачи не обръщат внимание на качествения образен език. Описва професионалния си живот като " доста отегчителен ". Още тогава той е сериозен към прекомерно огромната взаимозависимост от технологиите: " Тя, техниката, пести време, само че ръката би трябвало да извърши работата. От техника качество за изкуство не става. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Отбрана 3 Енергетика 1 Енергетика 2 Свят 3 Климат 1 Енергетика 2 Коментари и разбори 3 Свят Реклама
За Магдалина Станчева работата на Кънчев е извънредно отличителна във вниманието към детайла. " Той е удивителен със способността си да одушеви един на пръв взор елементарен графичен знак, да му придаде смисъл, да го трансформира в повествовател на историята на неговия собственик, бил той институция, фабрика или персона. При него десетки години геният не пречи на работоспособността и назад. Въпреки многогодишната ми работа по плана не преставам да откривам нови елементи, нови смисли, проектирани в неговите непокътнати знаци, дизайни за корици на книги и пощенски марки. " Любопитен факт: оттатък към момента съществуващите в общественото пространство лога на Кънчев, от предходната година незнайна до момента негова работа - Ж-образното лого на клуба " Ж Jazz Room " в София, което е бил основан от Кънчев монограм на писателя и критик Тончо Жечев (1929 - 2000).
Проект в развиване
Logo Book Stefan Kanchev е първа стъпка към още няколко начинания. " Заедно с сътрудниците ми - Цвета Добрева и Мария Киселова, започнахме работа по акцията Recollecting Future. В нейната основа е концепцията ни за партньорство с компании и организации, които към момента носят непокътнати знаци на Кънчев ", споделя Магдалина.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
В началото на годината излезе новото издание, което сплотява работата му - Logo Book Stefan Kanchev, актуализирана версия на проучването " Анонимният прочут " от 2011 година, бързо трансформирало се в колекционерска необичайност и тогава първият труд, който показа изцяло работата му. И зад двете издания стои Магдалина Станчева, основателка на студиото за образна връзка Poststudio.
Фотограф: Цветелина Белутова
" От известно време ми се искаше да надградя направеното по плана дотук ", споделя Магдалина Станчева пред " Капитал ". Според нея, в случай че осмислим направеното от Стефан Кънчев, ще вникнем и в по-големите процеси. " Трудът на Кънчев е основен за слагане основите на българския дизайн, формирал образната еднаквост на страната ни през втората половина на предишния век. Трудът му е мотив за национална горделивост. "
Станчева приключва информационен дизайн в университета FH - Дюселдорф, през 2009 година, а изследването на образното завещание на Стефан Кънчев се трансформира в основа на дипломната ѝ работа. " Преди да отпътува да изучавам в чужбина, в България нямаше информация за Стефан Кънчев и аз самата не бях чувала нищо за него. Когато инцидентно открих негови лога в един от най-известните каталози за дизайн, се заинтригувах и започнах да се дълбая из онлайн архивите на международните библиотеки. "
Реклама
Тя се връща в България, с цел да продължи да търси оставените от него следи: фотоси, документи, графични материали. Преди излизането на " Анонимният прочут " тя провежда изложения с логата му на Sofia Design Week през 2009 година и Design Attack Festival в Краков, Полша, през 2010 година " Тогава още не знаех до каква степен ще ме води цялото това пътешестване в историята, трансформирало се в търсене до безкрайност. " След появяването на първото издание следват още изложения, в това число в Сеул през 2012 година
Кой е Стефан Кънчев
Роден е през 1915 година в Калофер в фамилията на иконописец. Между 1940 и 1945 година учи стенна живопис в Художествената академия в София при Дечко Узунов. Утвърждаването му в графичния дизайн върви и с интернационалните участия на изложения и биеналета, най-вече в Източна Европа, само че и в Ню Йорк.
Работата му може да се преглежда в подтекста на развиването, през което българската приложна графика минава от 60-те години на ХХ век насетне. " Изкуството на Кънчев наподобява като напълно естествена и естествена част от публичния живот в страната (...) непокътнатите му знаци са на всеки ъгъл, а впечатляващите пощенски картички, истински корици на книги, шрифтове и плакати са безусловно на всички места ", написа Евгений Атанасов в публикация за брой на сп. " Интерпресграфик " от 1982 година, в този момент част от онлайн наличието на " Български образен списък ".
Близо четири десетилетия по-късно тези думи са също толкоз настоящи. В същия текст написа още, че Кънчев " се пази от всевъзможни инцидентни импровизации и следва прецизно единствено личните си закони, рационализъм и акуратност, наблягайки още повече вроденото си възприятие към изразителността на линии и форми ".
Реклама
Кънчев остава деен до последно, само че през 90-те години уговорките му понижават доста - евентуално поради навлизането на ново потомство дизайнери, по-конкурентна среда в изискванията на свободен пазар след 1989 година, само че и поради все по-хаотичната образна среда в този интервал и неуверените първи стъпки на рекламната промишленост.
" Все още работи и има жадност за работа. Аз се чудя на неговата продуктивност. Оплаква се от днешните времена и с право - има дребен интерес към неговата област от хората, които би трябвало да демонстрират интерес ", споделя щерка му Марта Кънчева в архивен запис на БНР от 2000 година, когато Кънчев навършва 85 години. В различен запис на БНР по същия мотив Кънчев споделя, че днешните предприемачи не обръщат внимание на качествения образен език. Описва професионалния си живот като " доста отегчителен ". Още тогава той е сериозен към прекомерно огромната взаимозависимост от технологиите: " Тя, техниката, пести време, само че ръката би трябвало да извърши работата. От техника качество за изкуство не става. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Отбрана 3 Енергетика 1 Енергетика 2 Свят 3 Климат 1 Енергетика 2 Коментари и разбори 3 Свят Реклама
За Магдалина Станчева работата на Кънчев е извънредно отличителна във вниманието към детайла. " Той е удивителен със способността си да одушеви един на пръв взор елементарен графичен знак, да му придаде смисъл, да го трансформира в повествовател на историята на неговия собственик, бил той институция, фабрика или персона. При него десетки години геният не пречи на работоспособността и назад. Въпреки многогодишната ми работа по плана не преставам да откривам нови елементи, нови смисли, проектирани в неговите непокътнати знаци, дизайни за корици на книги и пощенски марки. " Любопитен факт: оттатък към момента съществуващите в общественото пространство лога на Кънчев, от предходната година незнайна до момента негова работа - Ж-образното лого на клуба " Ж Jazz Room " в София, което е бил основан от Кънчев монограм на писателя и критик Тончо Жечев (1929 - 2000).
Проект в развиване
Logo Book Stefan Kanchev е първа стъпка към още няколко начинания. " Заедно с сътрудниците ми - Цвета Добрева и Мария Киселова, започнахме работа по акцията Recollecting Future. В нейната основа е концепцията ни за партньорство с компании и организации, които към момента носят непокътнати знаци на Кънчев ", споделя Магдалина.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ