Калин Янакиев: Основното - изолирането на ГЕРБ и детрониране на Борисовщината
Защото колкото и извънредно и ненадейно за „ политическите инженери “ да бе, волята на голямо количество хора да смъкват ГЕРБ и „ Борисовщината “ от власт не отшумя. Не отслабна от лятото на 2020 година, през каквито и политически премеждия да преминахме за повече от година от този момент.
Да, дежурните „ говорещи глави “ в формалните медии лансираха какви ли не версии за ставащото от това лято насетне, единствено и единствено да не нарекат с същинското му име този непрестанен развой. То не бяха подмолните измами на Васил Божков от Дубай, отмъстителната воля на Румен Радев, „ запалил митингите “ поради прокурорското навлизане в президентството, „ репресиите “ на служебните му държавни управления и на ужасния Бойко Рашков, аферите с „ объркващия народа машинен избор “, „ подлият “ ход със основаването на „ президентската партия Политическа партия “ и какво ли още не. Всички тези версии трябваше да ни обяснят това, което на никаква цена не желаеха да признаят и което, дублирам, лично резултира в изборите за президент предходната неделя. А то е, че хората взеха решение да детронират „ Борисовщината “.
Че този път волята за това бе дълбока и трайна, „ политическите инженери “ в действителност не съумяха да повярват. Все им се струваше, че тази воля последователно ще отслабне, ще се дисперсира, ще се разочарова и „ гербаджийското “ статукво още веднъж ще се възвърне.
Е, не се случи. За финален път Борисов се похвали, че е „ бил всички останали “ на 04.04. т.г., само че към този момент бе ясно, че „ първата му политическа мощ “ е изолирана и няма никакви изгледи да господства в 45-ото Народно събрание. Действително съотношението на силите в това Народно събрание беше такова, че и държавно управление „ анти-ГЕРБ “ на практика не можеше да се сформира. Новите звезди – Има Такъв Народ, бяха окуражавани, че могат да реализират доста повече и напълно сами, заради което бързо-бързо ни изпратиха на нови избори. „ Сгрешиха! “ – обнадеждиха се „ политическите инженери “. Сгрешиха, тъй като социологическите сондажи съвсем до края сочеха, че след преживения трус ГЕРБ още веднъж се завръща на лидерското място и „ протестърите “ – заради лакомията си – са пропуснали момента. Той е бил на лимита си на 04.04. и в този момент хората още веднъж са се насочили към претърпялото рецесията си „ статукво “.
За всеобща изненада през юли т.г. се оказа, че напълно, напълно не било по този начин. Авангардът на „ протестърите “ – Демократична България – увеличи резултата си много над предвижданото, „ кресливата “ Мая Манолова също, а „ хората на Слави “ за първи път от повече от 10 години насам детронираха Борисов от първото място и задълбочиха парламентарната му изолираност. Волята да се смъкна ГЕРБ от властта, оказа се, изобщо не бе угаснала. Не бе угаснала след един провален парламентарен цикъл и цяла година откакто площадните митинги бяха утихнали. Това би трябвало да впечатли „ политическите инженери “. Тук ни се разкриваше някаква изненадваща – и от много време ненаблюдавана – точно национална непримиримост.
Понеже не съм последовател на тайните теории, не бих се наел да настоявам сигурно, че нелепото държание на Слави Трифоновото Има Такъв Народ в новото 46-о Народно събрание, в което тази партия бе първа (но с 65 депутати) и имаше опция да сформира държавно управление с още две от „ протестните партии “, само че по безразсъден метод я провали, е било дирижирано извън. И въпреки всичко и до през днешния ден това ми се коства правдоподобно, тъй като идиотското държане на шоумена по отношение на евентуалните му сътрудници мъчно би могло да се изясни другояче. Във всеки случай след двата безусловно несъстоятелни и „ диктаторски “ оповестени плана за кабинет Има Такъв Народ стартира да наподобява напряко като „ прокси “ на статуквото, имащо за цел най-накрая да внуши на електората, че „ партиите на митинга “ са способни само на безпорядък и междуособни крамоли. Със старанията на казионните медии това, че тези последните непоправимо са се разделили и блокът им дефинитивно се е разпаднал, даже бе превърнато в неотрицаема истина. И ето: навлязохме в третия избирателен цикъл, в който, щем или не щем, към този момент трябваше да приемем завръщането на ГЕРБ като „ първа политическа мощ “. Поредните социологически сондажи още веднъж (буквално до изборния ден на 14.11.) ни сочеха това, а че статуквото след дългия (и безплоден) „ протестърски “ ексцес се завръща ни убеждаваше и събитието, че същите социологически сондажи до последната седмица преди този 14.11. нареждаха на второ място след ГЕРБ Българска социалистическа партия. „ Продължаваме промяната “, в случай че си спомняте, излизаше ту трета, ту четвърта.
По-миналата неделя, уважаеми читатели, партията на Бойко Борисов за трети път бе сложена от гласоподавателите в безспорна неспособност да взе участие в каквото и да било ръководещо болшинство. Казах го и в предходния си текст – една най-вече млада генерация, ненапълно (политически) детско сложи преди всичко партията на Кирил Петков и Асен Василев, само че с вота си сподели нещо неподлежащо повече на отказване. Волята ГЕРБ да бъде оперативно отхвърлен от властта към този момент е потвърдено непреборима. Щом досегашните анти-ГЕРБ партии, както вие – „ говорещите глави “ – ни казвате, не съумяват да се оправят с него, ние пък ще гласуваме всеобщо за новата, но… няма да допуснем Борисовщината да се завърне! Ето това бе знакът, даден от гласоподавателите на „ ненадейно “ спечелилата „ харвардска гарнитура “. ГЕРБ, дублирам, за трети път – и наподобява непоправимо – се озова в тотална изолираност. Българска социалистическа партия пък се класира не втора, а четвърта и встъпва солидно унизена в договарянията за ново държавно управление.
Е, няма ли най-накрая да бъде прието точно това най-главно случило се през тази 2021 година? Това най-главно, което не е нито „ навлизането на несистемни играчи в българската политика “, нито „ възлагането на очаквания на свръхнови звезди “, нито „ умората на обществото ни от разделянето “, а… неотстъпното, непрекратяващо се от всевъзможни пертурбации и „ прокси “-политически провокации изпитание по отрязването на пъпната шнур на ГЕРБ от властта. Ограждането на „ Борисовщината “ в безусловно чумаво политическо „ гето “. Няма по какъв начин, дублирам, точно това да не е основното, което се извършваше през тази 2021 година, откакто то продължи да се прави макар толкоз другите между тях политически „ пейзажи “ от лятото на 2020 година насам. Въпреки неуспелите площадни митинги предходната година, макар „ прокси “-операцията с партията „ на Слави “, макар разпадането на блока на „ партиите на митинга “, все пак това българските гласоподаватели, пръснали желанията си към разнообразни и постоянно несъвместими между тях „ планове “, не престанаха да преследват (и последователно да постигат) една непрекъсната и неизменяща се цел: изтласкването на „ епохата Борисов “ в предишното.
И ето: с цел да се върна към началото на този текст – потреслата разнообразни („ десни “, „ консервативни “, „ староседесарски “ и пр.) среди победа на „ комуниста “ Радев не е – в случай че я погледнем по-хладнокръвно и в дълбочина
– победа на „ лявото “, на „ русофилското “, на „ предателско-либералното “, а всъщност… заключителен епизод от ето това публично изпитание. Финал, ще кажа в този момент, значително предупреден и провокиран и от глупавата опозиция против това изпитание на самата „ Борисовщина “ и на обслужващите я „ политически инженери “.
На тази обречена опозиция обаче явно ще би трябвало да посветя един идващ текст, с цел да сложа своята точка на изминаващата 2021 година
Калин Янакиев,
Да, дежурните „ говорещи глави “ в формалните медии лансираха какви ли не версии за ставащото от това лято насетне, единствено и единствено да не нарекат с същинското му име този непрестанен развой. То не бяха подмолните измами на Васил Божков от Дубай, отмъстителната воля на Румен Радев, „ запалил митингите “ поради прокурорското навлизане в президентството, „ репресиите “ на служебните му държавни управления и на ужасния Бойко Рашков, аферите с „ объркващия народа машинен избор “, „ подлият “ ход със основаването на „ президентската партия Политическа партия “ и какво ли още не. Всички тези версии трябваше да ни обяснят това, което на никаква цена не желаеха да признаят и което, дублирам, лично резултира в изборите за президент предходната неделя. А то е, че хората взеха решение да детронират „ Борисовщината “.
Че този път волята за това бе дълбока и трайна, „ политическите инженери “ в действителност не съумяха да повярват. Все им се струваше, че тази воля последователно ще отслабне, ще се дисперсира, ще се разочарова и „ гербаджийското “ статукво още веднъж ще се възвърне.
Е, не се случи. За финален път Борисов се похвали, че е „ бил всички останали “ на 04.04. т.г., само че към този момент бе ясно, че „ първата му политическа мощ “ е изолирана и няма никакви изгледи да господства в 45-ото Народно събрание. Действително съотношението на силите в това Народно събрание беше такова, че и държавно управление „ анти-ГЕРБ “ на практика не можеше да се сформира. Новите звезди – Има Такъв Народ, бяха окуражавани, че могат да реализират доста повече и напълно сами, заради което бързо-бързо ни изпратиха на нови избори. „ Сгрешиха! “ – обнадеждиха се „ политическите инженери “. Сгрешиха, тъй като социологическите сондажи съвсем до края сочеха, че след преживения трус ГЕРБ още веднъж се завръща на лидерското място и „ протестърите “ – заради лакомията си – са пропуснали момента. Той е бил на лимита си на 04.04. и в този момент хората още веднъж са се насочили към претърпялото рецесията си „ статукво “.
За всеобща изненада през юли т.г. се оказа, че напълно, напълно не било по този начин. Авангардът на „ протестърите “ – Демократична България – увеличи резултата си много над предвижданото, „ кресливата “ Мая Манолова също, а „ хората на Слави “ за първи път от повече от 10 години насам детронираха Борисов от първото място и задълбочиха парламентарната му изолираност. Волята да се смъкна ГЕРБ от властта, оказа се, изобщо не бе угаснала. Не бе угаснала след един провален парламентарен цикъл и цяла година откакто площадните митинги бяха утихнали. Това би трябвало да впечатли „ политическите инженери “. Тук ни се разкриваше някаква изненадваща – и от много време ненаблюдавана – точно национална непримиримост.
Понеже не съм последовател на тайните теории, не бих се наел да настоявам сигурно, че нелепото държание на Слави Трифоновото Има Такъв Народ в новото 46-о Народно събрание, в което тази партия бе първа (но с 65 депутати) и имаше опция да сформира държавно управление с още две от „ протестните партии “, само че по безразсъден метод я провали, е било дирижирано извън. И въпреки всичко и до през днешния ден това ми се коства правдоподобно, тъй като идиотското държане на шоумена по отношение на евентуалните му сътрудници мъчно би могло да се изясни другояче. Във всеки случай след двата безусловно несъстоятелни и „ диктаторски “ оповестени плана за кабинет Има Такъв Народ стартира да наподобява напряко като „ прокси “ на статуквото, имащо за цел най-накрая да внуши на електората, че „ партиите на митинга “ са способни само на безпорядък и междуособни крамоли. Със старанията на казионните медии това, че тези последните непоправимо са се разделили и блокът им дефинитивно се е разпаднал, даже бе превърнато в неотрицаема истина. И ето: навлязохме в третия избирателен цикъл, в който, щем или не щем, към този момент трябваше да приемем завръщането на ГЕРБ като „ първа политическа мощ “. Поредните социологически сондажи още веднъж (буквално до изборния ден на 14.11.) ни сочеха това, а че статуквото след дългия (и безплоден) „ протестърски “ ексцес се завръща ни убеждаваше и събитието, че същите социологически сондажи до последната седмица преди този 14.11. нареждаха на второ място след ГЕРБ Българска социалистическа партия. „ Продължаваме промяната “, в случай че си спомняте, излизаше ту трета, ту четвърта.
По-миналата неделя, уважаеми читатели, партията на Бойко Борисов за трети път бе сложена от гласоподавателите в безспорна неспособност да взе участие в каквото и да било ръководещо болшинство. Казах го и в предходния си текст – една най-вече млада генерация, ненапълно (политически) детско сложи преди всичко партията на Кирил Петков и Асен Василев, само че с вота си сподели нещо неподлежащо повече на отказване. Волята ГЕРБ да бъде оперативно отхвърлен от властта към този момент е потвърдено непреборима. Щом досегашните анти-ГЕРБ партии, както вие – „ говорещите глави “ – ни казвате, не съумяват да се оправят с него, ние пък ще гласуваме всеобщо за новата, но… няма да допуснем Борисовщината да се завърне! Ето това бе знакът, даден от гласоподавателите на „ ненадейно “ спечелилата „ харвардска гарнитура “. ГЕРБ, дублирам, за трети път – и наподобява непоправимо – се озова в тотална изолираност. Българска социалистическа партия пък се класира не втора, а четвърта и встъпва солидно унизена в договарянията за ново държавно управление.
Е, няма ли най-накрая да бъде прието точно това най-главно случило се през тази 2021 година? Това най-главно, което не е нито „ навлизането на несистемни играчи в българската политика “, нито „ възлагането на очаквания на свръхнови звезди “, нито „ умората на обществото ни от разделянето “, а… неотстъпното, непрекратяващо се от всевъзможни пертурбации и „ прокси “-политически провокации изпитание по отрязването на пъпната шнур на ГЕРБ от властта. Ограждането на „ Борисовщината “ в безусловно чумаво политическо „ гето “. Няма по какъв начин, дублирам, точно това да не е основното, което се извършваше през тази 2021 година, откакто то продължи да се прави макар толкоз другите между тях политически „ пейзажи “ от лятото на 2020 година насам. Въпреки неуспелите площадни митинги предходната година, макар „ прокси “-операцията с партията „ на Слави “, макар разпадането на блока на „ партиите на митинга “, все пак това българските гласоподаватели, пръснали желанията си към разнообразни и постоянно несъвместими между тях „ планове “, не престанаха да преследват (и последователно да постигат) една непрекъсната и неизменяща се цел: изтласкването на „ епохата Борисов “ в предишното.
И ето: с цел да се върна към началото на този текст – потреслата разнообразни („ десни “, „ консервативни “, „ староседесарски “ и пр.) среди победа на „ комуниста “ Радев не е – в случай че я погледнем по-хладнокръвно и в дълбочина
– победа на „ лявото “, на „ русофилското “, на „ предателско-либералното “, а всъщност… заключителен епизод от ето това публично изпитание. Финал, ще кажа в този момент, значително предупреден и провокиран и от глупавата опозиция против това изпитание на самата „ Борисовщина “ и на обслужващите я „ политически инженери “.
На тази обречена опозиция обаче явно ще би трябвало да посветя един идващ текст, с цел да сложа своята точка на изминаващата 2021 година
Калин Янакиев,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ