Защо торта за ЧРД и сладкото е символ на щастие, любов и благодарност?
Защо тъкмо тортата е знак на най-големия и най-важния за всекиго празник в годината – рождения ден? Защото сладкото е знак на благополучие. Между другото, рожденият ден става основният обичаен празник у нас главно след Втората международна война, като преди този момент значимият е бил именният ден – обвързвано с религията и светците – настойници, като рождението е било свъзрано с съответната дата на удостояване на някой от тях, който е давал и името на индивида. На такива забавни неща сме посветили нашия сегашен лайфхак.
Защо Забраненият плод е точно плод, а не примерно зарзават? Защото в древен времена сладката храна е била основно във тип на плодове. Освен на прегрешението, Забраненият плод е обвързван и с любовта – точно окрилени от нея Ева и Адам протягат ръка към него. А последователно става и знак на рождението, откакто за наказване Господ не просто гони Ева от Рая, ами я осъжда да ражда с страдания, а Адам е изгонен с присъдата да си изкарва сладките и другите храни с тежък труд.
Сега върнете лентата към тортата за рождения ден, която от време на време заменяме и с шоколадови бонбони, с които черпим по-близките си хора за благополучие. Замислете се и за различен обред – по какъв начин показваме благодарността си към някой, който с труда си ни е приключил някаква услуга – доктор, преподавател, чиновник? Отново с бонбони, торта или друга наслада.
И на Господа благодарим със сладка храна – месят се точно кузунаци, а не различен тип обредни хлябове за основния християнски и общ човешки празник – Великден. А католиците – примерно италианците ги имат и за Рождество Христово. Мюсюлманите пък посрещат новата година – смисълът на празника на ръба на календара е същият като на нашата Коледа, с друга сладка – дори пресладка, храна – саралията. А ние, като народ, който сплотява едните с другите, ядем и козунаци, и саралии. Пък и освен по празници.
...
Защо Забраненият плод е точно плод, а не примерно зарзават? Защото в древен времена сладката храна е била основно във тип на плодове. Освен на прегрешението, Забраненият плод е обвързван и с любовта – точно окрилени от нея Ева и Адам протягат ръка към него. А последователно става и знак на рождението, откакто за наказване Господ не просто гони Ева от Рая, ами я осъжда да ражда с страдания, а Адам е изгонен с присъдата да си изкарва сладките и другите храни с тежък труд.
Сега върнете лентата към тортата за рождения ден, която от време на време заменяме и с шоколадови бонбони, с които черпим по-близките си хора за благополучие. Замислете се и за различен обред – по какъв начин показваме благодарността си към някой, който с труда си ни е приключил някаква услуга – доктор, преподавател, чиновник? Отново с бонбони, торта или друга наслада.
И на Господа благодарим със сладка храна – месят се точно кузунаци, а не различен тип обредни хлябове за основния християнски и общ човешки празник – Великден. А католиците – примерно италианците ги имат и за Рождество Христово. Мюсюлманите пък посрещат новата година – смисълът на празника на ръба на календара е същият като на нашата Коледа, с друга сладка – дори пресладка, храна – саралията. А ние, като народ, който сплотява едните с другите, ядем и козунаци, и саралии. Пък и освен по празници.
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ