Пропаст: София все по-откъсната в икономическото си развитие от останалите региони
През 2024 година София продължава да се откъсва все по-ясно в икономическото си развиване от останалите райони, като Брутният вътрешен продукт на човек от популацията доближава 35,4 хиляди евро.
Заради огромния дял на столичната стопанска система само Стара Загора надвишава междинното за страната ниво на Брутният вътрешен продукт с 22,4 хиляди евро на човек. Следват Варна и Враца с по 15,2 хиляди евро на човек, а в първата петица влиза и Пловдив с 13,1 хиляди евро. В края на класацията има ново разбъркване: Сливен излиза на последно място с 6,7 хиляди евро на човек, а под 8 хиляди евро остават още Силистра, Хасково и Монтана. Разликите сред тези области обаче са минимални, което прави бъдещи промени в подреждането изцяло евентуални.
Прави усещане, че половината области се разполагат в границите сред 9 и 12 хиляди евро Брутният вътрешен продукт на човек, което от своя страна значи, че в забележителна част от страната няма огромни разлики. Разпределението на добавената стойност удостоверява извода, че измежду стопански мощните области услугите заемат все по-голям дял, а там, където земеделието играе по-значима роля степента на развиване е ниска.
Източник Национален статистически институт
След превъзмогването на комбинирания резултат от срутва в туризма през 2020–2021 година и енергийната рецесия през 2022–2023 година темповете на напредък се възстановяват. Въпреки това динамичността по области остава нееднородна: най-голям номинален растеж (без промяна за цените) през 2024 година се регистрира в Стара Загора (19% на годишна база), Пловдив (16%) и София (13%).
Тревожен сигнал е, че в Сливен, Ловеч и Монтана номиналният Брутният вътрешен продукт понижава, а в Габрово, София-област и Разград растежът е под или към средногодишната инфлация, което на процедура значи спад в действително изражение. Тази разнопосочност усилва риска от продължаващо задълбочаване на разликите в развиването и приходите сред водещите и изоставащите райони.
Източник Национален статистически институт
Разликата в степента на развиване сред столицата и най-слабо развитата област към този момент е съвсем 5,3 пъти, при 4,8 пъти година по-рано. Ако погледнем по-назад в предишното, през 2000 година тази разлика е била малко под три пъти, което приказва за ускорение на процеса на икономическа дивергенция в средносрочен проект. Същевременно общоприетото отклоняване в Брутният вътрешен продукт на човек – мярка за размера на отстоянието сред обособените следени райони съгласно икономическото им развиване – е повишена над 10 пъти в границите на 25 години. Повече от половината от този резултат обаче се дължи на откъсването на столицата, което за следващ път акцентира особения ѝ стопански триумф в подтекста на останалите райони.
На подобен извод навежда и динамичността в икономическата тежест на областите в народен мащаб. През 2024 година тя е мощно съсредоточена: София образува 44% от Брутният вътрешен продукт на България (46 милиарда евро), Пловдив – 8% (8,3 милиарда евро), Варна и Стара Загора – по 6%, а Бургас – 4%. В същото време девет области, главно в Северна България, способстват под 1% от общия Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне, през 2000 година делът на столицата е бил 26%, а области с под 1% липсват. Важно е да отбележим, че дяловете на вторичните ядра не се трансформират изключително – Пловдив нараства от 7,4% на 8%, Варна остава без смяна на 6,3%, Стара Загора – от 5,3% на 6,2%. Нарастването на каузи на столицата, с други думи, се случва за сметка на най-малките и слаборазвити райони стопански системи.
Разширяващата се бездна сред столицата и останалите райони е закономерна. Факторите, които я предопределят са повече от ясни – големи неравенства в размера на вложенията, в човешкия капитал, демографския капацитет, в качеството на инфраструктурата, в успеваемостта на работата на локалната власт. Подобряването на коя да е от тези предпоставки за напредък в останалите области единствено по себе си няма да е достатъчно за стесняване на дистанцията. Със сигурност обаче ориентирани старания с верен фокус могат да преодолеят доста от пречките и да подобрят капацитета за по-бърз напредък даже в най-изостаналите райони.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Заради огромния дял на столичната стопанска система само Стара Загора надвишава междинното за страната ниво на Брутният вътрешен продукт с 22,4 хиляди евро на човек. Следват Варна и Враца с по 15,2 хиляди евро на човек, а в първата петица влиза и Пловдив с 13,1 хиляди евро. В края на класацията има ново разбъркване: Сливен излиза на последно място с 6,7 хиляди евро на човек, а под 8 хиляди евро остават още Силистра, Хасково и Монтана. Разликите сред тези области обаче са минимални, което прави бъдещи промени в подреждането изцяло евентуални.
Прави усещане, че половината области се разполагат в границите сред 9 и 12 хиляди евро Брутният вътрешен продукт на човек, което от своя страна значи, че в забележителна част от страната няма огромни разлики. Разпределението на добавената стойност удостоверява извода, че измежду стопански мощните области услугите заемат все по-голям дял, а там, където земеделието играе по-значима роля степента на развиване е ниска.
Източник Национален статистически институт След превъзмогването на комбинирания резултат от срутва в туризма през 2020–2021 година и енергийната рецесия през 2022–2023 година темповете на напредък се възстановяват. Въпреки това динамичността по области остава нееднородна: най-голям номинален растеж (без промяна за цените) през 2024 година се регистрира в Стара Загора (19% на годишна база), Пловдив (16%) и София (13%).
Тревожен сигнал е, че в Сливен, Ловеч и Монтана номиналният Брутният вътрешен продукт понижава, а в Габрово, София-област и Разград растежът е под или към средногодишната инфлация, което на процедура значи спад в действително изражение. Тази разнопосочност усилва риска от продължаващо задълбочаване на разликите в развиването и приходите сред водещите и изоставащите райони.
Източник Национален статистически институт Разликата в степента на развиване сред столицата и най-слабо развитата област към този момент е съвсем 5,3 пъти, при 4,8 пъти година по-рано. Ако погледнем по-назад в предишното, през 2000 година тази разлика е била малко под три пъти, което приказва за ускорение на процеса на икономическа дивергенция в средносрочен проект. Същевременно общоприетото отклоняване в Брутният вътрешен продукт на човек – мярка за размера на отстоянието сред обособените следени райони съгласно икономическото им развиване – е повишена над 10 пъти в границите на 25 години. Повече от половината от този резултат обаче се дължи на откъсването на столицата, което за следващ път акцентира особения ѝ стопански триумф в подтекста на останалите райони.
На подобен извод навежда и динамичността в икономическата тежест на областите в народен мащаб. През 2024 година тя е мощно съсредоточена: София образува 44% от Брутният вътрешен продукт на България (46 милиарда евро), Пловдив – 8% (8,3 милиарда евро), Варна и Стара Загора – по 6%, а Бургас – 4%. В същото време девет области, главно в Северна България, способстват под 1% от общия Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне, през 2000 година делът на столицата е бил 26%, а области с под 1% липсват. Важно е да отбележим, че дяловете на вторичните ядра не се трансформират изключително – Пловдив нараства от 7,4% на 8%, Варна остава без смяна на 6,3%, Стара Загора – от 5,3% на 6,2%. Нарастването на каузи на столицата, с други думи, се случва за сметка на най-малките и слаборазвити райони стопански системи.
Разширяващата се бездна сред столицата и останалите райони е закономерна. Факторите, които я предопределят са повече от ясни – големи неравенства в размера на вложенията, в човешкия капитал, демографския капацитет, в качеството на инфраструктурата, в успеваемостта на работата на локалната власт. Подобряването на коя да е от тези предпоставки за напредък в останалите области единствено по себе си няма да е достатъчно за стесняване на дистанцията. Със сигурност обаче ориентирани старания с верен фокус могат да преодолеят доста от пречките и да подобрят капацитета за по-бърз напредък даже в най-изостаналите райони.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ