Драги Георгиев: Не може България да заема позицията, че само тя казва истината в спора със Северна Македония
Защо работата на учените, които би трябвало да изчистят противоречивите точки в формалната история сред България и Северна Македония буксува към този момент повече от две години? За взаимните обвинявания в операция на публичното мнение и политическа интервенция в работата на историците - пред приказва съпредседателят на взаимната комисия от македонска страна - проф. Драги Георгиев.
Последното 13-о съвещание на комисията преди месец се оказа съдбовно поради последвалите обвинявания от българска страна в извършване на политически поръчки и пропагандни офанзиви от Скопие към София. " Не може непрекъснато да обвинявате другата страна, а вие да заемате позиция, че вие сте тези, които споделят истината, че вашият метод към работата е същинският и да очаквате другата страна всичко това да го приема и да не реагира на това ", споделя Драги Георгиев.
Особен отзив край Вардар имат мненията на съпредседателя от българска страна - проф. Ангел Димитров. " Бях сърдит от неговото отношение - ние към момента бяхме в министерството, не бяхме излезли от постройката, след конференцията, след срещата, а той към този момент даваше изказване, в която, с тази неговата позната изразителност, обвиняваща към нашата страна, даваше изявление. И до в този момент не сме имали такава реакция от която и да е страна, че ние сме говорили лъжи или разпространяваме някакви подправени вести в нашето общество ", разяснява Георгиев.
И двете страни обаче удостоверяват сериозната смяна в работата на комисията след началото на 2019 година, когато българският парламент ратифицира Протокола за присъединението на Северна Македония към НАТО. " Духът на работата на комисията се промени поради някои други неща, не заради това, че България даде поддръжка за влизането на Македония в НАТО и с това ние сме изпълнили нашата цел и не желаеме към този момент да работим. Ако беше по този начин, може би тази страна щеше да прекъсне работата на комисията, в случай че това беше задачата. А това безусловно не е задачата ", твърди Георгиев.
" Промяната в работата на комисията се случи поради няколко, бих споделил, политически събития, заявления, които бяха на първо място признати в българското общество. Ако ние би трябвало да изградим обща позиция с комисията, с българските сътрудници от комисията, по тази причина да вземем за пример, че би трябвало дружно да честваме Гоце Делчев, а преди този момент страната, с която би трябвало дружно да го честваме Гоце Делчев не го признава македонския език, твърди, че ние сме нация от 44-а година, на Тито и на Коминтерна, по какъв начин ние можем да дадем такава рекомендация на нашето държавно управление? Как можем страна, която не ни признава такива, каквито ние считаме, че съществуваме като нация, да дадем една такава рекомендация? И по какъв метод това общество тук ще одобри тази рекомендация? Значи, ние можем по този метод да създадем единствено още по-голям проблем - и в македонското общество, и в българското общество ", споделя Георгиев.
По време на парламентарния избор в Северна Македония членовете на комисията в Скопие избраха да не стават част от предизборния спор. " Ние знаехме, че работата на комисията ще бъде във фокуса на интереса на тази акция. Ние предложихме на нашите сътрудници да имаме виртуални срещи, онлайн, както в този момент по време на пандемията, само че, за жалост, това не беше признато от българските сътрудници и беше показано, мога да кажа, неточно пред българското общество, все едно ние сме прекъснали работата на комисията ", споделят от македонска страна. По време на последната среща тематика на спор е било Самуиловото царство. " Българската страна упорства за това Самуиловата страна да бъде показана само като българска страна. И това е доста съответна и императивна рекомендация. В нито една наша рекомендация ние не пишем, не твърдим, че това е македонско царство. В избрани наши учебници може би написа такова нещо. Но към самото пояснение на изворите, на самия темперамент на тази страна, съгласно нас, разрешават да се допусне една по-различна вероятност на това царство ", разяснява Георгиев.
Според Георгиев в книгите и проучванията съществуват текстове, съгласно които е допустимо тази страна да се пояснява като " друга от българската ".Георгиев твърди, че досега комисията не е усетила напън от управляващите в Северна Македония. " На мен ми се случва на улицата да ми се заканват: Продавате историята! Внимавайте какво вършиме! Историята ще ви съди вас! " От друга страна, други ме поддържат: " Дръжте се, не се давайте! Така би трябвало! Пазете го това! ". Така че всички не сме резултат на един политическо-социален подтекст там където живеем ", споделя той.
Димитров споделя обаче, че политическата конюнктура в нашата страна въздейства на работата му с българските сътрудници. " Аз мисля, че се отразява. В смисъл, че сега, когато бяха планувани изборите в България и до момента в който се случваха, в тях се понижи ентусиазмът за работа и желанието да се реализира резултат. Те в този момент имам възприятието, че повече ги разтягат работите. И да вземем за пример това, което се случи на последната среща, когато Гоце Делчев беше на дневен ред, на последната сесия, втория ден, аз споделих да се придържаме към дневния ред и да работим за Гоце Делчев. Българските сътрудници споделиха: Нека продължим за Самуил. И това на мен ми демонстрира, че те не са в този момент в този вакуум, да го назовем, на политическа власт в България, прекомерно доста за това да работим и да стигнем до някакви резултати. И това те ще го отрекат по всякакъв начин. Но моето възприятие е такова, че те доста понижиха темпото на желанието да се реализира някакъв резултат ", разяснява Димитров.
Последното 13-о съвещание на комисията преди месец се оказа съдбовно поради последвалите обвинявания от българска страна в извършване на политически поръчки и пропагандни офанзиви от Скопие към София. " Не може непрекъснато да обвинявате другата страна, а вие да заемате позиция, че вие сте тези, които споделят истината, че вашият метод към работата е същинският и да очаквате другата страна всичко това да го приема и да не реагира на това ", споделя Драги Георгиев.
Особен отзив край Вардар имат мненията на съпредседателя от българска страна - проф. Ангел Димитров. " Бях сърдит от неговото отношение - ние към момента бяхме в министерството, не бяхме излезли от постройката, след конференцията, след срещата, а той към този момент даваше изказване, в която, с тази неговата позната изразителност, обвиняваща към нашата страна, даваше изявление. И до в този момент не сме имали такава реакция от която и да е страна, че ние сме говорили лъжи или разпространяваме някакви подправени вести в нашето общество ", разяснява Георгиев.
И двете страни обаче удостоверяват сериозната смяна в работата на комисията след началото на 2019 година, когато българският парламент ратифицира Протокола за присъединението на Северна Македония към НАТО. " Духът на работата на комисията се промени поради някои други неща, не заради това, че България даде поддръжка за влизането на Македония в НАТО и с това ние сме изпълнили нашата цел и не желаеме към този момент да работим. Ако беше по този начин, може би тази страна щеше да прекъсне работата на комисията, в случай че това беше задачата. А това безусловно не е задачата ", твърди Георгиев.
" Промяната в работата на комисията се случи поради няколко, бих споделил, политически събития, заявления, които бяха на първо място признати в българското общество. Ако ние би трябвало да изградим обща позиция с комисията, с българските сътрудници от комисията, по тази причина да вземем за пример, че би трябвало дружно да честваме Гоце Делчев, а преди този момент страната, с която би трябвало дружно да го честваме Гоце Делчев не го признава македонския език, твърди, че ние сме нация от 44-а година, на Тито и на Коминтерна, по какъв начин ние можем да дадем такава рекомендация на нашето държавно управление? Как можем страна, която не ни признава такива, каквито ние считаме, че съществуваме като нация, да дадем една такава рекомендация? И по какъв метод това общество тук ще одобри тази рекомендация? Значи, ние можем по този метод да създадем единствено още по-голям проблем - и в македонското общество, и в българското общество ", споделя Георгиев.
По време на парламентарния избор в Северна Македония членовете на комисията в Скопие избраха да не стават част от предизборния спор. " Ние знаехме, че работата на комисията ще бъде във фокуса на интереса на тази акция. Ние предложихме на нашите сътрудници да имаме виртуални срещи, онлайн, както в този момент по време на пандемията, само че, за жалост, това не беше признато от българските сътрудници и беше показано, мога да кажа, неточно пред българското общество, все едно ние сме прекъснали работата на комисията ", споделят от македонска страна. По време на последната среща тематика на спор е било Самуиловото царство. " Българската страна упорства за това Самуиловата страна да бъде показана само като българска страна. И това е доста съответна и императивна рекомендация. В нито една наша рекомендация ние не пишем, не твърдим, че това е македонско царство. В избрани наши учебници може би написа такова нещо. Но към самото пояснение на изворите, на самия темперамент на тази страна, съгласно нас, разрешават да се допусне една по-различна вероятност на това царство ", разяснява Георгиев.
Според Георгиев в книгите и проучванията съществуват текстове, съгласно които е допустимо тази страна да се пояснява като " друга от българската ".Георгиев твърди, че досега комисията не е усетила напън от управляващите в Северна Македония. " На мен ми се случва на улицата да ми се заканват: Продавате историята! Внимавайте какво вършиме! Историята ще ви съди вас! " От друга страна, други ме поддържат: " Дръжте се, не се давайте! Така би трябвало! Пазете го това! ". Така че всички не сме резултат на един политическо-социален подтекст там където живеем ", споделя той.
Димитров споделя обаче, че политическата конюнктура в нашата страна въздейства на работата му с българските сътрудници. " Аз мисля, че се отразява. В смисъл, че сега, когато бяха планувани изборите в България и до момента в който се случваха, в тях се понижи ентусиазмът за работа и желанието да се реализира резултат. Те в този момент имам възприятието, че повече ги разтягат работите. И да вземем за пример това, което се случи на последната среща, когато Гоце Делчев беше на дневен ред, на последната сесия, втория ден, аз споделих да се придържаме към дневния ред и да работим за Гоце Делчев. Българските сътрудници споделиха: Нека продължим за Самуил. И това на мен ми демонстрира, че те не са в този момент в този вакуум, да го назовем, на политическа власт в България, прекомерно доста за това да работим и да стигнем до някакви резултати. И това те ще го отрекат по всякакъв начин. Но моето възприятие е такова, че те доста понижиха темпото на желанието да се реализира някакъв резултат ", разяснява Димитров.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ