Защо гладът изчезва, ако не му обръщаме внимание?
Защо от време на време се случва по този начин, че унесени в забавна книга или напрегната работа, елементарно забравяме, че сме пропуснали обеда? Изчитаме книгата на един мирис и внезапно с учудване откриваме, че сме в положение да изядем цялостен слон – толкоз сме гладни. На пръв взор, цялата тази история може да наподобява маловажна, само че диетолозите споделят, че е много забавна тематика за разискване, предава Мениджър Нюз. И стартират от:
Защо усещаме апетит?
Когато стомахът е празен, в мозъка постъпва „ известие ”, че организмът има потребност да получи гориво за сила - храна. Тези верижни реакции се назовават още тригери, а с определяща роля в тях е грелинът – хормонът, избран от учените като единственото вещество, отговорно за апетита. Установено, че той въздейства на избрани сектори в мозъка и провокира възприятието за апетит.
Почти напълно грелинът се създава в стомашно-чревния тракт и в никакъв случай не изчезна изцяло от организма. Нивото му се намалява, когато сме заситени и се покачва, когато е време да заредим организма с храна. Но работата е там, че възприятието за апетит не зависи само и единствено от този хормон. Откриването на грелина бе оповестено през 2006 година Десет години по-късно, през 2016 година в сп. Clinical Nutrition бяха оповестени резултатите от ново проучване, траяло 8 седмици. В него взели участие 59 души, страдащи от затлъстяване. По разпоредбите на опита, участниците в него трябвало един ден да се хранят по нормалния си режим, а на идващия – да се лимитират. Всеки ден откривателите измервали равнището на грелина на всички участници и разкрили, че концентрацията му не е директно определяща за възприятието за апетит. Казано по-простичко, в дните, когато участниците в опита поемали по-малко храна, равнищата на грелин били по-високи, само че самите хора не усещали разлика сред възприятието за апетит при стеснен режим и при всекидневно хранене. Следователно, субектовното чувство за апетит не съответствува с клиничните му измерения, гласи изводът от това изследване. "
Научното пояснение
Но да се върнем на въпроса за какво хората могат да не обръщат внимание на глада? „ Звучи напълно ненаучно, само че доста разумно — интензивната активност се трансформира в приоритет, изместващ всичко останали ”, споделя Лия Гропо, клиничен диетолог от Станфордския медицински институт в Пало Алто, Калифорния.
„ Всеки от нас го е преживявал, по тази причина е мъчно оспоримо ”, споделя Гропо. — Чувството за апетит понижава, в случай че мислите ни напълно са заети с нещо друго ”. Интересното обаче е, че в случай че се намесят някои спомагателни външни фактори, игнорирането на глада се проваля. Пробвали ли сте да четете книга в кухнята? Внезапно появилият се мирис на печено месо или пък домакински сладкиш незабавно става по-интересен от книгата, нали?!.
