Изследване: пластмасата се трупа в човешките органи с тревожни темпове
Микро- и нанопластмасите, които от години замърсяват околната среда, към този момент се натрупват в човешките органи с тревожни темпове. Ново проучване, оповестено в Nature Medicine и представено от ДПА, демонстрира, че равнищата на пластмасови частици в черния дроб и изключително в мозъка на хора, умряли през 2024 година, са неведнъж по-високи спрямо проби от 2016 година
Изследователите от Университета на Ню Мексико са открили, че натрупването в мозъчната тъкан е до 30 пъти по-високо от това в черния дроб и бъбреците. Особено постоянно срещан е полиетиленът – материалът, от който се вършат пластмасови бутилки и опаковки.
Пластмаса в мозъка – какво значи това?
Откриването на пластмасови частици в човешки органи не е оригиналност – такива са засичани в белите дробове, червата и даже в плацентата. Досега обаче множеството проучвания са записали единствено по-големи частици (над 5 микрометра), до момента в който в този момент учените употребяват усъвършенствани способи като инфрачервена и електронна микроскопия, с цел да засекат и наночастиците.
Важен аспект на изследването е откритото високо наличие на пластмаса в мозъците на хора, диагностицирани с деменция. В оценени 12 проби, събрани сред 2019 и 2024 година, равнищата варират сред 12 000 и 48 000 микрограма пластмаса на грам тъкан. Това повдига въпроса дали натрупването на тези частици има връзка с невродегенеративни болести – въпреки че учените акцентират, че към този момент няма изрично доказателство за такава взаимозависимост.
Как попада в тялото?
Замърсители като полиетилен и поливинилхлорид (PVC) влизат в организма по разнообразни способи – посредством храната, водата, въздуха. Те могат да минават през храносмилателния тракт, да се всмукват в кръвния поток и да доближат жизненоважни органи. Новото проучване демонстрира, че бариерите, които защищават мозъка, не са задоволителни, с цел да спрат пластмасовите наночастици.
Какво следва?
Авторите на изследването акцентират, че са нужни по-мащабни и дълготрайни проучвания, с цел да се разбере по какъв начин натрупването на микропластмаса въздейства на здравето, изключително върху мозъчната функционалност. Засега обаче наклонността е ясна – пластмасовото замърсяване не е просто екологичен проблем. То към този момент е част от нас.
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Изследователите от Университета на Ню Мексико са открили, че натрупването в мозъчната тъкан е до 30 пъти по-високо от това в черния дроб и бъбреците. Особено постоянно срещан е полиетиленът – материалът, от който се вършат пластмасови бутилки и опаковки.
Пластмаса в мозъка – какво значи това?
Откриването на пластмасови частици в човешки органи не е оригиналност – такива са засичани в белите дробове, червата и даже в плацентата. Досега обаче множеството проучвания са записали единствено по-големи частици (над 5 микрометра), до момента в който в този момент учените употребяват усъвършенствани способи като инфрачервена и електронна микроскопия, с цел да засекат и наночастиците.
Важен аспект на изследването е откритото високо наличие на пластмаса в мозъците на хора, диагностицирани с деменция. В оценени 12 проби, събрани сред 2019 и 2024 година, равнищата варират сред 12 000 и 48 000 микрограма пластмаса на грам тъкан. Това повдига въпроса дали натрупването на тези частици има връзка с невродегенеративни болести – въпреки че учените акцентират, че към този момент няма изрично доказателство за такава взаимозависимост.
Как попада в тялото?
Замърсители като полиетилен и поливинилхлорид (PVC) влизат в организма по разнообразни способи – посредством храната, водата, въздуха. Те могат да минават през храносмилателния тракт, да се всмукват в кръвния поток и да доближат жизненоважни органи. Новото проучване демонстрира, че бариерите, които защищават мозъка, не са задоволителни, с цел да спрат пластмасовите наночастици.
Какво следва?
Авторите на изследването акцентират, че са нужни по-мащабни и дълготрайни проучвания, с цел да се разбере по какъв начин натрупването на микропластмаса въздейства на здравето, изключително върху мозъчната функционалност. Засега обаче наклонността е ясна – пластмасовото замърсяване не е просто екологичен проблем. То към този момент е част от нас.
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ