Защо богатите българи създават лавки, а не фондации
Защо новобогатите българи купуват футболни тимове и подаряват на църкви и манастири, само че не желаят да бъдат същински филантропи - като възрожденците, на които изискуем университет, учебни заведения, просветен в чужбина хайлайф? Този въпрос повдига Емилия Милчева в коментар за " Дойче веле " под заглавие " Къде са днешните братя Георгиеви, Априлов, Тъпчилещов, Денкоглу? "
Пепелта от горящата парижка катедрала Нотр Дам още не се бе разнесла из въздуха, само че първите 600 милиона евро дарения за възобновяване ѝ към този момент бяха факт - оповестени от най-богатите предприемачески семейства във Франция. Тези средства, събрани още в първите 24 часа на бедствието, не са просто разноски за " корпоративна обществена отговорност " (CSR) - неразделна част от маркетинга на всяка огромна компания, нито единствено корпоративна филантропия. " Парижката Света Богородица " е един от знаците на Франция и пресъздаването ѝ отива надалеч оттатък градивното възобновяване на храма, чийто първи камък е положен преди повече от 800 години. Тези средства са приносът, който богатите французи и техните компании дължат на обществото. Разбирането и осмислянето на този дълг е белег за гражданственост, за морал, за въодушевяващ национализъм. И, несъмнено, включва и отговорността за метода, по който се генерира благосъстоянието.
Добрите богати жители
Защо в България не е по този начин? Познатата от Съединени американски щати и Западна Европа процедура богатите да основават фондации, посредством които финансират и ръководят планове, ориентирани към образованието, опазването на здравето, към нововъведения за възстановяване живота на хората на българска земя липсва.
Не че богати българи не вършат дарения за хора в потребност и не поддържат разнообразни начинания, най-вече концерти и обществени мероприятия. Но в България това се случва рядко, прекомерно рядко в името на " общото богатство " - както го дефинира в есето си " Евангелието на благосъстоянието " индустриалецът и човеколюбец Андрю Карнеги, оставил след себе си освен известната концертна зала " Карнеги хол ", само че и публични библиотеки и научноизследователски центрове. Така са го правили и огромните от Възраждането, за които общото богатство е означавало обучение - братята Евлоги и Христо Георгиеви, Иван Денкоглу, Васил Априлов, Христо Тъпчилещов. Построили са учебни заведения, издържали са със свои средства българи да се образоват в чужбина.
Едва ли можем да мечтаем за българско сходство на " Рокфелер център ". Съвременните български бизнесмени избират да обезпечават терени и жилища на преференциални цени за фигури от властта или да оставят монументи на културата като фамозната Къща с ягодите в София да се разрушават, с цел да се възползват от терена.
Богатите българи: в България и отвън нея
Соченият в миналото за най-богат българин Илия Павлов не остави мемоари за човеколюбец след себе си. Но за сметка на това помним по какъв начин ръководената от него корпорация " Мултигруп " изцеждаше държавни предприятия и се опита да узурпира българската енергетика в интерес на непознати ползи. Но пък Павлов, който е правил дарения на манастира " Свети Николай " в Арбанаси, както и множеството представители на българския бизнес имат изявен дарителски уклон към Църквата. Точно това няма да открием във филантропските практики на запад, до момента в който в България - от боязън и за помилван, бизнесмените са изключително великодушни към отците.
Мажоритарният притежател на банкрутиралата Корпоративна комерсиална банка Цветан Василев е дал над половин милион лв. на манастира в Гигинци - " Св.св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян Асийски ", където бе изографисан като ктитор и епитроп. Раздавал е и на политици, спортисти, актьори, публицисти, само че това е надалеч от филантропията. Други - като предприемача Георги Гергов - избират да подаряват партията си. В неговия случай това е Българска социалистическа партия. Но планове като учебно заведение " Българско школо " на притежателя на " Овергаз " Сашо Дончев и брачната половинка му Ева не намират почитатели.
А мнозина забогатели българи въобще заобикалят да подаряват, евентуално тъй като не биха могли да обяснят произхода на средствата си. Но пък има такива, за които това не съставлява никакъв проблем - само че те са в чужбина. През февруари м.г. българинът Шефкет Чападжиев, прочут с благотворителността си, подари 1 милион $ на болничното заведение в родния си Мадан - единствено и само за здравно съоръжение и обзавеждане в МБАЛ " Д-р Константин Чилов ". Видял, че част от оборудването в болничното заведение е на повече от 50 години, от времето, когато е избягал от социалистическа България, и решил да помогне. Миналата година българка от Австралия - Маргарита Занеф, завеща близо 2 милиона лв. на Националната художествена изложба в София. Тя е емигрирала в Сидни през 60-те години на предишния век, завещала е и огромна сума на локалната изложба. Строителният бизнесмен от Канада Игнат Канев постоянно прави дарения на родния си град Русе. Последното известно са 500 000 лв. на педиатричното поделение на Университетската болница в града.
Да си спомним обаче огромната железопътна злополука в Хитрино, при която имаше седем жертви и разрушени домове. Тогава се организира Национална дарителска акция, която събра единствено 2 076 495 лв.. Нищожна сума за разрушените тридесет къщи, 70-те отчасти потърпевши и още двеста домове с по-малки повреди.
Не можем да се надяваме и някой изключително богат човек като Делян Пеевски да вземем за пример да построи за своя сметка обещаната ни от властта национална педиатрична болница в София. Моделът " Пеевски " не строи за общото богатство, само че пък може да отваря лавки.
За величието на отечеството
Когато след 5 години кулата на Нотр Дам още веднъж се издигне над Париж, надали ще се помни, че Франсоа-Анри Пино, чиято компания има първокласни марки като " Гучи ", " Ив Сен Лоран ", " Баленсиага " и " Ботега Венета ", е дал 100 милиона евро, че милиардерът Бернар Арно, притежател на марката " Луи Вютон ", е обезпечил 200 милиона евро, че семейство Бетанкур-Мейер, притежатели на козметичния колос " Лореал ", също са дарили 200 милиона евро.
Но също като възрожденеца Евлоги Георгиев и те ще знаят, че са взели участие в " преуспяването и величието на отечеството " *.
* " Само вярата ми, че ще мога и аз да вземам участие в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра умерено. " Из наследството на Евлоги Георгиев.
Пепелта от горящата парижка катедрала Нотр Дам още не се бе разнесла из въздуха, само че първите 600 милиона евро дарения за възобновяване ѝ към този момент бяха факт - оповестени от най-богатите предприемачески семейства във Франция. Тези средства, събрани още в първите 24 часа на бедствието, не са просто разноски за " корпоративна обществена отговорност " (CSR) - неразделна част от маркетинга на всяка огромна компания, нито единствено корпоративна филантропия. " Парижката Света Богородица " е един от знаците на Франция и пресъздаването ѝ отива надалеч оттатък градивното възобновяване на храма, чийто първи камък е положен преди повече от 800 години. Тези средства са приносът, който богатите французи и техните компании дължат на обществото. Разбирането и осмислянето на този дълг е белег за гражданственост, за морал, за въодушевяващ национализъм. И, несъмнено, включва и отговорността за метода, по който се генерира благосъстоянието.
Добрите богати жители
Защо в България не е по този начин? Познатата от Съединени американски щати и Западна Европа процедура богатите да основават фондации, посредством които финансират и ръководят планове, ориентирани към образованието, опазването на здравето, към нововъведения за възстановяване живота на хората на българска земя липсва.
Не че богати българи не вършат дарения за хора в потребност и не поддържат разнообразни начинания, най-вече концерти и обществени мероприятия. Но в България това се случва рядко, прекомерно рядко в името на " общото богатство " - както го дефинира в есето си " Евангелието на благосъстоянието " индустриалецът и човеколюбец Андрю Карнеги, оставил след себе си освен известната концертна зала " Карнеги хол ", само че и публични библиотеки и научноизследователски центрове. Така са го правили и огромните от Възраждането, за които общото богатство е означавало обучение - братята Евлоги и Христо Георгиеви, Иван Денкоглу, Васил Априлов, Христо Тъпчилещов. Построили са учебни заведения, издържали са със свои средства българи да се образоват в чужбина.
Едва ли можем да мечтаем за българско сходство на " Рокфелер център ". Съвременните български бизнесмени избират да обезпечават терени и жилища на преференциални цени за фигури от властта или да оставят монументи на културата като фамозната Къща с ягодите в София да се разрушават, с цел да се възползват от терена.
Богатите българи: в България и отвън нея
Соченият в миналото за най-богат българин Илия Павлов не остави мемоари за човеколюбец след себе си. Но за сметка на това помним по какъв начин ръководената от него корпорация " Мултигруп " изцеждаше държавни предприятия и се опита да узурпира българската енергетика в интерес на непознати ползи. Но пък Павлов, който е правил дарения на манастира " Свети Николай " в Арбанаси, както и множеството представители на българския бизнес имат изявен дарителски уклон към Църквата. Точно това няма да открием във филантропските практики на запад, до момента в който в България - от боязън и за помилван, бизнесмените са изключително великодушни към отците.
Мажоритарният притежател на банкрутиралата Корпоративна комерсиална банка Цветан Василев е дал над половин милион лв. на манастира в Гигинци - " Св.св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян Асийски ", където бе изографисан като ктитор и епитроп. Раздавал е и на политици, спортисти, актьори, публицисти, само че това е надалеч от филантропията. Други - като предприемача Георги Гергов - избират да подаряват партията си. В неговия случай това е Българска социалистическа партия. Но планове като учебно заведение " Българско школо " на притежателя на " Овергаз " Сашо Дончев и брачната половинка му Ева не намират почитатели.
А мнозина забогатели българи въобще заобикалят да подаряват, евентуално тъй като не биха могли да обяснят произхода на средствата си. Но пък има такива, за които това не съставлява никакъв проблем - само че те са в чужбина. През февруари м.г. българинът Шефкет Чападжиев, прочут с благотворителността си, подари 1 милион $ на болничното заведение в родния си Мадан - единствено и само за здравно съоръжение и обзавеждане в МБАЛ " Д-р Константин Чилов ". Видял, че част от оборудването в болничното заведение е на повече от 50 години, от времето, когато е избягал от социалистическа България, и решил да помогне. Миналата година българка от Австралия - Маргарита Занеф, завеща близо 2 милиона лв. на Националната художествена изложба в София. Тя е емигрирала в Сидни през 60-те години на предишния век, завещала е и огромна сума на локалната изложба. Строителният бизнесмен от Канада Игнат Канев постоянно прави дарения на родния си град Русе. Последното известно са 500 000 лв. на педиатричното поделение на Университетската болница в града.
Да си спомним обаче огромната железопътна злополука в Хитрино, при която имаше седем жертви и разрушени домове. Тогава се организира Национална дарителска акция, която събра единствено 2 076 495 лв.. Нищожна сума за разрушените тридесет къщи, 70-те отчасти потърпевши и още двеста домове с по-малки повреди.
Не можем да се надяваме и някой изключително богат човек като Делян Пеевски да вземем за пример да построи за своя сметка обещаната ни от властта национална педиатрична болница в София. Моделът " Пеевски " не строи за общото богатство, само че пък може да отваря лавки.
За величието на отечеството
Когато след 5 години кулата на Нотр Дам още веднъж се издигне над Париж, надали ще се помни, че Франсоа-Анри Пино, чиято компания има първокласни марки като " Гучи ", " Ив Сен Лоран ", " Баленсиага " и " Ботега Венета ", е дал 100 милиона евро, че милиардерът Бернар Арно, притежател на марката " Луи Вютон ", е обезпечил 200 милиона евро, че семейство Бетанкур-Мейер, притежатели на козметичния колос " Лореал ", също са дарили 200 милиона евро.
Но също като възрожденеца Евлоги Георгиев и те ще знаят, че са взели участие в " преуспяването и величието на отечеството " *.
* " Само вярата ми, че ще мога и аз да вземам участие в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра умерено. " Из наследството на Евлоги Георгиев.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ