Защо никоя от големите телевизии или сайтове не отразиха ,

Защо никоя от огромните малките екрани или уеб сайтове не отразиха, за какво има тематики „ табу “ в българските медии и какво е „ кимаща “ журналистка, разяснява в „ Мрежата “ доцент Жана Попова, учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ „ Св. Климент Охридски “.
Кимаща публицистика
Журналист от " Биволъ " се оплака, че му откраднали материалите за нова изобличаваща публикация
Сигнал за кражба на персонална благосъстоятелност, в това число флашка с всички материали по съответен случай, за който написа публикация, ще подаде в СДВ...
„ Тя е в неналичието на въпроси. Кимането е значимо, когато е поощряване да вземем за пример за гостите в една телевизия да приказват. Само че в нашите малките екрани кимането се трансформира не в продължение на диалога, а в одобряване на това, което гостът споделя, без да има никакъв разговор с него. Но малкия екран мъчно търпи това.
Да не приказваме, че самите посетители стартират да се объркват в своето многоканене. Това канене на едни и същи фигури, които би трябвало да ни убедят в своята теза. Но човек може да бъде безапелационен до един миг, от там нататък стартира да се трансформира в факсимиле и стартира да спори със самия себе си, а не с другите. "
Липсата на тематики
„ Например, без значение по какъв начин одобряваме следствието на „ Биволъ “ ( OpenLux б. а.), фактът, че никой не приказва за него, изключително огромните малките екрани, е характерен образец за това, че. Дали ще е тази за „ Биволъ “, или за шкафчетата, за записите, за парцела... Но, в случай че медиите отговорят на тези въпроси, то аудиторията няма да има какво да пояснява.
Те обаче не го вършат, тъй като яснотата поражда условие за друга, следваща от това тематика, по тази причина и нашите политици не желаят да им бъдат задавани въпроси, свързани с гласа, с шкафчетата, с парцела, а в този момент и разкритията за Константин Пенчев. Вместо това, тематиките се опростяват до някакво битово равнище и стопират до там. Постоянно следим някакви фалшификати на кавги – сред двама лекари, сред двама политици, само че същинските отговори липсват. “
В шоуто на Бойко Борисов Движение за права и свободи му е " пришито ", а публицистите сме ходещи микрофони
Премиерът Бойко Борисов безпардонно прекъсна брифинга на оперативния щаб за битка с COVID-19, насочи обвинявания към президента Румен Ра...
Новините и рецесията
" Дори и новините ни звучат прекомерно грандомански, със мощни слогани, като да вземем за пример този на Министерство на здравеопазването, че всеки има достъп до опазване на здравето, и в това време рецесията с ковид сподели напълно друго. Аз персонално се удивлявам на Деница Сачева за това, че счита, че „ ръководи рецесията “, каквото съобщи нощес в „ Панорама “, само че съгласно мен, за жалост сега рецесията ръководи държавното управление, а не то нея.
Защото щом сега в Народното събрание единственото неспокойствие е кой по какъв начин назовава председателката му, значи рецесията в действителност е овладяла това ръководство. Този скандал бе създаден не от друго, а от метода, по който приказва едно политическо лице в нашето ежедневие, а рецесиите не могат да се ръководят по този метод. Наблюдаваме по какъв начин се приказва за извънредно значими неща като бъдещите закони за Радио и телевизия, законопроизводство, ами те приказват за тези значими неща по извънредно смешен метод.
И това се случва на фона на рецесия, по време на която информацията е най-важният запас. "
Природата на спора
Анна Заркова: Състоянието на публицистиката в България е полегнало (ВИДЕО)
" Идеята за написването на книгата ми за " Главните прокурори " не е моя. Тя е на един доста добър парламентарен арбитър - господин Димитър...
„ Конфликтите у нас са по този начин интерпретирани, тъй като постоянно става въпрос за разпределението на доста средства, за които огромните малките екрани се приготвят сега. Например, дебатите за Закона за филмопроизводство са показателни. Несъгласните отзиви минаваха единствено по радиото, само че не и в малките екрани и това е единствено един образец.
Медиите, до момента в който отразяват рецесията, би трябвало да ни покажат подтекста на другите проблеми в страната, само че те не съумяват да се оправят точно с този подтекст. Там е огромната пробойна. Затова бяха и митингите през лятото. Хората не стачкуваха против това по какъв начин се справяше Щабът, а против това по какъв начин не се оправя останалата част от политиците. На мен това ми се искаше да видя в нашите малките екрани.
Вместо това, те не престават да утвърждават едно и също – какъв брой добре се оправят политиците. Още по-лошо, че единственият метод за справяне с която и да е рецесия е от визията им за едноличната им справедливост – Бойко Борисов счита, че единствено правотата му и неговата убеденост в нея са задоволителни, с цел да успее да ни убеди в нещо. Това не е по този начин! “