Очертанията на войната: Защо не пада Бахмут
Защо не пада Бахмут?
Информацията идваща от бойните полета на Украйна е толкоз спорна, разпокъсана и объркваща, че от дълго време одобрих като собствен публичен дълг да обяснявам на близки, познати и даже безусловно непознати другите аспекти на войната. И когато първоначално седмицата, когато мой другар, с известна доверчивост, ме попита „ Абе, я кажи какво тъкмо се случва с този Бахмут? “ го приканих за малко самообладание до уикенда в случай че желае да научи освен това по въпроса. Защото още тогава бях убеден, че точно борбата за Бахмут ще бъде бъде във фокуса на седмичния ми разбор. От известно време насам тя изрично господства в медийното пространство и с такава непримиримост изтиква встрани всички други „ украински “ вести, че няма по какъв начин да бъде пренебрегната или заобиколена.
Не че седмицата бе лишена и от други ангажиращи вниманието събития, дори в противен случай. „ Играчът “ Путин, който обичайно, когато види напън вкъщи, се пробва да основава проблеми на открито, този път загуби два мача по едно и също време. Първият бе в Молдова, където макар напъните на „ подтиснатата “ локална съветска диаспора, протестът на рускоезичните нещо май не се получи и отклоняването на страната от проевропейския й курс явно няма да се състои.
Каквото и да са мислили в Москва, към този момент очевидно са се усетили, че са прекомерно закъснели с разбунтуването на тогавашната Бесарабска губерния. Трябваше да го създадат при започване на предходната година, когато светът бе изплашен и комплициран, а Украйна беше затаила мирис в очакване на най-лошото. Сега, обаче, е прекомерно късно за геополитически преориентации, а така наречен Приднестровие е крепко заклещено сред отправилата взор на Запад Молдова и въоръжената до зъби Украйна.
Доста по-шумно и напечено протече „ мачът “ в Грузия, където солидна „ агитка “ на домакините се беше събрала пред локалния парламент. Там депутатите от ръководещото болшинство, което показва изумително смирение и вземане предвид с ползите на Кремъл в района бе напът да одобри локална версия на печално известния Закон за задграничните сътрудници. Което не е нищо друго с изключение на сопа за медиите. Тук му е мястото да напомня, че през есента, една избрана политическа мощ, чието сспоменаване мигновено провокира полярни прочувствени реакции, се опита да го прокара и у нас. Е, и тук не се получи.
След бурни митинги на близо 40 хилядно голям брой, упрвляващите се отхвърлиха от законопроекта. Голямото проваляне за Путин в тази ситуация, обаче не бе неприемането на скандалния закон, а това че като цяло пасивният до неотдавна електорат, който бе издигнал на власт ръководещата сега коалиция, се обърна против нея и застана твърдо на проевропейски позиции.
Какво е общото сред двете събития? Начело и на Грузия, и на Молдова, стоят дами, дами, високообразовани, културни и проевропейски орентирани. Не размахват юмруци, не наскърбяват, не се заканват и не плашат никого. Запазват забележително самообладание в напрегнати обстановки. Знаят кой е печелившият курс за страната им в дълготраен проект и го следват неуморно. Опитват се да си правят работата с такт и разсъдък. И очевидно успявят. Измъкването от хубавичко хватка на руско-съветския империализъм, изключително за две дребни причерноморски страни, не е лесна работа и изисква време. Но както всеки дълготраен развой, ще бъде необратим. По всичко проличава, че след трите прибалтийски страни и Украйна, Грузия и Молдова ще бъдат идващите парчета от в миналото страховития Съюз на съветските социалистически републики, които ще поемат по собствен личен път. Ще ги последват и други. Путин към този момент си има прекалено много проблеми на главата, с цел да може, с изключение на всичко друго, да се пробва да държи в захват цялото постсъветско пространство.
(Отново) дъжд от ракети
Извън гореспоменатите региони, където обичайно от доста десетилетия прехвърчат искри, своето продължение получи още една драма от предходната седмица. Или най-малко по този начин настояват от съветския Генерален щаб. В ранните часове на четвъртък, Москва нанесе евентуално най-масираният досега ракетен удар по Украйна от началото на войната. Според публично публикуваното известие на Москва, бомбардировката била в отговор на „ терористичната акция проведена от Киевския режим в Брянска област на 2 март “, т.е. за „ простреляното от натовски патрон “ момче Федя и за уплашените бабички. Били обстрелвани „ единствено военни обекти “, всички цели били изумени, с други думи – познатата до болежка пропагандна реторика на Кремъл.
Истината, несъмнено, се оказа много по-различна и най-много мъчително прозаична. Целите си бяха нормалните – електроцентралите и енергопреносната мрежа. Отново огромни градове и региони остнаха за малко или за дълго без ток. Отново имаше улучени жилищни постройки и, за жалост, починали почтени хора. Най-страшното бе, обаче, прекъсването за няколко часа на работата на Запорожката. Създаде се действителна заплаха от нуклеарна повреда.
За разлика от предходни офанзиви, този път украинската Противовъздушна отбрана не бе по този начин ефикасна. Основната причина за това евентуално е извънредно огромният брой ракети изстреляни от руснаците (95 плюс 8 дрона). Преди време писах, че при настоящето си равнище на въоръжение и екипировка, противовъздушната защита на Украйна може да „ поеме “ едновременна офанзива на не повече от 80 ракети. Над това число тя просто стартира да се задъхва. Явно данните са ми били правилни, тъй като в четвъртък бяха свалени единствено 34 съветски ракети (а не нормалните 75-80%), а осем други не доближиха задачата си. Унищожени бяха и половината от дроновете.
Другата прична, съгласно топ специалистите, пък е огромното многообразие от ракети изстреляни от агресора при въпросната офанзива – цели осем модела. Укранците не престават като цяло да се спрвят с нисколетящите (със скоростта на реактивен самолет) крилати ракети, само че за момента нямат отговор на доста по-високоскоростните балистични ракети (като зенитните С-300), да не приказваме за сръхзвуковите „ Кинжал “.
Затова с неспокойствие се чака идването на обещаните от западните сътрудници на Киев съвременни комплекси „ Пейтриът “ и САМП/Т, с цел да се види дали в действителност те ще могат да се оправят с тази заплаха. Не е ясно, обаче, по кое време тъкмо те ще влязат в деяние – към този момент е известно единствено, че украинските екипажи определени да ги ръководят водят усилена подготовка на съответните военни бази в чужбина. Възможен е и по-радикален отговор от страна на Киев – по един или различен метод да бъдат атакувани летищата на които се базират самолетите изстрелващи свръхзвуковите ракети, както това в Беларус.
Ако има някои положителни вести за украинците във връзка с ракетните удари (освен идването на модерните западни Противовъздушна отбрана системи), то това несъмнено е невъзможността на руснаците да произведат забележителен брой " Кинжали " . При всяка въздушна атака те обикновенно изстрелват от две до шест, а общите им наличия са към 40 бройки, с наклонност тази численост да не може да се надвиши.
Друг насърчителен факт е увеличението на интервала сред офанзивите – предходната бе на 16 февруари, т.е. преди към три седмици. И най-важното – сякаш самите украинци, в това число цивилните, претръпнаха и не се стряскат толкоз при воя на сирените. Освен това имат ясно създадена система за деяние в случаи на повреди и опустошения от съответните служби.
Бахмут
От много време насам всички вести идващи от фронта са закрепени върху един дребен град в Донбас – Бахмут. Той изрично към този момент е изгубил чисто географското си значение и сега се трансформирал в знак на съпротиватa на един народ против агресора. Сред украинците мястото е известно най-много като Фортеця Бахмут (крепостта Бахмут) и дори има. За руснаците пък, той си е просто Артьомовск.
За тези от вас, които наблюдават по-изкъсо хода на войната евентуално е направило усещане, че такова повтаряне на имената не е типчно за спора досега. Дори след обособяването на сепеаратистките републики ДНР и ЛНР техните така наречен столици Донецк и Луганск не си върнаха названията от времето на комунизма, надлежно Сталино и Ворошиловград. С Бахмут, обаче, обстановката е малко по-различна. В следените от Москва медии той всеобщо се отбелязва със руското си название Артьомовск, с аргумента, че настоящето му публично наименование било въведено от " вражеска " Украйна, което било " анти-руски акт ".
Това от своя страна, за следващ път демонстрира безграничното слабоуме, което царува сега подвластния на Москва медиен свят, тъй като точно Бахмут е исконно съветското име на града още от времената на Иван Грозни, а е бил преименуван на Артьомовск поради някакъв си болшевик с псевдоним Артьом, умрял през 1921 година
Боевете за Бахмут започнаха действително май предходната година, като тяхната активност се усили доста от август насам. Елементарни калкулации демонстрират, че от началото на спора досега напредъкът на войските на Путин в региона на града е към 30 км по права линия. За този „ триумф “ агресорите към този момент са платили прекомерно висока цена. Говори се за най-малко 30 хиляди загуби (убити и ранени), което прави към хиляда индивида за всеки извоюван километър. Украинските, несъмнено, са по-малко – загатват се съотношения от 4:1 до 7:1, т.е. някъде сред 4 и 8 хиляди души. Въпросът, обаче, който все по-остро стои и пред двете противоборстващи страни е дали всичките тези жертви си костват запазването/превземането на един към този момент фиктивен, мъртъв град?
При руснаците обстановката е ясна – Путин е споделил по този начин и точка. Реално завладяването на крепостта и формалното й преобразяване още веднъж в Артьомовск няма да им донесе никакви други дивиденти с изключение на вътрешнополитически. Към момента Z-патриотите имат прекомерно малко мотиви да честват някави триумфи (освен, Uогато за следващ път някоя ракета порази украинска електроцентрала) и сполучливият свършек на една такава в действителност епохална борба би им вдъхнала някакво самочуствие за избран интервал.
А откакто изтрезнеят от наздравиците и от тв приемника няма да има с какво друго да се похвалят? На запад от града има хълмове, на които украинците от дълго време са си построили следващите солидни позиции и мъката ще продължи на ново място. Ако напредъкът на агресорите продължава със същото движение то тази година е прекомерно допустимо да си останат единствено с " освобождението " на Солeдар и Бахмут. А това ще значи постепенно засилващо се неодобрение, клокочещо и бълбукащо, измежду най-различни пластове на съветското общество против Путин поради неспособността му да се оправи с " укронацистите ".
Нагорещяване по тематиката „ за “ и „ срещу “ удържането на Бахмут има и измежду украинците. В понеделник немският таблоит „ Билд “ дори заяви, че от няколко източника са научили за различия сред Зеленски и военачалник Залужни.
Украинският президент е упорствал за продължение на уличните боеве, до момента в който главнокомандващият на ЗСУ (въоръжените сили на Украйна) е бил на противополжната позиция. Изданието също по този начин твърди, че мнението на генерала се е споделяло от съвсем всички редови бранители на „ крепостта “. Както постоянно се случва в такива случаи, още същият ден Киев опроверга тази информация и дори на собствен ред контраатакува, като популяризира публично известие за състояло се заседание на Главното командване, на което единомислещо било решено защитата на града да продължи.
Съмненията за различия на високо равнище обаче остават. На мен персонално, мощно усещане ми направи, че по време на директен ефир Подоляк, съветникът на Зеленски се изрече много остро по адрес на един от съветниците на Залужни, че „ правил неуместни изявления по политически въпроси “. И това се случи към ден след въпросното „ единомислещо “ съвещание.
В такива случаи неизбежно поражда и въпросът чия позиция е вярната? Когато става дума за живота и гибелта на хиляди, няма по какъв начин да има еднопосочен отговор. Вероятно, в случай че приемем че в действителност е имало такова съвещание, то Залужни е прав. На него му трябват опитни и смели бойци, а не трупове. А точно трупове, и то много, дава обещание кървавият конфликт за несъществуващият към този момент град. Освен това има сериозна заплаха, интензивното стълкновение последователно да „ изяде “ част от подготвяните с толкоз компликации запаси и по този начин да пропадне от дълго време подготвяното контранастъпление на ЗСУ. Някои от украинските военни топексперти дори оферират неотложно отдръпване на добре укрепените позиции на хълмовете западно от града, където сражението да продължи с нова мощ.
Доста справедливост има и в думите на тези, които уверено упорстват, че градът би трябвало да се отбранява до момента в който има и най-малката възмоност за това. В момента бранителите му всекидневно нанасят чувствителни загуби на главните съветски ударни единици – ЧВК „ Вагнер “ и въздушно-десантните елементи. Има огромна възможност, в случай че въпреки всичко руснаците съумеят да завладяват града, това за тях да е пирова победа, тъй като войските им ще се нуждаят от цялостно възобновяване и попълване надали не от нулата.
Другата причина е чисто практическа – огромният град с неговите промишлени и административни здания предлага доста по-голяеми благоприятни условия за укрития и маскирани позиции. В международната история има безчет образци за епични обсади, само че надали ще можете да назовете някоя избрана полева позиция, която да е била удържана в продължение на месеци.
Ако има консенсус измежду водещите военни специалисти в разнообразни страни по някой въпрос, то той несъмнено е, че сега ставаме очевидци на това по какъв начин ЗСУ си „ купуват “ време за подготовка на мощни запаси за бъдеща контраатака, плащайки за това прескъпо с кръвта на бранителите на Бахмут. По най-груби сметки за това ще са им нужни още към два месеца. Истинско знамение ще бъде в случай че градът-призрак в полуобкръжение остане в украински ръце до тогава.
Каква тъкмо е обстановката в региона на „ крепостта “ сега? Градът е разграничен на две от неособенно огромна река - Бахмутка, на която е и кръстен в миналото. Също по този начин, по северния му периметър тече отклонение на същата тази река. След отдръпването на украинците от източната част по-рано през седмицата сега имаме нещо като аналог на средновековна цитадела, в чиито „ стени “ руснаците са безусловно са се „ опрели “ от три страни (север, изток и юг), като на север и изток на пътя им има водни загради.
За украинците оставят отворени два пътя на запад, които са под непрекъснат противников обстрел, освен това те могат да бъдат наречени „ пътища “ единствено с известни ангажименти. Общата ширина на „ гърловината “ през която влизат и излизат колите на ЗСУ е към 3 км, т.е. сега тя предстои на влияние даже от леки пехотни оръжия, като картечници, да вземем за пример. Не инцидентно през последните дни нарастнаха загубите точно на украински транспортни средства, най-много заради минохвъргачен огън.
Главното командване на ЗСУ още през януари далновидно планува, че може да се стигне до сегашната обстановка и последователно стартира да понижава числеността на бранителите на крепостта. Твърди се, че в началото Бахмут и прилежащият му регион е бил отбраняван от към 20 хиляди души. Постепенно тази численост е съкратена на половина, след това още на половина, а по последни информации в града сега има не повече от 3-4 хиляди бойци на ЗСУ. При това бяха взети всички ограничения да се понижи болезнеността от загубата на града, като беше евакуиран даже и целият общински списък.
Доста по-големи главоболия предизвикват на Киев неколцината жители на Бахмут, които към момента отхвърлят да го изоставен. (По неофициални данни – ок. 3 до 4 хиляди души.) Пъровоначално те бяха обслужвани от цивилни доброволци, в това число и чужденци, само че се стигна до неизбежните в такива случаи жертви, бе наложена възбрана и всички филантропични действия бяха поети от ЗСУ.
Това не реши крадинално въпроса по какъв начин да се помогне на криещите се в мазетата жители, още повече, че украинското законодателство не разрешава всяка форма на насилствена евакуация. Това принуди президента Зеленски да вземе едно напряко соломоновско решение – той разпореди всички деца останали в региона на бойните дейстия да бъдат изтеглени дружно с най-малко по един съпътстващ ги родител или обществен служащ.
Интересни промени имаше и в тактическата сграда на украинците. През последните дни те направиха ротация, като изтеглиха по-голямата част от моторизираната пехота, която досега отбраняваше Бахмут и я замениха със така наречен специфични елементи, т.е. доста добре подговени бойци, някои от които са упражнявали в продължение на 5-7 години, със специфични умения помагащи им да водят война в градски условия. В момента в града, с изключение на командосите, има необятно поле за изява за снайперистите, както и за операторите на дронове, чиито всевиждащи очи направляват прецизния огън на украинската артилерия. Явно този ход на Залужни прави работа, тъй като от сряда насам руснаците съвсем нямат прогрес в чертите на града.
Големият въпрос от тук насетне е на какво към момента са способни руснаците. Те надали биха имали нещо срещу да хвърлят в багра своите специфични елементи, само че тях към този момент ги няма – съвсем всички бяха избити още предходната година в безумни сражения като това в Мариупол. Затова сега те се пробват да напредват с неголеми шурмови групи от към десетина пехотинци без задоволително опит, които относително бързо стават жертва на украинците.
При това съгласно някогашни американски военни с военен опит от Афганистан и Ирак заслужили доверието ми, настояват че практиката е потвърдила че най-неподходящи за офанзива в тези условия са точно дребните групи от десетина индивида. Логиката на числата е желязна – в случай че двама от тях бъдат ранени, това мигновено изважда от броя други двама, които да се грижат за тях, т.е. групата за момент губи половината от състава си. Ако, пък, убият или ранят още някой – то цялата група на процедура става небоеспособна. Такъв жанр елементарни разумни сметки ненапълно изясняват за какво руснаците съумяват да напреднат единствено на тези места, където разпологат със доста предимство в артилерията.
По силата на логиката, ЗСУ би трябвало да бъде огромният печеливш от бахмутската кланица, без значение дали градът ще остане в украински ръце или не. Преди дни авторитетинoто издание The Economist разкри към какво се е устремил сега Залужни – към основаване на мощна ударна формация от три корпуса от към 20 хиляди души готови напълно по НАТО-всикет стандарти и въоръжени с новото оръжие от Запада. Ако това стане и през лятото тези 60 хиляди души бъдат употребявани по най-правилния метод – то това би донесло по този начин мечтаният от всеки украинец радикален поврат във войната. Ако нещо, пък се обърка – то Киев го чакат фактически тежки времена, тъй като сметки демонстрират, че Путин има запаси за най-малко още две години пълномащабна война.
Информацията идваща от бойните полета на Украйна е толкоз спорна, разпокъсана и объркваща, че от дълго време одобрих като собствен публичен дълг да обяснявам на близки, познати и даже безусловно непознати другите аспекти на войната. И когато първоначално седмицата, когато мой другар, с известна доверчивост, ме попита „ Абе, я кажи какво тъкмо се случва с този Бахмут? “ го приканих за малко самообладание до уикенда в случай че желае да научи освен това по въпроса. Защото още тогава бях убеден, че точно борбата за Бахмут ще бъде бъде във фокуса на седмичния ми разбор. От известно време насам тя изрично господства в медийното пространство и с такава непримиримост изтиква встрани всички други „ украински “ вести, че няма по какъв начин да бъде пренебрегната или заобиколена.
Не че седмицата бе лишена и от други ангажиращи вниманието събития, дори в противен случай. „ Играчът “ Путин, който обичайно, когато види напън вкъщи, се пробва да основава проблеми на открито, този път загуби два мача по едно и също време. Първият бе в Молдова, където макар напъните на „ подтиснатата “ локална съветска диаспора, протестът на рускоезичните нещо май не се получи и отклоняването на страната от проевропейския й курс явно няма да се състои.
Каквото и да са мислили в Москва, към този момент очевидно са се усетили, че са прекомерно закъснели с разбунтуването на тогавашната Бесарабска губерния. Трябваше да го създадат при започване на предходната година, когато светът бе изплашен и комплициран, а Украйна беше затаила мирис в очакване на най-лошото. Сега, обаче, е прекомерно късно за геополитически преориентации, а така наречен Приднестровие е крепко заклещено сред отправилата взор на Запад Молдова и въоръжената до зъби Украйна.
Доста по-шумно и напечено протече „ мачът “ в Грузия, където солидна „ агитка “ на домакините се беше събрала пред локалния парламент. Там депутатите от ръководещото болшинство, което показва изумително смирение и вземане предвид с ползите на Кремъл в района бе напът да одобри локална версия на печално известния Закон за задграничните сътрудници. Което не е нищо друго с изключение на сопа за медиите. Тук му е мястото да напомня, че през есента, една избрана политическа мощ, чието сспоменаване мигновено провокира полярни прочувствени реакции, се опита да го прокара и у нас. Е, и тук не се получи.
След бурни митинги на близо 40 хилядно голям брой, упрвляващите се отхвърлиха от законопроекта. Голямото проваляне за Путин в тази ситуация, обаче не бе неприемането на скандалния закон, а това че като цяло пасивният до неотдавна електорат, който бе издигнал на власт ръководещата сега коалиция, се обърна против нея и застана твърдо на проевропейски позиции.
Какво е общото сред двете събития? Начело и на Грузия, и на Молдова, стоят дами, дами, високообразовани, културни и проевропейски орентирани. Не размахват юмруци, не наскърбяват, не се заканват и не плашат никого. Запазват забележително самообладание в напрегнати обстановки. Знаят кой е печелившият курс за страната им в дълготраен проект и го следват неуморно. Опитват се да си правят работата с такт и разсъдък. И очевидно успявят. Измъкването от хубавичко хватка на руско-съветския империализъм, изключително за две дребни причерноморски страни, не е лесна работа и изисква време. Но както всеки дълготраен развой, ще бъде необратим. По всичко проличава, че след трите прибалтийски страни и Украйна, Грузия и Молдова ще бъдат идващите парчета от в миналото страховития Съюз на съветските социалистически републики, които ще поемат по собствен личен път. Ще ги последват и други. Путин към този момент си има прекалено много проблеми на главата, с цел да може, с изключение на всичко друго, да се пробва да държи в захват цялото постсъветско пространство.
(Отново) дъжд от ракети
Извън гореспоменатите региони, където обичайно от доста десетилетия прехвърчат искри, своето продължение получи още една драма от предходната седмица. Или най-малко по този начин настояват от съветския Генерален щаб. В ранните часове на четвъртък, Москва нанесе евентуално най-масираният досега ракетен удар по Украйна от началото на войната. Според публично публикуваното известие на Москва, бомбардировката била в отговор на „ терористичната акция проведена от Киевския режим в Брянска област на 2 март “, т.е. за „ простреляното от натовски патрон “ момче Федя и за уплашените бабички. Били обстрелвани „ единствено военни обекти “, всички цели били изумени, с други думи – познатата до болежка пропагандна реторика на Кремъл.
Истината, несъмнено, се оказа много по-различна и най-много мъчително прозаична. Целите си бяха нормалните – електроцентралите и енергопреносната мрежа. Отново огромни градове и региони остнаха за малко или за дълго без ток. Отново имаше улучени жилищни постройки и, за жалост, починали почтени хора. Най-страшното бе, обаче, прекъсването за няколко часа на работата на Запорожката. Създаде се действителна заплаха от нуклеарна повреда.
За разлика от предходни офанзиви, този път украинската Противовъздушна отбрана не бе по този начин ефикасна. Основната причина за това евентуално е извънредно огромният брой ракети изстреляни от руснаците (95 плюс 8 дрона). Преди време писах, че при настоящето си равнище на въоръжение и екипировка, противовъздушната защита на Украйна може да „ поеме “ едновременна офанзива на не повече от 80 ракети. Над това число тя просто стартира да се задъхва. Явно данните са ми били правилни, тъй като в четвъртък бяха свалени единствено 34 съветски ракети (а не нормалните 75-80%), а осем други не доближиха задачата си. Унищожени бяха и половината от дроновете.
Другата прична, съгласно топ специалистите, пък е огромното многообразие от ракети изстреляни от агресора при въпросната офанзива – цели осем модела. Укранците не престават като цяло да се спрвят с нисколетящите (със скоростта на реактивен самолет) крилати ракети, само че за момента нямат отговор на доста по-високоскоростните балистични ракети (като зенитните С-300), да не приказваме за сръхзвуковите „ Кинжал “.
Затова с неспокойствие се чака идването на обещаните от западните сътрудници на Киев съвременни комплекси „ Пейтриът “ и САМП/Т, с цел да се види дали в действителност те ще могат да се оправят с тази заплаха. Не е ясно, обаче, по кое време тъкмо те ще влязат в деяние – към този момент е известно единствено, че украинските екипажи определени да ги ръководят водят усилена подготовка на съответните военни бази в чужбина. Възможен е и по-радикален отговор от страна на Киев – по един или различен метод да бъдат атакувани летищата на които се базират самолетите изстрелващи свръхзвуковите ракети, както това в Беларус.
Ако има някои положителни вести за украинците във връзка с ракетните удари (освен идването на модерните западни Противовъздушна отбрана системи), то това несъмнено е невъзможността на руснаците да произведат забележителен брой " Кинжали " . При всяка въздушна атака те обикновенно изстрелват от две до шест, а общите им наличия са към 40 бройки, с наклонност тази численост да не може да се надвиши.
Друг насърчителен факт е увеличението на интервала сред офанзивите – предходната бе на 16 февруари, т.е. преди към три седмици. И най-важното – сякаш самите украинци, в това число цивилните, претръпнаха и не се стряскат толкоз при воя на сирените. Освен това имат ясно създадена система за деяние в случаи на повреди и опустошения от съответните служби.
Бахмут
От много време насам всички вести идващи от фронта са закрепени върху един дребен град в Донбас – Бахмут. Той изрично към този момент е изгубил чисто географското си значение и сега се трансформирал в знак на съпротиватa на един народ против агресора. Сред украинците мястото е известно най-много като Фортеця Бахмут (крепостта Бахмут) и дори има. За руснаците пък, той си е просто Артьомовск.
За тези от вас, които наблюдават по-изкъсо хода на войната евентуално е направило усещане, че такова повтаряне на имената не е типчно за спора досега. Дори след обособяването на сепеаратистките републики ДНР и ЛНР техните така наречен столици Донецк и Луганск не си върнаха названията от времето на комунизма, надлежно Сталино и Ворошиловград. С Бахмут, обаче, обстановката е малко по-различна. В следените от Москва медии той всеобщо се отбелязва със руското си название Артьомовск, с аргумента, че настоящето му публично наименование било въведено от " вражеска " Украйна, което било " анти-руски акт ".
Това от своя страна, за следващ път демонстрира безграничното слабоуме, което царува сега подвластния на Москва медиен свят, тъй като точно Бахмут е исконно съветското име на града още от времената на Иван Грозни, а е бил преименуван на Артьомовск поради някакъв си болшевик с псевдоним Артьом, умрял през 1921 година
Боевете за Бахмут започнаха действително май предходната година, като тяхната активност се усили доста от август насам. Елементарни калкулации демонстрират, че от началото на спора досега напредъкът на войските на Путин в региона на града е към 30 км по права линия. За този „ триумф “ агресорите към този момент са платили прекомерно висока цена. Говори се за най-малко 30 хиляди загуби (убити и ранени), което прави към хиляда индивида за всеки извоюван километър. Украинските, несъмнено, са по-малко – загатват се съотношения от 4:1 до 7:1, т.е. някъде сред 4 и 8 хиляди души. Въпросът, обаче, който все по-остро стои и пред двете противоборстващи страни е дали всичките тези жертви си костват запазването/превземането на един към този момент фиктивен, мъртъв град?
При руснаците обстановката е ясна – Путин е споделил по този начин и точка. Реално завладяването на крепостта и формалното й преобразяване още веднъж в Артьомовск няма да им донесе никакви други дивиденти с изключение на вътрешнополитически. Към момента Z-патриотите имат прекомерно малко мотиви да честват някави триумфи (освен, Uогато за следващ път някоя ракета порази украинска електроцентрала) и сполучливият свършек на една такава в действителност епохална борба би им вдъхнала някакво самочуствие за избран интервал.
А откакто изтрезнеят от наздравиците и от тв приемника няма да има с какво друго да се похвалят? На запад от града има хълмове, на които украинците от дълго време са си построили следващите солидни позиции и мъката ще продължи на ново място. Ако напредъкът на агресорите продължава със същото движение то тази година е прекомерно допустимо да си останат единствено с " освобождението " на Солeдар и Бахмут. А това ще значи постепенно засилващо се неодобрение, клокочещо и бълбукащо, измежду най-различни пластове на съветското общество против Путин поради неспособността му да се оправи с " укронацистите ".
Нагорещяване по тематиката „ за “ и „ срещу “ удържането на Бахмут има и измежду украинците. В понеделник немският таблоит „ Билд “ дори заяви, че от няколко източника са научили за различия сред Зеленски и военачалник Залужни.
Украинският президент е упорствал за продължение на уличните боеве, до момента в който главнокомандващият на ЗСУ (въоръжените сили на Украйна) е бил на противополжната позиция. Изданието също по този начин твърди, че мнението на генерала се е споделяло от съвсем всички редови бранители на „ крепостта “. Както постоянно се случва в такива случаи, още същият ден Киев опроверга тази информация и дори на собствен ред контраатакува, като популяризира публично известие за състояло се заседание на Главното командване, на което единомислещо било решено защитата на града да продължи.
Съмненията за различия на високо равнище обаче остават. На мен персонално, мощно усещане ми направи, че по време на директен ефир Подоляк, съветникът на Зеленски се изрече много остро по адрес на един от съветниците на Залужни, че „ правил неуместни изявления по политически въпроси “. И това се случи към ден след въпросното „ единомислещо “ съвещание.
В такива случаи неизбежно поражда и въпросът чия позиция е вярната? Когато става дума за живота и гибелта на хиляди, няма по какъв начин да има еднопосочен отговор. Вероятно, в случай че приемем че в действителност е имало такова съвещание, то Залужни е прав. На него му трябват опитни и смели бойци, а не трупове. А точно трупове, и то много, дава обещание кървавият конфликт за несъществуващият към този момент град. Освен това има сериозна заплаха, интензивното стълкновение последователно да „ изяде “ част от подготвяните с толкоз компликации запаси и по този начин да пропадне от дълго време подготвяното контранастъпление на ЗСУ. Някои от украинските военни топексперти дори оферират неотложно отдръпване на добре укрепените позиции на хълмовете западно от града, където сражението да продължи с нова мощ.
Доста справедливост има и в думите на тези, които уверено упорстват, че градът би трябвало да се отбранява до момента в който има и най-малката възмоност за това. В момента бранителите му всекидневно нанасят чувствителни загуби на главните съветски ударни единици – ЧВК „ Вагнер “ и въздушно-десантните елементи. Има огромна възможност, в случай че въпреки всичко руснаците съумеят да завладяват града, това за тях да е пирова победа, тъй като войските им ще се нуждаят от цялостно възобновяване и попълване надали не от нулата.
Другата причина е чисто практическа – огромният град с неговите промишлени и административни здания предлага доста по-голяеми благоприятни условия за укрития и маскирани позиции. В международната история има безчет образци за епични обсади, само че надали ще можете да назовете някоя избрана полева позиция, която да е била удържана в продължение на месеци.
Ако има консенсус измежду водещите военни специалисти в разнообразни страни по някой въпрос, то той несъмнено е, че сега ставаме очевидци на това по какъв начин ЗСУ си „ купуват “ време за подготовка на мощни запаси за бъдеща контраатака, плащайки за това прескъпо с кръвта на бранителите на Бахмут. По най-груби сметки за това ще са им нужни още към два месеца. Истинско знамение ще бъде в случай че градът-призрак в полуобкръжение остане в украински ръце до тогава.
Каква тъкмо е обстановката в региона на „ крепостта “ сега? Градът е разграничен на две от неособенно огромна река - Бахмутка, на която е и кръстен в миналото. Също по този начин, по северния му периметър тече отклонение на същата тази река. След отдръпването на украинците от източната част по-рано през седмицата сега имаме нещо като аналог на средновековна цитадела, в чиито „ стени “ руснаците са безусловно са се „ опрели “ от три страни (север, изток и юг), като на север и изток на пътя им има водни загради.
За украинците оставят отворени два пътя на запад, които са под непрекъснат противников обстрел, освен това те могат да бъдат наречени „ пътища “ единствено с известни ангажименти. Общата ширина на „ гърловината “ през която влизат и излизат колите на ЗСУ е към 3 км, т.е. сега тя предстои на влияние даже от леки пехотни оръжия, като картечници, да вземем за пример. Не инцидентно през последните дни нарастнаха загубите точно на украински транспортни средства, най-много заради минохвъргачен огън.
Главното командване на ЗСУ още през януари далновидно планува, че може да се стигне до сегашната обстановка и последователно стартира да понижава числеността на бранителите на крепостта. Твърди се, че в началото Бахмут и прилежащият му регион е бил отбраняван от към 20 хиляди души. Постепенно тази численост е съкратена на половина, след това още на половина, а по последни информации в града сега има не повече от 3-4 хиляди бойци на ЗСУ. При това бяха взети всички ограничения да се понижи болезнеността от загубата на града, като беше евакуиран даже и целият общински списък.
Доста по-големи главоболия предизвикват на Киев неколцината жители на Бахмут, които към момента отхвърлят да го изоставен. (По неофициални данни – ок. 3 до 4 хиляди души.) Пъровоначално те бяха обслужвани от цивилни доброволци, в това число и чужденци, само че се стигна до неизбежните в такива случаи жертви, бе наложена възбрана и всички филантропични действия бяха поети от ЗСУ.
Това не реши крадинално въпроса по какъв начин да се помогне на криещите се в мазетата жители, още повече, че украинското законодателство не разрешава всяка форма на насилствена евакуация. Това принуди президента Зеленски да вземе едно напряко соломоновско решение – той разпореди всички деца останали в региона на бойните дейстия да бъдат изтеглени дружно с най-малко по един съпътстващ ги родител или обществен служащ.
Интересни промени имаше и в тактическата сграда на украинците. През последните дни те направиха ротация, като изтеглиха по-голямата част от моторизираната пехота, която досега отбраняваше Бахмут и я замениха със така наречен специфични елементи, т.е. доста добре подговени бойци, някои от които са упражнявали в продължение на 5-7 години, със специфични умения помагащи им да водят война в градски условия. В момента в града, с изключение на командосите, има необятно поле за изява за снайперистите, както и за операторите на дронове, чиито всевиждащи очи направляват прецизния огън на украинската артилерия. Явно този ход на Залужни прави работа, тъй като от сряда насам руснаците съвсем нямат прогрес в чертите на града.
Големият въпрос от тук насетне е на какво към момента са способни руснаците. Те надали биха имали нещо срещу да хвърлят в багра своите специфични елементи, само че тях към този момент ги няма – съвсем всички бяха избити още предходната година в безумни сражения като това в Мариупол. Затова сега те се пробват да напредват с неголеми шурмови групи от към десетина пехотинци без задоволително опит, които относително бързо стават жертва на украинците.
При това съгласно някогашни американски военни с военен опит от Афганистан и Ирак заслужили доверието ми, настояват че практиката е потвърдила че най-неподходящи за офанзива в тези условия са точно дребните групи от десетина индивида. Логиката на числата е желязна – в случай че двама от тях бъдат ранени, това мигновено изважда от броя други двама, които да се грижат за тях, т.е. групата за момент губи половината от състава си. Ако, пък, убият или ранят още някой – то цялата група на процедура става небоеспособна. Такъв жанр елементарни разумни сметки ненапълно изясняват за какво руснаците съумяват да напреднат единствено на тези места, където разпологат със доста предимство в артилерията.
По силата на логиката, ЗСУ би трябвало да бъде огромният печеливш от бахмутската кланица, без значение дали градът ще остане в украински ръце или не. Преди дни авторитетинoто издание The Economist разкри към какво се е устремил сега Залужни – към основаване на мощна ударна формация от три корпуса от към 20 хиляди души готови напълно по НАТО-всикет стандарти и въоръжени с новото оръжие от Запада. Ако това стане и през лятото тези 60 хиляди души бъдат употребявани по най-правилния метод – то това би донесло по този начин мечтаният от всеки украинец радикален поврат във войната. Ако нещо, пък се обърка – то Киев го чакат фактически тежки времена, тъй като сметки демонстрират, че Путин има запаси за най-малко още две години пълномащабна война.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ