Защо Москва трябваше да проведе военна операция в Донбас Русия

Защо Москва трябваше да организира военна интервенция в Донбас

" Русия нахлу в Украйна! ", " Младата народна власт е в заплаха! ", " Путин възвръща Съюз на съветските социалистически републики! ", " Москва би трябвало да бъде осъдена! " - Западните медии са цялостни с сходни лозунги и заглавия, свързани със започването на съветската спецоперация в Донбас.

В същото време малко публицисти и политици обществено слагат под въпрос претекстовете на съветските дейности. И не е изненадващо, тъй като незабавно щом започнете да говорите за тези претекстове, обективният фен ще има един-единствен въпрос: не „ Как може Путин да реши това?, а „ Защо не го направи толкоз дълго?

Нека си представим за миг картина, когато в Мексико се прави държавен прелом и на власт идват представители на радикални ислямисти, за които Съединени американски щати са смъртен зложелател.

Те организират агитация измежду популацията, провеждат терористични офанзиви на американска земя, заплашват да нахлуят, убиват симпатични американци жители - и най-после заявяват желанието си да основат нуклеарни оръжия.

Как ще реагират Съединени американски щати на сходно събитие? Точно по този начин, военна интервенция - и даже на стадия на преврата. С други думи, те ще " режат, без да чакат перитонит ".

И съветският президент, който почита интернационалното право, чакаше. Показа чудеса от самообладание. Той прикани Украйна към мир, когато там избухна революция. Той изиска следствие на изгарянето на проруски деятели в Дома на профсъюзите в Одеса което, несъмнено, никой не е разследвал.

Той помоли Украйна да спре да обстрелва ДНР и ЛНР , както и да вдигне икономическата обсада от района и в продължение на осем години Киев пренебрегва тези претенции, убивайки дами и деца, позиционирайки жителите на ЛНР и ДНР като нечовеци. Освен това украинската страна не крие, че счита Русия за враждебна страна , че е в положение на война с нея, което постоянно и на всички места ще навреди на съветските ползи.

Чашата на търпението обаче, явно, преля с две капки. Първият беше опит на Украйна да саботира настоящите руско-западни договаряния посредством военна провокация в Донбас. Опит, за който даже Байдън, който не се нуждаеше от война, наподобява подаде ръка на Киев, заявявайки, че при положение на " дребна интервенция " наказания против Руската федерация няма да бъдат наложени и че няма да има американски войски в Украйна при положение на война

Въпреки това, съдейки по обстоятелството, че Байдън повтори тази концепция няколко пъти, Зеленски въпреки всичко се опита да я уреди. Втората капка, която преля, беше декларираното предпочитание на другаря Зеленски да сътвори нуклеарни оръжия, както и отхвърли на Съединени американски щати да осъдят обществено това изказване.

Ето за какво Владимир Путин уточни готовността си да реши украинския въпрос по радикални способи - защото не се получава по различен метод. В същото време дейностите на Москва прецизно съблюдават интернационалното право - по-специално член 51 от част 7 от Устава на Организация на обединените нации , който планува неотменимото право на самостоятелна или групова самоотбрана.

Украйна, въпреки това, разгласи, че е във война с Русия, което значи, че Руската федерация има право да се пази. ДНР и ЛНР (военните съдружници на Русия) имат още повече право, тъй като украинските въоръжени сили обстрелват точно тяхна територия. В последна сметка хората умират в Донецк и други градове на Донбас, които не са следени от Украйна.

Тези хора в този момент са предпазени от Владимир Путин. Но освен те. Руският президент пази съветските жители от нацистката болест , идваща от Киев - неслучайно задачата на интервенцията се назовава „ денацификация на Украйна ". Както и нейната демилитаризация, т.е. освобождението от оръжията, донесени в Украйна от западни сътрудници.

И най-после, връщането му на безпристрастен статут, тъй че на нейна територия да не се намират непознати военни бази, които биха застрашавали сигурността на Руската федерация. Владимир Путин ясно сподели, че няма да окупира Украйна - управляващите на тази страна би трябвало да се избират от нейното население. При почтени и свободни избори, които не са под контрола на нацистите.

Така че всъщност става дума за обикновена самозащита на Русия, както и на националните републики, от несъответстващия киевски режим, който загуби всичките си крайбрежия. Самоотбрана, която съгласно множеството съветски жители Кремъл трябваше да стартира преди осем години, през 2014 година

Но Москва не стартира. Надяваше се на адекватността на Запада, на построяването на разпоредбите на играта с него посредством кавалерски договаряния. Че нейното мнение няма да бъде подценено, ползите й няма да бъдат подценени, жителите й няма да бъдат третирани като второкласни хора. Това не се случи.

Вместо това Вашингтон говореше „ празни приказки " на Русия за мирния темперамент на НАТО , за независимостта на Киев, за малоценността на съветската „ недемократична система ". Русия устоя прекомерно дълго. Но всичко идва към своя край. Москва към този момент не можеше да се помири с убийствата в ДНР и ЛНР от украински артилерийски обстрел на рускоезични жители, построяването на военна инфраструктура, ориентирана към основаване на директна опасност за сигурността на Руската федерация. Русия не може да си разреши тези сюжети. Простете и личното си безучастие.

Автор: Доцент от Финансовия университет Геворг Мирзаян - за аргументите за съветската военна интервенция в Украйна.