Защо моливът е идеален
Защо моливите са шестостенни и по какъв начин са придобили отличителния си жълт цвят? Мисля, че моливът е нещо, за което елементарният консуматор в никакъв случай не се е замислял... Собственикът на магазин за моливи Каролайн Уивър вкарва слушателите на TED – платформата за шерване на нововъведения от разнообразни области - в пленителната история на молива.
Моливът е доста елементарен предмет. Направен е от дърво с няколко пласта багра, гумичка и сърцевина, направена от графит, глина и вода. Да, на хората през вековете им е лишило старания, с цел да се стигне до този дизайн. И тъкмо тази дълга история го прави съвършения предмет за мен. Само чуйте звука от пишещ по хартия молив, споделя Каролайн Уивър.
Историята на молива стартира с графита. Хората почнали да откриват все по-полезни приложения на този нов материал. Режели го на дребни пръчки и го увивали в връв, овча кожа или хартия и го продавали по лондонските улици, с цел да се употребява за писане или изобразяване и постоянно от фермери и овчари за маркиране на животни. Във Франция Никола Жак Конте разкрил способ за смилане на графита, разбъркан с глина на прахуляк и вода на паста. После пастата се изсипвала в матрица и се печала в пещ, резултатът бил в действителност здрава графитна вътрешност, която не се чупела, била гладка и комфортна. Била доста по-добра от всичко по това време и до ден сегашен това е методът, който се употребява за правене на моливи.
Междувременно, в Америка, в Конкорд, Масачузетс, на Хенри Дейвид Тороу му хрумнала концепцията за измерителна канара на другата неотстъпчивост на моливите. Била от едно до четири, като две била идеалната неотстъпчивост за обща приложимост. Колкото по-мек е моливът, толкоз повече графит съдържа и толкоз по-тъмна и по-гладка е линията. Колкото по-твърд е моливът, толкоз повече глина съдържа и толкоз по-светла и фина е линията.
Първоначално, когато моливите се изработвали на ръка, били цилиндрични. Нямало елементарен метод да ги вършат и действително американците механизирали процеса. Много хора приписват на Джоузеф Диксън заслугата за създаването на машини за моливи. Станало ясно, че е по-лесно да се вършат шестостенни моливи и това се трансформирало в стандарт. Първоначално се употребили хлебни трохи за заличаване на следите от молив, а по-късно гума и пемза. Прикрепянето на гумичка станало през 1858 година, когато американският книжар Хаймън Липман патентовал първия молив с прикрепена гума. Първият в света жълт молив бил „ Кохинор 1500 “. „ Кохинор “ създали щуро нещо, насложили 14 пласта жълта багра на молива и потопили края му в 14 каратово злато.
Има молив за всеки, и всеки молив има история. „ Блекуинг 602 “ е прочут с това, че се употребил от доста писатели, изключително Джон Стайнбек и Владимир Набоков. А имаме и фабрика за моливи „ Диксън “. Те създават „ Диксън Тайкондерога “. Това е икона, това е нещото, което си показват хората, като чуят молив и за каквото се сещат като чуят учебно заведение. Според мен, няма какво повече да се направи, с цел да се усъвършенства молива. Идеален е, заключава Каролайн.
Моливът е доста елементарен предмет. Направен е от дърво с няколко пласта багра, гумичка и сърцевина, направена от графит, глина и вода. Да, на хората през вековете им е лишило старания, с цел да се стигне до този дизайн. И тъкмо тази дълга история го прави съвършения предмет за мен. Само чуйте звука от пишещ по хартия молив, споделя Каролайн Уивър.
Историята на молива стартира с графита. Хората почнали да откриват все по-полезни приложения на този нов материал. Режели го на дребни пръчки и го увивали в връв, овча кожа или хартия и го продавали по лондонските улици, с цел да се употребява за писане или изобразяване и постоянно от фермери и овчари за маркиране на животни. Във Франция Никола Жак Конте разкрил способ за смилане на графита, разбъркан с глина на прахуляк и вода на паста. После пастата се изсипвала в матрица и се печала в пещ, резултатът бил в действителност здрава графитна вътрешност, която не се чупела, била гладка и комфортна. Била доста по-добра от всичко по това време и до ден сегашен това е методът, който се употребява за правене на моливи.
Междувременно, в Америка, в Конкорд, Масачузетс, на Хенри Дейвид Тороу му хрумнала концепцията за измерителна канара на другата неотстъпчивост на моливите. Била от едно до четири, като две била идеалната неотстъпчивост за обща приложимост. Колкото по-мек е моливът, толкоз повече графит съдържа и толкоз по-тъмна и по-гладка е линията. Колкото по-твърд е моливът, толкоз повече глина съдържа и толкоз по-светла и фина е линията.
Първоначално, когато моливите се изработвали на ръка, били цилиндрични. Нямало елементарен метод да ги вършат и действително американците механизирали процеса. Много хора приписват на Джоузеф Диксън заслугата за създаването на машини за моливи. Станало ясно, че е по-лесно да се вършат шестостенни моливи и това се трансформирало в стандарт. Първоначално се употребили хлебни трохи за заличаване на следите от молив, а по-късно гума и пемза. Прикрепянето на гумичка станало през 1858 година, когато американският книжар Хаймън Липман патентовал първия молив с прикрепена гума. Първият в света жълт молив бил „ Кохинор 1500 “. „ Кохинор “ създали щуро нещо, насложили 14 пласта жълта багра на молива и потопили края му в 14 каратово злато.
Има молив за всеки, и всеки молив има история. „ Блекуинг 602 “ е прочут с това, че се употребил от доста писатели, изключително Джон Стайнбек и Владимир Набоков. А имаме и фабрика за моливи „ Диксън “. Те създават „ Диксън Тайкондерога “. Това е икона, това е нещото, което си показват хората, като чуят молив и за каквото се сещат като чуят учебно заведение. Според мен, няма какво повече да се направи, с цел да се усъвършенства молива. Идеален е, заключава Каролайн.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ