Защо има все по-малко добро на този свят? Защото всички

Защо има все по-малко положително на този свят? Защото всички чакат признателност и неотложно благополучие?

Хората в този момент бързат да живеят и по тази причина постоянно се опасяват, че силата им няма да бъде изразходвана за това, от което се нуждаят. Очакваме светът да танцува и да ни пее серенади, забравяйки, че главната ни задача е да внесем нещо положително в този живот. Не вземайте, а давайте.

Тази алегория е отрезвяваща и ще ви накара да се замислите какъв брой е значимо да мислите за всяко ваше деяние. В последна сметка не знаем каква цена и по кое време е належащо да платим за нашите дейности. А би трябвало да плащаме. Винаги и за всичко!

Една бедна индийка опичала по две плоски питки всяка заран. Едната за членове на фамилията, а втората – за инцидентен минувач. Жената постоянно поставяла втората на перваза на прозореца и всеки минаващ човек можел да я вземе.

Всеки ден, когато дамата слагала питката на перваза на прозореца, тя изричала молитва за сина си, който напуснал дома, с цел да търси по-добър живот. Дълги месеци майката не знаела нищо за момчето си и постоянно се молела за безвредното му завръщане.

Скоро тя забелязала, че някакъв гърбушко идвал всеки ден и вземал втората питка. Но вместо думи на признателност, той единствено промърморвал: „ Злото, което вършиш, остава при теб, а положителното се връща при теб! “ и продължавал по пътя си.

Това продължавало ден след ден. Не получавайки предстоящите думи на признателност, дамата почнала да се усеща излъгана. „ Всеки ден този гърбушко споделя едно и също нещо! Но какво желае да каже той?

И един път, като била изключително раздразнена, тя решила да приключи това.
„ Ще се отърва от този гнусен гърбушко! “ – споделила си тя и добавила отрова във втората питка.

Но когато се канела да я постави на перваза, ръцете й затреперили.

„ Какво върша? “ – помислила си тя. И незабавно хвърлила отровната питка в огъня, омесила още една и я поставила на перваза.

Гърбавият, както нормално, взел питката, промърморил неизменимите си думи: „ Злото, което вършиш, остава при теб, а положителното се връща при теб! “ и траял по пътя си, без да знае нищо за страстите, вилнеещи вътре в дамата.

Същата нощ някой почукал на вратата. Когато дамата отворила, видяла сина си да стои на прага. Изглеждал извънредно: гладен, слаб, в дрипави облекла.

„ Мамо, просто е знамение, че съм тук! “ Бях единствено на една миля от вкъщи, само че бях толкоз гладен, че припаднах. Вероятно щях да умра, само че тъкмо тогава минаваше някакъв остарял прегърбен човек и беше толкоз благ с мен, че ми даде цяла питка. И той сподели, че това е единствената му храна за целия ден, само че вижда, че нуждая се от нея повече, в сравнение с той. “

Когато майката чула тези думи, лицето й пребледняло и се облегнала на вратата, с цел да не падне. Тя си спомнила отровната утринна питка. В последна сметка, в случай че не я беше изгорила в огъня, личният й наследник щеше да почине!

Тогава дамата схванала смисъла на думите: „ Злото, което вършиш, остава при теб, а положителното се връща при теб! “

Поуката от историята: Стремете се да вършиме положително постоянно, даже в случай че никой не го прави оценка в този момент.

Източник transurfing-real

Не се съмнявайте! Един ден този, който в този момент ви предизвиква зло, ще ви помоли за помощ

Животът е като филм или разказ. Има собствен сюжет и лична логичност. След кулминационната точка настава развръзката. И всички дейности имат последици. Умишленото причиняване на зло на някого също има последици.…