Защо е важно да се грижим навреме за своето здраве

Защо е значимо да се грижим в точния момент за своето здраве и да поддържаме страстите си в равновесие, препоръки за дългоденствие и пълностоен живот от известния съветски доктор проф. Сергей Бубновски, лекар на медицинските науки, основател на нови неоперативни способи за лекуване на гръбнака и ставите.

В една от своите книги аз описах живота на 150-годишния Махмуд Айвазов, за който прочетох в руската книга „ Здраве, продуктивност, дългоденствие “ (автор В. С. Лукиянов). Махмуд беше изложил своите пет условия за дългоденствие (с които, както разбрах след това, мнозина не са съгласни). Но работата не е в това. Аз му повярвах, повярвах на тези пет правила:

1. Здрави нерви
2. Закалено тяло (студена вода и въздух)
3. Хранене
4. Климат
5. Всекидневен труд, от който получаваш наслаждение.

Лично аз се подписвам под всяко изискване на този дълголетник. Аз виждам доста богаташи или даже свръхсъстоятелни хора, за които тези условия са неразбираеми, само че сами по себе си парите, скъпите клиники, санаториумите и другите аксесоари на благосъстоянието не са им донесли благополучие, здраве или дългоденствие. В същото време виждам доста дълголетници (над 90 години), само че със замъглено схващане (старческо слабоумие). Персонажът на писателя Н. Гончаров - Обломов, е имал всичко, осигуряващо живота - лихва, прислужник, дом. През цялото време обаче той избира да лежи на дивана. Той обичал да повтаря: „ Всички споделят - би трябвало да се работи, да се работи... А за какво? “ Умира от инсулт на 44-45 години. Не успявайки да си сътвори мотивация за дълъг живот... Но има доста хора, претърпели повече от 100 години, очевидно не по-богати, живеещи непретенциозно и работещи през целия си живот (имам поради не рабски труд, а работа, от която получаваш удоволствие).

Напоследък най-сетне заговориха за интензивно, т.е. здравословно дългоденствие. Започнаха да схващат, че здравето у множеството хора към 70 зависи от медикаментите, които усилват периода на живота, само че не усъвършенстват неговото качество. От петте условия на здравето на Махмуд Айвазов (а тези условия ми импонират точно със своята изясненост и простота) ще стартира с най-сложното (отново от моя гледна точка) изискване - обработване и задържане на здравите, позитивни страсти, вярата в себе си, във опциите на своя организъм на фона на не напълно хубавичко околна среда. Как да разбираме това изискване? Не всички хора, страдащи от заболявания на сърцето или ставите, са неврастеници или психопати. Да, само че болшинството от „ хрониците “ можем самоуверено да отнесем към хипохондриците, т.е. към хората, получаващи своего рода приятност от заболяванията си и недоволствата от личното си нездраве.

Става дума на първо място за умеенето да направляваме и управляваме своите страсти, непрекъснато да поддържаме равно въодушевление. На мен да вземем за пример ми импонира питагорейската здравна школа, чийто учредител, естествено, е бил Питагор (VI - V в. пр.н.е.). Питагор, за разлика от прословутия Хипократ, пръв в медицината обръща внимание освен на болния, само че и на здравия човек, считайки здравето за естетика на всички детайли в човешкия организъм, за комбиниране на разнородни и спорни качества, свързани с проявленията и на духовния, и на телесния живот. От мислите на Питагор, определящи неговите способи на лекуване, навеждам една от основните изречения: „ С всички вероятни средства би трябвало да се заобикалят и да се отстраняват, било с огън, било с желязо, от тялото - заболяването, от душата - незнанието, от стомаха - непотребното, от вкъщи - различията, от града - всеки ужас и от всичко като цяло - неумереността “. Това е. Не е било нужно питагорейците да бъдат нито прекомерно радостни, нито прекомерно мрачни. Поддържаното от тях прочувствено положение би могло да се охарактеризира като умерено радостно. Особено рисково положение от прочувствената сфера се считало положението на неспокойствие и яд. Питагор категорично претендирал раздразненият или ядосан човек да не взима никакви решения и да не подхваща никакви дейности. Колкото по-високо се издигали питагорейците по стълбата на знанието, толкоз по-строги ставали условията за надзор на страстите. Мнението на Питагор, който бил извънредно скъп от учениците и чиято хвалба ги довеждала до екстаз, бил заставен даже да се откаже от сериозните забележки по техен адрес

Оттогава като че малко са се трансформирали нещата.

При болшинството от болните се следи едно общо свойство - те в своята болест упрекват всеки и всичко, което се е случило в живота им. Първо е работата, която поради насъщната заплата не е разрешила да се занимаят със здравето си. Малко по-късно - докторите, скъпите медикаменти, невъзможността да попаднат в болница или санаториум. Още по-късно - децата, на които са посветили живота си и които са ги не запомнили в старостта им, не ги навестяват, не се грижат за тях. Ако няма деца, отговорни са държавното управление, локалната власт. Стават язвителни и ядосани на всичко и всички. И това се случва някъде сред 65 - 75 години. С една дума - самоизяждат се. От заран до вечер мислят единствено за това. В края на краищата упрекват цялото човечество и самия живот! Но себе си - не! Те са се посветили на работата, на децата! Сега през целия им останал живот би следвало да ги носят на ръце. Това също са страсти - единствено че негативни, ориентирани против себе си. Това е самоизяждане! Спасението от тези мисли (ако можем да назовем тези страсти мисли) е доста, доста мъчно.

Когато при мен идва някоя „ мама “, съпроводена от към този момент възрастното си дете, което, както запознат съм последващия диалог, към този момент доста години се грижи за нея и както разбирам по-късно, тази мама е в положение да мине и без неговата помощ, постоянно се възнамерявам за какво раждат деца, откакто не желаят да се погрижат за личното си здраве? Излиза, че раждат „ плебеи “ на своето занемарено и болно тяло? На тези деца не им ли се поставя персонален живот? Какво им остава, с изключение на да се грижат за родителите, чийто проблем се състои в това, че не им е останало време да се погрижат за своето здраве? Тези размишления се отнасят, несъмнено, единствено за тези, които и след консултацията остават равнодушни към дейното излекуване, въпреки и прелестно да са осъзнали, че за здравето би трябвало да се поставят грижи непрекъснато. Но те търсят страдание, патологично внимание, а не наслада от общуването с децата. Тези хора в действителност стават енергийни вампири, които, отказвайки да водят здравословен метод на живот, лишават това здраве и на околните, които се грижат за тях. Излиза, че би трябвало по този начин да организираме работния си ден, че да остава време за гимнастика, всичко на всичко 20 - 30 минути, по-късно да взимаме леден душ, да създадем разходка (пробег), джогинг (с бърза крачка) и да живеем обикновено. Ако не знаете по какъв начин да извършите живота си естествен при съществуване на болест, вижте в литературата, в интернет, прегледайте предписания - не аптечни, несъмнено! За аптеката ще ви опишат предаванията на известните малките екрани, отдадени на здравето. Помислете, в случай че имате болен кръст или става, само че не сте попадали в съществени травматични обстановки, за какво незабавно да тичате в аптеката? Сега има море от информация, само че от цялото това море удивително количество хора кой знае за какво избират... медикаментите?! И това на 30 - 40 години. Сега даже по-рано... А след това? После възмущение от държавното управление, което не се грижи за теб, мързеливия и болен (грижи се, несъмнено, само че по своему), от децата, не запомнили своите татко или майка, и всичко това, без да са попаднали в някакво съществено тестване за здравето?

И се съгласяват да отидат в аптеката, съгласяват се да боледуват, а по-късно да ненавиждат всички и най-много своите деца, за които едно време са мечтаели да ги виждат щастливи и здрави.

А какво ти тук благополучие - да се буташ по лечебните заведения, да отсъстваш от работа, да харчиш пари, заработени с труд, за заболели родственици?

Не, не. Трябва да се оказва помощ! Всеки може да попадне в неволя! Рано или късно всеки се разболява! Въпросът е различен - по какъв начин да се отнасяме към своя болен или разболяващ се организъм?! Много ни е тъжно за себе си, разбирам. Но задачата за всеки болен би трябвало да е една - възобновяване на здравето! За страдание (на някои) без лични старания и самообладание това си остава непостижимо!

Медицината не учи законите на здравето. Тя учи заболяванията и разпоредбите за акомодация към заболяването посредством манипулиране с лекарствени средства, фиксирайки с тяхна помощ заболяването в организма, създавайки по този метод илюзията за естествен живот.

Мой прочут, да го назовем пациент, влизащ в листата на 100 милиардери, оповестен от Форбс, го споделя още по-просто: „ Аз разбрах нашата медицина. Колкото повече пари имаш, толкоз повече заболявания ти намират. Нямаш ли пари - на никого не си необходим “.

Херберт Шелтън споделя: „ Медицината дотолкоз безвредно се е скрила в „ формалното незнание “, че е сляпа за простите истини, които всеки рационален човек е в положение да реализира “.

От: „ 100 години деен живот или тайните на здравословното дългоденствие “, Сергей Бубновски, ИК „ Жануа 98 “, 2019 година
Снимка: vk.com