Защо е абсолютно недопустимо да решавате проблемите на другите
Защо е безусловно неприемливо да решавате проблемите на другите.
Доколко всичко това е съществено … Няма значение в какво олицетворение сме влезнали в този свят. Ние сме нечии деца, ние сме нечии другари, нечии родители и познати….
Доколко всичко това е съществено …
Няма значение в какво олицетворение сме влезнали в този свят. Ние сме нечии деца, ние сме нечии другари, нечии родители и познати. И постоянно в случай че обичания човек изпадне в сложна обстановка, ние считаме за наш дълг да му помогнем, не с каузи, а със съвет.
Често се случва по този начин, че ние оказваме помощ на индивида, с всички сили се стараем да създадем всичко по най-хубавия метод, само че като резултат се получава по този начин: нашите сили изтичат в незнайна посока, а предстоящата признателност в никакъв случай получаваме.
Защо се случва това? За страдание, ние сами предизвикваме тези събития. С това, че се опитваме да помогнем. В реалност, това не е носи изгода и на двете страни!
Когато ние даваме тези „ заеми “, ние, с нашата почтеност лишаваме индивида от силата му с нашата „ поддръжка “ …
При всяко такова „ кредитиране “ – индивидът към този момент ни е длъжен.
Преди коледните празници помолих студентите да следят – какъв брой постоянно ние неумишлено се „ вклиняваме “ в потока на придвижване, в дейностите на нашите близки. Как ние в действителност без да се замисляме ги лишаваме от техните сили и ги обезценяваме.
Те следиха:
– Колко постоянно си разрешаваме да се прекъсваме един различен. Особено – какъв брой постоянно дамата в компания прекъсва своя мъж, поправя го, дава препоръки – всичко това е пренебрежение.
Речта – това е сила – да се „ прекъсне “ потока на речта – не е единствено комплициране на мислите, по този начин дамата обезценява своя мъж.
– А когато мъжът прекъсва дамата, демонстрира власт.
– Колко постоянно ние променяме траекторията на придвижване на детето? То си тича, то просто е заето с неговите задания. Възрастните постоянно си разрешават от остатък на усеща да вземат детето в ръцете си, вклинявайки се в неговата траектория на придвижване, без да изчакат детето да довърши нещо негово си, като го „ превключват “ на това, което те мислят, че в този момент е по-важно. Така те също лишават неговите сили и объркват мисленето му.
Психолози, работещи с тялото, доста работят с незавършени, прекратени придвижвания. Когато ние прекъсваме по някаква причина телесни дейности, това образува блок на доста равнища. И от него „ израстват “ голям брой признаци.
Когато траекторията на придвижване на детето постоянно я променяме, ние „ крадем “ силата му, ние му даваме да разбере – ние сме богове, ти би трябвало да ни слушаш. И детето става все по-ограничено, и по-агресивно, настойчиво и импулсивно. И безинициативно.
И всичко това вършим неосъзнато – пренебрежение към процесите и динамичността на дребния човек, което оставя чувство у него, че не може да въздейства на нищо.
Да обобщим: когато ние стартираме да се намесваме в живота на някой различен, освен на детето, ние поемаме роля, за която никой не ни е упълномощавал, и в действителност лишаваме индивида от неговия път. Като несъмнено, това не се отнася за случаите, в които е нужна бърза реакция, и помощ и поддръжка са незабавно нужни.
Затова: Когато близкият ни човек стартира да споделя какъв брой му е мъчно, какъв брой задания и работа има, е по-добре да се каже: „ Аз виждам, че имаш доста проблеми. Но те – са такива (покажете дребния си пръст), а ти си просто ето подобен (вдигнете ръце нагоре). Аз имам вяра в твоята мощ и качества. Ако искаш да бъда до теб, аз съм тук, само че знам, че с това можеш да се оправиш на 100 %. “
Когато престанем да бъдем „ добрички “ във връзка с себе си и на другите, тълпата до нас ще е по-малка, а честността, добротата и силата на Любовта в живота ни ще стават от ден на ден.
Саманта Ройз
