И кризата с COVID-19 не обединява политиците ни
Засега няма индикации рецесията с COVID-19 да може да се трансформира в основа за политически консенсус - това мнение показаха пред Българска телеграфна агенция политолози, помолени да разясняват предизборната акция, която протича в изискванията на новата вълна на ковид.
Според Първан Симеонов / " Галъп интернешънъл болкан " / обстановката доста наподобява на тази на 4 април към този момент. Несъмнено както ковид, по този начин и машинният избор могат да повлияят за отлив на гласоподаватели, изключително на по-възрастните, счита той. Може да се каже, че има опция хората да превключват към по-радикално гласоподаване, е мнението на политолога. Според него такива тематики, по които се водят полемики в обществото, като зеления документ, могат както да превключат вота към по-радикално гласоподаване, по този начин и да оставят някакви хора у дома и те да не отидат до урните, или да гласоподават за Луна да вземем за пример, като протестен избор. Иначе обстановката се употребява политически безспорно, основно от среди към ГЕРБ, които " наливат масло " в огъня, разяснява политологът. Истината е, че се случва почти каквото се случваше и на предходните две талази в страната, за жалост тази вълна е по-продължителна и зацикли, това основава доста тягостно чувство, счита той.
Според него коронавирус рецесията е засенчила другите тематики в акцията и е изместила другите послания. Кампанията така и така е е по-скоро вяла - не толкоз единствено поради ковид, а и тъй като е за трети път тази година, и също така отново не се вижда ясна вероятност, явен мандат, счита той.
Анализаторът не е оптимист за опцията коронавирус рецесията да сътвори основа за политически консенсус. Като виждам партиите по какъв начин използваха цялата обстановка да се нареждат, дори съм леко засегнат, че те надали не не си дават сметка, че това застаряващо, болно общество умира, разяснява Симеонов. Да, обикновено е COVID-19 да катализира висока смъртност у нас, поради това, че години наред сме на челните места по смъртност, само че не трябва току-тъй да се подцени умирането на хора. Партиите нямат право на това, счита той. Освен това консенсусът изисква Борисов и Радев да заровят взаимната злост, само че аз не виждам такива индикации сега, добавя политологът. Ако са правилни изчисленията на математиците, че растежът на случаите е спрял и в случай че не продължи нагоре, по-вероятно е да не им се върви на консенсус, само че, в случай че примката се затегне, въпреки всичко е допустимо и да си подадат ръце, позволява въпреки всичко той.
Антоний Гълъбов разяснява, че тази година имаме за трети път избори за парламент, и в този момент и постоянни избори за президент, и тематиката за санитарния риск не излиза от предизборните акции. Разликата е в оценката за тежестта на пропуснатото време, както и в оценката за това до каква степен здравната ни система и всички останали фактори, които въздействат върху санитарния риск, бяха в действителност оценени и ръководени дейно, счита той. Тук, от една страна, не виждаме подготвеност за единно говорене и апел във връзка с действителната опасност, а, от друга, не виждаме дарба да бъдат препоръчани различни модели на ръководство на рецесията, които биха могли да понижат обществената ѝ цена, счита Гълъбов. Според него рецесията се развива, а политиците се пробват по някакъв метод да се проектират върху нея, само че не и да я ръководят дейно. Той отбелязва, че здравната рецесия е направила забележима визията на политиците за политика. За мое огромно страдание, измежду болшинството от българските политически партии господства разбирането за политиката като война, означи той. Съвпадението на новата вълна на пандемията с предизборната акция открои дълбоки дефицити в българската политическа просвета, счита анализаторът. Анализаторът също не вижда сигнали здравната рецесия да изиграе роля за политически консенсус.Вгледани в кратковременен електорален триумф, по-голямата част от партиите не помнят, че, откакто попаднат в Народното събрание и вероятно в ръководството на страната, ще би трябвало да продължат да ръководят същия този риск, разяснява той.
Той се притеснява, че ще има по-ниска изборна интензивност. Причините са както санитарният риск, както и сложността на самия избор.
Борис Попиванов отбелязва, че, въпреки това да са трети парламентарни избори по време на пандемия, са първи парламентарни избори по време на пик на пандемията, когато терзанията, страховете, несигурността и напрежението, са най-високи. Общественото напрежение е освен поради страховете от заболяване, само че и резултат от наслагване на няколко пласта със съществени вътрешни разногласия в обществото, счита той. Първият спор е във връзка с самия вирус - съществува ли или не, дали е рисков, вторият е за имунизациите, третият - за зелените документи, а четвъртото поле на яростна полемика е във връзка на ограничаващите ограничения въобще, обобщава Попиванов..
В обществото текат разногласия, които ни разделят по разнообразни критерии и тези критерии не са свързани с последователи и съперници на съответна политическа мощ. Разделителните линии са други. Затова е доста мъчно да се предвижда до каква степен тези полемики и това напрежение в обществото ще се отразят в съответна посока на изборите, разяснява политологът.
Проблемът на огромна част от политиците в България, на огромна част от партиите, е, че те надълбоко не са сигурни в своята електорална поддръжка. Затова излъчват спорни послания - ту застават на страната на имунизацията, ту намигат на тези, които не се имунизират, счита Борис Попиванов. Опитват се да вземат едно разкрачено състояние, с цел да не изтърван никой евентуален гласоподавател, пробват се да бъдат положителни и привлекателни за всички, заради което и никакви съществени решения - нито в едната, нито в другата посока, могат да се чакат от тях, отбелязва той.
Според него коронавирус рецесията е предоставила опция на огромна част от партиите и на претендент президентските двойки да загърбят нормалните тематики на предизборния спор, свързани с стопанска система, беднотия, безработица и да се концентрират върху сегашния миг и всекидневните събития.
И Попиванов е на мнение, че няма сигнали коронавирус тематиката да стане основа за реализиране на политически консенсус. Той разяснява, че тази година означаваме два върха по ниска изборна интензивност на парламентарни избори. Имаше много упования, че на изборите през ноември интензивността ще се увеличи - поради по-високия залог, защото съответстват парламентарни и президентски избори и тъй като на изборите на 11 юли нямаше нови съществени политически субекти,а в този момент се появи нова политическа опция. Винаги, когато се появи нова политическа опция, която има искания не просто да влезе в Народното събрание, а да се бори за първите места, това нормално покачва интензивността, тъй като концентрира някакви очаквания, изяснява анализаторът. Обаче точно в хода на тази политическа приложимост на пандемията, очакванията, импулсът за някакъв вид смяна затихна, счита той. Не мога да кажа дали избрирателната интензивност ще се увеличи, по-вероятно е да бъде малко по-висока от преди, само че умерено можем да кажем, че ще бъде удивително ниска изборната интензивност. Това за следващ път ще демонстрира, по какъв начин политическата класа съществено се е изолирала от дневния ред на хората, счита той.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Според Първан Симеонов / " Галъп интернешънъл болкан " / обстановката доста наподобява на тази на 4 април към този момент. Несъмнено както ковид, по този начин и машинният избор могат да повлияят за отлив на гласоподаватели, изключително на по-възрастните, счита той. Може да се каже, че има опция хората да превключват към по-радикално гласоподаване, е мнението на политолога. Според него такива тематики, по които се водят полемики в обществото, като зеления документ, могат както да превключат вота към по-радикално гласоподаване, по този начин и да оставят някакви хора у дома и те да не отидат до урните, или да гласоподават за Луна да вземем за пример, като протестен избор. Иначе обстановката се употребява политически безспорно, основно от среди към ГЕРБ, които " наливат масло " в огъня, разяснява политологът. Истината е, че се случва почти каквото се случваше и на предходните две талази в страната, за жалост тази вълна е по-продължителна и зацикли, това основава доста тягостно чувство, счита той.
Според него коронавирус рецесията е засенчила другите тематики в акцията и е изместила другите послания. Кампанията така и така е е по-скоро вяла - не толкоз единствено поради ковид, а и тъй като е за трети път тази година, и също така отново не се вижда ясна вероятност, явен мандат, счита той.
Анализаторът не е оптимист за опцията коронавирус рецесията да сътвори основа за политически консенсус. Като виждам партиите по какъв начин използваха цялата обстановка да се нареждат, дори съм леко засегнат, че те надали не не си дават сметка, че това застаряващо, болно общество умира, разяснява Симеонов. Да, обикновено е COVID-19 да катализира висока смъртност у нас, поради това, че години наред сме на челните места по смъртност, само че не трябва току-тъй да се подцени умирането на хора. Партиите нямат право на това, счита той. Освен това консенсусът изисква Борисов и Радев да заровят взаимната злост, само че аз не виждам такива индикации сега, добавя политологът. Ако са правилни изчисленията на математиците, че растежът на случаите е спрял и в случай че не продължи нагоре, по-вероятно е да не им се върви на консенсус, само че, в случай че примката се затегне, въпреки всичко е допустимо и да си подадат ръце, позволява въпреки всичко той.
Антоний Гълъбов разяснява, че тази година имаме за трети път избори за парламент, и в този момент и постоянни избори за президент, и тематиката за санитарния риск не излиза от предизборните акции. Разликата е в оценката за тежестта на пропуснатото време, както и в оценката за това до каква степен здравната ни система и всички останали фактори, които въздействат върху санитарния риск, бяха в действителност оценени и ръководени дейно, счита той. Тук, от една страна, не виждаме подготвеност за единно говорене и апел във връзка с действителната опасност, а, от друга, не виждаме дарба да бъдат препоръчани различни модели на ръководство на рецесията, които биха могли да понижат обществената ѝ цена, счита Гълъбов. Според него рецесията се развива, а политиците се пробват по някакъв метод да се проектират върху нея, само че не и да я ръководят дейно. Той отбелязва, че здравната рецесия е направила забележима визията на политиците за политика. За мое огромно страдание, измежду болшинството от българските политически партии господства разбирането за политиката като война, означи той. Съвпадението на новата вълна на пандемията с предизборната акция открои дълбоки дефицити в българската политическа просвета, счита анализаторът. Анализаторът също не вижда сигнали здравната рецесия да изиграе роля за политически консенсус.Вгледани в кратковременен електорален триумф, по-голямата част от партиите не помнят, че, откакто попаднат в Народното събрание и вероятно в ръководството на страната, ще би трябвало да продължат да ръководят същия този риск, разяснява той.
Той се притеснява, че ще има по-ниска изборна интензивност. Причините са както санитарният риск, както и сложността на самия избор.
Борис Попиванов отбелязва, че, въпреки това да са трети парламентарни избори по време на пандемия, са първи парламентарни избори по време на пик на пандемията, когато терзанията, страховете, несигурността и напрежението, са най-високи. Общественото напрежение е освен поради страховете от заболяване, само че и резултат от наслагване на няколко пласта със съществени вътрешни разногласия в обществото, счита той. Първият спор е във връзка с самия вирус - съществува ли или не, дали е рисков, вторият е за имунизациите, третият - за зелените документи, а четвъртото поле на яростна полемика е във връзка на ограничаващите ограничения въобще, обобщава Попиванов..
В обществото текат разногласия, които ни разделят по разнообразни критерии и тези критерии не са свързани с последователи и съперници на съответна политическа мощ. Разделителните линии са други. Затова е доста мъчно да се предвижда до каква степен тези полемики и това напрежение в обществото ще се отразят в съответна посока на изборите, разяснява политологът.
Проблемът на огромна част от политиците в България, на огромна част от партиите, е, че те надълбоко не са сигурни в своята електорална поддръжка. Затова излъчват спорни послания - ту застават на страната на имунизацията, ту намигат на тези, които не се имунизират, счита Борис Попиванов. Опитват се да вземат едно разкрачено състояние, с цел да не изтърван никой евентуален гласоподавател, пробват се да бъдат положителни и привлекателни за всички, заради което и никакви съществени решения - нито в едната, нито в другата посока, могат да се чакат от тях, отбелязва той.
Според него коронавирус рецесията е предоставила опция на огромна част от партиите и на претендент президентските двойки да загърбят нормалните тематики на предизборния спор, свързани с стопанска система, беднотия, безработица и да се концентрират върху сегашния миг и всекидневните събития.
И Попиванов е на мнение, че няма сигнали коронавирус тематиката да стане основа за реализиране на политически консенсус. Той разяснява, че тази година означаваме два върха по ниска изборна интензивност на парламентарни избори. Имаше много упования, че на изборите през ноември интензивността ще се увеличи - поради по-високия залог, защото съответстват парламентарни и президентски избори и тъй като на изборите на 11 юли нямаше нови съществени политически субекти,а в този момент се появи нова политическа опция. Винаги, когато се появи нова политическа опция, която има искания не просто да влезе в Народното събрание, а да се бори за първите места, това нормално покачва интензивността, тъй като концентрира някакви очаквания, изяснява анализаторът. Обаче точно в хода на тази политическа приложимост на пандемията, очакванията, импулсът за някакъв вид смяна затихна, счита той. Не мога да кажа дали избрирателната интензивност ще се увеличи, по-вероятно е да бъде малко по-висока от преди, само че умерено можем да кажем, че ще бъде удивително ниска изборната интензивност. Това за следващ път ще демонстрира, по какъв начин политическата класа съществено се е изолирала от дневния ред на хората, счита той.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ