Засаждането на дървета е крайъгълен камък на множество екологични и

Засаждането на дървета е крайъгълен камък на голям брой екологични и климатични акции, когато растенията фотосинтезират, те обменят въглероден диоксид с О2. Засаждането на неверни дървета на неверни места може да аргументи повече щета на околната среда, в сравнение с изгода. Продължава спор дали повторното залесяване ще се конкурира прекалено много с нужното селско стопанство, или дали дърветата, които могат да лишават век, с цел да узреят изцяло ще доближат своя пиков капацитет за банкет на въглерод задоволително бързо. И както сподели Сасан Саачи, старши академик в Лабораторията за реактивни мотори на НАСА в Пасадена, Калифорния, засаждането на дървета в никакъв случай няма да бъде сурогат на намаляването на излъчванията от изкопаеми горива. Но има и други ограничавания за потреблението на възобновяване на растителността за битка с последствията от изменението на климата, които не са били необятно обсъждани. Растенията, реагиращи на нараснал въглероден диоксид в атмосферата, могат да усилят районния риск от наводнения Екип от учени откри, че растенията, реагиращи на нараснал въглероден диоксид в атмосферата, могат да усилят районния риск от наводнения - в някои случаи трагично. В реалност селскостопанските растения като пшеница, ориз и памук и множеството дървета са по-склонни да видят плато на отделянето на водни пари, до момента в който излъчванията се повишават. Това може да докара до евентуално свръхнаситени почви, увеличение на рисковете от наводнения и усложняване на ръководството на водите и планирането при бедствия. Колко вода отделят растенията е директно обвързвано с това какъв брой въглероден диоксид те всмукват посредством развой, наименуван устична проводимост. Абигейл Суон, професор във Вашингтонския университет изяснява, че растенията трансформират какъв брой се отварят или затварят устицата им според от количеството въглероден диоксид във въздуха. С повече въглероден диоксид в атмосферата, растенията не би трябвало да отварят устицата си толкоз необятно, с цел да получат задоволително въглероден диоксид, с цел да задоволят своите фотосинтетични потребности. Тази функционалност оказва помощ на растенията да оцелеят при условия на суша. Както отбелязва Суон, за растенията „ загубата на вода за приемане на въглерод е цена “. Но в региони, които не страдат от дефицит на вода обаче, нарасналите равнища на въглероден диоксид могат да доведат до обособяване на по-малко вода от растенията, в сравнение с биха могли, евентуално причинявайки рисково засищане на околните почви. Тъй като няма къде другаде да отиде, прииждащата дъждовна вода може да аргументи наводняване наоколо. Мег Фаулър, академик от Националния център за атмосферни проучвания, споделя, че тя и нейните сътрудници откриватели са разкрили какъв брой мощен може да бъде този резултат, когато нейният сътрудник, Гейб Купърман, опитва с въвеждането на въглероден диоксид в световните климатични модели. Както си спомня Кооперман, професор в Университета на Джорджия, задачата на първичното му проучване беше да види по какъв начин отделянето на водни пари от растенията въздейства върху локалните или районните превалявания. Ако равнищата на въглероден диоксид се усилят четирикратно, преваляванията, провокирани от растенията в райони като Югоизточна Азия се усилват Те откриха, че в случай че равнищата на въглероден диоксид в атмосферата се усилят четирикратно от преди индустриалните излъчвания, преваляванията, провокирани от растенията в райони като Югоизточна Азия, се усилват неимоверно. Учетворяването на прединдустриалните концентрации на въглероден диоксид е постоянно срещан метод, по който климатолозите показват сюжет за доста високи излъчвания за края на този век. Този способ води до към един % нарастване на атмосферния въглероден диоксид всяка година. Резултатът е атмосферни концентрации на въглероден диоксид, които може да забележим през 2100 година при най-лошия сюжет за излъчвания. Четирикратно увеличение честотата на наводнения Топлите, дъждовни райони ще бъдат най-силно наранени. При четирикратно нараснали концентрации на въглероден диоксид, растенията могат да усилят влажността на почвата толкоз доста, че да трансформират районната 100-годишна периодичност на наводнения. Това може да има тежки последствия за доста гъсто обитаеми, към този момент предразположени към наводнения райони. Голяма част от тази районна разлика идва от това по какъв начин другите растения фотосинтезират. Растенията могат да бъдат разграничени на две категории, въз основа на спецификата на техните фотосинтетични машини: C3 и C4. Тези два типа растения употребяват разнообразни ензимни процеси, когато фотосинтезират. Това ги кара да реагират друго на концентрациите на въглероден диоксид. C3 растенията реагират по-силно на високи концентрации на въглероден диоксид, като по-лесно затварят устицата си, когато имат задоволително въглероден диоксид. Освен това методът, по който растенията C3 фотосинтезират, ги прави доста по-малко издръжливи в горещи и сухи условия. Това значи, че растенията C3 - виновниците за нараснал риск от наводнения - са по-разпространени в дъждовен и топъл климат. Само въздействието върху растенията би трансформирало 100-годишния интервал на повтаряне на наводненията в Югоизточните щати на 25 години или вероятността за наводнения се усилва четири пъти. В гъсто обитаемоте райони в Югоизточна Австралия интервалът на връщане може да бъде понижен до 5 години или 20 пъти по-висока възможност. Повече може да прочетете повече.