Град 40 е родното място на съветското атомно оръжие – първият смъртоносен Чернобил
Заровен надълбоко в Урал, изчезнал на всички карти по време на Студената война, се крие град 40. Обграден от високи огради с бодлива тел, въоръжена защита с директива да убива на всеки пост, град Озьорск е безспорна загадка за жителите на Съюз на съветските социалистически републики. Има причина за високото равнище на секретност, тук се раждат първите нуклеарни оръжия на Съюз на съветските социалистически републики след Втората Световна война.
Десетилетия наред, повече от 100 хиляди индивида не съществуват на хартия, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) заличава тяхното местонахождение и идентичност от главните картотеки. Години след рухването на този режим, Озьорск е видоизменен и наподобява на доста на малко щатско градче от 50-те години на предишния век. Красотата му ще завоюва гостите с голямо и съвсем безпределно езеро, зеленина на всяка улица и голям брой панелни здания. Трудно е да се съобщи, че това е гостоприемна локация, даже колите на Гугъл не са имали право да влязат и да картотекират местоположението. Всичката информация за нуклеарното вместилище на Съюз на съветските социалистически републики остава напълно на милостта и фотосите на локалните.
Животът продължава и след рухването на Съюз на съветските социалистически републики и локалните поданици, най-малко множеството от тях, знаят и мръсната загадка – това е едно от най-замърсените места на света, наричано още „ гробището на Земята “. Създаването на такава затворена локация има и своите позитиви, не е изненада, че жителите се възприемат като цвета на нацията, избраниците на Руската федерация и още доста други. Продължават да основават фамилии и резервират мощната си връзка.
Писането на историята стартира някъде през 1946 година с концепцията на руснаците да изградят тихия град 40 в цялостна загадка. Избират местоположението покрай нуклеарната централа Маяк на брега на езерото Иртяш. Тук ще бъдат приютени служащите и учените, транспортирани от всички точки на Съюз на съветските социалистически републики, занимаващи се директно с нуклеарната стратегия на страната. Тяхната съществена задача е производството на първата нуклеарна бомба. Новите притежатели подписват контракт, с който се съгласяват да не напущат границите на града в границите на първите 8 години. Поставена е възбрана за изпращане на писма, правене на контакти с външния свят, в това число и със личните си фамилии.
Преместените хора се афишират за изчезнали от техните близки, като че ли са потънали в пропаст. Всички са разбрали, че на тях се пада достойнството да изградят нуклеарния щит на Съюз на съветските социалистически републики и да се трансфорат в спасителите на света. Всички отвън Съюз на съветските социалистически републики са врагове и се стремят да ги унищожат, въпреки и тогава никой да не подозира, че рухването на този измамлив режим ще се състои от сърцевината.
Град 40 е оазисът в революционния социалистически режим, избягал надалеч от глада и живота в бедност. Властите дават всичко на тези, които са посочили гений в нуклеарната сфера, както и първокласен метод на живот.
Мнозина получават персонални жилища, премного храна, в това число и екзотики като банани, кондензирано мляко, хайвер и други. Осигурени са учебни заведения и първокласно опазване на здравето, най-различни типове развлечение и цяло езеро с гора, където всеки има право да отмаря умерено. Цената за това наслаждение ще е тоталната загадка и отводът от живот оттатък стените. Сделката продължава да съществува и до през днешния ден, тъй като Озьорск продължава да пази нуклеарните материали.
Визията на това малко парче руски парадайс ще признават, че в миналото е бил град на „ интелектуалци “, които постоянно са получавали най-хубавото изцяло гратис. Животът в затворения комплекс носи сигурност, както и безспорна финансова непоклатимост. На всяко дете се оферират най-хубавите учители и опция за сполучливо бъдеще. И мнозина са подготвени да пренебрегват високото равнище на радиация, влошено здраве и тровене на личните си фамилии.
От самото начало в нуклеарната централа Маяк се следят рискови равнища на радиация още от самото си основаване. Още от края на 40-те години стартира да се следи висока смъртност в района, само че тази статистиката не се води. Липсата на всевъзможни данни резервира всичко в загадка. Именно тук ще се случат серия от нуклеарни произшествия, в това число и Кищимската повреда от 1957 година Прикрита е повече от добре от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и по тази причина същите ограничения се ползват и в Чернобил.
Атомна централа Маяк не съблюдава никакви условия и отпадните води се изливат в околните реки и езера, които водят до река Об и след това към Арктическия океан. За 4 десетилетия се изсипват повече от 200 милиона кюри в околната среда, на практика това е размерът на 4 пъти нуклеарната злополука в Чернобил. Всичко това се отхвърля и до през днешния ден от управляващите. Някои от локалните поданици не престават да считат, че практиката продължава и до през днешния ден. Едно от околните езера носи чаровното име „ Езерото на гибелта “ или „ Плутониевото езеро “. Радиоактивната централизация е към 120 милиона кюри – 2.5 пъти повече от тази, която се освобождава в Чернобил.
В едно от селата, позиционирано единствено на 20 минути път от Озьорск, е позициониран цифров часовник, който непрекъснато мери равнището на радиация във въздуха, само че се оказва, че то в никакъв случай не е тъкмо. Повече от половин милион души в града ще заявят, че са били излагани на равнища на радиация от 5 пъти над нормата. Техният живот е еднакъв с хората, които живеят покрай радиоактивната зона на Чернобил. Чужденци и руснаци, които нямат адресна регистрация в града, нямат право да влизат. Заснемането с телефони и друга техника, са безусловно неразрешени.
Жителите имат право да напущат града със специфични позволения, даже и в случай че желаят да изоставен и в никакъв случай повече да не се връщат. Малцина го вършат, тъй като това значи, че губят привилегиите си на жители в затворения комплекс. Оградите не престават да съществуват, като още веднъж пазят всички от външни врагове. Никой не се тормози от радиацията, изключително откакто всичко е обезпечено и обезпечено. Раят съществува, само че за малко, до момента в който радиацията не вземе и последната капка разсъдък.
