Заради влошеното здравословно състояние на божия наместник отец Иван, който

Заради влошеното здравословно положение на божия наместник отец Иван, който от няколко петилетки обезпечава заслон и топла храна на хора в потребност от цялата страна, има риск за оцеляването на трите приюта – в Нови хан, Якимово и Коняво.

 

Отецът, който се трансформира в бяла лястовица за мнозина сега е настанен в кюстендилското село Коняво, където за него се грижи човек.

След двата инсулта, които го застигнали по време на коледните и новогодишни празници, в този момент той е прикрепен за леглото.

 

Почти всичките му контакти са прекратени, а предходните му спонсори отхвърлят да подаряват средства. Притеснен е, че хората, за които се грижи ще останат гладни и на студено. Жизнените му сили го напущат и като нищо може да хлопнат кепенците на приютите.

Синът му, който също е духовник, едвам съумява да върже двата края, с цел да оцелеят питомците на татко му.

 

В Якимово са настанени 250 окаяни души, за които няма кой да се грижи. Има и още искащи да се причислят към тях, само че чиновниците на отеца са принудени да ги връщат, защото няма къде да ги настанят. Токът не е плащан от няколко месеца, а банковата сметка на отец Иван е празна.

 

Дава си сметка, че след двата прекарани инсулта, рано или късно ще получи и трети. Вече неведнъж не си подвига телефона, тъй като не желае да води изтощителни диалози. Единствената му вяра е в Бог и божието знамение. Поради тази причина годишно посещавал Израел, където се молел за бедстващите българи. Това лято обаче няма да го направи, защото не е в положение да мръдне от леглото.

 

Близките му за пръв път го виждат толкоз обезверен. След няколкото дни в кома, не могъл да познае никого. Те му обяснявали кои са, а той се напъвал да се сети от кое място ги познава, само че паметта му мъчно се прибирала. Няколко дни след първия инсулт не можел да приказва, имал проблем и с ходенето. Разчитал на патериците и нечия помощ.

Притеснен е на кого ще остави грижите за хората в приютите му, когато го застигне третият инсулт.

 

Човекът, който постоянно е бил със мощен дух, като че ли към този момент е почнал да дава обратно. Понякога е във ведро въодушевление, само че различен път е обезверен. Дава си сметка, че приютите му ще ги има, до момента в който го има него, след това няма по какъв начин да оцелеят при тази хиперинфлация и сиромашия, която прозира от джобовете на хората.

Източник: Уикенд