Актьори от Армията усвоиха жестомимичния език
Заради функциите си в „ Племе “, актьорите от Театъра на армията до съвършенство усвояват жестомимичния език. Премиерата е на 31 януари. „ Бидeйĸи eзиĸoвo cpeдcтвo зa paзгoвopнa ĸoмyниĸaция, тази специфична композиция от гримаса и придвижвания на ръцете, в представлението не просто ce пoдчинявa нa cвoя гpaмaтиĸa и пpaвилa, а укрепва още повече резултата на тематиките, сложени на сцена “, разясняват от Армията. Изпълнена с немислим комизъм, обиждаща обич и мощни човешки взаимоотношения, „ Племе “ споделя историята на нашия живот – подобен какъвто е. Какво сподели? Чуваш ли ме? Слушаш ли ме? За какво си говорите? Това са въпроси, които всеки един от нас непрестанно задава. Ставаме жертви на невниманието на заобикалящите ни хора, само че най-лошото е, че и ние се трансформираме в тях, допълват от трупата.
В пиесата се споделя за Били (Симеон Дамянов), единственият ням член на фамилията, който през целия си живот е бил сякаш индивидът, с който всеки е трябвало да се преценява, само че най-после се е получило тъкмо противоположното. Отгледан в ослепително построената система на своите родители (Стефка Янорова и Георги Кадурин), брат и сестра (Ясен Атанасов и Ели Колева), Били е останал незабележим. Онова, което сплотява едно племе, е общият език, традициите, наследството... Но какво се случва, в случай че в тази общественост има един друг от всички останали и от самото начало не е чувал защо става въпрос? Най-болезненото е, че самите му родители и най-много татко му не одобряват обстоятелството, че този човек е ням и просто има потребността да бъде част от нещо, от тях. Големият поврат в сюжета на пиесата идва, когато Били се среща със Силвия – оглушаващо момиче (Луизабел Николова), която му демонстрира, че е важен. От този миг основният проблем е по какъв начин „ племето “ ще се оправи с истината, че той към този момент не им принадлежи, а и най-вероятно в никакъв случай не е принадлежал.
Историята, разказана от Нина Рейн, разкрива болките на днешните млади, които са неразбрани от фамилиите си. Войната сред другите генерации постоянно е била и постоянно ще бъде в центъра на образуването на индивида като персона, допълват от трупата. Режисьор е Зафир Раджаб. Сценографията и костюмите са на Елис Вели, музиката – на Ян Руменин. Жестов език – Борис Бъндев и Stray Sheep, драматург – Анита Ангелова, афиш и стратегия – Рада Миладинова. Преводът е на Сава Драгунчев.
„ Племе “ споделя за любовта и нейното неявяване, за инвалидността и нейните проявления, за фамилията, за горещото предпочитание на човек да обича и да бъде обичан, за устрема да чува, да схваща и да бъде свестен. Това е история за вкоренената нужда да принадлежим към несъмнено място, общественост или дом, за потребността от основаване на смисъл за себе си и за нашите близки. „ Племе “ е пиеса, преплитаща брилянтно жанровете, тя обръща внимание на фундаментални тематики и е лишена от всевъзможни спекулативни човешки взаимоотношения, евтини литературни трикове и долнопробност. Тази пиеса допира, разсмива, плаши, огорчава, отблъсква, задълбочава размисъла, раздрусва и пречиства – пиеса, от която боли “, споделя Зафир Раджаб.
създател: СЛАВА
...
В пиесата се споделя за Били (Симеон Дамянов), единственият ням член на фамилията, който през целия си живот е бил сякаш индивидът, с който всеки е трябвало да се преценява, само че най-после се е получило тъкмо противоположното. Отгледан в ослепително построената система на своите родители (Стефка Янорова и Георги Кадурин), брат и сестра (Ясен Атанасов и Ели Колева), Били е останал незабележим. Онова, което сплотява едно племе, е общият език, традициите, наследството... Но какво се случва, в случай че в тази общественост има един друг от всички останали и от самото начало не е чувал защо става въпрос? Най-болезненото е, че самите му родители и най-много татко му не одобряват обстоятелството, че този човек е ням и просто има потребността да бъде част от нещо, от тях. Големият поврат в сюжета на пиесата идва, когато Били се среща със Силвия – оглушаващо момиче (Луизабел Николова), която му демонстрира, че е важен. От този миг основният проблем е по какъв начин „ племето “ ще се оправи с истината, че той към този момент не им принадлежи, а и най-вероятно в никакъв случай не е принадлежал.
Историята, разказана от Нина Рейн, разкрива болките на днешните млади, които са неразбрани от фамилиите си. Войната сред другите генерации постоянно е била и постоянно ще бъде в центъра на образуването на индивида като персона, допълват от трупата. Режисьор е Зафир Раджаб. Сценографията и костюмите са на Елис Вели, музиката – на Ян Руменин. Жестов език – Борис Бъндев и Stray Sheep, драматург – Анита Ангелова, афиш и стратегия – Рада Миладинова. Преводът е на Сава Драгунчев.
„ Племе “ споделя за любовта и нейното неявяване, за инвалидността и нейните проявления, за фамилията, за горещото предпочитание на човек да обича и да бъде обичан, за устрема да чува, да схваща и да бъде свестен. Това е история за вкоренената нужда да принадлежим към несъмнено място, общественост или дом, за потребността от основаване на смисъл за себе си и за нашите близки. „ Племе “ е пиеса, преплитаща брилянтно жанровете, тя обръща внимание на фундаментални тематики и е лишена от всевъзможни спекулативни човешки взаимоотношения, евтини литературни трикове и долнопробност. Тази пиеса допира, разсмива, плаши, огорчава, отблъсква, задълбочава размисъла, раздрусва и пречиства – пиеса, от която боли “, споделя Зафир Раджаб.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ




