Въпросите към здравния министър се отлагат
Заради дебатите по измененията в Изборния кодекс народните представители отложиха съвещанието на парламентарната здравна комисия. На него трябваше да бъде разисквана Националната здравна тактика 2030, а министърът на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев да дава отговор на настоящи въпроси, задавани от депутатите.
Припомняме, че Стратегията беше препоръчана за публично разискване в края на месец юли, а на 7 септември получи утвърждението на Министерски съвет. Заради изборите за Народно заседание е импортирана в Народното събрание на 21 октомври, само че за първи път откри място в дневния ред на депутатите едвам за днешното отсрочено към този момент съвещание.
Националната здравна тактика дефинира целите на страната за 10-годишен интервал. Определените цели в бранша до 2030 година са стабилно възстановяване на здравето и среда, подкрепяща здравето, дейно ръководство на ресурсите с фокус върху здравните резултати и гарантиране на здравната сигурност и справяне с екологичните рискове и заканите от инфекциозни болести.
Сред целите са също по този начин намаляването на преждевременната и предотвратимата смъртност, вложения в трансформиране на здравната система, насочена към потребностите на хората и използване на фокусирани тактики за влияние върху характерни проблеми на публичното здраве.
Като главно предизвикателство пред системата Здравната тактика показва първото място на България по смъртност и последното по дълготрайност на живота в Европейски Съюз. През 2021 година коефициентът на обща смъртност в България e 21.7‰, като приблизително за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 година е 11.6‰. Предизвикателство е и челното място на България по детска смъртност в Европейски Съюз. През 2021 година детската смъртност в България е 5,6 ‰ (на 1 000 живородени деца), при 3,4 ‰ приблизително за Европейски Съюз. Подобно е сравнението по индикаторите за перинаталната, неонаталната, постнеонаталната детска смъртност. Интегралният индикатор, характеризиращ вероятността за умиране на децата преди постигане на 5-годишна възраст, е с два пъти по-високо равнище от междинното за Европейски Съюз.
Сред останалите провокации са посочени първото място по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания; онкологичните заболявания; психологичните болести; демографската криза; неналичието на донори и водещото място на България по най-ниски разноски за опазване на здравето на глава от популацията в Европейски Съюз, които употребява неефективно, а българите заплащат най-вече от джоба си.
Припомняме, че Стратегията беше препоръчана за публично разискване в края на месец юли, а на 7 септември получи утвърждението на Министерски съвет. Заради изборите за Народно заседание е импортирана в Народното събрание на 21 октомври, само че за първи път откри място в дневния ред на депутатите едвам за днешното отсрочено към този момент съвещание.
Националната здравна тактика дефинира целите на страната за 10-годишен интервал. Определените цели в бранша до 2030 година са стабилно възстановяване на здравето и среда, подкрепяща здравето, дейно ръководство на ресурсите с фокус върху здравните резултати и гарантиране на здравната сигурност и справяне с екологичните рискове и заканите от инфекциозни болести.
Сред целите са също по този начин намаляването на преждевременната и предотвратимата смъртност, вложения в трансформиране на здравната система, насочена към потребностите на хората и използване на фокусирани тактики за влияние върху характерни проблеми на публичното здраве.
Като главно предизвикателство пред системата Здравната тактика показва първото място на България по смъртност и последното по дълготрайност на живота в Европейски Съюз. През 2021 година коефициентът на обща смъртност в България e 21.7‰, като приблизително за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 година е 11.6‰. Предизвикателство е и челното място на България по детска смъртност в Европейски Съюз. През 2021 година детската смъртност в България е 5,6 ‰ (на 1 000 живородени деца), при 3,4 ‰ приблизително за Европейски Съюз. Подобно е сравнението по индикаторите за перинаталната, неонаталната, постнеонаталната детска смъртност. Интегралният индикатор, характеризиращ вероятността за умиране на децата преди постигане на 5-годишна възраст, е с два пъти по-високо равнище от междинното за Европейски Съюз.
Сред останалите провокации са посочени първото място по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания; онкологичните заболявания; психологичните болести; демографската криза; неналичието на донори и водещото място на България по най-ниски разноски за опазване на здравето на глава от популацията в Европейски Съюз, които употребява неефективно, а българите заплащат най-вече от джоба си.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ