Неконтролируемите 2-годишни – как да се справим?
Запознайте се с Ели. Той преди малко встъпи във втората си година от живота с наслада, към този момент е на 18 месеца и непрекъснато открива нови и нови неща. Хрумват му безчет хрумвания, които желае да тества незабавно. И познайте какво – търпението не е в дневния ред.
Често се превъзбужда, губи самообладание, недоволства, тръшка се. Думите „ не “ и „ мое “ са обичани.
Понякога най-безобидната обстановка приключва с ритване, тръшкане на земята и нервен плач. Често се случва да извика: „ Не те обичам, тате! “ с звук, в който може да се усети засегнатост и яд. Тези прояви се случват и у дома, и на открито.
Изследванията сочат, че 87 % от децата на възраст сред 18 и 24 месеца, 91 % от децата на възраст сред 30 и 36 месеца и 59 % от децата на възраст сред 42 и 48 месеца имат най-малко една нервност дневно.
Неконтролируемите 2-годишни е фраза, която се отнася за множеството деца сред 18 и 36 месеца.
Какво се случва в този интервал?
Ели е на възраст, когато децата стартират да развиват релативно възприятие за самостоятелност, до момента в който в същото време би трябвало да се научат да се оправят с усеща като боязън, яд, отчаяние, горест. Изследователите към момента се мъчат да схванат какви са естествените граници за емоционалността на дребосъците в този интервал, както и какви са методите да се оправят с тези нови и мощни усеща.
Всичко това е обикновено за тази възраст. Но държанието на хлапетата може да се окаже същинско предизвикателство за родителите.
Ако се концентрират единствено върху държанието на своето дете обаче, родителите могат да изгубят фокуса върху други значими неща за ранните години на детето - като да вземем за пример ролеви обществени игри, образование на съчувствие, емпатия.
Каква е гледната точка на детето?
Ако родителите се опитат да погледнат света от гледната точка на своето дете, това ще им помогне да реагират по верен метод на неговите страсти. Ако за възрастния човек е смешно да се изпада в нервност, тъй като си потегля по-рано от детската площадка или е изгубило обичаната си играчка, не трябва да се не помни, че тези неща са в центъра на света на едно 2-годишно. Представете си да ви откраднат колата да вземем за пример. Или да ви уволнят от работа. Или да затворят вечно най-любимото ви заведение.
Бащата на Ели не се е сблъсквал с „ тръшкане “, „ подиуми “ и „ нервности “ с първото си дете, което е било много умерено. Затова напълно естествено се ядосва на всеки прочувствен припадък на Ели. Ядосва се още повече, когато Ели отхвърля да направи каквото му се споделя и стартира да му крещи: „ Спри незабавно, стой! “ Подобно държание плаши Ели.
Бащата на Ели няма визия за вътрешните прекарвания на своя наследник и дефинира държанието му като „ неконтролируемо “. Подобна реакция е рискова, тъй като се издига стена сред родителя и детето. Родителят просто приема, че детето му се държи „ неприятно “, което може да усложни ситуацията и да докара до още по-сериозни поведенчески проблеми.
Бащата на Ели би трябвало да разбере, че неговата най-важна задача е да сложи възприятията на детето си преди всичко. Това значи да се опита да разбере кое е това, което е провокирало реакцията на Ели и да отвърне съответно. Само това би помогнало на дете като Ели да не бъде погълнато от силата на страстите. Само това би му помогнало да се оправи със самия себе си.
Източник: theconversation.com
