Покана за екзекуция. С какво заповедта за арест на Путин от Хага е по-опасна от санкциите
Заповедта на Международния углавен съд в Хага (МНС) за арест на съветския президент Владимир Путин към момента няма да има директни правни последствия, само че дипломатическите към този момент настъпват. В момента решението на МНС ще затрудни доближаването на Русия с незападни страни, с които Москва се пробва да размени сринатите си връзки със Съединени американски щати и Европа.
Точно преди девет години съветската върхушка се раздели на тези, които се стремяха да избегнат глобите, и тези, които желаеха да попаднат под тях. През март 2014 година западните държавни управления и институции разгласиха първите описи с лични наказания против лица, свързани с анексирането на Крим. Тогава този ход не съумя да раздели съветското висше управление на отровен и релативно здрав актив, който би могъл да възпре Путин от по-нататъшни съдбовни неточности.
Международният углавен съд в Хага, издавайки заповед за арест на Владимир Путин, подхожда по друг метод към същата задача. Санкционната тактика на западните държавни управления беше построена изпод нагоре, съдът построява своята лична - от горната страна надолу.
Санкционното разделяне
Санкционните описи от 2014 година, с изключение на задачата да санкционират разширението на границите за сметка на друга страна, имаха за цел да основат номенклатурна противотежест на политиката на Путин. Но още тогава беше ясно, че съветските елити разполагат с прекомерно малко власт и принадлежности, с цел да принудят лидера да работи макар личните си страсти и стремежи.
В резултат на това тези от съветската върхушка, които имаха по-добра известност на Запад и по-малък късмет да се озоват под наказания, просто взеха решение да изчакат неприятните времена, като се занимават с нормалната си активност. Онези, които бяха попаднали под наказания, се пробваха да трансфорат черния знак от Запада в самобитен почетен знак в Русия - конкурентно преимущество в редиците на съветската номенклатура. Те представяха обстоятелството на попадане под наказания като гаранция за личния си национализъм, като удостоверение за преданост към Путин и неговия режим, поради което са пожертвали персоналния си комфорт.
Както нормално в такива случаи, първата категория включваше функционери, по-дълбоко интегрирани в международната стопанска система, технократи с пълномощия, които биха могли да бъдат потребни на всеки режим - както диктаторски, по този начин и по-либерален. Във втората категория по-често попадаха тези, чиято съществена стока бяха лоялността към самото управление, антизападният ресентимент, постсъветската носталгия и консервативната религиозно оцветена изразителност.
Някои от тях даже се опитваха да посеят подозрение у Путин и елементарния съветски човек по отношение на патриотизма на тези, които не са били глобени. Съчетаването на изобличенията на Запада с достъп до домове в влиятелни кътчета на Европа не беше разрешено от глобите. С други думи, в едни по-щадящи условия наблюдавахме първия сезон на това, което се развиваше в Русия след 24.02.22 година
Тези две тактики бяха нещо като два радикално разнообразни вида вложения в персоналната кариера и изискваха два разнообразни външнополитически курса и друга държавна изразителност. Санкциите след Крим и Донбас породиха в съветския хайлайф сплотена група от функционери, които имаха общ интерес от обтегнатите връзки със Запада и се отнасяха съмнително към тези, които биха желали да ги подобрят.
Самият Путин принадлежеше към групата на несанкционираните служители (Западът искаше да остави място за разговор на най-високо ниво), само че симпатизираше на тези, които попадаха под рестриктивните мерки. В края на краищата те бяха потърпевши, изпълнявайки и подкрепяйки неговото решение, и той по принцип беше подготвен да възнагради това с ускорена кариера и нараснало внимание.
Хората на по-ниско равнище също се опитваха да употребяват глобите в връзките си с началниците и държавния уред: ветераните и инвалидите от санкционната война имат право на кариерна и материална отплата, а тези, които им ги отхвърлят, са спънка за същинските патриоти. Оттогава насам обаче санкционните описи се удължиха дотолкоз, че попадането в тях съвсем престана да отделя глобените от останалите служители и компании. Както и в банковия бранш, тези, които заобиколиха рестрикциите, се оказаха по-рядък и по-ценен актив - бизнесът въпреки всичко би трябвало да се прави.
Наблюдатели и следени
Издадената заповед за арест напряко на президента, в заредената с недоверчивост атмосфера по върховете на съветската власт, ще бъде прочетена като покана към съветския хайлайф да изостави Путин, която безусловно ще докара освен до опустошение, само че към този момент и до затвор. Като апел за обединяване не към него, а против него. При това, в случай че броят на заповедите нарасне, можем да чакаме повтаряне на обстановката със глобите. Едни ще се пазят от рисковете от правосъдно гонене, а други ще се надпреварват кой ще е идващият на опашката след президента.
Съществува обаче значима разлика сред описите със наказания и досегашния къс лист на Международния съд. Санкционните описи против съветската номенклатура бяха формирани като че ли изпод нагоре. Първите наказания бяха наложени против тези, които бяха посочени като виновни за съответни дейности - гибелта на Магнитски, анексирането на Крим, хибридната тогава война в Донбас. Тези описи доближиха до самата върхушка, до висшите съветски държавни и държавни чиновници, към този момент след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през 2022 година По това време огромна част от съветския хайлайф към този момент беше подложена на наказания, а множеството от останалите също бързо се озоваха в описите.
Международното наказателно правораздаване, таман противоположното - стартира преследването от върха. Съдебният прокурор Карим Хан назова заповедта против Владимир Путин прискърбно събитие и първа стъпка в поредност от други следствия. Този отвесен, само че издигнат от горната страна надолу метод при избрани условия може да се окаже най-хубавият инструмент за пробутване на линия сред главата на режима и неговия уред.
Ситуацията със заповедта за арест наподобява друга от тази със глобите. Тогава Путин, който беше над глобите, следеше какво ще се случи с хората от обкръжението му, които бяха подложени на тях. Сега обкръжението следи какво ще се случи с него.
В бъдеще появяването на заповеди за арест на други членове на съветския хайлайф може да бъде също толкоз добър мотив за проява на преданост, колкото бяха глобите. Но към този момент границата е прокарана сред апарата, който към момента не е преследван, и съветският държавен глава. Сега той е от едната страна на заповедта, а цялото му обграждане към този момент е от другата.
Тук можем да си спомним по какъв начин същият държавен уред, който години наред работеше за Милошевич, го съобщи на Хага съвсем незабавно след свалянето му. Или по какъв начин номенклатурата, подредена от Франсиско Франко, с цел да продължи режима, се включи пламенно в неговото разрушение незабавно щом се смениха висшите чиновници и векторът на тяхната политика.
Трудности във външната политика
Русия, наред с Китай и Съединени американски щати, е измежду страните, които не признават юрисдикцията на Международния углавен съд (МНС), и в това отношение издадената заповед за нея е нещожна. Дори и без каквато и да е заповед, в обозримо бъдеще Владимир Путин няма да пътува до западни страни, които възприема като врагове, без значение дали става въпрос за Европа, която признава юрисдикцията на МНС, или за Америка, която не я признава.
През 2022 година съветският президент, явно опасявайки се освен от изолираност, само че и за личната си сигурност, не отиде на срещата на Г-20 в Индонезия, където бяха подготвени да го одобряват. Дори пътувайки в границите на страната, той все по-често се старае да употребява специфичен трен вместо аероплан.
От друга страна, в случай че Путин ненадейно реши да пътува до някоя от незападните страни, подготвени да го одобряват - да вземем за пример членът на Организацията на контракта за групова сигурност - Таджикистан - мъчно е да си представим, че ще бъде задържан от локалните управляващи. Същото важи и за множеството други незападни страни - даже тези, които признават юрисдикцията на Международния углавен съд.
Но това, което е разрешено на Путин, не е разрешено на членовете на държавния уред под него. За тях рискът да бъдат арестувани или разпитани в страни, които признават юрисдикцията на МНС, е доста по-голям, в случай че бъдат издадени други заповеди. В края на краищата във всички страни, в това число и в незападните, руският президент не пътува самичък, а с внушителни делегации, и по-голямата част от работата се прави без неговото присъединяване.
Западните наказания към този момент доста понижиха опциите на съветската номенклатура да пътува, да купува недвижими парцели и да взе участие в интернационалните обществени прояви. А в този момент доста незападни страни също могат да се трансфорат в рискова зона. В края на краищата, без значение какъв брой доста Русия акцентира недоволството на развиващия се свят от Запада, множеството от неговите държавни управления имат по-близки връзки със западните столици, в сравнение с с Москва. Сега светът ще се затвори още повече. А за началниците това ще бъде спомагателна причина да бъдат още по-малко склонни да пускат подчинените си в чужбина.
Заповедта на Международния углавен съд към момента няма да има директни правни последствия, само че дипломатически към този момент настъпват. В момента заповедта на МНС ще усложни връзките с незападните страни, самото доближаване с Глобалния Юг, с което Москва се пробва да размени сринатите връзки със Запада и остарелия развъртян Изток.
Най-големите незападни събеседници на Кремъл - Китай, Индия и Турция - също не признават МНС. От друга страна, съвсем цяла Африка и Латинска Америка, континентите, на които Русия се пробва да се предложи като флагман на битката против западния неоколониализъм, го признават. Някои африкански страни освен признават МНС, само че и си сътрудничат с него при реализирането на правораздаването.
Разговорите за вероятното персонално наличие на Путин на срещата на върха на Г-20 в Южна Африка, която признава юрисдикцията на МНС, към този момент звучат друго от преди издаването на заповедта. А въпреки всичко Южна Африка е участник в БРИКС - формат, който Русия е привикнала да опълчва на Запада като собствен против непознатите и като бъдеще против предишното. Друг участник в БРИКС, Бразилия, също признава съда.
Диктаторите постоянно се стараят да се легитимират посредством интернационалните връзки, посредством признание от страна на непознати държавни управления. Изпитвайки недостиг на вътрешна легитимност, властническите режими я компенсират посредством интернационалните връзки, като споделят: Вижте по какъв начин всички ни признават, какъв брой доста хора идват да ни посетят, какъв брой се радват да ни видят.
Не е инцидентно, че всяка тирания - от Франко до Чаушеску, от Кастро до Путин - се е стремяла да направи присъединяване си в интернационалните формати допустимо най-видимо, да провежда визити на своите водачи и да кани уважавани задгранични водачи да посетят страната - за предпочитане демократични. Прави всичко, с цел да няма подозрения в признаването на личната й легитимност даже от страна на най-чувствителните по въпросите на свободите държавни управления. Заповедта на Международния углавен съд нанася още един удар върху тази легитимност посредством интернационалните връзки, чийто потенциал към този момент е подкопан от войната.
Превод: Dir.bg
Оригиналът на публикацията е оповестен тук
Точно преди девет години съветската върхушка се раздели на тези, които се стремяха да избегнат глобите, и тези, които желаеха да попаднат под тях. През март 2014 година западните държавни управления и институции разгласиха първите описи с лични наказания против лица, свързани с анексирането на Крим. Тогава този ход не съумя да раздели съветското висше управление на отровен и релативно здрав актив, който би могъл да възпре Путин от по-нататъшни съдбовни неточности.
Международният углавен съд в Хага, издавайки заповед за арест на Владимир Путин, подхожда по друг метод към същата задача. Санкционната тактика на западните държавни управления беше построена изпод нагоре, съдът построява своята лична - от горната страна надолу.
Санкционното разделяне
Санкционните описи от 2014 година, с изключение на задачата да санкционират разширението на границите за сметка на друга страна, имаха за цел да основат номенклатурна противотежест на политиката на Путин. Но още тогава беше ясно, че съветските елити разполагат с прекомерно малко власт и принадлежности, с цел да принудят лидера да работи макар личните си страсти и стремежи.
В резултат на това тези от съветската върхушка, които имаха по-добра известност на Запад и по-малък късмет да се озоват под наказания, просто взеха решение да изчакат неприятните времена, като се занимават с нормалната си активност. Онези, които бяха попаднали под наказания, се пробваха да трансфорат черния знак от Запада в самобитен почетен знак в Русия - конкурентно преимущество в редиците на съветската номенклатура. Те представяха обстоятелството на попадане под наказания като гаранция за личния си национализъм, като удостоверение за преданост към Путин и неговия режим, поради което са пожертвали персоналния си комфорт.
Както нормално в такива случаи, първата категория включваше функционери, по-дълбоко интегрирани в международната стопанска система, технократи с пълномощия, които биха могли да бъдат потребни на всеки режим - както диктаторски, по този начин и по-либерален. Във втората категория по-често попадаха тези, чиято съществена стока бяха лоялността към самото управление, антизападният ресентимент, постсъветската носталгия и консервативната религиозно оцветена изразителност.
Някои от тях даже се опитваха да посеят подозрение у Путин и елементарния съветски човек по отношение на патриотизма на тези, които не са били глобени. Съчетаването на изобличенията на Запада с достъп до домове в влиятелни кътчета на Европа не беше разрешено от глобите. С други думи, в едни по-щадящи условия наблюдавахме първия сезон на това, което се развиваше в Русия след 24.02.22 година
Тези две тактики бяха нещо като два радикално разнообразни вида вложения в персоналната кариера и изискваха два разнообразни външнополитически курса и друга държавна изразителност. Санкциите след Крим и Донбас породиха в съветския хайлайф сплотена група от функционери, които имаха общ интерес от обтегнатите връзки със Запада и се отнасяха съмнително към тези, които биха желали да ги подобрят.
Самият Путин принадлежеше към групата на несанкционираните служители (Западът искаше да остави място за разговор на най-високо ниво), само че симпатизираше на тези, които попадаха под рестриктивните мерки. В края на краищата те бяха потърпевши, изпълнявайки и подкрепяйки неговото решение, и той по принцип беше подготвен да възнагради това с ускорена кариера и нараснало внимание.
Хората на по-ниско равнище също се опитваха да употребяват глобите в връзките си с началниците и държавния уред: ветераните и инвалидите от санкционната война имат право на кариерна и материална отплата, а тези, които им ги отхвърлят, са спънка за същинските патриоти. Оттогава насам обаче санкционните описи се удължиха дотолкоз, че попадането в тях съвсем престана да отделя глобените от останалите служители и компании. Както и в банковия бранш, тези, които заобиколиха рестрикциите, се оказаха по-рядък и по-ценен актив - бизнесът въпреки всичко би трябвало да се прави.
Наблюдатели и следени
Издадената заповед за арест напряко на президента, в заредената с недоверчивост атмосфера по върховете на съветската власт, ще бъде прочетена като покана към съветския хайлайф да изостави Путин, която безусловно ще докара освен до опустошение, само че към този момент и до затвор. Като апел за обединяване не към него, а против него. При това, в случай че броят на заповедите нарасне, можем да чакаме повтаряне на обстановката със глобите. Едни ще се пазят от рисковете от правосъдно гонене, а други ще се надпреварват кой ще е идващият на опашката след президента.
Съществува обаче значима разлика сред описите със наказания и досегашния къс лист на Международния съд. Санкционните описи против съветската номенклатура бяха формирани като че ли изпод нагоре. Първите наказания бяха наложени против тези, които бяха посочени като виновни за съответни дейности - гибелта на Магнитски, анексирането на Крим, хибридната тогава война в Донбас. Тези описи доближиха до самата върхушка, до висшите съветски държавни и държавни чиновници, към този момент след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през 2022 година По това време огромна част от съветския хайлайф към този момент беше подложена на наказания, а множеството от останалите също бързо се озоваха в описите.
Международното наказателно правораздаване, таман противоположното - стартира преследването от върха. Съдебният прокурор Карим Хан назова заповедта против Владимир Путин прискърбно събитие и първа стъпка в поредност от други следствия. Този отвесен, само че издигнат от горната страна надолу метод при избрани условия може да се окаже най-хубавият инструмент за пробутване на линия сред главата на режима и неговия уред.
Ситуацията със заповедта за арест наподобява друга от тази със глобите. Тогава Путин, който беше над глобите, следеше какво ще се случи с хората от обкръжението му, които бяха подложени на тях. Сега обкръжението следи какво ще се случи с него.
В бъдеще появяването на заповеди за арест на други членове на съветския хайлайф може да бъде също толкоз добър мотив за проява на преданост, колкото бяха глобите. Но към този момент границата е прокарана сред апарата, който към момента не е преследван, и съветският държавен глава. Сега той е от едната страна на заповедта, а цялото му обграждане към този момент е от другата.
Тук можем да си спомним по какъв начин същият държавен уред, който години наред работеше за Милошевич, го съобщи на Хага съвсем незабавно след свалянето му. Или по какъв начин номенклатурата, подредена от Франсиско Франко, с цел да продължи режима, се включи пламенно в неговото разрушение незабавно щом се смениха висшите чиновници и векторът на тяхната политика.
Трудности във външната политика
Русия, наред с Китай и Съединени американски щати, е измежду страните, които не признават юрисдикцията на Международния углавен съд (МНС), и в това отношение издадената заповед за нея е нещожна. Дори и без каквато и да е заповед, в обозримо бъдеще Владимир Путин няма да пътува до западни страни, които възприема като врагове, без значение дали става въпрос за Европа, която признава юрисдикцията на МНС, или за Америка, която не я признава.
През 2022 година съветският президент, явно опасявайки се освен от изолираност, само че и за личната си сигурност, не отиде на срещата на Г-20 в Индонезия, където бяха подготвени да го одобряват. Дори пътувайки в границите на страната, той все по-често се старае да употребява специфичен трен вместо аероплан.
От друга страна, в случай че Путин ненадейно реши да пътува до някоя от незападните страни, подготвени да го одобряват - да вземем за пример членът на Организацията на контракта за групова сигурност - Таджикистан - мъчно е да си представим, че ще бъде задържан от локалните управляващи. Същото важи и за множеството други незападни страни - даже тези, които признават юрисдикцията на Международния углавен съд.
Но това, което е разрешено на Путин, не е разрешено на членовете на държавния уред под него. За тях рискът да бъдат арестувани или разпитани в страни, които признават юрисдикцията на МНС, е доста по-голям, в случай че бъдат издадени други заповеди. В края на краищата във всички страни, в това число и в незападните, руският президент не пътува самичък, а с внушителни делегации, и по-голямата част от работата се прави без неговото присъединяване.
Западните наказания към този момент доста понижиха опциите на съветската номенклатура да пътува, да купува недвижими парцели и да взе участие в интернационалните обществени прояви. А в този момент доста незападни страни също могат да се трансфорат в рискова зона. В края на краищата, без значение какъв брой доста Русия акцентира недоволството на развиващия се свят от Запада, множеството от неговите държавни управления имат по-близки връзки със западните столици, в сравнение с с Москва. Сега светът ще се затвори още повече. А за началниците това ще бъде спомагателна причина да бъдат още по-малко склонни да пускат подчинените си в чужбина.
Заповедта на Международния углавен съд към момента няма да има директни правни последствия, само че дипломатически към този момент настъпват. В момента заповедта на МНС ще усложни връзките с незападните страни, самото доближаване с Глобалния Юг, с което Москва се пробва да размени сринатите връзки със Запада и остарелия развъртян Изток.
Най-големите незападни събеседници на Кремъл - Китай, Индия и Турция - също не признават МНС. От друга страна, съвсем цяла Африка и Латинска Америка, континентите, на които Русия се пробва да се предложи като флагман на битката против западния неоколониализъм, го признават. Някои африкански страни освен признават МНС, само че и си сътрудничат с него при реализирането на правораздаването.
Разговорите за вероятното персонално наличие на Путин на срещата на върха на Г-20 в Южна Африка, която признава юрисдикцията на МНС, към този момент звучат друго от преди издаването на заповедта. А въпреки всичко Южна Африка е участник в БРИКС - формат, който Русия е привикнала да опълчва на Запада като собствен против непознатите и като бъдеще против предишното. Друг участник в БРИКС, Бразилия, също признава съда.
Диктаторите постоянно се стараят да се легитимират посредством интернационалните връзки, посредством признание от страна на непознати държавни управления. Изпитвайки недостиг на вътрешна легитимност, властническите режими я компенсират посредством интернационалните връзки, като споделят: Вижте по какъв начин всички ни признават, какъв брой доста хора идват да ни посетят, какъв брой се радват да ни видят.
Не е инцидентно, че всяка тирания - от Франко до Чаушеску, от Кастро до Путин - се е стремяла да направи присъединяване си в интернационалните формати допустимо най-видимо, да провежда визити на своите водачи и да кани уважавани задгранични водачи да посетят страната - за предпочитане демократични. Прави всичко, с цел да няма подозрения в признаването на личната й легитимност даже от страна на най-чувствителните по въпросите на свободите държавни управления. Заповедта на Международния углавен съд нанася още един удар върху тази легитимност посредством интернационалните връзки, чийто потенциал към този момент е подкопан от войната.
Превод: Dir.bg
Оригиналът на публикацията е оповестен тук
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ