Пламен Георгиев – Комисарят прокурор
Запор на близо 200 млн. лева върху активи на Иво Прокопиев наложи Бургаският областен съд. Това стана по стимулирано искане на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ). Нейният ръководител Пламен Георгиев излезе пред медиите и изясни в детайли законовата процедура, по която комисията е работила при тази инспекция. И по какъв начин е стигнала до този резултат, без значение от приключването на информация и натиска от изказванията на самия проверяван.
Пламен Георгиев уточни също какво е “гражданска конфискация ” и че тя е въведена у нас от 5 години. Оттогава насам в България КОНПИ води голям брой цивилен каузи за “необяснимо благосъстояние ” на разнообразни хора, без значение от хода на наказателните процеси против тях. Например – по банкрута на КТБ искът на комисията против Цветан Василев и свързани с него компании и лица е за лишаване на 2,2 милиарда лева Съдът е наложил обезпечения на активи за 1,5 милиарда лева Делото за “гражданска конфискация ” бе импортирано още напролет на м.г., т.е. – повече от година преди обвинителния акт против банкера дезертьор и 17-те му доближени да стигне до спецсъда.
От началото на тази година с влезнали в действие присъди по искове на КОНПИ са отнети имущества за над 25 млн. лева, а за предходната – за 20 млн. лева И по какъв начин никой до момента не се сети, че “корумпираният политически хайлайф мачка съперниците си с гражданската конфискация ”. Думите са на Прокопиев. Той бил толкоз ужасяващ от това безвластие, че се обадил на образеца Бойко Борисов най-малко да го осведоми какво правят комисарите, в случай че не да го накара да влияе върху този самостоятелен орган.
Важно е да се подчертае, че КОНПИ нищо не лишава, нито конфискува. Това вършат правосъдните инстанции, пред които комисията е единствено едната от страните. Затова и моментът за медийни офанзиви против ръководителя й тази седмица не е инцидентно определен. Вчера в пленарната зала стартира второ четене на антикорупционния закон, съгласно който КОНПИ става значима част от единния орган за следствие по високите етажи на властта. Още от лятото, когато бяха оповестени за разискване първите планове, се заприказва, че Пламен Георгиев може да е основен претендент на Народното събрание за началник на бъдещия антикорупционен орган. Най-малкото и по тази причина, че работата на неговата комисия е давана като добър образец в евродокладите.
Във вторник Георгиев бе запитан по какъв начин гледа на тази опция и отговори по този начин: “Никой не е приказвал с мен за сходно предопределение. Аз съм прокурор и след приключването на мандата ми в комисията, мястото ми в прокуратурата се пази ”.
По закон решенията в КОНПИ се вземат от петима комисари – един представител на държавното управление, един на президентството и трима на Народното събрание. В този състав комисията е назначена при започване на 2013 година и трима от членовете й са посочени тогава от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Петгодишният мандат изтича на 1 март следващата година. Кандидатурата на Пламен Георгиев преди време е посочена от премиера. Което е разумно, защото преди този момент Георгиев е бил заместник-правосъден министър на Диана Ковачева в кабинета “Борисов 1 ”. Малко прочут факт е, че в края на 2011 година за същия пост в Министерство на правораздаването е бил поканен Лозан Панов, защото изтичал мандата му като началник на Административен съд – София. Панов обаче предпочел да продължи кариерата си във Върховния административен съд.
Георгиев е приключил е право в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Започва кариерата си като следовател в Столичната следствена работа, след това става прокурор в Софийска районна и в Софийската градска прокуратура. От 2009 година е командирован за присъединяване в спецзвена за следствие към Върховна касационна прокуратура. За отличната работа е нараснал предварително от Висшия правосъден съвет в сан “прокурор в Апелативна прокуратура ”. Като магистрат е притежател на премията “Джовани Фалконе ”.
Като прокурор Пламен Георгиев работи по някои от най-шумните каузи – против управлението на “Софийски парцели ”, против някогашния зам.-вътрешен министър от Тройната коалиция Раиф Мустафа, против ексдепутатите от Движение за права и свободи Митхат Табаков и Гюнай Сефер и други По негово искане е бил подслушван починалият началник на митниците Ваньо Танов и по това следствие по-късно изтекоха скандалните записи “Ало, Ваньо ”.
##########
Предрече бягството на касиера апаш Митевски
Георгиев бе наблюдаващ прокурор по следствието за най-големия банков грабеж за 21 млн. лева против касиера на “Алфа банк ” Петко Митевски. През юли т.г. влезе в действие присъда от 15 година затвор на Митевски и от този момент той стана следващият дезертьор от правораздаването след Братя Галеви, двойния палач от дискотека “Соло ” и доста други. Съдебни кореспонденти обаче си спомниха, че през ноември 2011 година прокурор Георгиев шумно стачкува против решението на Софийския градски съд да пусне Митевски от ареста против 40 000 лева гаранция. След седмица Апелативният съд върна касиера апаш зад решетките. Тогава стана ясно, че цяла година преди да му бъде повдигнато обвиняване, Митевски е бил наблюдаван по всевъзможни способи, с цел да се открие следа към крадените милиони. Касиерът обаче се оказал извънреден конспиратор. Главният претекст за митинга на Георгиев бе, че има голяма заплаха обвиненият да се укрие. Така или другояче, прокурорът се оказа прав – седма година нито милиони, нито Митевски.
ЗА НЕГО
Борбата с корупцията за
него е предопределение
Познавам Пламен Георгиев от дълго време, още от времето на взаимните планове на прокуратурата с “Прозрачност без граници ”. После сме работили дружно в Министерството на правораздаването. Той е отличен експерт, извънредно сериозен, честен и съдбоносен човек. За него битката с проведената престъпност и корупцията е предопределение, с изключение на поминък
Диана Ковачева,
зам. омбудсман, някогашен
министър на правораздаването
Престъпниците най ги боли, като им отнемеш парите
Нека да не разделяме на наши и ваши следствията от комисията (б. р. – на Пламен Георгиев), тъй като законът е един и би трябвало да се ползва без значение кой е цел, дали е предприемач, дали е наркотрафикант. Щом има случай на нелегално добито имущество, то би трябвало да бъде отнето в интерес на страната и това е принцип в целия Европейски Съюз. Престъпниците най ги боли, като им отнемеш парите, които са спечелили с незаконна активност. В един миг такава офанзива против комисията, против нейния ръководител, е неприемлива.
Емил Радев,
евродепутат от ЕНП/ГЕРБ
Комисията реализира солидни резултати
Комисията за лишаване на нелегално добито имущество продължава да реализира солидни резултати. Бъдещото? като самостоятелна конструкция обаче остава неразбираемо, като се имат поради импортираните оферти за вдишване на нейните функционалности от бъдещия обединен орган за битка с корупцията.
Препоръка: … да се подсигурява, че комисията ще продължи да работи
без значение и дейно.
Из отчета на Европейска комисия за напредъка на България от януари 2017 г.
Пламен Георгиев уточни също какво е “гражданска конфискация ” и че тя е въведена у нас от 5 години. Оттогава насам в България КОНПИ води голям брой цивилен каузи за “необяснимо благосъстояние ” на разнообразни хора, без значение от хода на наказателните процеси против тях. Например – по банкрута на КТБ искът на комисията против Цветан Василев и свързани с него компании и лица е за лишаване на 2,2 милиарда лева Съдът е наложил обезпечения на активи за 1,5 милиарда лева Делото за “гражданска конфискация ” бе импортирано още напролет на м.г., т.е. – повече от година преди обвинителния акт против банкера дезертьор и 17-те му доближени да стигне до спецсъда.
От началото на тази година с влезнали в действие присъди по искове на КОНПИ са отнети имущества за над 25 млн. лева, а за предходната – за 20 млн. лева И по какъв начин никой до момента не се сети, че “корумпираният политически хайлайф мачка съперниците си с гражданската конфискация ”. Думите са на Прокопиев. Той бил толкоз ужасяващ от това безвластие, че се обадил на образеца Бойко Борисов най-малко да го осведоми какво правят комисарите, в случай че не да го накара да влияе върху този самостоятелен орган.
Важно е да се подчертае, че КОНПИ нищо не лишава, нито конфискува. Това вършат правосъдните инстанции, пред които комисията е единствено едната от страните. Затова и моментът за медийни офанзиви против ръководителя й тази седмица не е инцидентно определен. Вчера в пленарната зала стартира второ четене на антикорупционния закон, съгласно който КОНПИ става значима част от единния орган за следствие по високите етажи на властта. Още от лятото, когато бяха оповестени за разискване първите планове, се заприказва, че Пламен Георгиев може да е основен претендент на Народното събрание за началник на бъдещия антикорупционен орган. Най-малкото и по тази причина, че работата на неговата комисия е давана като добър образец в евродокладите.
Във вторник Георгиев бе запитан по какъв начин гледа на тази опция и отговори по този начин: “Никой не е приказвал с мен за сходно предопределение. Аз съм прокурор и след приключването на мандата ми в комисията, мястото ми в прокуратурата се пази ”.
По закон решенията в КОНПИ се вземат от петима комисари – един представител на държавното управление, един на президентството и трима на Народното събрание. В този състав комисията е назначена при започване на 2013 година и трима от членовете й са посочени тогава от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Петгодишният мандат изтича на 1 март следващата година. Кандидатурата на Пламен Георгиев преди време е посочена от премиера. Което е разумно, защото преди този момент Георгиев е бил заместник-правосъден министър на Диана Ковачева в кабинета “Борисов 1 ”. Малко прочут факт е, че в края на 2011 година за същия пост в Министерство на правораздаването е бил поканен Лозан Панов, защото изтичал мандата му като началник на Административен съд – София. Панов обаче предпочел да продължи кариерата си във Върховния административен съд.
Георгиев е приключил е право в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Започва кариерата си като следовател в Столичната следствена работа, след това става прокурор в Софийска районна и в Софийската градска прокуратура. От 2009 година е командирован за присъединяване в спецзвена за следствие към Върховна касационна прокуратура. За отличната работа е нараснал предварително от Висшия правосъден съвет в сан “прокурор в Апелативна прокуратура ”. Като магистрат е притежател на премията “Джовани Фалконе ”.
Като прокурор Пламен Георгиев работи по някои от най-шумните каузи – против управлението на “Софийски парцели ”, против някогашния зам.-вътрешен министър от Тройната коалиция Раиф Мустафа, против ексдепутатите от Движение за права и свободи Митхат Табаков и Гюнай Сефер и други По негово искане е бил подслушван починалият началник на митниците Ваньо Танов и по това следствие по-късно изтекоха скандалните записи “Ало, Ваньо ”.
##########
Предрече бягството на касиера апаш Митевски
Георгиев бе наблюдаващ прокурор по следствието за най-големия банков грабеж за 21 млн. лева против касиера на “Алфа банк ” Петко Митевски. През юли т.г. влезе в действие присъда от 15 година затвор на Митевски и от този момент той стана следващият дезертьор от правораздаването след Братя Галеви, двойния палач от дискотека “Соло ” и доста други. Съдебни кореспонденти обаче си спомниха, че през ноември 2011 година прокурор Георгиев шумно стачкува против решението на Софийския градски съд да пусне Митевски от ареста против 40 000 лева гаранция. След седмица Апелативният съд върна касиера апаш зад решетките. Тогава стана ясно, че цяла година преди да му бъде повдигнато обвиняване, Митевски е бил наблюдаван по всевъзможни способи, с цел да се открие следа към крадените милиони. Касиерът обаче се оказал извънреден конспиратор. Главният претекст за митинга на Георгиев бе, че има голяма заплаха обвиненият да се укрие. Така или другояче, прокурорът се оказа прав – седма година нито милиони, нито Митевски.
ЗА НЕГО
Борбата с корупцията за
него е предопределение
Познавам Пламен Георгиев от дълго време, още от времето на взаимните планове на прокуратурата с “Прозрачност без граници ”. После сме работили дружно в Министерството на правораздаването. Той е отличен експерт, извънредно сериозен, честен и съдбоносен човек. За него битката с проведената престъпност и корупцията е предопределение, с изключение на поминък
Диана Ковачева,
зам. омбудсман, някогашен
министър на правораздаването
Престъпниците най ги боли, като им отнемеш парите
Нека да не разделяме на наши и ваши следствията от комисията (б. р. – на Пламен Георгиев), тъй като законът е един и би трябвало да се ползва без значение кой е цел, дали е предприемач, дали е наркотрафикант. Щом има случай на нелегално добито имущество, то би трябвало да бъде отнето в интерес на страната и това е принцип в целия Европейски Съюз. Престъпниците най ги боли, като им отнемеш парите, които са спечелили с незаконна активност. В един миг такава офанзива против комисията, против нейния ръководител, е неприемлива.
Емил Радев,
евродепутат от ЕНП/ГЕРБ
Комисията реализира солидни резултати
Комисията за лишаване на нелегално добито имущество продължава да реализира солидни резултати. Бъдещото? като самостоятелна конструкция обаче остава неразбираемо, като се имат поради импортираните оферти за вдишване на нейните функционалности от бъдещия обединен орган за битка с корупцията.
Препоръка: … да се подсигурява, че комисията ще продължи да работи
без значение и дейно.
Из отчета на Европейска комисия за напредъка на България от януари 2017 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ