Как да се храним по режим, без да се отказваме от третия ден
Започваме с възторг – новата диета, подготвителен проект или просто решението да се грижим повече за себе си. Мотивирани сме, готови сме, само че още преди да мине седмица, волята стартира да се разклаща. Звучи познато? Истината е, че казусът не е в неналичието на предпочитание, а в метода, по който подхождаме. Устойчивата смяна изисква повече от проект – изисква реалистичност, самообладание и адаптивност.
Прочетете още
Избираме малко, само че реалистично начало
Големите упоритости са мотивиращи, само че постоянно ни карат да чакаме мигновени резултати. Започнем ли с прекомерно нискокалорична диета или интензивни тренировки, шансът да се уморим и да се откажем е по-висок. По-добре е да стартираме с дребна смяна – да вземем за пример да сменяем една нездравословна храна с по-добра алтернатива или да включим 15-минутна разходка всеки ден. Постепенното надграждане основава табиет, който остава.
Импулсивното решение „ от на следващия ден съм нов човек “ рядко дава трайни резултати. Нуждаем се от проект.
Какво ще ядем през седмицата?Кога ще намираме време за придвижване?Имаме ли поддръжка вкъщи?
Когато авансово обмислим пречките – липса на време, отмалялост, прочувствен апетит – и подготвим решение за всяка, ставаме по-устойчиви в сложните моменти.
Промяната, водена от възприятие за виновност или позор („ би трябвало да отслабна, тъй като наподобявам зле “), рядко е устойчива. Много по-силна е вътрешната мотивация – когато режимът се основава на грижата към себе си. Например: „ Искам да се усещам по-енергична, с цел да играя повече с детето си. “ или: „ Заслужавам да се храня по този начин, че тялото ми да се усеща добре. “ Тази настройка ни оказва помощ да устоим и след третия ден.
Не е нужно всеки ден да е съвършен, с цел да има резултат. Един изтърван обяд или пропусната подготовка не са неуспех – те са част от живота. Грешките не трябва да се одобряват като мотив за отричане, а като сигнал, че е време да приспособяваме режима. Колкото по-гъвкави сме, толкоз по-дълго ще се придържаме към определения път.
Много хора се обезкуражават, когато не видят бърз резултат на кантара. Но тялото се трансформира по способи, които не всеки път се мерят в килограми – повече сила, по-добър сън, устойчиво въодушевление, по-добро храносмилане. Когато означаваме дребните победи, мотивацията ни остава жива.
Разговорите с хора, които минават през същото, могат да бъдат извънредно вдъхновяващи. Независимо дали това са другари, онлайн общности или експерти – поддръжката дава чувство за принадлежност и ни напомня, че не сме сами в предизвикването, написа puls.bg.
Истинската грижа за себе си включва и психологичното ни положение. Ако се усещаме изтощени, тревожни или самотни е по-вероятно да посегнем към утешителна храна или да се откажем от проекта си. Именно по тази причина е значимо да се зареждаме и прочувствено – с време за отмора, първокласен сън, придвижване и дребни наслади всеки ден.
Започването на нов режим не е съревнование, а развой. Ако подходим с схващане, а не със самооценка, имаме по-голям късмет да го превърнем в дълготрайна смяна. И даже да се откажем на третия ден – не е неуспех, а опция да стартираме още веднъж с повече грижа и по-малко упования.
Прочетете още
Избираме малко, само че реалистично начало
Големите упоритости са мотивиращи, само че постоянно ни карат да чакаме мигновени резултати. Започнем ли с прекомерно нискокалорична диета или интензивни тренировки, шансът да се уморим и да се откажем е по-висок. По-добре е да стартираме с дребна смяна – да вземем за пример да сменяем една нездравословна храна с по-добра алтернатива или да включим 15-минутна разходка всеки ден. Постепенното надграждане основава табиет, който остава.
Импулсивното решение „ от на следващия ден съм нов човек “ рядко дава трайни резултати. Нуждаем се от проект.
Какво ще ядем през седмицата?Кога ще намираме време за придвижване?Имаме ли поддръжка вкъщи?
Когато авансово обмислим пречките – липса на време, отмалялост, прочувствен апетит – и подготвим решение за всяка, ставаме по-устойчиви в сложните моменти.
Промяната, водена от възприятие за виновност или позор („ би трябвало да отслабна, тъй като наподобявам зле “), рядко е устойчива. Много по-силна е вътрешната мотивация – когато режимът се основава на грижата към себе си. Например: „ Искам да се усещам по-енергична, с цел да играя повече с детето си. “ или: „ Заслужавам да се храня по този начин, че тялото ми да се усеща добре. “ Тази настройка ни оказва помощ да устоим и след третия ден.
Не е нужно всеки ден да е съвършен, с цел да има резултат. Един изтърван обяд или пропусната подготовка не са неуспех – те са част от живота. Грешките не трябва да се одобряват като мотив за отричане, а като сигнал, че е време да приспособяваме режима. Колкото по-гъвкави сме, толкоз по-дълго ще се придържаме към определения път.
Много хора се обезкуражават, когато не видят бърз резултат на кантара. Но тялото се трансформира по способи, които не всеки път се мерят в килограми – повече сила, по-добър сън, устойчиво въодушевление, по-добро храносмилане. Когато означаваме дребните победи, мотивацията ни остава жива.
Разговорите с хора, които минават през същото, могат да бъдат извънредно вдъхновяващи. Независимо дали това са другари, онлайн общности или експерти – поддръжката дава чувство за принадлежност и ни напомня, че не сме сами в предизвикването, написа puls.bg.
Истинската грижа за себе си включва и психологичното ни положение. Ако се усещаме изтощени, тревожни или самотни е по-вероятно да посегнем към утешителна храна или да се откажем от проекта си. Именно по тази причина е значимо да се зареждаме и прочувствено – с време за отмора, първокласен сън, придвижване и дребни наслади всеки ден.
Започването на нов режим не е съревнование, а развой. Ако подходим с схващане, а не със самооценка, имаме по-голям късмет да го превърнем в дълготрайна смяна. И даже да се откажем на третия ден – не е неуспех, а опция да стартираме още веднъж с повече грижа и по-малко упования.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ