Германия удължава проверките по сухопътните си граници поне до се...
Според Берлин натискът по така наречен Балкански маршрут остава висок.
Към това се прибавят и съображения за сигурност – опасения от ислямистки екстремизъм, както и от хибридни закани, в това число саботажи и дезинформационни акции, приписвани на Русия. По думите на Добринт контролът по границите е мярка за „ отбрана на публичния ред “.
Решението има и явен политически подтекст. След федералните избори през февруари 2025 година новата ръководеща настройка в Берлин заложи на по-твърд курс по миграцията, в опит да ограничи въздействието на десни обединения като AfD. В резултат на това по данни на немското вътрешно министерство от май 2025 година до февруари 2026 година граничните инспекции са довели до над 68 000 засечени нерегламентирани влизания. Повече от 46 000 души са получили отвод за влизане още на границата, а броят на първичните молби за леговище е намалял доста.
Въпреки че Берлин акцентира, че става дума за „ целенасочени инспекции “, а не за непрекъснат паспортен надзор, резултатът върху пътуващите и бизнеса е осезателен. На основни гранични пунктове с Полша и Австрия се образуват закъснения от 30 до 45 минути, което оскъпява транспортните и логистичните интервенции.
Всички пътуващи, в това число български жители, са длъжни да носят годна персонална карта или паспорт, а инцидентните инспекции по автомагистрали и във влакове се трансфораха в всекидневие. Критиците предизвестяват, че сходни ограничения „ изпразват от наличие “ Шенген.
Германия не е единствената – краткотраен надзор сега ползват още Австрия, Дания, Франция и Нидерландия. Затова погледите са ориентирани към юни 2026 година, когато би трябвало да влезе в действие Пактът на Европейски Съюз за миграцията и убежището. Ако новите процедури по външните граници на Европейски Съюз – в това число в България и Гърция – проработят дейно, Европейската комисия ще ускори натиска върху Берлин и останалите столици за унищожаване на вътрешните инспекции.
Към това се прибавят и съображения за сигурност – опасения от ислямистки екстремизъм, както и от хибридни закани, в това число саботажи и дезинформационни акции, приписвани на Русия. По думите на Добринт контролът по границите е мярка за „ отбрана на публичния ред “.
Решението има и явен политически подтекст. След федералните избори през февруари 2025 година новата ръководеща настройка в Берлин заложи на по-твърд курс по миграцията, в опит да ограничи въздействието на десни обединения като AfD. В резултат на това по данни на немското вътрешно министерство от май 2025 година до февруари 2026 година граничните инспекции са довели до над 68 000 засечени нерегламентирани влизания. Повече от 46 000 души са получили отвод за влизане още на границата, а броят на първичните молби за леговище е намалял доста.
Въпреки че Берлин акцентира, че става дума за „ целенасочени инспекции “, а не за непрекъснат паспортен надзор, резултатът върху пътуващите и бизнеса е осезателен. На основни гранични пунктове с Полша и Австрия се образуват закъснения от 30 до 45 минути, което оскъпява транспортните и логистичните интервенции.
Всички пътуващи, в това число български жители, са длъжни да носят годна персонална карта или паспорт, а инцидентните инспекции по автомагистрали и във влакове се трансфораха в всекидневие. Критиците предизвестяват, че сходни ограничения „ изпразват от наличие “ Шенген.
Германия не е единствената – краткотраен надзор сега ползват още Австрия, Дания, Франция и Нидерландия. Затова погледите са ориентирани към юни 2026 година, когато би трябвало да влезе в действие Пактът на Европейски Съюз за миграцията и убежището. Ако новите процедури по външните граници на Европейски Съюз – в това число в България и Гърция – проработят дейно, Европейската комисия ще ускори натиска върху Берлин и останалите столици за унищожаване на вътрешните инспекции.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ