Очертанията на войната: Как започна контраофанзивата на ЗСУ и първите отстъпления на руските сили
Започва се
Интересно нещо са събитията. Понякога ни удрят като гръм, раздрусват ни и ни трябват дни с цел да стартираме да осъзнаваме какво тъкмо се е случило и какъв брой доста се е трансформирал внезапно светът към нас. Понякога, обаче, знаем че нещо следва да се случи, знаем дори по кое време ще стане това, само че улисани в моменти грижи постоянно пропущаме началото. Това е като оня филм в девет вечерта, който сме възнамерявали да гледаме, само че когато най-сетне превключваме на канала на който го дават, се оказва че встъпителната сцена към този момент завършва, тъй като отново не сме съумели в точния момент да приключим следващото досадно обвързване вкъщи.
Нещо сходно става и с новините идващи от бойните полета в Украйна. Уж всички знаем, че следва огромна украинска атака, само че до момента в който се опитваме да следим какво е споделил Зеленски или какъв брой още му остава на Бахмут, неизбежно надаваме ухо или хвърляме по някое око към това какво се случва в родината. Ще има ли държавно управление? Ще се схващат ли или отново ще има избори? Какво става с Гешев? Отново врява пред паметника на Съветската войска.... И внезапно – хоп – руснаците бягат стремително в полетата край Бахмут, а Пригожин за следващ път крещи и кълне всички поред. Нима към този момент стартира контранастъплението?
Къде го чукаш, къде се пука
Ако въпреки всичко се фокусираме напълно на събитията в Украйна, то ще забележим, че през миналите седем дни там ясно се открояват три събития. Първото, несъмнено, са серията от сполучливи пробиви на ЗСУ (украинските въоръжени сили) в разнообразни браншове на близо хилядакилометровата фронтова линия. Второто е очевидно нарасналата успеваемост на украинската Противовъздушна отбрана (противовъздушна отбрана) против съветските ракетни обстрели. Третото е към момента единствено в „ новинарски режим “, само че се чака да има забележителен резултат върху салдото на силите на бойното поле и най-много оттатък него. Става въпрос за публично оповестената от Англия доставка за Украйна на ракети със междинен обхват Storm Shadow. Но дано караме поред.
Невъзможността на руснаците в продължение на месеци да завладяват с пряк взлом основните украински „ замъци “ в Донбас - Бахмут, Авдиевка, Маринка, Вухледар, ги принуди през зимата да сменят тактиката и да се опитат да ги обкръжат. Навсякъде, обаче, агресорите се на натъкнаха на добре проведена защита и най-много на извънредно яростна опозиция от страна на ЗСУ. Нито едно от плануваните обкръжавания не съумя да се реализира и единственото, което руснаците съумяха да реализират бяха местни пробиви, които в края на краищата бяха спряни от войските на Киев. Така напролет на доста места по фронтовата линия се образуваха „ бабуни “, самобитни издатини под формата на дребни дъги, които позволяваха на руснаците да държат под обстрел „ крепостите “ от три страни и дори управляват придвижването от и към тях, само че не и да ги обкръжат изцяло.
Всеки офицер и изобщо всеки, който е изучавал някои типичен сражения от предишното, знае че подобен жанр дъги крият в себе си огромен капацитет за бъдещи по-големи триумфи, само че и са евентуални сериозни точки вещаещи произшествия. Всичко зависи от това до каква степен ловко ще бъдат употребявани от военначалниците. Такъв вид обстановка доста прилича битка, при която двата съперника крепко са се вкопчили един в различен и от успеха ги разделят единствено една крачка. Очевидно, руснаците не съумяха да употребяват до дъно опциите, които образували се край основните градове дъги им дават. Сега е ред на украинците да покажат дали могат да употребяват теорията в практиката. По всичко проличава, че ще съумеят.
На 10 май, безусловно часове след безусловно неугледния церемониал на Червения площад, подразделения на трета обособена щурмова бригада на ЗСУ нанесоха неочакван удар по позициите на окупаторите югозападно от Бахмут. Това което последва бе напряко смайващо – руснаците побягнаха още щом видяха украинските танкове , а тези които въпреки всичко взеха решение да окажат някаква опозиция бяха бързо сломени.
За малко време беше завзета територия с повърхност към три квадратни километра, за чието преодоляване, съгласно думите на шефа на ЧВК „ Вагнер “ Пригожин, е било нужно към месец и е било платено с живота на към 500 от най-хубавите му бойци. И този път загубите на агресорите се измерваха в стотици (убити, ранени и пленени), а тези които съумяха да се спасят с позорно бягство оставиха зад тила си обилни количества оръжия и по този начин усилиха забележителния лист от титли попаднали в ръцете на ЗСУ. Както си му е редът, украинците използваха момента и незабавно разшириха пробива с още три километра.
Ситуацията се нажежи до алено в четвъртък, 11 май, когато набъбналата съветска дъга южно от Бахмут бе атакувана и от север и ЗСУ още веднъж съумяха да осъществят пробив. Със сигурност сраженията не престават там и сега и в случай че украинците съумеят да запазят положителното си движение от последните два дни то нищо чудно да станем очевидци на това по какъв начин от картата на бойните дейности изчезва едната от двете „ щипки “ на съветските клещи заплашващи Бахмут с обграждане. За похлупак на всичко, отново в четвъртък войските на Киев започнаха атака и против северната дъга заплашваща Бахмут с обграждане и там съумяха да осъществят пробив. Така в сякаш монолитна стена на съветския фронт в региона на многострадалния град към този момент има три обилни пукнатини и в случай че събитията продължат да се развиват в същата посока то може да станем очевидци на трагичен и най-много фрапантен поврат.
Какво прави усещане дотук? Преди всичко, че ЗСУ не нападат с огромни сили, а със относително дребни, само че добре въоръжени и най-много добре готови и стимулирани отряди. Войниците се придвижват доста бързо с бронетранспортьори, след това стремително изскачат от тях безусловно под носа на руснаците и незабавно пристъпват към „ работа “. През това време бронетранспортьорите им оказват огнева поддръжка с картечниците си и автоматизираните си оръдия. Междувременно наоколо постоянно има няколко танка, които се намесват когато би трябвало, а цялото полесражение непрестанно се следи с дронове. Така командирите разполагат цялостна картина на протичащото се във всеки един миг и могат да поправят дейностите си в действително време. За да бъде синхронът цялостен, на практика всяка офанзива е предшествана от удари с артилерия и Хаймарсове по съветските хранилища с гориво и амуниции наоколо до бойните дейности и по този начин отбраняващите се биват лишавани от доставяне тъкмо когато им е най-необходимо. При това артилерията на ЗСУ не стопира огъня откакто офанзивата стартира, а продължава „ обработката “ на руснаците.
Другото, което прави усещане е, че тези относително неголеми офанзиви се реализират от елементи, които и до момента се сражаваха в региона на Бахмут, т.е. че главнокомандващият ЗСУ военачалник Залужни към момента не е хвърлил в багра главните си запаси . Явно той изчаква, с цел да види в каква посока ще се развива обстановката и едвам по-късно ще взема решение дали да използва незабавно някои от най-свежите си елементи и ли ще изчака още. Това се удостоверява и от фрагментите, които демонстрират, че украинците употребяват главно бойна техника от руската ера , само че към момента не са прибегнали до получените наскоро от западните сътрудници и станали към този момент емблематични танкове „ Леопард “ и „ Челинджър “.
Ако би трябвало да прибегна до някое по-образно съпоставяне за обстановката на фронта сега, то ще е като познатата сцена, от доста авантюристичен и престъпни филми – човек стои пред стена и почуква на места по нея, пробвайки се да откри къде тъкмо кънти на кухо. Обикновено точно в кухото място се крие или някакъв тайник, или просто стената е по-слаба. Същото прави сега и Залужни – „ почуква “ тук там по съветската „ стена “, с цел да усети кои тъкмо са „ кухите “ места и да удари тъкмо там.
Тези от вас, които наблюдават по-отблизо развиването на войната евентуално се учудени, че ЗСУ стартират дейни дейности точно край Бахмут, където до скоро се намираха в глуха защита и се сражаваха безусловно на живот и гибел за всяка педя земя. От оперативна позиция, обаче, това изобщо не би трябвало да е някаква изненада, дори в противен случай. Тъй като руснаците дълго време единствено атакуваха, те не се подготвяли никакви отбранителни позиции и в този момент, когато са изтиквани обратно, просто няма защо да се „ захванат “ . Освен това в чисто психически проект, военачалник Залужни и бойците му нищо не губят. Точно противоположното – каквото и да се случи от този миг нататък, те към този момент ще са спечелили. Ако контраатаките стартират да се развиват ненадейно сполучливо и прераснат в огромно нахлуване – всички ще стартират да хвалят Залужни какъв брой огромен пълководец и военачалник е. Ако пък си останат единствено с локално значение – украинците отново ще има с какво да се похвалят. Те ще са съумели най-малко да отхвърлен руснаците по-далеч от главните пътища свързващи Бахмут с външния свят и по този начин ще подобрят снабдяването му и, надлежно, ще облекчат защитата му.
Драматичният поврат на събитията в региона на Бахмут идва на на фона на някои гръмки и дори противоречащи си изявления на значими фигури на двете страни в общественото пространство. В четвъртък президентът Зеленски в изявление за Би Би Си съобщи, че ЗСУ към момента не са изцяло подготвени за контранастъпление, тъй като част от обещаното оръжие от Запада към момента не е пристигнало. Може и да е истина, а може и да е следващият опит да се заблуди съперника. При всички случаи в случай че фронтът край Бахмут ненадейно стартира да се разпада (както стана край Изюм предходната есен) украинците сигурно ще хвърлят още сили там, с цел да употребяват удобния миг.
В другия лагер към този момент, формалните управляващи се пробват да запазят успокоение, само че обстановката се усеща като „ възходяща тревога “. В петък, 12 май, представителят на съветското Министерство на защитата военачалник Конашенков заяви за украински офанзиви с над хиляда бойци и към 40 танка в региона Бахмут. Особено се набива на очи признанието му, че съветските войски са минали към защита на 95 километров сектор на фронта, т.е. в целия регион от двете страни на града. И второ, че в някой браншове „ са заети нови позиции с оглед по-изгодни условия “, т.е. . Баш вагнеровецът Пригожин, който от дълго време е в спор с формалното управление на съветската войска, обаче, смята че ситуацията е много по-напечено и че фронтът изобщо не е нормализиран. Той дори предложения министъра на защитата Шойгу да посети Бахмут и да се увери самичък. Другото интерсно в тази ситуация е че Пригожин към този момент втори месец постоянно предизвестява за тъкмо подобен вероятен сюжет при, който най-после ЧВК „ Вагнер “ ще се окаже хваната в клопката на обкръжението.
Какво и да приказваме в този момент, обаче, дълбочината на пробива на украинците ще зависи най-много от това до каква степен мощна и добре проведена ще бъде съпротивата, която те ще срещнат през идните дни. Към момента зачестяват фрагментите, които демонстрират по какъв начин съветски бойци изоставят позициите си и просто бягат, някои с камиони, а някои дори пешком. Случващото се е самобитна кулминационна точка на пораженчеството обхванало съветското народонаселение в последните месеци. Изглежда, че даже самият Путин и неговото обграждане много-много не имат вяра, че ще могат да измъкнат страната от блатото, в което сами са я вкарали, тъй като по водещите пропагандаторски телевизионни стратегии към този момент никой не дава обещание, че Киев ще бъде високомерен за три дни, а гласно се показват някакви очаквания от рода „ нека въпреки всичко успеем да запазим най-малко Мариупол “. Основният рефрен към този момент не е „ ще прегазим Европа “, а че против Русия води война целия Западен свят и най-много НАТО, а на една такава могъща мощ доста мъчно може да се противостои. По всичко проличава, че съветското общество постепенно и бавно към този момент го приготвят за неизбежното проваляне .
„ Кинжал “ и Storm Shadow
Няма по какъв начин да не подмина и появилите се през последните дни две значими вести с „ ракетен “ привкус. Първата е от края на предходната седмица, когато след известно закъснение, от Киев оповестиха за унищожаването на съветска свръхзвукова ракета „ Кинжал “. Доскоро това се считаше, че е допустимо единствено на доктрина, само че след идването на първите американски системи за противовъздушна защита „ Пейтриът “ към този момент очевидно е допустимо и на процедура.
Още по-голям е фактът, че регионът към столицата на Украйна е към този момент толкоз кондензиран с Противовъздушна отбрана системи, че се смята, че е предпазена съвсем на 100% против офанзиви от въздуха от всевъзможен вид. В това се убедиха на процедура и руснаците, които по случай 9 май се пробваха да „ зарадват “ Зеленски и сънародниците му, само че нито една от двайсетината ракети не доближи крайната си цел .
Когато през днешния ден четем подобен жанр вести не можем да не си спомним за последните три месеца на миналата година, когато руснаците изстрелваха от време на време до 100 ракети дневно против украинската енергийна инфраструктура надявайки се, че по този начин ще провокират брожения против Зеленски и ще го принудят към капитулация. Украйна, обаче, устоя, а кремълският тиранин изразходва съвсем целият си ресурс от крилати ракети до момента в който се опитваше да осъществя следващата си безумна концепция. Може би е прав носителят на Пулицър Томас Фридман, който във вторник написа в „ Ню Йорк Таймс “, че Владимир. А белким не е по този начин? Вместо да се цели в електроцентралите и в последна сметка да си докара публично статус на началник на терористична страна, той можеше да употребява ракетите извънредно икономично и в този момент, когато подготовката на украинското контранастъпление се намира във финалната си фаза, да насочи цялата им мощност към логистиката на ВСУ. В момента можеше да четем, гледаме и слушаме за десетки улучени украински мостове, тунели, жп гари, хранилища, горивни бази и така нататък Както знаете, обаче, нищо сходно не се случва, а ешелоните с съвременни западни оръжия се насочват необезпокоявани към фронтовата линия до момента в който съветските окупатори бягат стремително от позициите си.
Другата вест от тази категория би трябвало да бъде избрана като „ знакова “. Става въпрос за оповестената в четвъртък от английското МО доставка на ракети Storm Shadow за Украйна . Те се изстрелват от самолети, направляват се по компютърен път към авансово определена цел и имат обхват на деяние от най-малко 250 км. При това една „ Сянка на бурята “ (директен превод на български) си е в действителност страховита „ играчка “. Дълга е над пет метра, тежи повече от звук, а бойната й глава е натъпкана с към 450 кг експлозив. Неприятните вести за агресорите, обаче, не свършват дотук., „ сянката “ се устремява право надолу и лети ниско над земната повърхнина, с цел да бъде мъчно откриваема за радарите, а при достигането на задачата отново се издига нагоре с цел да я удари откъм най-незащитената й част. Изключително е подобаваща за унищожаването на солидни здания, както и огромни обекти като кораби и мостове , да вземем за пример. Предполагам, към този момент се досещате какви мрачни мисли спохождат Путин и обкръжението му, когато се сетят за вероятната орис на Черноморския флот и Кримския мост.
Както постоянно става в последно време, новината за попълването на арсенала на ЗСУ с следващото мощно оръжие провокира истерична вълна в съветското осведомително пространство, а в Москва тамошното Министерство на външните работи съобщи, че страната си „ резервира правото “ да „ предприеме всички ограничения по неутрализирането на заканите, които могат да зародят “ вследствие на потреблението на Storm Shadow от украинците. От Киев към този момент са дали обещание на британците само, че със „ сенките “ няма да обстрелват цели на територията на РФ в държавните й граници от 1991 година Впрочем, изцяло евентуално първите „ сенки “ към този момент да са достигнали задачите си. В петък следобяд в Луганск беще улучено съветско вместилище за гориво, както и цех употребен за военна база от окупаторите. Разпространените фрагменти демонстрират пожар в епични размери като се смята, че той е породен от „ ракета от незнаен вид “. Дали не ставаме очевидци на еволюционен поврат на хода на бойните дейности на всички фронтове?
Интересно нещо са събитията. Понякога ни удрят като гръм, раздрусват ни и ни трябват дни с цел да стартираме да осъзнаваме какво тъкмо се е случило и какъв брой доста се е трансформирал внезапно светът към нас. Понякога, обаче, знаем че нещо следва да се случи, знаем дори по кое време ще стане това, само че улисани в моменти грижи постоянно пропущаме началото. Това е като оня филм в девет вечерта, който сме възнамерявали да гледаме, само че когато най-сетне превключваме на канала на който го дават, се оказва че встъпителната сцена към този момент завършва, тъй като отново не сме съумели в точния момент да приключим следващото досадно обвързване вкъщи.
Нещо сходно става и с новините идващи от бойните полета в Украйна. Уж всички знаем, че следва огромна украинска атака, само че до момента в който се опитваме да следим какво е споделил Зеленски или какъв брой още му остава на Бахмут, неизбежно надаваме ухо или хвърляме по някое око към това какво се случва в родината. Ще има ли държавно управление? Ще се схващат ли или отново ще има избори? Какво става с Гешев? Отново врява пред паметника на Съветската войска.... И внезапно – хоп – руснаците бягат стремително в полетата край Бахмут, а Пригожин за следващ път крещи и кълне всички поред. Нима към този момент стартира контранастъплението?
Къде го чукаш, къде се пука
Ако въпреки всичко се фокусираме напълно на събитията в Украйна, то ще забележим, че през миналите седем дни там ясно се открояват три събития. Първото, несъмнено, са серията от сполучливи пробиви на ЗСУ (украинските въоръжени сили) в разнообразни браншове на близо хилядакилометровата фронтова линия. Второто е очевидно нарасналата успеваемост на украинската Противовъздушна отбрана (противовъздушна отбрана) против съветските ракетни обстрели. Третото е към момента единствено в „ новинарски режим “, само че се чака да има забележителен резултат върху салдото на силите на бойното поле и най-много оттатък него. Става въпрос за публично оповестената от Англия доставка за Украйна на ракети със междинен обхват Storm Shadow. Но дано караме поред.
Невъзможността на руснаците в продължение на месеци да завладяват с пряк взлом основните украински „ замъци “ в Донбас - Бахмут, Авдиевка, Маринка, Вухледар, ги принуди през зимата да сменят тактиката и да се опитат да ги обкръжат. Навсякъде, обаче, агресорите се на натъкнаха на добре проведена защита и най-много на извънредно яростна опозиция от страна на ЗСУ. Нито едно от плануваните обкръжавания не съумя да се реализира и единственото, което руснаците съумяха да реализират бяха местни пробиви, които в края на краищата бяха спряни от войските на Киев. Така напролет на доста места по фронтовата линия се образуваха „ бабуни “, самобитни издатини под формата на дребни дъги, които позволяваха на руснаците да държат под обстрел „ крепостите “ от три страни и дори управляват придвижването от и към тях, само че не и да ги обкръжат изцяло.
Всеки офицер и изобщо всеки, който е изучавал някои типичен сражения от предишното, знае че подобен жанр дъги крият в себе си огромен капацитет за бъдещи по-големи триумфи, само че и са евентуални сериозни точки вещаещи произшествия. Всичко зависи от това до каква степен ловко ще бъдат употребявани от военначалниците. Такъв вид обстановка доста прилича битка, при която двата съперника крепко са се вкопчили един в различен и от успеха ги разделят единствено една крачка. Очевидно, руснаците не съумяха да употребяват до дъно опциите, които образували се край основните градове дъги им дават. Сега е ред на украинците да покажат дали могат да употребяват теорията в практиката. По всичко проличава, че ще съумеят.
На 10 май, безусловно часове след безусловно неугледния церемониал на Червения площад, подразделения на трета обособена щурмова бригада на ЗСУ нанесоха неочакван удар по позициите на окупаторите югозападно от Бахмут. Това което последва бе напряко смайващо – руснаците побягнаха още щом видяха украинските танкове , а тези които въпреки всичко взеха решение да окажат някаква опозиция бяха бързо сломени.
За малко време беше завзета територия с повърхност към три квадратни километра, за чието преодоляване, съгласно думите на шефа на ЧВК „ Вагнер “ Пригожин, е било нужно към месец и е било платено с живота на към 500 от най-хубавите му бойци. И този път загубите на агресорите се измерваха в стотици (убити, ранени и пленени), а тези които съумяха да се спасят с позорно бягство оставиха зад тила си обилни количества оръжия и по този начин усилиха забележителния лист от титли попаднали в ръцете на ЗСУ. Както си му е редът, украинците използваха момента и незабавно разшириха пробива с още три километра.
Ситуацията се нажежи до алено в четвъртък, 11 май, когато набъбналата съветска дъга южно от Бахмут бе атакувана и от север и ЗСУ още веднъж съумяха да осъществят пробив. Със сигурност сраженията не престават там и сега и в случай че украинците съумеят да запазят положителното си движение от последните два дни то нищо чудно да станем очевидци на това по какъв начин от картата на бойните дейности изчезва едната от двете „ щипки “ на съветските клещи заплашващи Бахмут с обграждане. За похлупак на всичко, отново в четвъртък войските на Киев започнаха атака и против северната дъга заплашваща Бахмут с обграждане и там съумяха да осъществят пробив. Така в сякаш монолитна стена на съветския фронт в региона на многострадалния град към този момент има три обилни пукнатини и в случай че събитията продължат да се развиват в същата посока то може да станем очевидци на трагичен и най-много фрапантен поврат.
Какво прави усещане дотук? Преди всичко, че ЗСУ не нападат с огромни сили, а със относително дребни, само че добре въоръжени и най-много добре готови и стимулирани отряди. Войниците се придвижват доста бързо с бронетранспортьори, след това стремително изскачат от тях безусловно под носа на руснаците и незабавно пристъпват към „ работа “. През това време бронетранспортьорите им оказват огнева поддръжка с картечниците си и автоматизираните си оръдия. Междувременно наоколо постоянно има няколко танка, които се намесват когато би трябвало, а цялото полесражение непрестанно се следи с дронове. Така командирите разполагат цялостна картина на протичащото се във всеки един миг и могат да поправят дейностите си в действително време. За да бъде синхронът цялостен, на практика всяка офанзива е предшествана от удари с артилерия и Хаймарсове по съветските хранилища с гориво и амуниции наоколо до бойните дейности и по този начин отбраняващите се биват лишавани от доставяне тъкмо когато им е най-необходимо. При това артилерията на ЗСУ не стопира огъня откакто офанзивата стартира, а продължава „ обработката “ на руснаците.
Другото, което прави усещане е, че тези относително неголеми офанзиви се реализират от елементи, които и до момента се сражаваха в региона на Бахмут, т.е. че главнокомандващият ЗСУ военачалник Залужни към момента не е хвърлил в багра главните си запаси . Явно той изчаква, с цел да види в каква посока ще се развива обстановката и едвам по-късно ще взема решение дали да използва незабавно някои от най-свежите си елементи и ли ще изчака още. Това се удостоверява и от фрагментите, които демонстрират, че украинците употребяват главно бойна техника от руската ера , само че към момента не са прибегнали до получените наскоро от западните сътрудници и станали към този момент емблематични танкове „ Леопард “ и „ Челинджър “.
Ако би трябвало да прибегна до някое по-образно съпоставяне за обстановката на фронта сега, то ще е като познатата сцена, от доста авантюристичен и престъпни филми – човек стои пред стена и почуква на места по нея, пробвайки се да откри къде тъкмо кънти на кухо. Обикновено точно в кухото място се крие или някакъв тайник, или просто стената е по-слаба. Същото прави сега и Залужни – „ почуква “ тук там по съветската „ стена “, с цел да усети кои тъкмо са „ кухите “ места и да удари тъкмо там.
Тези от вас, които наблюдават по-отблизо развиването на войната евентуално се учудени, че ЗСУ стартират дейни дейности точно край Бахмут, където до скоро се намираха в глуха защита и се сражаваха безусловно на живот и гибел за всяка педя земя. От оперативна позиция, обаче, това изобщо не би трябвало да е някаква изненада, дори в противен случай. Тъй като руснаците дълго време единствено атакуваха, те не се подготвяли никакви отбранителни позиции и в този момент, когато са изтиквани обратно, просто няма защо да се „ захванат “ . Освен това в чисто психически проект, военачалник Залужни и бойците му нищо не губят. Точно противоположното – каквото и да се случи от този миг нататък, те към този момент ще са спечелили. Ако контраатаките стартират да се развиват ненадейно сполучливо и прераснат в огромно нахлуване – всички ще стартират да хвалят Залужни какъв брой огромен пълководец и военачалник е. Ако пък си останат единствено с локално значение – украинците отново ще има с какво да се похвалят. Те ще са съумели най-малко да отхвърлен руснаците по-далеч от главните пътища свързващи Бахмут с външния свят и по този начин ще подобрят снабдяването му и, надлежно, ще облекчат защитата му.
Драматичният поврат на събитията в региона на Бахмут идва на на фона на някои гръмки и дори противоречащи си изявления на значими фигури на двете страни в общественото пространство. В четвъртък президентът Зеленски в изявление за Би Би Си съобщи, че ЗСУ към момента не са изцяло подготвени за контранастъпление, тъй като част от обещаното оръжие от Запада към момента не е пристигнало. Може и да е истина, а може и да е следващият опит да се заблуди съперника. При всички случаи в случай че фронтът край Бахмут ненадейно стартира да се разпада (както стана край Изюм предходната есен) украинците сигурно ще хвърлят още сили там, с цел да употребяват удобния миг.
В другия лагер към този момент, формалните управляващи се пробват да запазят успокоение, само че обстановката се усеща като „ възходяща тревога “. В петък, 12 май, представителят на съветското Министерство на защитата военачалник Конашенков заяви за украински офанзиви с над хиляда бойци и към 40 танка в региона Бахмут. Особено се набива на очи признанието му, че съветските войски са минали към защита на 95 километров сектор на фронта, т.е. в целия регион от двете страни на града. И второ, че в някой браншове „ са заети нови позиции с оглед по-изгодни условия “, т.е. . Баш вагнеровецът Пригожин, който от дълго време е в спор с формалното управление на съветската войска, обаче, смята че ситуацията е много по-напечено и че фронтът изобщо не е нормализиран. Той дори предложения министъра на защитата Шойгу да посети Бахмут и да се увери самичък. Другото интерсно в тази ситуация е че Пригожин към този момент втори месец постоянно предизвестява за тъкмо подобен вероятен сюжет при, който най-после ЧВК „ Вагнер “ ще се окаже хваната в клопката на обкръжението.
Какво и да приказваме в този момент, обаче, дълбочината на пробива на украинците ще зависи най-много от това до каква степен мощна и добре проведена ще бъде съпротивата, която те ще срещнат през идните дни. Към момента зачестяват фрагментите, които демонстрират по какъв начин съветски бойци изоставят позициите си и просто бягат, някои с камиони, а някои дори пешком. Случващото се е самобитна кулминационна точка на пораженчеството обхванало съветското народонаселение в последните месеци. Изглежда, че даже самият Путин и неговото обграждане много-много не имат вяра, че ще могат да измъкнат страната от блатото, в което сами са я вкарали, тъй като по водещите пропагандаторски телевизионни стратегии към този момент никой не дава обещание, че Киев ще бъде високомерен за три дни, а гласно се показват някакви очаквания от рода „ нека въпреки всичко успеем да запазим най-малко Мариупол “. Основният рефрен към този момент не е „ ще прегазим Европа “, а че против Русия води война целия Западен свят и най-много НАТО, а на една такава могъща мощ доста мъчно може да се противостои. По всичко проличава, че съветското общество постепенно и бавно към този момент го приготвят за неизбежното проваляне .
„ Кинжал “ и Storm Shadow
Няма по какъв начин да не подмина и появилите се през последните дни две значими вести с „ ракетен “ привкус. Първата е от края на предходната седмица, когато след известно закъснение, от Киев оповестиха за унищожаването на съветска свръхзвукова ракета „ Кинжал “. Доскоро това се считаше, че е допустимо единствено на доктрина, само че след идването на първите американски системи за противовъздушна защита „ Пейтриът “ към този момент очевидно е допустимо и на процедура.
Още по-голям е фактът, че регионът към столицата на Украйна е към този момент толкоз кондензиран с Противовъздушна отбрана системи, че се смята, че е предпазена съвсем на 100% против офанзиви от въздуха от всевъзможен вид. В това се убедиха на процедура и руснаците, които по случай 9 май се пробваха да „ зарадват “ Зеленски и сънародниците му, само че нито една от двайсетината ракети не доближи крайната си цел .
Когато през днешния ден четем подобен жанр вести не можем да не си спомним за последните три месеца на миналата година, когато руснаците изстрелваха от време на време до 100 ракети дневно против украинската енергийна инфраструктура надявайки се, че по този начин ще провокират брожения против Зеленски и ще го принудят към капитулация. Украйна, обаче, устоя, а кремълският тиранин изразходва съвсем целият си ресурс от крилати ракети до момента в който се опитваше да осъществя следващата си безумна концепция. Може би е прав носителят на Пулицър Томас Фридман, който във вторник написа в „ Ню Йорк Таймс “, че Владимир. А белким не е по този начин? Вместо да се цели в електроцентралите и в последна сметка да си докара публично статус на началник на терористична страна, той можеше да употребява ракетите извънредно икономично и в този момент, когато подготовката на украинското контранастъпление се намира във финалната си фаза, да насочи цялата им мощност към логистиката на ВСУ. В момента можеше да четем, гледаме и слушаме за десетки улучени украински мостове, тунели, жп гари, хранилища, горивни бази и така нататък Както знаете, обаче, нищо сходно не се случва, а ешелоните с съвременни западни оръжия се насочват необезпокоявани към фронтовата линия до момента в който съветските окупатори бягат стремително от позициите си.
Другата вест от тази категория би трябвало да бъде избрана като „ знакова “. Става въпрос за оповестената в четвъртък от английското МО доставка на ракети Storm Shadow за Украйна . Те се изстрелват от самолети, направляват се по компютърен път към авансово определена цел и имат обхват на деяние от най-малко 250 км. При това една „ Сянка на бурята “ (директен превод на български) си е в действителност страховита „ играчка “. Дълга е над пет метра, тежи повече от звук, а бойната й глава е натъпкана с към 450 кг експлозив. Неприятните вести за агресорите, обаче, не свършват дотук., „ сянката “ се устремява право надолу и лети ниско над земната повърхнина, с цел да бъде мъчно откриваема за радарите, а при достигането на задачата отново се издига нагоре с цел да я удари откъм най-незащитената й част. Изключително е подобаваща за унищожаването на солидни здания, както и огромни обекти като кораби и мостове , да вземем за пример. Предполагам, към този момент се досещате какви мрачни мисли спохождат Путин и обкръжението му, когато се сетят за вероятната орис на Черноморския флот и Кримския мост.
Както постоянно става в последно време, новината за попълването на арсенала на ЗСУ с следващото мощно оръжие провокира истерична вълна в съветското осведомително пространство, а в Москва тамошното Министерство на външните работи съобщи, че страната си „ резервира правото “ да „ предприеме всички ограничения по неутрализирането на заканите, които могат да зародят “ вследствие на потреблението на Storm Shadow от украинците. От Киев към този момент са дали обещание на британците само, че със „ сенките “ няма да обстрелват цели на територията на РФ в държавните й граници от 1991 година Впрочем, изцяло евентуално първите „ сенки “ към този момент да са достигнали задачите си. В петък следобяд в Луганск беще улучено съветско вместилище за гориво, както и цех употребен за военна база от окупаторите. Разпространените фрагменти демонстрират пожар в епични размери като се смята, че той е породен от „ ракета от незнаен вид “. Дали не ставаме очевидци на еволюционен поврат на хода на бойните дейности на всички фронтове?
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ