Защо Турция няма да изпрати 3.6 млн. сирийци в Европа
Заплахите на турския президент да " отвори портите " към Европа, с цел да преминат всички сирийци, приютени от фактически гостоприемната му (поне доскоро) страна, не са от през вчерашния ден. Името му на човек, който не насочва напразни предизвестия, се удостовери от три интервенции в Северна Сирия, за които Турция още заплаща цената, и от ескалацията, която стартира през последните дни и която също бе загатната от него, в случай че Русия и Сирия не одобряват изискванията му.
Вчера след съвещание на турските управляващи, управлявано от Ердоган, Анкара даде на бежанци и мигранти опция да влязат в Европа или най-малко това настояват турски медии и демонстрират фотоси на " Ройтерс ", съгласно които мигранти към този момент са влезнали в Европейски Съюз по море. Турското управление предизвести, че Европа ще изпита мощен бежански напън, в случай че не спомага на Турция в тежката рецесия в Идлиб, с която се оказа обвързвано " отварянето ".
Този път обаче заканата е мъчно изпълнима и аргументите са няколко.
Различни сирийци, разнообразни ползи
Турски малките екрани демонстрираха фрагменти с мигранти, вървящи към границите с България и Гърция. В множеството излъчвания те бяха показани с националностите им - иракчани, афганистанци, пакистанци и други. Голяма част не бяха сирийци.
По-късно се появи и информацията за сирийци, които провеждат превоза си към границата. Дали обаче всички биха тръгнали? Макар търсещите по-добър живот на Запад да са мнозина, картината в сирийските общности е по-сложна.
От 3.6 млн. сирийци, за които Турция непрекъснато припомня, че трябват пари, доста дребна част (по разнообразни оценки сред 100 хиляди и 130 хил.) са в лагери по южната граница на страната; друга част Анкара към този момент разгласи, че е върнала в територии под собствен надзор в Северна Сирия. Останалите (със сигурност над 3 млн.) са разпръснати по градовете в Турция.
Много от тях са стопански интегрирани. Макар Турция да внимава с обновяването на данните за икономическата интензивност на сирийците, данни от предходната година сочат, че стотици хиляди от тях работят (формално или в сивата икономика); стотици хиляди деца учат в турски учебни заведения, доста са родени в Турция и не познават друга страна. В разнообразни проучвания част от тях се дефинират като интегрирани. Данните от лятото на 2019 година гласят следното:
В очакване Сирия да премине (неизвестно кога) към възобновяване след войната мнозина са устроили живота си по този начин, че да се връщат в родината за празниците, предизвиквайки и гнева на локалните.
Повече за живота на бежанците в Турция до предходната година, когато се разраснаха антимигрантските настроения, четете тук.
Сирийската граница остава затворена
Турция спря всеобщия банкет на сирийци още преди няколко години, когато броят им набъбна до известния през днешния ден.
Вчера Анкара разгласи, че отваря границата, защото не може да удържа натиска на границата си. Източник на " Дневник " в Истанбул, осведомен с процесите и настройката на турските управляващи, обаче счита, че концепцията поначало не е била такава. С над 1.5 млн. (950 хиляди за последните месеци и други стотици хиляди, пристигнали от началото на офанзивата на режима в Идлиб през април) сходна стъпка може да аргументи безпорядък, даже единствено част от струпалите се в лагери - официални и спонтанни - край границата да изискат да влязат.
Засега и Турският червен кръст не оповестява границата да е била отваряна; а до момента в който това е правилно, на Анкара не ѝ се постанова да се оправя с нов поток мигранти.
Турция би изгубила коз
Анкара постоянно повтаря, че Европа не заплаща дължимото за грижите, които Турция поставя за сирийците, вместо да ги пуска на континента. Но в миг, когато връзките сред Анкара и Брюксел не престават да не са допустимо най-хубавите, опасността работи добре.
Без да е сигурна, че би могла да събере задоволително мигранти на границата си, без да е сигурна, че някой би ги пуснал (защото има и гранични постове на прилежащите страни), Турция няма необикновен тласък да изиграва коза си, в случай че изгодата от това за нея ще е съмнителна.
Сделката от 2016 година, с която страната получи заричане за милиарди евро за издръжката на сирийците (впрочем официално огромна част от тях не са регистрирани като бежанци в Турция) в подмяна на това да стопира мигрантския приток, би пропаднала, а Анкара би изгубила достъп до финансирането, без да завоюва нещо: даже да изрази взаимност с Турция, в този спор Европа, в случай че би трябвало да работи сама, би била безсилна.
Освен това Турция би нарушила нежния баланс, който ѝ разрешава да изпраща по един сириец за разселване за всеки върнат в страната (а това в действителност е записано в сделката). Тя би заплашила и процеса, при който, настояват някои политици в Европейски Съюз, страните от блока си затварят очите за мигранти, идващи по море на гръцките острови, които Анкара не приема назад. Сега, макар съмненията за това нарушаване, договорката продължава да работи.
Вчера след съвещание на турските управляващи, управлявано от Ердоган, Анкара даде на бежанци и мигранти опция да влязат в Европа или най-малко това настояват турски медии и демонстрират фотоси на " Ройтерс ", съгласно които мигранти към този момент са влезнали в Европейски Съюз по море. Турското управление предизвести, че Европа ще изпита мощен бежански напън, в случай че не спомага на Турция в тежката рецесия в Идлиб, с която се оказа обвързвано " отварянето ".
Този път обаче заканата е мъчно изпълнима и аргументите са няколко.
Различни сирийци, разнообразни ползи
Турски малките екрани демонстрираха фрагменти с мигранти, вървящи към границите с България и Гърция. В множеството излъчвания те бяха показани с националностите им - иракчани, афганистанци, пакистанци и други. Голяма част не бяха сирийци.
По-късно се появи и информацията за сирийци, които провеждат превоза си към границата. Дали обаче всички биха тръгнали? Макар търсещите по-добър живот на Запад да са мнозина, картината в сирийските общности е по-сложна.
От 3.6 млн. сирийци, за които Турция непрекъснато припомня, че трябват пари, доста дребна част (по разнообразни оценки сред 100 хиляди и 130 хил.) са в лагери по южната граница на страната; друга част Анкара към този момент разгласи, че е върнала в територии под собствен надзор в Северна Сирия. Останалите (със сигурност над 3 млн.) са разпръснати по градовете в Турция.
Много от тях са стопански интегрирани. Макар Турция да внимава с обновяването на данните за икономическата интензивност на сирийците, данни от предходната година сочат, че стотици хиляди от тях работят (формално или в сивата икономика); стотици хиляди деца учат в турски учебни заведения, доста са родени в Турция и не познават друга страна. В разнообразни проучвания част от тях се дефинират като интегрирани. Данните от лятото на 2019 година гласят следното:
В очакване Сирия да премине (неизвестно кога) към възобновяване след войната мнозина са устроили живота си по този начин, че да се връщат в родината за празниците, предизвиквайки и гнева на локалните.
Повече за живота на бежанците в Турция до предходната година, когато се разраснаха антимигрантските настроения, четете тук.
Сирийската граница остава затворена
Турция спря всеобщия банкет на сирийци още преди няколко години, когато броят им набъбна до известния през днешния ден.
Вчера Анкара разгласи, че отваря границата, защото не може да удържа натиска на границата си. Източник на " Дневник " в Истанбул, осведомен с процесите и настройката на турските управляващи, обаче счита, че концепцията поначало не е била такава. С над 1.5 млн. (950 хиляди за последните месеци и други стотици хиляди, пристигнали от началото на офанзивата на режима в Идлиб през април) сходна стъпка може да аргументи безпорядък, даже единствено част от струпалите се в лагери - официални и спонтанни - край границата да изискат да влязат.
Засега и Турският червен кръст не оповестява границата да е била отваряна; а до момента в който това е правилно, на Анкара не ѝ се постанова да се оправя с нов поток мигранти.
Турция би изгубила коз
Анкара постоянно повтаря, че Европа не заплаща дължимото за грижите, които Турция поставя за сирийците, вместо да ги пуска на континента. Но в миг, когато връзките сред Анкара и Брюксел не престават да не са допустимо най-хубавите, опасността работи добре.
Без да е сигурна, че би могла да събере задоволително мигранти на границата си, без да е сигурна, че някой би ги пуснал (защото има и гранични постове на прилежащите страни), Турция няма необикновен тласък да изиграва коза си, в случай че изгодата от това за нея ще е съмнителна.
Сделката от 2016 година, с която страната получи заричане за милиарди евро за издръжката на сирийците (впрочем официално огромна част от тях не са регистрирани като бежанци в Турция) в подмяна на това да стопира мигрантския приток, би пропаднала, а Анкара би изгубила достъп до финансирането, без да завоюва нещо: даже да изрази взаимност с Турция, в този спор Европа, в случай че би трябвало да работи сама, би била безсилна.
Освен това Турция би нарушила нежния баланс, който ѝ разрешава да изпраща по един сириец за разселване за всеки върнат в страната (а това в действителност е записано в сделката). Тя би заплашила и процеса, при който, настояват някои политици в Европейски Съюз, страните от блока си затварят очите за мигранти, идващи по море на гръцките острови, които Анкара не приема назад. Сега, макар съмненията за това нарушаване, договорката продължава да работи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ