Бърза писта за нови ВЕИ може да елиминира енергийна зависимост
Заплахите на Русия, че може да ограничи снабдяването с газ на Европа целяха да смирят Брюксел, само че реализираха тъкмо противоположния резултат. На 8 март Европейска комисия разгласи. Планът включва ограничения за диверсификация на доставчиците на природен газ, ускорение на внедряването на възобновими газове и понижаване на потреблението на природния газ в отоплението и в производството на електрическа енергия. А още до края на 2022 година Европейски Съюз може да понижи нуждата от съветски газ с две трети.
Наред с това обаче REPowerEU планува мощно ускорение на декарбонизирането на енергийните системи на страните от Европейски Съюз посредством повече слънчеви панели, термопомпи и енергоспестявания, зелен водород и биометан.
Евродепутатът Радан Кънев (ЕНП) също счита, че главен приоритет би трябвало да е развиването на енергийна успеваемост и ВЕИ, само че като краткотрайно решение за понижаване на зависимостта от Русия може да се възобнови производството на ток от въглища, които са локален запас за Европейски Съюз. Той също по този начин упорства и за предефиниране на тълкуването на термина " резистентност " в границите на Зелената договорка и енергийна политика на Европейски Съюз. " Устойчиво е всяко решение, което води до нашата енергийна самостоятелност и способността ни да изолираме стопански Кремъл. Като устойчиви би трябвало да се преглеждат всички софтуерни други възможности на вноса от Русия- газ, въглища, нуклеарна енергетика ", счита той.
Нужда от промени
За да се случат бързо промените обаче, изключително в България, има незабавната потребност от смяна в законодателството. Според Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (АПСТЕ) премахването на бариерите пред създаване на нови ВЕИ е освен метод за привличане на вложения в бранша, само че и първокачествен въпрос за националната сигурност. Според асоциацията приемането на омекотен режим за реализация на произвеждане и предпазване на нови планове за чиста сила страната може да осъществя вложения в 500 мВт нови ВЕИ мощности още през 2022 година и над 2000 мВт през 2023-а. Което внезапно ще увели енергийната самостоятелност на България.
Реклама
За да е допустимо постигането на тези цели, от АПСТЕ оферират три основни ограничения. Първата от тях е приемането на предпочитан статут за вложенията във възобновими енергийни източници и третирането им като планове от национално значение. Втората е опростяването на административния режим за нови планове за произвеждане на електрическа енергия от ВЕИ. Според асоциацията съществуващите процедурите за издаване на разрешителни са прекомерно дълги, излишно комплицирани и попречват ускореното внедряване на слънчева и вятърна сила в енергийния микс на България.
Като последна точка от АПСТЕ дефинират основаването на тласъци за привличане на вложения в произвеждане на технологии, съставни елементи и интегрирани решения за слънчевата и вятърната промишленост, както и за производството на системи за предпазване на сила в България.
Предложение за опростяване на административните режими направи и ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Според него разрешителният режим при построяването на ВЕИ би трябвало да се размени с осведомителен режим. Това би ускорило реализацията на такива планове с най-малко 3 месеца, като вложителите ще могат непосредствено да стартират дейностите без да чакат утвърждение от администрацията и ЕРП. Това ще разреши бързо включване на стотици мегавати лични източници на сила и ще понижи потребността от вносни запаси.
Бъдеще за офшорен вятър
На съвещанието на парламентарната енергийна комисия на 9 март ръководещите и опозицията се сплотиха, че е нужна поддръжка за основаване на законодателство за ускорение развиването на офшорния капацитет на страната, както и гарантирането на вложения посредством подписване на контракти за разлика при продажбата на създаваната електрическа енергия, които да подсигуряват доходи от плановете. Сега България няма регламенти за такива вложения, макар че в района има огромен интерес -.
Реклама
Според отчета на Центъра за проучване на демокрацията, който бе показан на съвещание на комисията в Народното събрание, България има капацитет за 116 гВт сила, от които едвам 26 гВт са реализуеми на този стадий. Мария Трифонова, гл. ас. от Катедра " Икономика и ръководство по браншове " към СУ, уточни 4 обособени зони, където е допустимо развиването на офшорен вятър. Това са районът на Шабла, който е наоколо до Румъния с капацитет от 3-4 гВт мощности и потенциал от 45-48% и междинни разноски 60-80 евро за мВтч. Други евентуални региони са край Варна, Обзор и Резово - наоколо до турската граница.
Важна причина за построяването на вятърни ферми по крайбрежието обаче е разрешаването на въпроса с околната среда. По българското Черноморие минава основния миграционен път Виа Понтика, който включва морски и въздушни миграции на разнородни биологични типове. А през 2017 година България бе наказана от Европейския съд за несъблюдение на задължението да отбрани " Натура 2000 " в региона на Калиакра. Зам.-министър ръководителят и министър по околната среда и водите, Борислав Сандов съобщи, че офшорният капацитет е бил съзнателно потискан поради биоразнообразието на региона. Той даде обещание интензивно и предпочитано подпомагане от страна на екоминистерството в идентифициране на безвредни зони за развиване на офшорния вятър.
Междувременно от Българската вятърна енергийна асоциация приканиха за ясна държавна политика, която да се концентрира върху устойчиви геополитически, стопански и бизнес модели. При имплементирането на незабавни законодателни и нормативни промени те чакат да се получи ускорено развиване, създаване и консолидиране на вятърни и слънчеви централи в електроенергийната система на България.
" Оставаме градивен сътрудник на виновните институции в работата по създаване на нужните политики и тактики, които да създадат вероятен прехода към чиста и самостоятелна енергетика като важен детайл за националната сигурност ", споделят още от организацията.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Икономика 1 Енергетика 2 Свят 3 Икономика 1 Свят 2 Интервю 3 Енергетика Реклама Зелената договорка на Европейски Съюз - всичко, което би трябвало да знаете
Какви са европейските зелени политики и регулации, кой е обиден, какви схеми за финансиране има и какви са периодите за реализиране на задачите
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Политика
Наред с това обаче REPowerEU планува мощно ускорение на декарбонизирането на енергийните системи на страните от Европейски Съюз посредством повече слънчеви панели, термопомпи и енергоспестявания, зелен водород и биометан.
Евродепутатът Радан Кънев (ЕНП) също счита, че главен приоритет би трябвало да е развиването на енергийна успеваемост и ВЕИ, само че като краткотрайно решение за понижаване на зависимостта от Русия може да се възобнови производството на ток от въглища, които са локален запас за Европейски Съюз. Той също по този начин упорства и за предефиниране на тълкуването на термина " резистентност " в границите на Зелената договорка и енергийна политика на Европейски Съюз. " Устойчиво е всяко решение, което води до нашата енергийна самостоятелност и способността ни да изолираме стопански Кремъл. Като устойчиви би трябвало да се преглеждат всички софтуерни други възможности на вноса от Русия- газ, въглища, нуклеарна енергетика ", счита той.
Нужда от промени
За да се случат бързо промените обаче, изключително в България, има незабавната потребност от смяна в законодателството. Според Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (АПСТЕ) премахването на бариерите пред създаване на нови ВЕИ е освен метод за привличане на вложения в бранша, само че и първокачествен въпрос за националната сигурност. Според асоциацията приемането на омекотен режим за реализация на произвеждане и предпазване на нови планове за чиста сила страната може да осъществя вложения в 500 мВт нови ВЕИ мощности още през 2022 година и над 2000 мВт през 2023-а. Което внезапно ще увели енергийната самостоятелност на България.
Реклама
За да е допустимо постигането на тези цели, от АПСТЕ оферират три основни ограничения. Първата от тях е приемането на предпочитан статут за вложенията във възобновими енергийни източници и третирането им като планове от национално значение. Втората е опростяването на административния режим за нови планове за произвеждане на електрическа енергия от ВЕИ. Според асоциацията съществуващите процедурите за издаване на разрешителни са прекомерно дълги, излишно комплицирани и попречват ускореното внедряване на слънчева и вятърна сила в енергийния микс на България.
Като последна точка от АПСТЕ дефинират основаването на тласъци за привличане на вложения в произвеждане на технологии, съставни елементи и интегрирани решения за слънчевата и вятърната промишленост, както и за производството на системи за предпазване на сила в България.
Предложение за опростяване на административните режими направи и ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Според него разрешителният режим при построяването на ВЕИ би трябвало да се размени с осведомителен режим. Това би ускорило реализацията на такива планове с най-малко 3 месеца, като вложителите ще могат непосредствено да стартират дейностите без да чакат утвърждение от администрацията и ЕРП. Това ще разреши бързо включване на стотици мегавати лични източници на сила и ще понижи потребността от вносни запаси.
Бъдеще за офшорен вятър
На съвещанието на парламентарната енергийна комисия на 9 март ръководещите и опозицията се сплотиха, че е нужна поддръжка за основаване на законодателство за ускорение развиването на офшорния капацитет на страната, както и гарантирането на вложения посредством подписване на контракти за разлика при продажбата на създаваната електрическа енергия, които да подсигуряват доходи от плановете. Сега България няма регламенти за такива вложения, макар че в района има огромен интерес -.
Реклама
Според отчета на Центъра за проучване на демокрацията, който бе показан на съвещание на комисията в Народното събрание, България има капацитет за 116 гВт сила, от които едвам 26 гВт са реализуеми на този стадий. Мария Трифонова, гл. ас. от Катедра " Икономика и ръководство по браншове " към СУ, уточни 4 обособени зони, където е допустимо развиването на офшорен вятър. Това са районът на Шабла, който е наоколо до Румъния с капацитет от 3-4 гВт мощности и потенциал от 45-48% и междинни разноски 60-80 евро за мВтч. Други евентуални региони са край Варна, Обзор и Резово - наоколо до турската граница.
Важна причина за построяването на вятърни ферми по крайбрежието обаче е разрешаването на въпроса с околната среда. По българското Черноморие минава основния миграционен път Виа Понтика, който включва морски и въздушни миграции на разнородни биологични типове. А през 2017 година България бе наказана от Европейския съд за несъблюдение на задължението да отбрани " Натура 2000 " в региона на Калиакра. Зам.-министър ръководителят и министър по околната среда и водите, Борислав Сандов съобщи, че офшорният капацитет е бил съзнателно потискан поради биоразнообразието на региона. Той даде обещание интензивно и предпочитано подпомагане от страна на екоминистерството в идентифициране на безвредни зони за развиване на офшорния вятър.
Междувременно от Българската вятърна енергийна асоциация приканиха за ясна държавна политика, която да се концентрира върху устойчиви геополитически, стопански и бизнес модели. При имплементирането на незабавни законодателни и нормативни промени те чакат да се получи ускорено развиване, създаване и консолидиране на вятърни и слънчеви централи в електроенергийната система на България.
" Оставаме градивен сътрудник на виновните институции в работата по създаване на нужните политики и тактики, които да създадат вероятен прехода към чиста и самостоятелна енергетика като важен детайл за националната сигурност ", споделят още от организацията.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Икономика 1 Енергетика 2 Свят 3 Икономика 1 Свят 2 Интервю 3 Енергетика Реклама Зелената договорка на Европейски Съюз - всичко, което би трябвало да знаете
Какви са европейските зелени политики и регулации, кой е обиден, какви схеми за финансиране има и какви са периодите за реализиране на задачите
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Политика
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ