Държавите от Персийския залив планират нови тръбопроводи, избягващи Ормузкия проток
Заплахата от нескончаем и безграничен надзор на Иран върху Ормузкия пролив кара страните от Персийския залив да мислят за скъпоструващи проекти за създаване на тръбопроводи, които да заобикалят този стратегически стеснен воден път, с цел да могат да продължат да изнасят нефт и газ.
По думите на публични представители и ръководители в промишлеността, новите тръбопроводи може да се окажат единственият метод да се понижи дълготрайната накърнимост на страните от района към спирания в протока – макар че сходни планове са скъпи, политически комплицирани и изискват години за реализация, написа Financial Times.
Настоящият спор акцентира стратегическата стойност на 1200-километровия саудитски водопровод Изток – Запад. Построен през 80-те години на предишния век след опасения, че така наречен „ танкерна война “ сред Иран и Ирак може да затвори протока, през днешния ден той е основна артерия, доставяща 7 милиона барела нефт на ден до червеноморското пристанище „ Янбу “, като изцяло заобикаля Ормузкия пролив.
В ретроспекция тръбопроводът Изток – Запад наподобява като талантлив стратегически ход “, сподели почитан енергиен управител от района.
Амин Насер, основен изпълнителен шеф на държавния саудитски петролен колос Aramco, съобщи пред анализатори предишния месец, че този водопровод е „ главният маршрут, на който сега разчитаме “.
В момента кралството обмисля по какъв начин да изнася по-голяма част от своите 10.2 милиона барела на ден посредством тръбопроводи, вместо през води под контрола на Иран. Това включва оценка дали да бъде повишен потенциалът на тръбопровода Изток – Запад или да се изградят нови направления.
Предишни проекти за тръбопроводи в района неведнъж са били замразявани заради високите разноски и сложността на плановете. Но Майсун Кафaфи, старши консултант по стратегиите за Близкия изток към Atlantic Council, отбелязва, че настроенията в Залива към този момент се трансформират.
Усещам прекосяване от хипотетични сюжети към оперативна действителност “, сподели тя. „ Всички гледат една и съща карта и стигат до едни и същи заключения. “
Според нея, най-устойчивото решение не е един различен водопровод, а по-скоро „ мрежа – цяла система от коридори “, въпреки че това би било и най-трудно за осъществяване.
В по-дългосрочен проект новите тръбопроводи евентуално ще бъдат част от по-широки търговски направления, по които ще се движат и други артикули, с изключение на нефт и газ. Една от опциите е възраждането на подкрепян от Съединените щати упорит кулоар от Индия през Залива до Европа, прочут като IMEC, уточни представител от района. Част от този план обаче в началото включваше политически сензитивен водопровод до израелското пристанище Хайфа.
Йоси Абу, основен изпълнителен шеф на израелската компания NewMed Energy, съобщи, че е убеден в построяването на тръбопроводи към Средиземно море – без значение дали ще приключват в израелски или египетски пристанища.
Хората би трябвало да управляват личната си орис – дружно със своите сътрудници “, сподели той. „ Необходими са ни петролопроводи, железопътни връзки – в целия район, по суша – без да даваме на други опция да ни задушават посредством тесни места. “
Кристофър Буш, основен изпълнителен шеф на Cat Group – частната ливанска компания, взела участие в построяването на саудитския водопровод Изток – Запад – съобщи, че интерес към нови планове е имало още преди началото на войната.
Получихме запитвания за разнообразни тръбопроводи “, сподели той. „ Имам няколко разнообразни презентации на бюрото си. “
Но пречките остават големи, добави той. По негови оценки, през днешния ден построяването на аналог на тръбопровода Изток – Запад, който е минал през твърдите базалтови скали на планината Хиджаз по крайбрежието на Червено море, би коствало най-малко 5 милиарда $. По-сложни многодържавни направления от Ирак през Йордания, Сирия или Турция биха коствали сред 15 и 20 милиарда $.
Тези разновидности са обсъждани. Има даже инженерни изследвания за такива направления от Ирак. Съществува опция, която е обсъждана “, сподели той. „ Но рисковете за сигурността включват голям брой невзривени муниции в Ирак, както и продължаващото наличие на „ Ислямска страна “ или други въоръжени групировки. “
Тръбопроводите към пристанища в Оман също биха се сблъскали със съществени провокации – прекосяване през пустини и планини с твърди скали, предизвести Буш.
И пристанищата в Оман не са предпазени от закани за сигурността от страна на Иран. Дронови офанзиви против основното пристанище Салала през последните дни постановиха краткотрайното му затваряне.
Политическите провокации включват и въпроса кой ще ръководи тръбопроводите и ще управлява потоците. Създаването на мрежа от тръбопроводи би изисквало страните от Залива „ да се откажат от индивидуалистичните си политики и да работят взаимно “.
Винаги е било по-евтино и по-безопасно да се натовари транспортен съд и да отплава “, добави Буш.
В кратковременен проект най-реалистичните разновидности може да бъдат разширение на тръбопровода Изток – Запад, както и на съществуващия маршрут на Абу Даби към Фуджейра. Това би нараснало потенциала без затрудненията на нова трансгранична инфраструктура.
Саудитска Арабия може също да развие спомагателни износни терминали по крайбрежието на Червено море, в това число в дълбоководното пристанище, което се построява за плана Neom.
Сигурен съм, че това се преглежда като опция “, сподели Буш. „ Много умни хора работят по този въпрос сега. Това е огромен проблем. “
Министерството на енергетиката на Саудитска Арабия не отговори на питане за коментар.
Един почитан енергиен управител съобщи, че Абу Даби „ постоянно е имал проект Б за втори водопровод към Фуджейра “, само че добави, че решения няма да бъдат взети, до момента в който не стане ясно дълготрайното състояние на Ормузкия пролив. Държавната петролна компания на Абу Даби Adnoc отхвърли коментар.
Обединеното кралство води договаряния сред 35 страни за основаване на коалиция за повторното отваряне на протока.
Кафaфи се съгласи, че на страните от Залива ще им е належащо време, с цел да оценят обстановката, само че акцентира, че към този момент осъзнават, че мащабът на актуалната енергийна рецесия изисква нов метод на мислене.
Разговорите към този момент са на доста по-напреднал стадий “, сподели тя. „ Не чакам обстановката да се върне към равнищата отпреди спора. “
По думите на публични представители и ръководители в промишлеността, новите тръбопроводи може да се окажат единственият метод да се понижи дълготрайната накърнимост на страните от района към спирания в протока – макар че сходни планове са скъпи, политически комплицирани и изискват години за реализация, написа Financial Times.
Настоящият спор акцентира стратегическата стойност на 1200-километровия саудитски водопровод Изток – Запад. Построен през 80-те години на предишния век след опасения, че така наречен „ танкерна война “ сред Иран и Ирак може да затвори протока, през днешния ден той е основна артерия, доставяща 7 милиона барела нефт на ден до червеноморското пристанище „ Янбу “, като изцяло заобикаля Ормузкия пролив.
В ретроспекция тръбопроводът Изток – Запад наподобява като талантлив стратегически ход “, сподели почитан енергиен управител от района.
Амин Насер, основен изпълнителен шеф на държавния саудитски петролен колос Aramco, съобщи пред анализатори предишния месец, че този водопровод е „ главният маршрут, на който сега разчитаме “.
В момента кралството обмисля по какъв начин да изнася по-голяма част от своите 10.2 милиона барела на ден посредством тръбопроводи, вместо през води под контрола на Иран. Това включва оценка дали да бъде повишен потенциалът на тръбопровода Изток – Запад или да се изградят нови направления.
Предишни проекти за тръбопроводи в района неведнъж са били замразявани заради високите разноски и сложността на плановете. Но Майсун Кафaфи, старши консултант по стратегиите за Близкия изток към Atlantic Council, отбелязва, че настроенията в Залива към този момент се трансформират.
Усещам прекосяване от хипотетични сюжети към оперативна действителност “, сподели тя. „ Всички гледат една и съща карта и стигат до едни и същи заключения. “
Според нея, най-устойчивото решение не е един различен водопровод, а по-скоро „ мрежа – цяла система от коридори “, въпреки че това би било и най-трудно за осъществяване.
В по-дългосрочен проект новите тръбопроводи евентуално ще бъдат част от по-широки търговски направления, по които ще се движат и други артикули, с изключение на нефт и газ. Една от опциите е възраждането на подкрепян от Съединените щати упорит кулоар от Индия през Залива до Европа, прочут като IMEC, уточни представител от района. Част от този план обаче в началото включваше политически сензитивен водопровод до израелското пристанище Хайфа.
Йоси Абу, основен изпълнителен шеф на израелската компания NewMed Energy, съобщи, че е убеден в построяването на тръбопроводи към Средиземно море – без значение дали ще приключват в израелски или египетски пристанища.
Хората би трябвало да управляват личната си орис – дружно със своите сътрудници “, сподели той. „ Необходими са ни петролопроводи, железопътни връзки – в целия район, по суша – без да даваме на други опция да ни задушават посредством тесни места. “
Кристофър Буш, основен изпълнителен шеф на Cat Group – частната ливанска компания, взела участие в построяването на саудитския водопровод Изток – Запад – съобщи, че интерес към нови планове е имало още преди началото на войната.
Получихме запитвания за разнообразни тръбопроводи “, сподели той. „ Имам няколко разнообразни презентации на бюрото си. “
Но пречките остават големи, добави той. По негови оценки, през днешния ден построяването на аналог на тръбопровода Изток – Запад, който е минал през твърдите базалтови скали на планината Хиджаз по крайбрежието на Червено море, би коствало най-малко 5 милиарда $. По-сложни многодържавни направления от Ирак през Йордания, Сирия или Турция биха коствали сред 15 и 20 милиарда $.
Тези разновидности са обсъждани. Има даже инженерни изследвания за такива направления от Ирак. Съществува опция, която е обсъждана “, сподели той. „ Но рисковете за сигурността включват голям брой невзривени муниции в Ирак, както и продължаващото наличие на „ Ислямска страна “ или други въоръжени групировки. “
Тръбопроводите към пристанища в Оман също биха се сблъскали със съществени провокации – прекосяване през пустини и планини с твърди скали, предизвести Буш.
И пристанищата в Оман не са предпазени от закани за сигурността от страна на Иран. Дронови офанзиви против основното пристанище Салала през последните дни постановиха краткотрайното му затваряне.
Политическите провокации включват и въпроса кой ще ръководи тръбопроводите и ще управлява потоците. Създаването на мрежа от тръбопроводи би изисквало страните от Залива „ да се откажат от индивидуалистичните си политики и да работят взаимно “.
Винаги е било по-евтино и по-безопасно да се натовари транспортен съд и да отплава “, добави Буш.
В кратковременен проект най-реалистичните разновидности може да бъдат разширение на тръбопровода Изток – Запад, както и на съществуващия маршрут на Абу Даби към Фуджейра. Това би нараснало потенциала без затрудненията на нова трансгранична инфраструктура.
Саудитска Арабия може също да развие спомагателни износни терминали по крайбрежието на Червено море, в това число в дълбоководното пристанище, което се построява за плана Neom.
Сигурен съм, че това се преглежда като опция “, сподели Буш. „ Много умни хора работят по този въпрос сега. Това е огромен проблем. “
Министерството на енергетиката на Саудитска Арабия не отговори на питане за коментар.
Един почитан енергиен управител съобщи, че Абу Даби „ постоянно е имал проект Б за втори водопровод към Фуджейра “, само че добави, че решения няма да бъдат взети, до момента в който не стане ясно дълготрайното състояние на Ормузкия пролив. Държавната петролна компания на Абу Даби Adnoc отхвърли коментар.
Обединеното кралство води договаряния сред 35 страни за основаване на коалиция за повторното отваряне на протока.
Кафaфи се съгласи, че на страните от Залива ще им е належащо време, с цел да оценят обстановката, само че акцентира, че към този момент осъзнават, че мащабът на актуалната енергийна рецесия изисква нов метод на мислене.
Разговорите към този момент са на доста по-напреднал стадий “, сподели тя. „ Не чакам обстановката да се върне към равнищата отпреди спора. “
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ