Напълнихме английските банки, сега бисерът Хонконг се снема от короната
Записки от диалози с Манол Манолов, капитан на транспортен съд „ Гео Милев “
На 22.06.1992 година свършва договорът сред БМФ и „ Корек “ за тригодишен таймчартър на транспортен съд „ Гео Милев “.
Седалището на чартьора е Хамбург, международно пристанище, където се събират линии от всички континенти, това е голямо предимство. Основна активност – търговия, превоз, ходатайство на трети страни. Акционерна компания с офиси в Рио де Жанейро, Канада, Йоханесбург, Джакарта. И в Хонконг, който е клон на централата в Хамбург. Офисът главно обслужва артикули от Далечния изток за Германия, от тук и връзките му с БМФ.
За ден употреба на кораба „ Корек “ дължи 5400 щатски $ на БМФ, плюс горивото, пристанищните такси и осведомителните материали. Не знаем какво чартьорът печели. Шеф на офиса в Хонконг е Стивън Рьопке, а сътрудниците, които сътрудничат при обезпечаването на товари от Китай, са Питър Ю, Едмънд Ченг, Дейвид Йънг, Стивън Цюй. Не са полуангличани, а чистокръвни китайци от Хонконг, каквито са съвсем 99 на 100 от популацията на града. Гонят облагата като гмурци за бисерни миди.
В момента самият Хонконг е на таймчартър. Съгласно общата китайско-английска декларация, на 01.07.1997 година държавното управление на КНР ще възвърне суверенитета си над Хонконг. Предвижда се половин век след тази дата социално-икономическата система, законите и методът на живот в някогашната британска колония да останат непроменени. Доста дълъг временен интервал. Очаква се Хонконг да резервира позициите си на международно пристанище, откакто, според конституцията на Китай, градът ще бъде разгласен за необикновен административен регион.
Обаче капиталовият капитал е като плашлива кошута – при най-малка заплаха бяга през девет банки в десетата. Големите компании към този момент са оповестили Хонконг за рискова „ капиталова поляна “, държат оборотни пари в локални банки, що се касае за настоящи заплащания, главният капитал тече на открито, основно към Сингапур. Наплашен от непредсказуемостта на системата, към момента наричана комунизъм, предприемачът не има вяра на думи от заявления, той се надява, че Китай ще се промени. Местните хора се плашат от сянката на северния исполин, в безсилието си се усещат ограбени, изиграни и предадени: Ние работихме дружно, постигнахме доста и откакто напълнихме британските банки, в този момент бисерът Хонконг се снема от короната.
До лятото на 1997 година има време, само че стопанската прелест в Азия в този момент се оглавява от Сингапур, следван от Тайван, а Хонконг не е в тройката. Години наред при източен вятър по крайбрежието на континентален Китай „ валеше дъжд “ от шоколади, часовници, електронни игри, касетофони. Падаха не от небето, а от хелиеви балони, прелетели Тайванския пролив. По този метод Тайпе се предлагаше като цивилизация на лукса. Тези два Китая – континенталният и островният, не престават да се гледат под вежди, а Хонконг е основният медиатор на търговията сред тях. Търговията постоянно е намирала метод да изпревари политиката.
Не съм си представял до момента такава старание и в същото време жестокост в отстояването на свое място в международната стопанска система и оцеляване в денонощната преса, наречена Хонконг. Според уговорка на контракта, в случай че корабът се отбие от курса на чартъра заради заболяване на моряк, времето са отчислява и наем не се заплаща. Китайските сътрудници на „ Корек “ са безпределно общителни, всички телекси от компанията – без изключение – стартират със „ Скъпи капитане “, следват архаични декорации като „ вашият прекрасен транспортен съд “. И всъщност малко по-надолу: „ Вие сте виновни за… с всички произлизащи последствия “.
Представителите на „ Корек “ не стискат шепата, ръсят долари където би трябвало, в отговор ги засипват с товари. После половината от предложенията отпадат, заместват част от неналичията с друго. Никога не се знае какво е готово, какво следва. Товарят безобразно, без значение дали си в Шанхай или друго китайско пристанище, а това постанова силови контрамерки. Ако изведнъж са появи фосфорна киселина, която не може да съседства с други товари в хамбарите, просто от крилото на мостика давам знак на моряците да затворят люковите закрития. Пробутват ни терпентин за палубен товар, експлозивен при 30 целзиеви градуса, а на кораба следва да пресече екватора. Тогава подвигам телефона и се обаждам в машинното поделение:
- Веднага изключи елзахранването на товарните кранове!
Прибирам се в кабинета си и се старая да угася гнева си. Първи дотичва Питър Ю с ненадейно увеличена цепка на очите:
- Какво вършиме, господин капитан? Вие не знаете каква е системата, ще ни изхвърлят!
Каква е системата? От лумпена нагоре в йерархията пораства самочувствието за велика нация. В Индонезия длъжностните лица се събуват боси и влизат при капитана като в джамия. Тук нахлуват със самочувствие и плашат с санкция от 50 000 щатски $ за несдадени сантини, да вземем за пример. Но против два картона цигари и една бира просто се изнизват толкоз величествено, както са пристигнали. В Сингапур стифадорът поема персонална отговорност за всичко, обвързвано с обработката на кораба. В континентален Китай сътрудниците му рефлекторно загатват капитана на врата или друга институция. Някой различен да мисли, оттова и култа към служебното великолепие. Може би такава милиардна маса не се поддава на обществена организация отвън самостоятелната воля на водача. Сега боготворят Дън Сяопин като последовател на концепциите на Мао, всичко е розово, малкия екран демонстрира формалния фалш, а по улиците тече сивота.
Според нашите сътрудници от Хонконг, чието мнение споделям, разликата сред Китайския Север и Юг е голяма. Северът – порт Ксинганг, е чистата и закостеняла командна стопанска система. Порт Вампоа – Югът, има банка, частна самодейност и цветя по тротоарите. Но е покрай Хонконг, пък и въздействието на Европа е по-осезаемо. В Ксинганг по виновност на водача застанахме с десен ръб вместо с ляв. Извинение ли, не – държа се надменно. Колкото по-стъпкани са от системата, толкоз по-нагли стават. Поразително ниската навигационна просвета води до изключителни компликации. При маневра за заставане в порт Шанхай вахтените на мостика са принудени да разчитат единствено на очите си. Пилотът идва с картата под мишница, разгъва и сгъва, не дава на никого да наднича през рамото му, а няколко часа наред плаваме по… суша. Поне това демонстрира недостоверната карта, с която разполагаме. Така като нищо можем да използваме за пристан Великата китайска стена. Секретността е спазена.
Хонконг е азиатското продължение на Гибралтар – Англия в апогея на колониалното си великолепие, и е по-европеизиран от Сингапур. Все още, само че надалеч не с всичко. Стоматологията да вземем за пример ме отчая. С всичките дипломи и оценки по стените, тв приемници и видеокасетофони по фоайетата, а вторият камериер поради една пломба загуби три зъба, два от които изцяло здрави. Не на смешка не разреших да се посещава ортодонт без последна нужда, с цел да резервира екипажът дъвкателната си дарба.
Появява се на кораба представител на интерклуба и предлага екскурзия за част от екипажа, само че той идва по команда. Няма я персоналната самодейност и мотивация. Не се получи. Навсякъде по света нашите моряци са общителни – в латиноамерикански, арабски и европейски пристанища. В Китай не върви, контактите екипаж – докери са съвсем нулеви и искрено студени. Не единствено поради езиковата преграда. Впрочем, нашите корабни сътрудници, които са чистокръвни китайци от Хонконг, със служебните лица в китайски пристанища поддържат връзка на британски, толкоз огромни са диалектните разлики. Името на кораба „ Гео Милев “, произнесено, в действителност изджафкано, от китаец, звучи почти като „ Джамияф “.
В Далечния изток към момента всичко е под лапата на японската стопанска система и технология, само че Китай скъса със застоя. Вече се експлоатира жп трасе от Жълто море до Алма Ата, желанията са да доближи до Ротердам. Старият Дън знае, че вековни институции и предубеждения не могат да се реформират и изкоренят с един протест на площад „ Тянанмън “. Отстъпва „ степ бай степ “, като дава икономическа независимост и се пази от политическа разпасаност. Вече е изживяна илюзията да се построи социализмът „ в едно прелестно утро “.
П.П. Имах инцидентна среща с капитан Манолов в Бургас. Минахме по „ Богориди “ и седнахме на скамейка в морската градина с взор към морето. Държах в ръце списание „ Паралели “, издание на Българска телеграфна агенция, което за първи път публикуваше последните фотоси на Ленин. Само на 53 години лицеизразът и изключително погледът му бяха на човек доста надалеч от мира сего. Разглеждахме ги дълго и безмълвно. Още до момента в който бяхме на борда на транспортен съд „ Гео Милев “, беше ми споделил с горчивината на народен представител от Великото национално заседание: „ Мислех, че сме се събрали да трасираме началото на пътя към европейско развиване и благоденствие, а то – такава балканска неприязън и надлайване. “ Животът повече не ни срещна.
Снимка: Морски вестник
Нейко ДАМЯНОВ
На 22.06.1992 година свършва договорът сред БМФ и „ Корек “ за тригодишен таймчартър на транспортен съд „ Гео Милев “.
Седалището на чартьора е Хамбург, международно пристанище, където се събират линии от всички континенти, това е голямо предимство. Основна активност – търговия, превоз, ходатайство на трети страни. Акционерна компания с офиси в Рио де Жанейро, Канада, Йоханесбург, Джакарта. И в Хонконг, който е клон на централата в Хамбург. Офисът главно обслужва артикули от Далечния изток за Германия, от тук и връзките му с БМФ.
За ден употреба на кораба „ Корек “ дължи 5400 щатски $ на БМФ, плюс горивото, пристанищните такси и осведомителните материали. Не знаем какво чартьорът печели. Шеф на офиса в Хонконг е Стивън Рьопке, а сътрудниците, които сътрудничат при обезпечаването на товари от Китай, са Питър Ю, Едмънд Ченг, Дейвид Йънг, Стивън Цюй. Не са полуангличани, а чистокръвни китайци от Хонконг, каквито са съвсем 99 на 100 от популацията на града. Гонят облагата като гмурци за бисерни миди.
В момента самият Хонконг е на таймчартър. Съгласно общата китайско-английска декларация, на 01.07.1997 година държавното управление на КНР ще възвърне суверенитета си над Хонконг. Предвижда се половин век след тази дата социално-икономическата система, законите и методът на живот в някогашната британска колония да останат непроменени. Доста дълъг временен интервал. Очаква се Хонконг да резервира позициите си на международно пристанище, откакто, според конституцията на Китай, градът ще бъде разгласен за необикновен административен регион.
Обаче капиталовият капитал е като плашлива кошута – при най-малка заплаха бяга през девет банки в десетата. Големите компании към този момент са оповестили Хонконг за рискова „ капиталова поляна “, държат оборотни пари в локални банки, що се касае за настоящи заплащания, главният капитал тече на открито, основно към Сингапур. Наплашен от непредсказуемостта на системата, към момента наричана комунизъм, предприемачът не има вяра на думи от заявления, той се надява, че Китай ще се промени. Местните хора се плашат от сянката на северния исполин, в безсилието си се усещат ограбени, изиграни и предадени: Ние работихме дружно, постигнахме доста и откакто напълнихме британските банки, в този момент бисерът Хонконг се снема от короната.
До лятото на 1997 година има време, само че стопанската прелест в Азия в този момент се оглавява от Сингапур, следван от Тайван, а Хонконг не е в тройката. Години наред при източен вятър по крайбрежието на континентален Китай „ валеше дъжд “ от шоколади, часовници, електронни игри, касетофони. Падаха не от небето, а от хелиеви балони, прелетели Тайванския пролив. По този метод Тайпе се предлагаше като цивилизация на лукса. Тези два Китая – континенталният и островният, не престават да се гледат под вежди, а Хонконг е основният медиатор на търговията сред тях. Търговията постоянно е намирала метод да изпревари политиката.
Не съм си представял до момента такава старание и в същото време жестокост в отстояването на свое място в международната стопанска система и оцеляване в денонощната преса, наречена Хонконг. Според уговорка на контракта, в случай че корабът се отбие от курса на чартъра заради заболяване на моряк, времето са отчислява и наем не се заплаща. Китайските сътрудници на „ Корек “ са безпределно общителни, всички телекси от компанията – без изключение – стартират със „ Скъпи капитане “, следват архаични декорации като „ вашият прекрасен транспортен съд “. И всъщност малко по-надолу: „ Вие сте виновни за… с всички произлизащи последствия “.
Представителите на „ Корек “ не стискат шепата, ръсят долари където би трябвало, в отговор ги засипват с товари. После половината от предложенията отпадат, заместват част от неналичията с друго. Никога не се знае какво е готово, какво следва. Товарят безобразно, без значение дали си в Шанхай или друго китайско пристанище, а това постанова силови контрамерки. Ако изведнъж са появи фосфорна киселина, която не може да съседства с други товари в хамбарите, просто от крилото на мостика давам знак на моряците да затворят люковите закрития. Пробутват ни терпентин за палубен товар, експлозивен при 30 целзиеви градуса, а на кораба следва да пресече екватора. Тогава подвигам телефона и се обаждам в машинното поделение:
- Веднага изключи елзахранването на товарните кранове!
Прибирам се в кабинета си и се старая да угася гнева си. Първи дотичва Питър Ю с ненадейно увеличена цепка на очите:
- Какво вършиме, господин капитан? Вие не знаете каква е системата, ще ни изхвърлят!
Каква е системата? От лумпена нагоре в йерархията пораства самочувствието за велика нация. В Индонезия длъжностните лица се събуват боси и влизат при капитана като в джамия. Тук нахлуват със самочувствие и плашат с санкция от 50 000 щатски $ за несдадени сантини, да вземем за пример. Но против два картона цигари и една бира просто се изнизват толкоз величествено, както са пристигнали. В Сингапур стифадорът поема персонална отговорност за всичко, обвързвано с обработката на кораба. В континентален Китай сътрудниците му рефлекторно загатват капитана на врата или друга институция. Някой различен да мисли, оттова и култа към служебното великолепие. Може би такава милиардна маса не се поддава на обществена организация отвън самостоятелната воля на водача. Сега боготворят Дън Сяопин като последовател на концепциите на Мао, всичко е розово, малкия екран демонстрира формалния фалш, а по улиците тече сивота.
Според нашите сътрудници от Хонконг, чието мнение споделям, разликата сред Китайския Север и Юг е голяма. Северът – порт Ксинганг, е чистата и закостеняла командна стопанска система. Порт Вампоа – Югът, има банка, частна самодейност и цветя по тротоарите. Но е покрай Хонконг, пък и въздействието на Европа е по-осезаемо. В Ксинганг по виновност на водача застанахме с десен ръб вместо с ляв. Извинение ли, не – държа се надменно. Колкото по-стъпкани са от системата, толкоз по-нагли стават. Поразително ниската навигационна просвета води до изключителни компликации. При маневра за заставане в порт Шанхай вахтените на мостика са принудени да разчитат единствено на очите си. Пилотът идва с картата под мишница, разгъва и сгъва, не дава на никого да наднича през рамото му, а няколко часа наред плаваме по… суша. Поне това демонстрира недостоверната карта, с която разполагаме. Така като нищо можем да използваме за пристан Великата китайска стена. Секретността е спазена.
Хонконг е азиатското продължение на Гибралтар – Англия в апогея на колониалното си великолепие, и е по-европеизиран от Сингапур. Все още, само че надалеч не с всичко. Стоматологията да вземем за пример ме отчая. С всичките дипломи и оценки по стените, тв приемници и видеокасетофони по фоайетата, а вторият камериер поради една пломба загуби три зъба, два от които изцяло здрави. Не на смешка не разреших да се посещава ортодонт без последна нужда, с цел да резервира екипажът дъвкателната си дарба.
Появява се на кораба представител на интерклуба и предлага екскурзия за част от екипажа, само че той идва по команда. Няма я персоналната самодейност и мотивация. Не се получи. Навсякъде по света нашите моряци са общителни – в латиноамерикански, арабски и европейски пристанища. В Китай не върви, контактите екипаж – докери са съвсем нулеви и искрено студени. Не единствено поради езиковата преграда. Впрочем, нашите корабни сътрудници, които са чистокръвни китайци от Хонконг, със служебните лица в китайски пристанища поддържат връзка на британски, толкоз огромни са диалектните разлики. Името на кораба „ Гео Милев “, произнесено, в действителност изджафкано, от китаец, звучи почти като „ Джамияф “.
В Далечния изток към момента всичко е под лапата на японската стопанска система и технология, само че Китай скъса със застоя. Вече се експлоатира жп трасе от Жълто море до Алма Ата, желанията са да доближи до Ротердам. Старият Дън знае, че вековни институции и предубеждения не могат да се реформират и изкоренят с един протест на площад „ Тянанмън “. Отстъпва „ степ бай степ “, като дава икономическа независимост и се пази от политическа разпасаност. Вече е изживяна илюзията да се построи социализмът „ в едно прелестно утро “.
П.П. Имах инцидентна среща с капитан Манолов в Бургас. Минахме по „ Богориди “ и седнахме на скамейка в морската градина с взор към морето. Държах в ръце списание „ Паралели “, издание на Българска телеграфна агенция, което за първи път публикуваше последните фотоси на Ленин. Само на 53 години лицеизразът и изключително погледът му бяха на човек доста надалеч от мира сего. Разглеждахме ги дълго и безмълвно. Още до момента в който бяхме на борда на транспортен съд „ Гео Милев “, беше ми споделил с горчивината на народен представител от Великото национално заседание: „ Мислех, че сме се събрали да трасираме началото на пътя към европейско развиване и благоденствие, а то – такава балканска неприязън и надлайване. “ Животът повече не ни срещна.
Снимка: Морски вестник
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ