Очертанията на войната: За минните полета и защо контраофанзивата върви трудно
Запасете се с пуканки
Руски екскурзиант бил изяден от акула в „ недружелюбното “ Червено Море, в което се плацикал до момента в който си прекарвал прелестно в Египет. Сама по себе си тази вест няма нищо общо с кървавия спор на североизток от нас, само че ни кара да се замислим по някои морално-социално-политически тематики. Например, какъв брой от тези солдати на Путин, които сега се бъхтят в Украйна, са в положение да си разрешат екскурзия до египетските земи и какъв брой от тях изобщо ще бъдат живи, когато войната свърши и почивките в чужбина още веднъж излязат на дневен ред? И в последна сметка не е ли мизерията, недоимъкът, непостижимите заеми, терзанията за бъдещето на фамилиите и обичаните им хора в стопански проект, и обилно обещаните от Путин 200 хиляди рубли на месец (ок. 2,200 Евро), които ги изпратиха в окопите, а не някакви си там нацисти и някакво си НАТО? Защото съгласно най-свежи данни на Росстат (Федералната работа за държавна статистика на РФ) до 15% от популацията на страната живее под формалния предел на бедността. И какво да се чака от войска, в която в фетиш са не премиите за смелост и подвизите в багра, а придобиването по „ оня метод “ на предмети от първа битова нужда като перални машини, микровълнови фурни и тв приемници?
Няма по-голямо мерило за положението на едно общество от положението на неговата войска. В нея, като в огледало, се отразяват и всичките му позитиви, и всичките му дефекти. Ако в обществото грабежите са всекидневие – то по този начин ще бъде и във въоръжените сили. В това на личен тил от дълго време се убедиха стотици хиляди украинци, а към този момент дори и някои руснаци. Сред тях са жителите на белгородското село Новая Таволжанка, където след отдръпването на антипутинските националисти преди дни се върнаха елементи на съветската войска. Дори и да е имало някаква наслада, то тя бързо бе сменена от отчаяние и боязън – „ освободителите “ нахълтвали в къщите, взимали какво им харесва, напивали се и на всички места оставяли нечистотии. Да му мисли губернаторът Гладков, до който към този момент стигнаха първите недоволства.
Другите вести дохвърчали от Русия през последните дни, било то от фронта или от дълбокия гръб, също носят симптоматично-диагностични оттенъци. Глупав военачалник строява бойците си и ги кара да го чакат два часа, с цел да им произнесе някаква си реч; преди него, обаче, идват ракети изстреляни от Хаймарсовете и към стотина „ денацификатори “ внезапно се снабдяват с втора дата в персоналните си картотеки. Пригожин и неговата ЧВК „ Вагнер “ отхвърлят да се подчинят на министерството на защитата на Руската федерация и сега се движат по всички страни в прифронтовата линия като някоя бунтовническа войска. Скоро може да ги разгласят и отвън закона и тогава ще станем очевидци на огромен Уестърн, пардон Иистърн, и най-много на огромен екшън. Над трийсет души в Глубинката на Русия умират в страдания откакто са консумирали сайдер, създаден с метилов алкохол, откраднат от Министерство на вътрешните работи склад и кръстен многозначително „ Мистер Сидер “. Високопоставен съветски служител на реда пък е задържан откакто се е оказало, че е получил рушвет в размер на към 1,6 благ. $ в биткойни. При това простакът бил освен лаком, само че и тъп, тъй като в персоналния си преносим компютър основал специфична директория, която посочил „ Моята пенсия “ и в която съхранил всички елементи по подкупа. На бляскав стопански конгрес в Санкт Петербург, пък, Герман Греф, финасист и някогашен министър, персонално се опитал да подкара най-новата Лада, само че тя нещо не запалила. Колко симптоматично, ще злорадстват някои от вас...
Президентът Зеленски, обаче, не е обвързван с нито едно от гореизброените събития. Той е обзет от много по-сериозни терзания, и най-много дали ще успее толкоз от дълго време плануваната контраатака. За момента при всяка своя обществена изява той не пропуща да спомене какъв брой е удовлетворен от хода на интервенцията, само че си проличава, че очевидно е много разтревожен и дори раздразнителен. В изявление за една от най-влиятелните международни малките екрани той показа и най-голямото си терзание – че може да настъпи смяна във властта в Съединени американски щати, а от там и фрапантно понижаване на американската военна помощ. И тогава за Украйна и нейните въоръжени сили могат да настъпят сложни времена.
Валяк модел „ ЗСУ “
Събитията на фронта. Започналата предишния четвъртък контраатака на ЗСУ (украинските въоръжени сили) тече към този момент цяла седмица и мисля, че това е задоволително време да създадем някои заключения. Една огромна настъпателна интервенция, на която, без подозрение, ставаме очевидци сега, сама по себе си е доста и сложно събитие и е доста мъчно да бъде охарактеризирана единствено накратко. Аз към този момент се пробвах да ѝ придам някакъв силует в предходния си разбор, само че защото тя е развой в развиване неизбежно ще се наложи да повторя някои от изводите си и през днешния ден.
Преди всичко – сполучливо ли се развива украинското контранастъпление или върви към неуспех? За да приказваме за неуспех на една атака би трябвало да са налице най-малко следните две условия – 1.) атакуващата страна да бъде отблъсната и да се върне на изходни позиции и 2.) офанзивата да спре, т.е. да настъпи някакво мъртвило.
В момента, обаче, не се случва нито едното, нито другото. Напротив, украинците постепенно, само че методично се пробиват път напред. Може би темпото на тяхното придвижване не е такова, каквото би се желало на някои, само че в последна сметка това е действителна война, а не някаква компютърна игра.
От казаното нагоре изцяло разумно се появява и идващият въпрос – а не може ли украинските сили да напредват по-бързо? Очевидно не. Когато се опитваме да разберем какво тъкмо се случва сега на фронта, постоянно би трябвало да отчитаме обстоятелството, че ЗСУ организират офанзивите си тъкмо там, където руснаците ги чакат, нещо като бруталния вид на „ аз знам, че ти знаеш, че аз знам “. Войските на Путин имаха шест и повече месеца да приготвят солидна отбранителна линия, която мнозина с право дефинират като най-голямата фортификация в Европа, строена след Втората Световна Война. Тя включва с изключение на окопи и противотанкови изкопи, многочислени минни полета, разнородни трудности (включително бодлива тел), и здания и къщи, превърнати в дребни замъци, подготвени за кръгова защита. Като прибавим към това и плоския терен, който разрешава наблюдаване даже с просто око на километри навсякъде, както и неналичието на предимство във въздуха, ще разберем какви компликации изпитват сега ръководените от Киев войски. В последна сметка, когато вие се движите по непозната околност, в планина, гора или дори в недобре осветлен квартал, доста внимавате къде стъпвате, нали? Защо тогава би трябвало да чакаме бойците на ЗСУ да се втурнат стремително в офанзива против вражеските цеви?
А откакто се придвижват напред толкоз внимателно, ще попитат някои от вас, дали украинците изобщо са си възвърнали някаква територия и с какво движение напредват? Разбира се. Към момента е публично доказана деокупацията на най-малко 7 села в Приазовието, някои от които са много огромни (например, с довоенно население от към 1,700 души).
Приблизителната повърхност, която досега ЗСУ е съумяла да от води война, е към 100 кв. км. Изчислено е, че приблизително дневно напредват до километър, а това никога не е малко.
Освен това украинците не престават настойчиво да „ дълбаят “ и в региона на Бахмут. В момента са открили надзор върху съвсем всички основни хълмове и многострадалният град се разкрива пред тях като на длан. Очевидно е, че въпрос на време е да си го върнат и да създадат кремълския деспот за смях пред очите на целия свят. Как ли тогава в московските тв студия ще се оправдават, по какъв начин ще обосновават унищожените ориси на десетки хиляди свои бойци дали живота си за нещо, което толкоз бързо им се изплъзнало назад?
Какво прави най-силно усещане досега в метода, по който украинците водят багра? Преди всичко – че сносно са били подготвени в базите на НАТО, където през последните месеци подготовка са минали до 25 хиляди бойци. При офанзива първо подлагат вражеските позиции на натоварен артилерийски обстрел, незабавно по-късно се сближават оптимално като се придвижват напред с бронетранспортьори, от които изкачат безусловно, когато доближат окопите на руснаците. Унищожават позициите на последните отблизо разстояние, а бронетранспортьорите им оказват помощ като непрестанно „ поливат “ съперника с дъжд от патрони. Танкове се употребяват рядко, към този момент се избират бронетранспортьорите като по-бързи и по-подвижни.
Другото, което се набива на очи, е че основното командване в Киев за момента употребява извънредно икономично силите си и като че ли се пробва да запази всеки войник, както и всяка машина и всеки снаряд, а може би и всеки патрон. Това се удостоверява и от обстоятелството, че към този момент в борбата са хвърлени едвам три от общо дванайсет готови на Запад (и чудесно екипирани) бригади. На фронта на настъплението се работи с огромен брой, само че малочислени ударни отряди от по 10-20 индивида.
Този метод, разбираемо, провокира много рецензии у значително западни аналитици и военни специалисти. Те също по този начин подчертаваха върху обстоятелството, че ЗСУ са разсредоточили силите си върху прекомерно необятен бранш (около 160 км), вместо да съберат всичките си бригади на едно място и да ударят с тях мощно като с пестник. Доколко, обаче, те са прави когато подлагат на критика тактиката определена от военачалник Залужни и офицерите му? Според мен те приказват по принцип, основавайки се на типичен военни теории на събитието, че армиите, в които са служили, постоянно са имали предимство във въздуха и са водили извънредно мобилни войни. На англичани, американци, французи и германци им се е налагало да нападат мощно укрепени позиции защитавани от минни полета за финален път през Втората Световна Война, а това е било много от дълго време. Генерал Залужни, обаче има да взема решение сходен проблем в този момент, и то при количествено и качествено предимство на руснаците в самолети и ударни хеликоптери. Затова той напредва деликатно, като катерач, който подсигурява всяка своя стъпка напред. Действията на подчинените му елементи могат да се нарекат разузнаване с пердах или дори нещо като опипване в търсене на слаби места в съветската защита. И когато такова едва място бъде „ напипано “, то там сигурно ще бъдат хвърлени доста повече сили.
Показателно е, че дейностите на ЗСУ провокират похвали (макар и през зъби) даже и у съветските топ разбирачи. Баш-вагнеровецът Пригожин, който е на път да се утвърди като видео блогър номер едно на планетата, сподели че украинските войски работят „ доста грамотно “, заобикалят фронталните офанзиви и постоянно се стремят „ да подрязват фланговете “. Подобни думи могат към този момент да се чуят и в ток-шоу политическите стратегии по основните съветски тв-програми, както и в мненията на много авторитетните военни репортери.
Що се отнася до рецензиите, че ЗСУ са разпилели силите си на необятен сектор, а не са ги събрали в ударен пестник, моето мнение е, че Залужни и щабът му постъпват вярно. Фронтовата линия в Украйна е доста дълга (почти хиляда километра) и в случай че се нападна с доста сили в един стеснен бранш, то може и да се реализира добър първичен триумф, само че сигурно скоро там ще бъдат трансферирани противникови сили от неангажираните сектори. Когато нападна на доста места по едно и също време, обаче, Залужни лишава руснаците точно от тази опция и безусловно приковава като с пирони силите им съвсем по цялата дължина на фронта. Неизползваните му запаси, пък, сигурно ще си кажат думата в най-критичния миг, когато бъде най-сетне бъде „ напипана “ някоя „ цепнатина “ във очевидно солидната към момента съветска защита.
Трябва да се регистрира и един по-малко видим, само че извънредно значителен факт – актуалната атака на ЗСУ не се води единствено по-т.нар. линия на прикосновение (т.е. фронтовата линия), а и в дълбочина. Украинците непрестанно нападат тилови бази на окупатора, както и щабове, като по този метод го лишават от навременно доставяне и нарушават ръководството на войските му.
Вече е нещо изцяло всекидневно да се появяват информации всеки ден я по какъв начин е бил улучен нефтопреработвателен цех в Краснодар, я по какъв начин е вдигнат във въздуха жп мост в Крим или пък административна постройка употребена за казарма в Мариупол или Луганск. Особено мъчителни се оказват прецизните удари по съветските щабове и командни пунктове. Само тази седмица ЗСУ записаха две попадения в „ десетката “.
Във вторник стана известно, че вследствие на пряк удар е бил премахнат генерал-майор Горячев, началник-щаб на 35 войска плюс незнаен брой офицери; в сряда, пък, в „ почетния лист “ влезе и Адам Делмханов, главнокомандващият на чеченските сили и дясна ръка на Кадиров (както и търсен военнопрестъпник като „ бащицата “ си). „ Братът “ на чеченския полусултан и антуражът му били внезапно посетени от точно ориентирана ракета Storm Shadow, макар, че се намирали на място отдалечено на към 300 км от зоната на бойните дейности. И до момента в който Горячев става сигурно единадесетият съветски военачалник, преселил се при праотците си от 24 февруари 2022 година насам, то над настоящия здравен стаус на белобрадия чеченски пехливанин към момента виси огромна въпросителна. А единствено преди седмица, същият този Делмханов бе декларирал, че Украйна ще рухне най-късно до Нова Година. В такива случаи човек се сеща за кармата и метафизичен поклаща глава.
След като обсъдихме в общи линии моментната тактичност и тактика на украинците, би било редно да се кажат и няколко думи за това по какъв начин ѝ противостоят руснаците. Както към този момент загатнах предишния път, измежду тях има много опитни бойци и постоянни в морално-волево отношение елементи. Това, в композиция със мощно укрепените позиции, ги прави извънредно противен конкурент и съществена бариера против по-бързо придвижване на силите на ЗСУ. Руснаците, също така, разполагат и с огромен брой оръдия, които въпреки и по-примитивни от западните системи, употребявани от украинците, ги превъзхождат в числено отношение. Освен това от началото на офанзивата на Киев доста се увеличи и съветската интензивност във въздуха. От високотехнологичните им оръжия вършат усещане две – дроновете-камикадзе „ Ланцет “ и средствата за радио-електронна битка. Ланцетите, които по този начин или другояче основават доста проблеми на украинците от много време насам, към този момент са с усъвършенствани летателни характерности и по-ефективна бойна глава. Техни „ обичани “ цели са бронираните и небронираните машини, както и оръдията. Средствата за радио-електронна битка, пък, са разнородни системи, най-вече конфигурирани в камиони, чието главно предопределение е да смущават радио връзките, както и оръжията, направлявани по безжичен път като дронове и високоточни ракети. Явно руснаците са основали много главоболия на ЗСУ в това отношение, тъй като в Киев сега отдават предпочитано значение на унищожаването точно на въпросните „ противоелектронни “ станции.
Ако има някой аспект на протичащото сега стълкновение, който да е тотално подценен и от медии, и от специалисти, това несъмнено е така наречен минна война, чийто мащаби сигурно ще ви удивят. Първо, според някои източници, сега на пътя на ЗСУ в Приазовието руснаците са закопали до един милион мини, което на процедура значи най-малко две неща – че тотално изпразнили всички свои хранилища запълвани още от руските времена, и че безусловно всяка педя земя на югоизток от Днепър не е подобаваща за вървене, стъпване и прекосяване.
Минните полета са толкоз начесто, че при отстъплението си от някои свои позиции в предходните дни руснаците сами са се взривявали на тях. Украинците към този момент си патиха от съветските мини освен тъй като попадат върху тях, само че и тъй като мощно лимитират придвижването им по открита околност и по този начин стават лесни цели за противниковия огън. При това руснаците към този момент не разчитат единствено на така наречен пасивно миниране (т.е. авансово закопани мини), само че прибягват и до отдалечено миниране.
Последното се прави в хода на багра, като в зоната на деяние на ЗСУ специфични системи за залпов огън, почтено наречени „ Земеделие “, изстрелват снаряди сходни на пакетчета „ Ментос “. Те, обаче, не съдържат бонбони, а смъртоносни мини, които се разпръсват върху огромна повърхност. ЗСУ, обаче, се оказаха много готови за сходен процес, и на собствен ред извадиха своите високотехнологични „ играчки “. Те включват западни танкове, които вместо куполи с оръдия имат нещо като разораващи плугове детониращи закопаните мини, също по този начин и специфични разминиращи системи, които провокират всеобщо взривяване на минните полета от разстояние.
Подобно на съветските си съперници, украинците също ползват отдалечено миниране, само че техните „ Ментоси “ се начричат RAAM и се изстрелват от гаубици и са не по-малко смъртоносни от „ Земеделието “. А може би дори повече. Надявам се, от казаното дотук разбирате за какво в този момент е толкоз мъчно да се извършат дълбоки пробиви, в която и да е посока на бойното поле.
Вече дискутирахме евентуалните загуби на двете страни и някои аспекти на отразяването им. Също по този начин загатнах за рецензиите към украинското командване да наложи цялостно осведомително затъмнение върху протичащото се на фронта. Още тогава руснаците използваха осведомителния вакум и не пропуснаха да го запълнят с разнообразна промосковска агитация. От Киев бързо осъзнаха грешката си и от началото на тази седмица към този момент има много фрагменти и репортажи от тяхната страна на фронта.
Що се отнася до съответните загуби, тях, както може да се допусна, никой няма да ги оповести преди края на спора. Въпреки това, тук-таме се промъкват обособени „ парченца “ информация, които малко по малко доизграждат огромната картина. Западен публицист, да вземем за пример, оповести, че през един от първите дни на настъплението единствено украинската 47-ма Бригада е дала „ няколко десетки убити “ (което значи и най-малко два пъти повече ранени и контузени). При срещата си с най-изявените военни репортери по-рано тази седмица, Путин волно или несъзнателно се изпусна и сподели, че през първите няколко дни на настъплението на ЗСУ съветската войска е изгубила 56 танка, което, в случай че би трябвало да бъда почтен, е много доста за някой, който се намира в защита. При украинците настойчиво се приказва, че досега са изгубили окончателно 3 танка „ Леопард “ и 16 американски верижни бронетранспортьора „ Бредли “, както евентуално и няколко десетки единици друга техника, нуждаеща се от ремонт. Самите украинци настояват, че в региона на Приазовието загубите са 5,3:1 в тяхна изгода, а в региона на Бахмут съотношението дори е още по-добро – 8,73:1. Може и по този начин да е, въпреки, че персонално нам мен ми се коства, че пропорциите не са чак толкоз огромни.
Ако не се абстрахираме от обсесията на числата, има заплаха да пропуснем един доста значим факт – танковете и другите бронирани машини са на първо място авансово жертван на заличаване разходен материал. Важното е преди този момент да са нанесли задоволително вреди на противниковите войски и оптимално да са помогнали на своите. Освен това, колкото по-надеждно са проектирани и изпълнени, толкоз по-големи шансове има хората вътре в тях да оцелеят. И точно на това ставаме очевидци в този момент в Украйна – по какъв начин западна машина избухва в пламъци, само че пехотинците изскачат и не престават да се борят. Или пък по какъв начин танкистите се избавят, а след време още веднъж се връщат в багра с нов танк. С други думи, става въпрос за цяла философия при проектирането на военна техника, при която съхраняването на човешкия живот е подложен преди всичко. Именно това прави воините на ЗСУ толкоз удовлетворени от опцията да употребяват западни машини. Някои от тях искрено обявиха, че отдавана щели да са мъртви, в случай че бяха траяли да оперират със остарялата руска техника.
Западната техника има и друго, също постоянно пропускано преимущество – тя е съпроводена с съвършена логистика. Повредените бронетранспортьори „ Бредли “ към този момент се изтеглят в специфична база за ремонт в Украйна, до момента в който излезлите от строя танкове „ Леопард “ се изпращат при експерти в Полша. Загубите на ЗСУ също се попълнят навреме – Съединени американски щати към този момент обявиха, че ще изпратят по най-бързия метод 15 „ Брадли “, а от тандема Дания-Нидерландия се чакат 14 нови „ Леопарда “. Руснаците могат единствено да мечтаят за толкоз добре функциониращи логистични вериги.
Как ще се развие украинската атака от тук насетне? Един от Youtube “експертите ”, който явно записва „ анализите “ си в мазето на баба си и който още предходната година предвижда, че война ще завърши „ през септември 2022 година “ с тотално проваляне на Украйна, оприличи протичащото се като „ новата Курска дъга “. Демек украинците ще напреднат малко и след няколко километра всичко за тях ще завърши, освен това с тежки загуби. Господин „ специалистът “, обаче, пропуща един доста „ мъничък “, само че извънредно значителен подробност – на по-малко от 100 км зад тила на руснаците се намира Азовско Море, до момента в който при същинската Курска дъга най-близкото море в тила на Червената Армия е било чак при Чукотка и Владивосток. В актуалното стълкновение морето ще играе ролята на наковалня, върху която ще се стоварват ударите на украинския „ чук “. Фронтът, сходно на гигантска преса, последователно ще се стоварва върху руснаците начело, а откъм гърба ще бъде морето и този факт няма по какъв начин да бъде изменен. Ако преди началото на офанзивата дистанцията сред ЗСУ и северния азовски бряг бе към 100 км, то към този момент е към 95, а на някои места и по-малко. Скоро то ще бъде 92, по-късно 90, след това още по-малко и така нататък Никой не знае какъв брой време ще продължи сражението, само че самоуверено може да се твърди, че изходът му е явен – рано или късно ЗСУ ще доближат морския бряг, а това ще докара и до физическа изолираност на Крим. От изключителна значимост за прогнозирането на хода на офанзивата е фактът, че контраатаките на руснаците не водят до триумф, т.е. те не са в положение да възстановят изгубените си позиции. Украинците може и да напредват постепенно, само че те са бавнодвижещ се валяк, а не автомобил. Ако сте на тяхна страна в тази война – въоръжете се самообладание. Ако пък гледате на протичащото като на някакво зрелище, запасете се с пуканки. Най-драматичната част занапред следва.
Руски екскурзиант бил изяден от акула в „ недружелюбното “ Червено Море, в което се плацикал до момента в който си прекарвал прелестно в Египет. Сама по себе си тази вест няма нищо общо с кървавия спор на североизток от нас, само че ни кара да се замислим по някои морално-социално-политически тематики. Например, какъв брой от тези солдати на Путин, които сега се бъхтят в Украйна, са в положение да си разрешат екскурзия до египетските земи и какъв брой от тях изобщо ще бъдат живи, когато войната свърши и почивките в чужбина още веднъж излязат на дневен ред? И в последна сметка не е ли мизерията, недоимъкът, непостижимите заеми, терзанията за бъдещето на фамилиите и обичаните им хора в стопански проект, и обилно обещаните от Путин 200 хиляди рубли на месец (ок. 2,200 Евро), които ги изпратиха в окопите, а не някакви си там нацисти и някакво си НАТО? Защото съгласно най-свежи данни на Росстат (Федералната работа за държавна статистика на РФ) до 15% от популацията на страната живее под формалния предел на бедността. И какво да се чака от войска, в която в фетиш са не премиите за смелост и подвизите в багра, а придобиването по „ оня метод “ на предмети от първа битова нужда като перални машини, микровълнови фурни и тв приемници?
Няма по-голямо мерило за положението на едно общество от положението на неговата войска. В нея, като в огледало, се отразяват и всичките му позитиви, и всичките му дефекти. Ако в обществото грабежите са всекидневие – то по този начин ще бъде и във въоръжените сили. В това на личен тил от дълго време се убедиха стотици хиляди украинци, а към този момент дори и някои руснаци. Сред тях са жителите на белгородското село Новая Таволжанка, където след отдръпването на антипутинските националисти преди дни се върнаха елементи на съветската войска. Дори и да е имало някаква наслада, то тя бързо бе сменена от отчаяние и боязън – „ освободителите “ нахълтвали в къщите, взимали какво им харесва, напивали се и на всички места оставяли нечистотии. Да му мисли губернаторът Гладков, до който към този момент стигнаха първите недоволства.
Другите вести дохвърчали от Русия през последните дни, било то от фронта или от дълбокия гръб, също носят симптоматично-диагностични оттенъци. Глупав военачалник строява бойците си и ги кара да го чакат два часа, с цел да им произнесе някаква си реч; преди него, обаче, идват ракети изстреляни от Хаймарсовете и към стотина „ денацификатори “ внезапно се снабдяват с втора дата в персоналните си картотеки. Пригожин и неговата ЧВК „ Вагнер “ отхвърлят да се подчинят на министерството на защитата на Руската федерация и сега се движат по всички страни в прифронтовата линия като някоя бунтовническа войска. Скоро може да ги разгласят и отвън закона и тогава ще станем очевидци на огромен Уестърн, пардон Иистърн, и най-много на огромен екшън. Над трийсет души в Глубинката на Русия умират в страдания откакто са консумирали сайдер, създаден с метилов алкохол, откраднат от Министерство на вътрешните работи склад и кръстен многозначително „ Мистер Сидер “. Високопоставен съветски служител на реда пък е задържан откакто се е оказало, че е получил рушвет в размер на към 1,6 благ. $ в биткойни. При това простакът бил освен лаком, само че и тъп, тъй като в персоналния си преносим компютър основал специфична директория, която посочил „ Моята пенсия “ и в която съхранил всички елементи по подкупа. На бляскав стопански конгрес в Санкт Петербург, пък, Герман Греф, финасист и някогашен министър, персонално се опитал да подкара най-новата Лада, само че тя нещо не запалила. Колко симптоматично, ще злорадстват някои от вас...
Президентът Зеленски, обаче, не е обвързван с нито едно от гореизброените събития. Той е обзет от много по-сериозни терзания, и най-много дали ще успее толкоз от дълго време плануваната контраатака. За момента при всяка своя обществена изява той не пропуща да спомене какъв брой е удовлетворен от хода на интервенцията, само че си проличава, че очевидно е много разтревожен и дори раздразнителен. В изявление за една от най-влиятелните международни малките екрани той показа и най-голямото си терзание – че може да настъпи смяна във властта в Съединени американски щати, а от там и фрапантно понижаване на американската военна помощ. И тогава за Украйна и нейните въоръжени сили могат да настъпят сложни времена.
Валяк модел „ ЗСУ “
Събитията на фронта. Започналата предишния четвъртък контраатака на ЗСУ (украинските въоръжени сили) тече към този момент цяла седмица и мисля, че това е задоволително време да създадем някои заключения. Една огромна настъпателна интервенция, на която, без подозрение, ставаме очевидци сега, сама по себе си е доста и сложно събитие и е доста мъчно да бъде охарактеризирана единствено накратко. Аз към този момент се пробвах да ѝ придам някакъв силует в предходния си разбор, само че защото тя е развой в развиване неизбежно ще се наложи да повторя някои от изводите си и през днешния ден.
Преди всичко – сполучливо ли се развива украинското контранастъпление или върви към неуспех? За да приказваме за неуспех на една атака би трябвало да са налице най-малко следните две условия – 1.) атакуващата страна да бъде отблъсната и да се върне на изходни позиции и 2.) офанзивата да спре, т.е. да настъпи някакво мъртвило.
В момента, обаче, не се случва нито едното, нито другото. Напротив, украинците постепенно, само че методично се пробиват път напред. Може би темпото на тяхното придвижване не е такова, каквото би се желало на някои, само че в последна сметка това е действителна война, а не някаква компютърна игра.
От казаното нагоре изцяло разумно се появява и идващият въпрос – а не може ли украинските сили да напредват по-бързо? Очевидно не. Когато се опитваме да разберем какво тъкмо се случва сега на фронта, постоянно би трябвало да отчитаме обстоятелството, че ЗСУ организират офанзивите си тъкмо там, където руснаците ги чакат, нещо като бруталния вид на „ аз знам, че ти знаеш, че аз знам “. Войските на Путин имаха шест и повече месеца да приготвят солидна отбранителна линия, която мнозина с право дефинират като най-голямата фортификация в Европа, строена след Втората Световна Война. Тя включва с изключение на окопи и противотанкови изкопи, многочислени минни полета, разнородни трудности (включително бодлива тел), и здания и къщи, превърнати в дребни замъци, подготвени за кръгова защита. Като прибавим към това и плоския терен, който разрешава наблюдаване даже с просто око на километри навсякъде, както и неналичието на предимство във въздуха, ще разберем какви компликации изпитват сега ръководените от Киев войски. В последна сметка, когато вие се движите по непозната околност, в планина, гора или дори в недобре осветлен квартал, доста внимавате къде стъпвате, нали? Защо тогава би трябвало да чакаме бойците на ЗСУ да се втурнат стремително в офанзива против вражеските цеви?
А откакто се придвижват напред толкоз внимателно, ще попитат някои от вас, дали украинците изобщо са си възвърнали някаква територия и с какво движение напредват? Разбира се. Към момента е публично доказана деокупацията на най-малко 7 села в Приазовието, някои от които са много огромни (например, с довоенно население от към 1,700 души).
Приблизителната повърхност, която досега ЗСУ е съумяла да от води война, е към 100 кв. км. Изчислено е, че приблизително дневно напредват до километър, а това никога не е малко.
Освен това украинците не престават настойчиво да „ дълбаят “ и в региона на Бахмут. В момента са открили надзор върху съвсем всички основни хълмове и многострадалният град се разкрива пред тях като на длан. Очевидно е, че въпрос на време е да си го върнат и да създадат кремълския деспот за смях пред очите на целия свят. Как ли тогава в московските тв студия ще се оправдават, по какъв начин ще обосновават унищожените ориси на десетки хиляди свои бойци дали живота си за нещо, което толкоз бързо им се изплъзнало назад?
Какво прави най-силно усещане досега в метода, по който украинците водят багра? Преди всичко – че сносно са били подготвени в базите на НАТО, където през последните месеци подготовка са минали до 25 хиляди бойци. При офанзива първо подлагат вражеските позиции на натоварен артилерийски обстрел, незабавно по-късно се сближават оптимално като се придвижват напред с бронетранспортьори, от които изкачат безусловно, когато доближат окопите на руснаците. Унищожават позициите на последните отблизо разстояние, а бронетранспортьорите им оказват помощ като непрестанно „ поливат “ съперника с дъжд от патрони. Танкове се употребяват рядко, към този момент се избират бронетранспортьорите като по-бързи и по-подвижни.
Другото, което се набива на очи, е че основното командване в Киев за момента употребява извънредно икономично силите си и като че ли се пробва да запази всеки войник, както и всяка машина и всеки снаряд, а може би и всеки патрон. Това се удостоверява и от обстоятелството, че към този момент в борбата са хвърлени едвам три от общо дванайсет готови на Запад (и чудесно екипирани) бригади. На фронта на настъплението се работи с огромен брой, само че малочислени ударни отряди от по 10-20 индивида.
Този метод, разбираемо, провокира много рецензии у значително западни аналитици и военни специалисти. Те също по този начин подчертаваха върху обстоятелството, че ЗСУ са разсредоточили силите си върху прекомерно необятен бранш (около 160 км), вместо да съберат всичките си бригади на едно място и да ударят с тях мощно като с пестник. Доколко, обаче, те са прави когато подлагат на критика тактиката определена от военачалник Залужни и офицерите му? Според мен те приказват по принцип, основавайки се на типичен военни теории на събитието, че армиите, в които са служили, постоянно са имали предимство във въздуха и са водили извънредно мобилни войни. На англичани, американци, французи и германци им се е налагало да нападат мощно укрепени позиции защитавани от минни полета за финален път през Втората Световна Война, а това е било много от дълго време. Генерал Залужни, обаче има да взема решение сходен проблем в този момент, и то при количествено и качествено предимство на руснаците в самолети и ударни хеликоптери. Затова той напредва деликатно, като катерач, който подсигурява всяка своя стъпка напред. Действията на подчинените му елементи могат да се нарекат разузнаване с пердах или дори нещо като опипване в търсене на слаби места в съветската защита. И когато такова едва място бъде „ напипано “, то там сигурно ще бъдат хвърлени доста повече сили.
Показателно е, че дейностите на ЗСУ провокират похвали (макар и през зъби) даже и у съветските топ разбирачи. Баш-вагнеровецът Пригожин, който е на път да се утвърди като видео блогър номер едно на планетата, сподели че украинските войски работят „ доста грамотно “, заобикалят фронталните офанзиви и постоянно се стремят „ да подрязват фланговете “. Подобни думи могат към този момент да се чуят и в ток-шоу политическите стратегии по основните съветски тв-програми, както и в мненията на много авторитетните военни репортери.
Що се отнася до рецензиите, че ЗСУ са разпилели силите си на необятен сектор, а не са ги събрали в ударен пестник, моето мнение е, че Залужни и щабът му постъпват вярно. Фронтовата линия в Украйна е доста дълга (почти хиляда километра) и в случай че се нападна с доста сили в един стеснен бранш, то може и да се реализира добър първичен триумф, само че сигурно скоро там ще бъдат трансферирани противникови сили от неангажираните сектори. Когато нападна на доста места по едно и също време, обаче, Залужни лишава руснаците точно от тази опция и безусловно приковава като с пирони силите им съвсем по цялата дължина на фронта. Неизползваните му запаси, пък, сигурно ще си кажат думата в най-критичния миг, когато бъде най-сетне бъде „ напипана “ някоя „ цепнатина “ във очевидно солидната към момента съветска защита.
Трябва да се регистрира и един по-малко видим, само че извънредно значителен факт – актуалната атака на ЗСУ не се води единствено по-т.нар. линия на прикосновение (т.е. фронтовата линия), а и в дълбочина. Украинците непрестанно нападат тилови бази на окупатора, както и щабове, като по този метод го лишават от навременно доставяне и нарушават ръководството на войските му.
Вече е нещо изцяло всекидневно да се появяват информации всеки ден я по какъв начин е бил улучен нефтопреработвателен цех в Краснодар, я по какъв начин е вдигнат във въздуха жп мост в Крим или пък административна постройка употребена за казарма в Мариупол или Луганск. Особено мъчителни се оказват прецизните удари по съветските щабове и командни пунктове. Само тази седмица ЗСУ записаха две попадения в „ десетката “.
Във вторник стана известно, че вследствие на пряк удар е бил премахнат генерал-майор Горячев, началник-щаб на 35 войска плюс незнаен брой офицери; в сряда, пък, в „ почетния лист “ влезе и Адам Делмханов, главнокомандващият на чеченските сили и дясна ръка на Кадиров (както и търсен военнопрестъпник като „ бащицата “ си). „ Братът “ на чеченския полусултан и антуражът му били внезапно посетени от точно ориентирана ракета Storm Shadow, макар, че се намирали на място отдалечено на към 300 км от зоната на бойните дейности. И до момента в който Горячев става сигурно единадесетият съветски военачалник, преселил се при праотците си от 24 февруари 2022 година насам, то над настоящия здравен стаус на белобрадия чеченски пехливанин към момента виси огромна въпросителна. А единствено преди седмица, същият този Делмханов бе декларирал, че Украйна ще рухне най-късно до Нова Година. В такива случаи човек се сеща за кармата и метафизичен поклаща глава.
След като обсъдихме в общи линии моментната тактичност и тактика на украинците, би било редно да се кажат и няколко думи за това по какъв начин ѝ противостоят руснаците. Както към този момент загатнах предишния път, измежду тях има много опитни бойци и постоянни в морално-волево отношение елементи. Това, в композиция със мощно укрепените позиции, ги прави извънредно противен конкурент и съществена бариера против по-бързо придвижване на силите на ЗСУ. Руснаците, също така, разполагат и с огромен брой оръдия, които въпреки и по-примитивни от западните системи, употребявани от украинците, ги превъзхождат в числено отношение. Освен това от началото на офанзивата на Киев доста се увеличи и съветската интензивност във въздуха. От високотехнологичните им оръжия вършат усещане две – дроновете-камикадзе „ Ланцет “ и средствата за радио-електронна битка. Ланцетите, които по този начин или другояче основават доста проблеми на украинците от много време насам, към този момент са с усъвършенствани летателни характерности и по-ефективна бойна глава. Техни „ обичани “ цели са бронираните и небронираните машини, както и оръдията. Средствата за радио-електронна битка, пък, са разнородни системи, най-вече конфигурирани в камиони, чието главно предопределение е да смущават радио връзките, както и оръжията, направлявани по безжичен път като дронове и високоточни ракети. Явно руснаците са основали много главоболия на ЗСУ в това отношение, тъй като в Киев сега отдават предпочитано значение на унищожаването точно на въпросните „ противоелектронни “ станции.
Ако има някой аспект на протичащото сега стълкновение, който да е тотално подценен и от медии, и от специалисти, това несъмнено е така наречен минна война, чийто мащаби сигурно ще ви удивят. Първо, според някои източници, сега на пътя на ЗСУ в Приазовието руснаците са закопали до един милион мини, което на процедура значи най-малко две неща – че тотално изпразнили всички свои хранилища запълвани още от руските времена, и че безусловно всяка педя земя на югоизток от Днепър не е подобаваща за вървене, стъпване и прекосяване.
Минните полета са толкоз начесто, че при отстъплението си от някои свои позиции в предходните дни руснаците сами са се взривявали на тях. Украинците към този момент си патиха от съветските мини освен тъй като попадат върху тях, само че и тъй като мощно лимитират придвижването им по открита околност и по този начин стават лесни цели за противниковия огън. При това руснаците към този момент не разчитат единствено на така наречен пасивно миниране (т.е. авансово закопани мини), само че прибягват и до отдалечено миниране.
Последното се прави в хода на багра, като в зоната на деяние на ЗСУ специфични системи за залпов огън, почтено наречени „ Земеделие “, изстрелват снаряди сходни на пакетчета „ Ментос “. Те, обаче, не съдържат бонбони, а смъртоносни мини, които се разпръсват върху огромна повърхност. ЗСУ, обаче, се оказаха много готови за сходен процес, и на собствен ред извадиха своите високотехнологични „ играчки “. Те включват западни танкове, които вместо куполи с оръдия имат нещо като разораващи плугове детониращи закопаните мини, също по този начин и специфични разминиращи системи, които провокират всеобщо взривяване на минните полета от разстояние.
Подобно на съветските си съперници, украинците също ползват отдалечено миниране, само че техните „ Ментоси “ се начричат RAAM и се изстрелват от гаубици и са не по-малко смъртоносни от „ Земеделието “. А може би дори повече. Надявам се, от казаното дотук разбирате за какво в този момент е толкоз мъчно да се извършат дълбоки пробиви, в която и да е посока на бойното поле.
Вече дискутирахме евентуалните загуби на двете страни и някои аспекти на отразяването им. Също по този начин загатнах за рецензиите към украинското командване да наложи цялостно осведомително затъмнение върху протичащото се на фронта. Още тогава руснаците използваха осведомителния вакум и не пропуснаха да го запълнят с разнообразна промосковска агитация. От Киев бързо осъзнаха грешката си и от началото на тази седмица към този момент има много фрагменти и репортажи от тяхната страна на фронта.
Що се отнася до съответните загуби, тях, както може да се допусна, никой няма да ги оповести преди края на спора. Въпреки това, тук-таме се промъкват обособени „ парченца “ информация, които малко по малко доизграждат огромната картина. Западен публицист, да вземем за пример, оповести, че през един от първите дни на настъплението единствено украинската 47-ма Бригада е дала „ няколко десетки убити “ (което значи и най-малко два пъти повече ранени и контузени). При срещата си с най-изявените военни репортери по-рано тази седмица, Путин волно или несъзнателно се изпусна и сподели, че през първите няколко дни на настъплението на ЗСУ съветската войска е изгубила 56 танка, което, в случай че би трябвало да бъда почтен, е много доста за някой, който се намира в защита. При украинците настойчиво се приказва, че досега са изгубили окончателно 3 танка „ Леопард “ и 16 американски верижни бронетранспортьора „ Бредли “, както евентуално и няколко десетки единици друга техника, нуждаеща се от ремонт. Самите украинци настояват, че в региона на Приазовието загубите са 5,3:1 в тяхна изгода, а в региона на Бахмут съотношението дори е още по-добро – 8,73:1. Може и по този начин да е, въпреки, че персонално нам мен ми се коства, че пропорциите не са чак толкоз огромни.
Ако не се абстрахираме от обсесията на числата, има заплаха да пропуснем един доста значим факт – танковете и другите бронирани машини са на първо място авансово жертван на заличаване разходен материал. Важното е преди този момент да са нанесли задоволително вреди на противниковите войски и оптимално да са помогнали на своите. Освен това, колкото по-надеждно са проектирани и изпълнени, толкоз по-големи шансове има хората вътре в тях да оцелеят. И точно на това ставаме очевидци в този момент в Украйна – по какъв начин западна машина избухва в пламъци, само че пехотинците изскачат и не престават да се борят. Или пък по какъв начин танкистите се избавят, а след време още веднъж се връщат в багра с нов танк. С други думи, става въпрос за цяла философия при проектирането на военна техника, при която съхраняването на човешкия живот е подложен преди всичко. Именно това прави воините на ЗСУ толкоз удовлетворени от опцията да употребяват западни машини. Някои от тях искрено обявиха, че отдавана щели да са мъртви, в случай че бяха траяли да оперират със остарялата руска техника.
Западната техника има и друго, също постоянно пропускано преимущество – тя е съпроводена с съвършена логистика. Повредените бронетранспортьори „ Бредли “ към този момент се изтеглят в специфична база за ремонт в Украйна, до момента в който излезлите от строя танкове „ Леопард “ се изпращат при експерти в Полша. Загубите на ЗСУ също се попълнят навреме – Съединени американски щати към този момент обявиха, че ще изпратят по най-бързия метод 15 „ Брадли “, а от тандема Дания-Нидерландия се чакат 14 нови „ Леопарда “. Руснаците могат единствено да мечтаят за толкоз добре функциониращи логистични вериги.
Как ще се развие украинската атака от тук насетне? Един от Youtube “експертите ”, който явно записва „ анализите “ си в мазето на баба си и който още предходната година предвижда, че война ще завърши „ през септември 2022 година “ с тотално проваляне на Украйна, оприличи протичащото се като „ новата Курска дъга “. Демек украинците ще напреднат малко и след няколко километра всичко за тях ще завърши, освен това с тежки загуби. Господин „ специалистът “, обаче, пропуща един доста „ мъничък “, само че извънредно значителен подробност – на по-малко от 100 км зад тила на руснаците се намира Азовско Море, до момента в който при същинската Курска дъга най-близкото море в тила на Червената Армия е било чак при Чукотка и Владивосток. В актуалното стълкновение морето ще играе ролята на наковалня, върху която ще се стоварват ударите на украинския „ чук “. Фронтът, сходно на гигантска преса, последователно ще се стоварва върху руснаците начело, а откъм гърба ще бъде морето и този факт няма по какъв начин да бъде изменен. Ако преди началото на офанзивата дистанцията сред ЗСУ и северния азовски бряг бе към 100 км, то към този момент е към 95, а на някои места и по-малко. Скоро то ще бъде 92, по-късно 90, след това още по-малко и така нататък Никой не знае какъв брой време ще продължи сражението, само че самоуверено може да се твърди, че изходът му е явен – рано или късно ЗСУ ще доближат морския бряг, а това ще докара и до физическа изолираност на Крим. От изключителна значимост за прогнозирането на хода на офанзивата е фактът, че контраатаките на руснаците не водят до триумф, т.е. те не са в положение да възстановят изгубените си позиции. Украинците може и да напредват постепенно, само че те са бавнодвижещ се валяк, а не автомобил. Ако сте на тяхна страна в тази война – въоръжете се самообладание. Ако пък гледате на протичащото като на някакво зрелище, запасете се с пуканки. Най-драматичната част занапред следва.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ