Предприемач от Струмяни се сдоби с нов, 220-килограмов трофей
Запаленият ловджия Божидар Христов, който има компания за дърводобив в струмянското село Добри лаки, приклещи в смъртоносна хватка 220-килограмов глиган и го гръмна от упор. Късметлийската слука споходила групата от 17 опитни авджии, измежду които са двамата гранични служители на реда от Граничен контролно-пропусквателен пункт – Златарево Иван Иванов и Иван Петков, както и няколко интернационалните водачи, строители и дървосекачи, написа struma.bg.
За мощната страст, която са претърпели по време на излета, описа младият ловджия Иван Митрев, който взел участие в рисковата гонка като викач:
„ В оня ден на мен ми се падна да съм викач и да пъдя дивеча дружно с още няколко сътрудници. Разпръснахме се из гъстата букова гора, а приятелят ни Лирко, както всякога, ни водеше и показваше следите. Той е локален деец в лова и познава всички кътчета от гората, знае доста и за държанието на дивите животни. Неговото куче пострада при рисков дуел с огромен глиган, който се разяри и откъсна крайници му. Оттогава Вихър е малко по-плах в преследването поради мъчителните мемоари, само че го караме с нас и взе участие в гонките наедно с другите палета.
Ранното утро беше студено и в близост се стелеше гъста мъгла, а ние обхождахме неуморно местността Орниците и претърсвахме всеки храсталак, без да подозираме, че нещо толкоз огромно се крие в гората. Изведнъж кучетата наостриха уши и станаха неспокойни, започнаха да се въртят към нас и да ни дават тихи сигнали, че са надушили нещо. Ние ги последвахме и стигнахме до дребна котловина, която беше цялостна с листа и паднали клони, тогава видяхме с какво си имаме работа – голямо диво прасе, което толкоз лакомо събираше жълъди, че не подозираше за заплахата, която го грози. Усетили нашето неспокойствие, кучетата се спуснаха с лай към горския нерез и ние бързо се включихме в рисковата гонка, като го поведохме към стрелеца Божидар Христов, който чакаше на пусия. Образувахме жив обръч и го приклещихме в капан, с цел да не откри междина да се измъкне. След изтощително 10-минутно гонене глиганът се появи от леса и се спусна към горската пътека, където се изправи „ лице в лице “ със смъртоносното дуло на Божидар, който го дебнеше от другия завършек на гората. Той изчака няколко секунди, до момента в който се приближи на 15 метра, и го повали на земята с един патрон сред очите с ловния си автомат „ Байкал “, 12-и диаметър.
Стъписахме се, като видяхме, че големият звяр лежи неподвижен, напряко не е за поверие, самата преживелица беше неповторимо прекарване. Всички се възхитихме от точния мерник на Христов и се хванахме за камуфлажната му шуба за шанс и бъдеща слука. Разрязахме месото на равни дялове и си го поделихме, а 25-сантиметровите глиги остават като трофей за стрелеца, да си ги прибави към персоналната сбирка.
Сега се стягаме за обилен прием, който ще създадем в края на седмицата. А и имаме нещо значимо да обсъждаме на събирането, решили сме да си построим огромна ловна хижа в местността Орниците, която да употребяваме по време на излети, та на банкета ще се договаряме кой какъв брой ще се изръси за идеята /смее се/. Такъв образец не сме поваляли от 5 години насам “, споделя Иван Митрев.
За мощната страст, която са претърпели по време на излета, описа младият ловджия Иван Митрев, който взел участие в рисковата гонка като викач:
„ В оня ден на мен ми се падна да съм викач и да пъдя дивеча дружно с още няколко сътрудници. Разпръснахме се из гъстата букова гора, а приятелят ни Лирко, както всякога, ни водеше и показваше следите. Той е локален деец в лова и познава всички кътчета от гората, знае доста и за държанието на дивите животни. Неговото куче пострада при рисков дуел с огромен глиган, който се разяри и откъсна крайници му. Оттогава Вихър е малко по-плах в преследването поради мъчителните мемоари, само че го караме с нас и взе участие в гонките наедно с другите палета.
Ранното утро беше студено и в близост се стелеше гъста мъгла, а ние обхождахме неуморно местността Орниците и претърсвахме всеки храсталак, без да подозираме, че нещо толкоз огромно се крие в гората. Изведнъж кучетата наостриха уши и станаха неспокойни, започнаха да се въртят към нас и да ни дават тихи сигнали, че са надушили нещо. Ние ги последвахме и стигнахме до дребна котловина, която беше цялостна с листа и паднали клони, тогава видяхме с какво си имаме работа – голямо диво прасе, което толкоз лакомо събираше жълъди, че не подозираше за заплахата, която го грози. Усетили нашето неспокойствие, кучетата се спуснаха с лай към горския нерез и ние бързо се включихме в рисковата гонка, като го поведохме към стрелеца Божидар Христов, който чакаше на пусия. Образувахме жив обръч и го приклещихме в капан, с цел да не откри междина да се измъкне. След изтощително 10-минутно гонене глиганът се появи от леса и се спусна към горската пътека, където се изправи „ лице в лице “ със смъртоносното дуло на Божидар, който го дебнеше от другия завършек на гората. Той изчака няколко секунди, до момента в който се приближи на 15 метра, и го повали на земята с един патрон сред очите с ловния си автомат „ Байкал “, 12-и диаметър.
Стъписахме се, като видяхме, че големият звяр лежи неподвижен, напряко не е за поверие, самата преживелица беше неповторимо прекарване. Всички се възхитихме от точния мерник на Христов и се хванахме за камуфлажната му шуба за шанс и бъдеща слука. Разрязахме месото на равни дялове и си го поделихме, а 25-сантиметровите глиги остават като трофей за стрелеца, да си ги прибави към персоналната сбирка.
Сега се стягаме за обилен прием, който ще създадем в края на седмицата. А и имаме нещо значимо да обсъждаме на събирането, решили сме да си построим огромна ловна хижа в местността Орниците, която да употребяваме по време на излети, та на банкета ще се договаряме кой какъв брой ще се изръси за идеята /смее се/. Такъв образец не сме поваляли от 5 години насам “, споделя Иван Митрев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ