Западният фронт има своето емблематично място в паметта на света

Западният фронт има своето емблематично място в паметта на света за Първата международна война. Всеобщата визия за него е на земя, разорана от окопи, на кървави, безполезни борби, място на бодлива тел и токсичен газ, на масирани артилерийски батареи и картечници, на тиня и кръв. Именно там армиите на Германия и Франция, Обединеното кралство и Америка (заедно с голям брой по-малки сили и колонии) слагат по-голямата част от своята военна мощ и там понасят по-голямата част от своите жертви.

Това, че Западният фронт е най-важният спектакъл в Първата международна война, сигурно не предстои на подозрение. Победата на съдружниците във Франция и Белгия подсигурява, че Германия не може да завоюва войната (въпреки успеха над Русия на източния фронт и Сърбия на Балканите) и че британците, французите и американците ще оформят следвоенното състояние във Версай. Но това, което би трябвало да се разиска, е репутацията на Западния фронт като място на невъзможност и безполезност.

Битките, водени във Франция и Белгия, показват изумителна степен на смяна и развиване – както от немска, по този начин и от съюзническа страна. И в действителност Западният фронт е лаборатория от битки, в която се кове модерното военно дело.

Основният проблем на Западния фронт сред 1914 и 1918 година е връзката сред огневата мощност и дистанциите. Армиите от 1914 година имат оръжия с голяма мощност: артилерия с бърза пукотевица, съвременни пушки с пълнители, и картечници, само че опциите им да се придвижват бързо са лимитирани. Въпреки че маневрирането е допустимо, откакто армиите стартират борба, пехотата бързо стартира да копае окопи, за да се скрие от огъня сред двете сили. Това основава главен проблем за командирите, които би трябвало въпреки всичко да преминат в атака, с цел да завоюват войната.

В края на 1914 година командирите от двете страни са уверени, че окопната война може да бъде превъзмогната, само че подценяват тъкмо какво ще е належащо, с цел да се направи това.

В Шампан (североизточна Франция) са изковани основните тактически способи през идващите три години. Атакуващата пехота първо се пробва да се приближи до вражеските позиции, като копае окопи, след което прави яростен артилерийски обстрел. Предварителната бомбардировка се усилва ​​до, както му казват германците, trommelfeuer („ барабанен огън “), преди пехотата да премине „ от горната страна “. Но прекомерно постоянно артилерията не си прави работата, било тъй като не е задоволително тежка (липса на гаубици, съчетана с обстоятелството, че снаряди към момента не се оферират в огромен брой), или че е неточна, оставяйки пехотата изложени на градушка от пушки и картечници, щом изоставен окопите си.

Някои се надяват да избегнат този проблем, като употребяват нови оръжия (германската войска разположи токсичен газ в Лангемарк покрай Ипър през април 1915 г.) или като заобикалят напълно западния фронт.

Френската войска няма огромна опция да направи нито едно от двете, тъй че има вяра в обединяването на силите си в решаващи точки и в рационализиране на методите за офанзива. Тази посока на мислене съвсем съумява във Вими на 9 май 1915 година, когато най-новите техники на артилерия и тактики на пехотата, прекъсват вражеската линия и разрешават на френските щурмови войски да овладеят своите цели. Но пробивът не може да бъде употребен пълноценно и лишава прекалено много време, с цел да се придвижат запасите на фронта, позволявайки пък на немските запаси да се възстановят.

Германската офанзива при Вердюн през февруари 1916 година е може би първата модерна борба в света, в която немските самолети (по-специално Fokker Eindecker) имат надзор над въздуха преди нападението. Германските войски не престават напред (вече с нови стоманени каски) след най-убийствената бомбардировка до момента, която има намерение да окупира земя, разрушена от огъня. Въпреки че френската линия е ударена, резервите се изсипват в бранша и настава кърваво равновесие.

През 1916 година са направени разнообразни опити за превъзмогване на задънената улица. Германия употребява фосген (който може да проникне във френските противогази), изпраща огнехвъргачки и даже пуска своите 420-милиметрови гаубици – всичко това в опит да осакати френската войска. Французите дават отговор както на земята, по този начин и във въздуха. До началото на лятото те изтръгват контрола върху небето от Германия с ново потомство самолети, в това число Morane-Saulnier и Nieuport XI Bébé, които бяха групирани в специфични бойни ескадрили.

Французите също се възползват от бързата индустриална готовност и в този момент са в положение да изстрелват стотици хиляди снаряди всеки ден. На 24 октомври те превземат Форт Дуон (паднал през февруари), откакто изстрелват половин милион снаряда и координират своята пехота с въздушна поддръжка във впечатляваща офанзива.

Британците също минават през същия развой на проби и неточности, който минават французите. Въпреки някои обещаващи резултати в борбите през 1915 година, нападението над Сома през юли 1916 година е първият път, когато британците подхващат атака в всеобщ мащаб – опит да пробият линията по метод, по който множеството френски командири вече бяха изоставили. Но липсата на уменията или технологията (британските оръжия постоянно са неточни; снарядите са съмнителни, поради калпавото им производство; и няма задоволително експлозив) довежда до най-лошият ден в историята на английската войска (1 юли 1916 г.). Батальон след батальон нападна немските окопи, само че намира отбраната непокътната, линията неразделена, а бранителите удряни, само че към момента цялостни с пердах. Ще отнеме месеци преди британците да сполучат.

Всички се решава през последната 1918 година. Германската войска е усвоила техниките, нужни за продупчване на окопната мрежа, комбинирайки артилерия, пехота и въздушна мощност, с цел да реализира впечатляващ резултат, само че им липсва логистичната поддръжка, с цел да поддържат толкоз огромно нахлуване, и няма доста способи да се местят войски към бойното поле бързо. Резултатът е впечатляващ първичен прогрес (както се вижда при офанзивите на 9 април, 27 май и 9 юни), които се оказват по-трудни за повторение, когато идват запасите на съдружниците, което те към този момент вършат със скорост. До лятото на 1918 година Съединените щати (които бяха влезнали във войната през април 1917 г.) най-сетне съумяват да разположат забележителна работна мощ на Западния фронт – като по този метод трансформират хода на войната.

Всички детайли на битката с композиция от оръжия, които ще дефинират 20 век – пехота, артилерия, ризница и въздушна мощ – се събират до лятото на 1918 година Френско-американската контраофанзива на 18 юли лишава самодейността от немската войска и вкарва финалната фаза на войната. Сега ужасите на окопната война са прогонени с появяването на нов тип боеве: по-мобилни и решителни.

Използвайки неочаквана танкова офанзива – водена от новия Renault FT-17, първият съвременен танк с въртяща се кула – френски и американски дивизии се изстрелват против немските линии и вземат 20 000 заложници за броени часове.

През идващите три месеца съюзническите армии правят последните дейности, които довеждат немската войска до проваляне. Победата е резултат от една от най-впечатляващите софтуерни и тактически трансформации в историята на войната.

Човешката плът е сменена от технологията и промишлеността – по този начин настава кървавото раждане на нова ера във войната, която е надалеч от двумерното полесражение през 1914 година Западният фронт заслужава да бъде запомнен не като неизменима сцена на безсмислието, а като коренен миг в историята.