Западните столици са все по-разтревожени от задълбочаването на връзките между

Западните столици са все по-разтревожени от задълбочаването на връзките сред турския президент Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин, повишавайки вероятността за наказателни ограничения против члена на НАТО, в случай че Анкара помогне на Кремъл да избегне глобите.

Шестима западни публични лица споделиха пред Financial Times, че са загрижени за обещанието, обещано от водачите на двете страни за разширение на съдействието в търговията и енергетиката, откакто двамата организираха четиричасова среща в Сочи в петък.

Служител на Европейски Съюз сподели, че 27-членният блок следи турско-руските връзки „ все по-отблизо “. Високопоставен западен чиновник също допусна, че страните могат да призоват своите компании и банки да се изтеглят от Турция, в случай че Ердоган извърши желанията, които очерта в петък - извънредно необикновена опасност против друга държава-членка на НАТО, която може съществено да навреди на нейната така и така нежна стопанска система, оценена на към 800 милиарда $.

Трима европейски чиновници споделиха, че Европейски Съюз към момента не е провел публични полемики по отношение на вероятните последствия за Турция. Няколко други предизвестиха, че не е ясно какво са се договорили Ердоган и Путин и че публично решение на Европейски Съюз за наказания против Турция би било предизвикателство поради раздялите по въпроса вътре в блока.

Но даже и без съглашение с Европейски Съюз някои обособени държави-членки биха могли да подхващат дейности.

"Например, те биха могли да изискат ограничавания върху комерсиалното финансиране или да изискат от огромните финансови компании да понижат финансирането за турски компании “, сподели един чиновник. „ Не бих изключил каквито и да е отрицателни дейности, [ако] Турция се сближи прекалено много с Русия “, добави той.

Намеците за евентуални ограничения против Турция идват, откакто Украйна прихвана документ от Москва, който обрисува способи да се помогне на Русия да избегне глобите посредством турски банки, съгласно чиновник на украинското разузнаване и западен посланик.

Вашингтон предизвести неведнъж, че ще удари страните, които оказват помощ на Русия да избегне глобите с „ вторични наказания “, ориентирани към нарушавания отвън правната пълномощия на Съединени американски щати. Заместник-министърът на финансите на Съединени американски щати Уоли Адейемо се срещна с турски чиновници и истанбулски банкери през юни, с цел да ги предизвести да не стават канал за противозаконни съветски пари.

След срещата предходната седмица в Сочи висшият енергиен представител на Москва, вицепремиерът Александър Новак, сподели пред кореспонденти, че Турция се е съгласила да заплаща за съветския газ в рубли, съгласно "Интерфакс ". Путин и Ердоган разискаха по-нататъшното развиване на банковите връзки и разплащанията в рубли и лири, добави той.

Говорейки в самолета си назад от Русия, Ердоган сподели пред публицисти, че има „ доста съществено развиване “ във връзка с потреблението на съветската система за разплащателни карти "Мир ", която разрешава на руснаците в Турция да заплащат с карта в миг, когато Visa и Mastercard са спрели интервенциите си в Русия. Ердоган сподели, че картите "Мир " ще оказват помощ на съветските туристи да заплащат за извършване на покупки и хотели. Западни чиновници се притесняват, че те могат да бъдат употребявани и за заобикаляне на глобите. Пет турски банки са възприели системата "Мир ", сподели Ердоган, представен от Bloomberg.

Турция е надълбоко интегрирана в западната финансова система и марки от Coca-Cola и Ford до Bosch и BP имат дългогодишни и постоянно доста печеливши интервенции в страната.

Високопоставеният западен чиновник допусна, че държавните управления биха могли да работят против Анкара, като „ приканват западните компании или да се отдръпват от връзките си в Турция, или да свият връзките си с Турция, в светлината на риска, който ще бъде основан от Турция да разшири връзките си с Русия ”.

Подобен ход би основал сложни правни и на практика проблеми и евентуално ще се сблъска с цялостна съпротива от страна на няколко европейски държавни управления, внимателни от сходни сурови ограничения против непосредствен комшия.

Освен това би се сблъскал с комерсиалните ползи. „ Има доста значими стопански ползи, които евентуално ще се борят настойчиво против сходни отрицателни дейности “, сподели един европейски чиновник.

Ердоган преследва това, което той назовава „ уравновесен “ метод към Киев и Москва след пълномащабното съветско навлизане в Украйна през февруари.

Дипломатическите му връзки със Запада към този момент са обтегнати. Вашингтон наложи наказания на Анкара през 2020 година като възмездие за закупуването на система за противовъздушна защита С-400 от Москва, макар че ограниченията бяха ориентирани по-скоро към отбранителната промишленост на страната, в сравнение с към по-широката стопанска система.

Турският президент има обилни лостове за въздействие. Той неведнъж е заплашвал да наложи несъгласие на приемането на Швеция и Финландия в НАТО и е жизненоважен сътрудник за Европа в битката с тероризма и бежанците. Страната е хазаин на към 3, 7 милиона сирийци като част от договорка, подписана с Европейски Съюз през 2016 година, която оказа помощ да се спре потокът от мигранти към Европа.

Конфликтът сред Русия и Украйна акцентира стратегически значимото местонахождение на Турция, контролирайки достъпа до проливите, които свързват Черно море със Средиземно море. Ердоган също изигра роля в обезпечаването на договорката за зърно, подписана от Русия и Украйна предишния месец, ориентирана към попречване на световна хранителна рецесия.

Въпреки че Турция изрази своето опълчване на съветската инвазия в Украйна, тя се въздържа да се причисли към американските и европейските наказания против Русия. Анкара също по този начин продължи да внася сила от Русия, която обезпечава една четвърт от вноса на недопечен нефт и към 45% от доставките на природен газ предходната година.

Русия също по този начин даде по този начин нужната ликвидност в задгранична валута на Турция, като трансферира милиарди долари към основано в Турция дъщерно сдружение на "Росатом " за довеждане докрай на строителството на атомна електроцентрала на средиземноморския бряг.

Ердоган сподели също, че ще посети атомната централа "Аккую ", която беше в центъра на разногласия, откакто основен турски реализатор беше отхвърлен от съветската държавна "Росатом ". Нито Турция, нито Русия биха приели отсрочване на завършването на централата, сподели Ердоган.

Турция счита, че санкционирането на Русия би навредило на икономическите и политическите ползи на Анкара, съгласно почитан турски чиновник, който цитира удар от 35 милиарда $ от по-високите енергийни разноски и въздействието върху туризма.

Що се отнася до Сирия, Путин и Ердоган потвърдиха „ решимостта да работят дружно и в тясна съгласуваност между тях в битката против всички терористични организации “, съгласно изказването им, в което не се оферират детайлности.

След като не съумяха да реализират съглашение на тристранните договаряния с иранския президент Ебрахим Раиси в Техеран предишния месец, Ердоган пристигна в Сочи, с цел да изиска приемането от страна на Путин на турските проекти за военно навлизане в следена от кюрдите територия в Северна Сирия. Анкара счита сирийската кюрдска партия PYD и нейното въоръжено крило YPG за свързани с кюрдска сепаратистка група на нейната лична територия.

Путин може да даде утвърждение на турско навлизане, на което се опълчва неговият съдружник сирийски президент Башар ал-Асад, защото връзките с Ердоган са значими за Кремъл на фона на напъните на Съединени американски щати и Европа да изолират Русия, сподели Алексей Малашенко, специалист във финансирания от страната Институт по международна стопанска система и интернационалните връзки в Москва.

Ако Русия „ застане на пътя на Ердоган, тя ще загуби извънредно доста “, сподели Малашенко.

dnes.bg