Западна Европа официално преживя най-горещия юни в историята си, като

Западна Европа публично претърпя най-горещия юни в историята си, като учените предизвестиха, че сходна „ изключителна гореща вълна “ евентуално ще става все по-често и интензивно събитие поради климатичните промени. Те ускоряват рисковите температури, сушата, студа и влагата по целия свят.

Въпреки че междинната световна температура за юни е била малко по-ниска от тази през миналата година, защото някои елементи от южното полукълбо претърпяха по-студена зима, общото световно покачване на температурата към момента се движи с 1,55 °C над равнищата отпреди индустриализацията за 12-те месеца до края на юни.

Но междинната температура в Западна Европа е била с 2,81 °C над междинната за интервала 1991-2020 година, като през юни е достигнала 20,49 °C, съгласно Copernicus Climate Change Service, европейската работа за наблюдаване на Земята.

Достигната е и най-високата междинна дневна температура на морската повърхнина, записана в миналото за юни в западната част на Средиземно море - 27 °C. Това е с 3,7 °C над междинната стойност, което е най-високата дневна особеност, записана в миналото за който и да е месец.

Саманта Бърджис, стратегически началник по въпросите на климата в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози, разяснява пред Financial Times, че огромна част от района е изпитала „ доста мощен топлинен стрес “.

„ В един затоплящ се свят горещите талази евентуално ще стават по-чести, по-интензивни и ще засягат повече хора в цяла Европа “, предизвестява тя.

Старият континент е най-бързо затоплящият се, частично поради близостта си до Арктика, където топящият се лед разкрива тъмната почва и способства за радиационна верига, известна като албедо резултат. На 30 юни междинната дневна температура на въздуха в Западна Европа е достигнала 24,9 °C, което е нов връх за юни, съгласно Copernicus.

Това е и една от най-високите междинни дневни летни температури, следени в миналото в района, надминавана единствено няколко пъти по време на горещи талази сред средата на юли и средата на август. Някои учени са стигнали до заключението, че светът към този момент претърпява равнище на дълготрайно световно стопляне от 1,5 °C, при което настъпват необратими промени на планетата. Това се мери за интервал от минимум две десетилетия, което значи, че последните превишения на този предел могат да бъдат лимитирани посредством фрапантно понижаване на излъчванията на парникови газове.

Ричард Алън от Университета в Рединг разяснява пред Financial Times: „ Забележителните, разрушителни горещи талази в цяла Европа и тежките наводнения в Тексас и Китай акцентират рисковия път, по който ни води стоплянето на климата – рисковите метеорологични феномени ще продължат да се утежняват, до момента в който излъчванията на парникови газове не бъдат понижени задоволително, с цел да се стабилизира климатът на Земята “.

Copernicus рапортува, че доста елементи от Европа са претърпели „ усещана “ температура от най-малко 38 °C през предишния месец. Измерването на „ усещаната “ температура взема поради фактори като вятър, мокрота, облачност и слънчева радиация.

Части от Испания са претърпели 24 тропически нощи през месеца, през които температурите са останали над 20 °C във всеки един миг на денонощието. Това е с 18 повече от междинната стойност за юни, показват учени пред Financial Times.  Горещите нощи затрудняват възобновяване на организма от дневната горещина, което усилва риска от здравословни проблеми.

Като цяло, това е бил третият най-топъл юни в международен мащаб, съгласно Copernicus, с температури над междинните в Съединени американски щати, Северна Канада, Централна Азия, Източна Азия и Западна Антарктида.

Но температурите са били под междинните в Индия и южната част на Южна Америка, с рекордно студени условия в Аржентина и Чили.