Западът е изправен пред решаващ избор – или да подготви

Западът е изправен пред решителен избор – или да приготви Украйна за нахлуване, или Русия печели в този момент и превзема света на следващия ден. След неуспеха на офанзивите през 2023 година както от страна на Украйна, по този начин и от страна на Русия, се постанова мнението, че войната в Украйна е стигнала до патова обстановка. Възприемането на един неустановен, само че неподвижен спор провокира възприятие на отмалялост в столиците на сътрудниците на Украйна. Ако никоя от страните няма възможност да реализира значителен прогрес, статуквото наподобява устойчиво и не изисква незабавно политическо внимание.

Това разбиране за патова обстановка обаче е надълбоко неправилно.

Както Москва, по този начин и Киев са в конкуренция за възобновяване на офанзивната бойна мощност. В спор от подобен мащаб този развой ще отнеме време. Макар че първата половина на 2024 година може да донесе малко промени в контрола върху украинската територия. Но материалните средства, образованието на персоналния състав и загубите, които всяка от страните ще натрупа през идващите няколко месеца, ще дефинират дълготрайната траектория на спора.

Всъщност Западът е изправен пред решителен избор тъкмо в този момент. Да поддържа Украйна, с цел да могат нейните водачи да защитят територията си и да се приготвят за нахлуване през 2025 година Или да отстъпи окончателно пред Русия.

Несигурността по отношение на дълготрайното даване на помощ на Украйна рискува освен да даде на Русия преимущества на бойното поле. Но и да я окуражи в допълнение. Тя към този момент подкопава задачата да се притисне Русия на масата за договаряния. Защото Кремъл в този момент има вяра, че може да надделее над волята на Запада.

Ако при започване на 2024 година не бъдат поети ясни задължения, решимостта на Кремъл единствено ще се втвърди.

Това, което Съединените щати и Европа ще създадат през идващите шест месеца, ще дефинира едно от двете бъдещи събития. В едното Украйна може да построи своите сили, с цел да възобнови настъпателните интервенции. И да понижи съветската военна мощност до степен, в която Киев може да стартира договаряния с лостове за налагане на дълготраен мир. В другия случай дефицитът на хранителни запаси и подготвен личен състав ще вкара Украйна в битка, която ще я остави изтощена и изправена пред вероятно послушание.

Международните сътрудници на Украйна би трябвало да помнят, че първият резултат е мечтан освен от украинците. Той е нужен, с цел да се отбрани интернационалната норма. Според която страните не трансформират границите си със мощ.

Една мобилизирана и окуражена Русия би представлявала трайна опасност за НАТО.

Което би наложило на Съединените щати да подсигуряват за неопределен срок възпирането в Европа. Това би лимитирало потенциала на Съединените щати за планиране на мощ в Индо-Тихоокеанския район. И доста би нараснало заплахата от спор за Тайван. Западът може да избере посоката, в която да поеме историята. Но първо би трябвало да признае сериозността на решението, пред което е изправен сега.

ДЕФИЦИТ НА ВРЕМЕ

Ако офанзивата на украинската войска през 2023 година беше протекла по проект, нейните сили щяха да пробият по този начин наречената Суровикинова линия на Русия в Запорожка област. И да освободят Мелитопол, прекъсвайки пътищата, свързващи Русия с Крим. В композиция с украинските военноморски интервенции това щеше да сложи Крим под блокада. Тази цел беше амбициозна, само че постижима. Основната причина за неуспеха ѝ беше, че украинските елементи, избрани да водят настъплението, нямаха задоволително време за образование и подготовка.

През юли 2022 година Обединеното кралство, дружно с други украински сътрудници, сътвори интервенция “Интерфлекс ” за образование на украинските войски. По това време Украйна обезверено се нуждаеше от повече единици, които да поддържат отбранителни позиции. Тази петседмична стратегия към момента съществува, само че задачата се е трансформирала радикално.

По време на Втората международна война английската войска смяташе, че 22 седмици са минималното време, належащо за подготовката на един боец за пехотен пердах. След този първичен интервал бойците биват разпределяни в елементи и вземат участие в групово образование в батальони. Още преди май 2023 година беше явно, че украинските войски не са задоволително готови за настъпателни интервенции. И надали са имали време да се научат да работят с новоподареното съоръжение.

Но защото съветските сили укрепиха отбранителните си позиции, настъплението не можеше да се отсрочва.

Украинският персонален състав също имаше прекомерно малко благоприятни условия за групова подготовка. Броят на разгърнатите войски не е единственото нещо, което има значение във войната. Силата на една войска е функционалност на това какъв брой добре се координират дребните единици, даже когато са разпръснати на огромна територия.

Колективното образование в украинската войска обаче рядко се организира над равнището на ротата. А нуждата от попълване на новите елементи води до дефицит на опитни офицери в множеството от тях. В хода на войната броят на настоящите украински войски се е нараснал петкратно. Без да се усили доста броят на подготвените щабни офицери. Недостигът на офицери с полеви умения значи неспособност за сглобяване на огромни интервенции.

По време на офанзивата през 2023 година украинските интервенции значително се водят от двойки роти под тясното ръководство на недоокомплектован бригаден команден пункт. В резултат на това, въпреки че украинските бойци постоянно успяваха да завладяват противников позиции, те рядко успяваха да се възползват от направените пробиви. Или бързо да укрепят придобивките си. Вместо това им се постановяваше да стопират и да възнамеряват. Което даваше време на съветските сили да се възстановят. Ако украинската войска не успее да разшири мащаба на своите интервенции, съществува риск този опит да се повтори. За провеждането на уместно образование обаче ще е належащо време.

КОГАТО НАЙ-ДОБРАТА ЗАЩИТА Е ДОБРОТО НАПАДЕНИЕ

Реформите в образованието на украинските войски са нужни за по-ефективни настъпателни интервенции. Но по-доброто образование няма да понижи потребността на Киев от материални средства. През идната година украинските военни евентуално ще се сблъскат със забележителен дефицит на съоръжение. В разгара на настъплението си през 2023 година Украйна изстрелваше до 7000 артилерийски снаряда дневно. Което представляваше до 80% от бойните загуби на Русия. Към края на 2023 година обаче украинските сили изстрелват по-близо до 2000 снаряда дневно. В същото време артилерийският потенциал на Русия се е трансформирал. Като съветските сили към този момент изстрелват към 10 000 снаряда дневно. Ако Украйна не успее още веднъж да сътвори местни условия на артилерийско предимство, всевъзможни нови настъпателни интервенции ще доведат до загуби на украински войски.

Всъщност без постигането на такова локално артилерийско предимство Украйна ще се затрудни да отслаби съветските офанзиви.

Понастоящем Русия разполага с към 340 000 бойци в Южна Украйна.

През по-голямата част от войната настъпателният капацитет на тези войски беше стеснен от логистични ограничавания. Но Русия беше затруднена и от огромния брой жертви, които Украйна даваше. До 1000 убити и ранени дневно през най-тежките интервали на сраженията. Толкова доста жертви принуждават Русия да изпраща на фронта незадоволително подготвен личен състав. Това не попречи на Москва да предприеме настъпателни маневри. Но ограничи тяхната успеваемост.

Предизвикателството пред Украйна е, че даже и да поддържа отбранителна позиция, тя би трябвало да продължи да провежда местни офанзиви. Ако Русия понесе по-малко загуби, опциите на нейните сили на терен ще се подобрят.

Намаляването на натиска върху фронтовата линия ще предложи на Русия и други преимущества.

Москва ще може да пренасочи опитни войски за образование на новобранци. Което евентуално ще ѝ разреши да открие нови настъпателни оси през втората половина на 2024 година Освен това съветските сили биха могли да се съсредоточат в браншове, където могат да открият по-благоприятна геометрия на бойното поле. И да нанесат по-тежки загуби на Украйна. Дори и да заемат отбранителна позиция, украинските военни би трябвало да се стремят да усилят оптимално темпото на изтощение на съветските войски.

КОЕ Е ОТ ПЪРВОСТЕПЕННО ЗНАЧЕНИЕ?

От значително значение е Киев и неговите сътрудници да открият реалистично общо схващане за това какви материали и образование могат да бъдат предоставени и по кое време. През последните две години западните съдружници на Киев пропиляха времевите преимущества, с които разполагаха. Като пропиляха огромна част от 2022 и 2023 година, наслаждавайки се на еуфорията от ранните неуспехи на Русия. И въобразявайки си, че могат да избегнат нескончаем спор. Вместо да се стремят към разширение на индустриалния потенциал в страните – членки на НАТО, приятелите на Киев се доставяха главно с муниции от националните ресурси и от интернационалния пазар. И ги насочваха към Украйна.

Сега тези ресурси от муниции са на привършване. За да продължи да реализира локално артилерийско предимство, Украйна ще се нуждае от към 2,4 млн. боеприпаса годишно. Но интернационалните сътрудници на Украйна, в това число Съединените щати, ще се затруднят да обезпечат половината от тази сума през 2024 година

Най-голямо внимание се обръща на дефицита на артилерийски снаряди в Украйна.

Но рестриктивните мерки на ресурсите й никога не се лимитират единствено до боеприпасите. За да възвърне офанзивния си потенциал и да се отбрани от съветските офанзиви, Украйна ще се нуждае от почти 1800 аварийни артилерийски снаряда годишно. Малкото машини за произвеждане на муниции в Европа не могат да задоволят това търсене. Многобройните автопаркове, подарени на Киев през последните две години, също се нуждаят от надеждни доставки на аварийни елементи. Прехващачите за противовъздушна защита също ще бъдат непрекъсната нужда: Сега Русия създава над 100 крилати и балистични ракети. И 300 безпилотни летателни апарата месечно. За да ограничи вредите от тези оръжия, Украйна ще се нуждае от доставки на западни системи за противовъздушна защита. Ако западните страни не усилят потенциала си за произвеждане на тези системи, Русия ще получи преимущество..Украинският президент Володимир Зеленски, опасявайки се, че поддръжката на Съединени американски щати ще завърши с идните американски президентски избори, разгласи, че цялата украинска територия, окупирана от Русия, би трябвало да бъде освободена до октомври 2024 година

Това не е постижимо,

като се имат поради материалните средства, с които разполага Украйна. Или времето, от което се нуждае нейната войска, с цел да образова вярно войските си. Но не е рационално западните съдружници на Киев да изискват от украинските генерали да основат обстоен по-дългосрочен проект, преди да се ангажират да предложат нова поддръжка. Без да са сигурни какво съоръжение могат да разчитат да получат, украинските военни водачи не могат да дефинират какъв тип интервенции могат да проведат и по кое време. Накратко, подготовката за идната фаза на войната се трансформира в проблем на кокошката и яйцето сред Киев и Вашингтон.

СЪОТНОШЕНИЕ ЦЕНА-КАЧЕСТВО

Един реален проект би включвал ресурсно обезпечаване на Киев за поддържане на отбранителна позиция през по-голямата част от 2024 година Докато частите се образоват и оборудват за осъществяване на настъпателни интервенции през 2025 година Освен увереността, която този проект би предложил на украинските генерали, той също по този начин би дал сигнал на Кремъл. Че не може да разчита да завоюва дългогодишна война на безсилие против все по-слабо обезпечената с запаси Украйна. Ангажиментът на Съединени американски щати за поддръжка на Украйна до 2024 година също по този начин би изместил тласъците на европейските съдружници към по-сериозни вложения. В увеличение на потенциала на техните оръжейни промишлености, намалявайки тежестта върху Съединени американски щати до 2025 година

Западните водачи би трябвало да подчертаят, че по-дългосрочните вложения в индустриален потенциал са по едно и също време налични. И в последна сметка са от изгода за съдружниците на Украйна.

Общите бюджети за защита на 54-те страни, подкрепящи Украйна, доста надвишават 100 милиарда $ месечно. За разлика от това, актуалната поддръжка за Украйна коства на тези страни по-малко от 6 милиарда $ месечно.

Най-големите спънки пред това Украйна да не загуби войната са политически.

Финансирането на Украйна постоянно се преглежда като просто предоставяне на пари на Киев. Това обаче е надълбоко подвеждащо. Голяма част от помощта, от която Украйна ще се нуждае, съставлява инвестиция от страна на нейните сътрудници в личното им вътрешно отбранително произвеждане. И ще бъде изразходвана вкъщи. Значителна част от помощта за Украйна в последна сметка ще бъде възобновена от получателя под формата на налози. Като в това време ще подтиква основаването на работни места в индустриалния бранш в страните – членки на НАТО. Във време на икономическо напрежение сходни вложения би трябвало да бъдат необятно приветствани от обществеността в страните, подкрепящи Киев.

Често се изрича и мнението, че поддръжката на Съединени американски щати за Украйна е за сметка на готовността на американската войска да възпира Китай.

Но в случай че Китай види, че Съединените щати не са в положение да поддържат военни старания, без значение дали в Европа или Азия? Възпирането ще бъде подкопано. Така че разширението на производството за облекчаване на потребностите на Украйна е жизненоважно.

Съединените щати имат договорно обвързване да пазят своите европейски съдружници.

Европейското произвеждане на отбранителни артикули не подхожда на съветското, изключително откакто Русия мина към военни дейности. С течение на времето водачите на Съединени американски щати би трябвало да подбуден Европа да понижи зависимостта си от Съединените щати. За да може американската войска да даде приоритет на възпирането в Индо-Тихоокеанския район. Но това би трябвало да бъде управляем преход. Ако този преход се реализира с цената на провалянето на Украйна, Съединените щати рискуват да се наложи да поддържат Европа. Която не е в положение да отбрани източния си фланг. Докато Китай по едно и също време с това ескалира напрежението в Тайванския пролив.

ТОЧКА НА РЕШЕНИЕ

Някои водачи в западните столици в този момент настояват, че е време да се договаря за преустановяване на войната в Украйна. Този метод на мислене обаче не регистрира както мащаба на задачите на Русия, по този начин и това, което Кремъл би предложил действително. Москва не се интересува просто от завземането на част от украинската територия: Руският президент Владимир Путин нееднократно е заявявал, че желае да промени логиката на интернационалната система.

Ако Съединените щати изискат от сътрудниците си да създадат отстъпки на Русия, с цел да получат алегорично преустановяване на огъня, евентуално ще се случат две неща.

Първо, Русия настойчиво ще нарушава прекратяването на огъня, както правеше с всички итерации на споразуменията от Минск от 2015 година Докато възвръща армията си, с цел да довърши задачата по окупирането на Киев. Второ, Русия ще потвърди на своите съдружници, че Съединените щати могат да бъдат победени посредством неизменност. Това евентуално ще накара доста сътрудници на Съединени американски щати в региона на сигурността да потърсят застрахователни гаранции. Намалявайки въздействието на Съединените щати по света.

Русия не желае директен спор с НАТО, само че Кремъл от ден на ден се стреми да разшири обсега на непряката си борба със Запада.

Откакто Евгений Пригожин спря протеста си от юни 2023 година, Русия единствено удвои упоритостта си да се конкурира със Запада в международен мащаб. Всъщност несполучливият протест на Пригожин може да е съдействал за развиването на тези упоритости. Остатъците от неговите сили в този момент са реорганизирани в “експедиционен корпус ” под директния надзор на ГРУ, съветската организация за военно разузнаване. От лятото на 2023 година насам Русия поддържа необятни контакти с държавните управления в Западна и Централна Африка. Като им дава обещание военна поддръжка в подмяна на изгонването на западните сили и стопански ползи.

Съединените щати и техните европейски съдружници са изправени пред избор.

Те могат или да изготвят неотложен проект за усилване на образованието, което дават на украинската войска, Да разяснят на своите публики и на Украйна, че срокът за освобождение на територията през октомври 2024 година би трябвало да бъде продължен. И да поддържат потребностите на Украйна от материални средства до 2025 година Или да продължат да имат вяра лъжливо, че войната е в патова обстановка. Да се двоумят и да отстъпват от ден на ден пред Русия. Това би било ужасна неточност: Освен че уголемява партньорствата си в Африка, Русия ускорява съдействието си с Китай, Иран и Северна Корея. И в случай че загубата в Украйна в последна сметка покаже, че Западът не може да се оправи с едно-единствено предизвикателство пред международната архитектура на сигурността, съперниците му надали ще повярват, че може да се оправи с няколко рецесии по едно и също време.

Източник – Foreign Affairs/Превод: SafeNews

Още вести четете в секция Свят.